Monthly Archives: January 2008

Не сме от тях

Глигор Т. Панаров се размърда в омачкания чаршаф. Някакво стържене и свистене проникваше отвън и изгони съня от кънтящата му глава. Г-н Т.Панаров издърпа одеалото, което се беше свлякло на пода, опита да се завие през глава, но сънят беше избягал. Шумът от улицата усилваше пулсиращата болка, резултат от петъчния запой.

Г-н Т.Панаров погледна часовника. 11 и 30.

Идиоти! И в събота не може да си доспи човек.

Навън 2-3 студентчета и също толкова пенсионери се бяха включли в акцията за почистване и вдигаха шум с метли и лопати.
Continue reading

Ми работете бе!

Много неща не вървят в “милата ни татковина”.
Цялата тя е тръгнала на майната си с могъщи крачки.

Когато някой пробва да се поинтересува, защо аджеба нещатата не вървят, веднага има дежурни отговори, единият от които е, разбира се, че българите сме били много мързеливи, не сме работели и за това сме били зян.

Викам си, де ли са тия мързеливи хора, дето така спъват прогреса на “милото отечество”?! Дай да ги потърся!
За това реших, да се поогледам наоколо.

Първо да погледна към близкото минало.
Continue reading

RIP Bobby Fischer

Както научих преди малко, шахматният гений Боби Фишер
е напуснал този свят.

Не съм шахматист – играя слабо шах и няма да пиша за постиженията на Фишер. За тях е писано достатъчно и още ще се пише.

За мен лично с Фишер си замина още една част от историята която помня, едно от имената, които силно са ме впечатлявали.

Ексцентричен, направо луд, със странно и алогично поведение, едновременно с това уникален шахматист той заема особено място в спомените ми. Добре помня мачовете му с Петросян и Спаски, как следяхме с интерес развитието на резултата.

В дните, когато от всякъде бяхме заливани с пропаганда, в колко съвършена система живеем и как единствено при социализма човек може да се развива, да твори качествено и да се прави добра наука, хора като Фишер, събития като успехите на програмата Аполо показваха, че човешкият гений и науката не подлежат на идеологизация а се развиват по-добре в зависимост от вложените труд и усилия в тях, а не от количеството изприказвани празни приказки.

Мир на праха му.

Е, НЕ!

Не мислех поне за сега да пиша по темата “как ме намират”, но това изтреби рибата, жЕбите и всичкото слон и хипопотук, което се беше довлякло до гьола!

Всъщност човекът може да не е търсил педофилски снимки, а текстове, свързани с тях. Може би юридическата страна на въпроса го е вълнувала.

Много вероятно е героите от НСБОП да са били на кръстоносен поход за лов на торентаджи. Защото те – торентаджиите друго освен да разпространяват детска порнография и да настъпват по правата този или онзи милиардер или мутра друго не правят!

А може самият Велик Инспектор Я. Кол. да се е отправил да лови блогъри! Щото те блогърите са една гнусна пасмина!

Но защо гугъл въз основа явно на този пост реши да ме нареди на първо място сред източниците на педофилски материали нямам идея. А след настоящия първенството по тази категория не ми мърда за дълги времена 👿 .

Баси!

Вяра, религия и още

For the first precious few it’s time to go
What might have been we’ll never know
All those bad ideas became the law
Oh yes, we’ve forgotten what we’re looking for
All of you angels it’s time to gather your wings
Leave it all behind you won’t need any of those things
We’re going on through the darkness hand in hand
To step into the future
Before time began

Докато къртих мазилка (ремонт бе, ремонт!) мозъкът ми, както се казва на чист български език – инспириран от текста на Longanlon за църквата и явно незает достатъчно от дейността на ръцете реши да се упражнява в мислене по темата за трите категории, неразривно свързани с духовността на човек – вярата, религията и църквата.

Първо да уточня за себе си:

Не вярвам, че има някакъв „началник“, който ни гледа непрекъснато и мери на кантар колко добро и зло сме натворили.

Не вярвам, че има свети едикойси и света едикояси, които да завеждат свои ресори в Божието министерство и да отговарят за тази или дейност на хората – като за компютрите например: http://linux-bg.org/cgi-bin/y/index.pl?act=convert&status=no&page=news&key=327181893

Вярвам, че има много неща и сили, които не познаваме, че има различни нива на реалноста и че ние познаваме само малка част от нея.

Най-точно представата ми се доближава до тази, която Карл Сейгън рисува в „Контакт“. КНИГАТА! Не филма!

Ако сте гледали филма, препоръчвам ви да го забравите по-бързо и да прочетете книгата, като не опитвате да правите аналогии с видяното. Ако не сте чели нито гледали, вземете книгата и не поглеждайте към филма. В крайна сметка, ако сте чели книгата, но не сте гледали филма и сте мазохист, но от най-тежките случаи, непременно го гледайте! Неизмеримото удоволствие е гарантирано.

Стига реклама, да продължим с вярата.

Вярата е неделима част от душевността на човека.
Всеки човек е вярващ. Не бързайте да ръмжите и да се ежите!
Continue reading

графомански тегоби

В дейността на всеки има спадове, особено ако в нея има творчески елемент. Пулиш се срещу работата, а ни мерак, ни идеи…

В писането на блог се наблюдават подобни периоди.
Тъкмо съм се настроил да пиша и се оказва че в главата вакуумът е малко по разреден отколкото е на орбитата на МКС

Или идва добра идея, но докато стигна до място където мога да я запиша, тя е сублимирала.
Друг път идеята си остава, но ако не я развия веднага, след това вдъхновението го няма и след някой друг опит, тя остава да отлежава в черновите за неопределен (по-скоро безкраен) период.
Continue reading

Аутодафе

Снощи, малко след полунощ чук слаба експлозия и шум от срутващо се голямо стъкло. Погледнах да видя какво става. Оказа се, че някой е метнал “коктейл Молотов” по една от витрините на отсрещния блок. По-точно по витрината на книжарничката, сгушена между два магазина за лъскави парцалки.

Дойде както си му е реда пожарна, полиция и т.н. Сигурно, както сме свикнали, няма да бъде открит извършителят. Дали е бил рекетьор, дали конкурент за търговската площ? Няма значение. Има зловеща символика в това, че от сума дюкяни наоколо, точно книжарницата беше жертва на покушение.

Не, няма да ходя чак до “кафявите ризи” и кладите на книги по време на фашизма. Нито пък до подобните клади през Средновековието или опожаряването на Александрийската библиотека.
Continue reading

Законотворец

Като ровичках насам-натам из “блогосферата” , по време на отрязък от работното ми време, което “кръстих” свободно и го посветих на шляене из виртуалната реалност, попаднах на един много добър пост по повод поправката в Наказателния кодекс, касаещ разпространението на порнография в Интернет.

Longanlon добре е обосновал безумието на въпросния чл. 159 ал.1 от НК, а в коментарите са изяснени и икономическите интереси, които седят зад този шедьовър на законотворческата мисъл.

Но този забележителн параграф ме амбицира да пробвам силите си на законотворческото поприще. По-късно ще мисля за набавяне на необходимите средства за рушвети и завързване на подходящи “връзки”, които да ме наредят в редиците на ковачите на закони.
Continue reading

Банкови простотии

Преди време трябваше да прехвърля пари от картова сметка в друга. В клона на банка “Биохим” ми обясниха, че току така това не става. Трябваше да си ги изтегля парите от касата и след това същите тия пари да ги внеса на същата каса. Всичко със съответните забавяния, таски и т.н.

Сега банка “Биохим” заедно с още няколко е собственост на “Уникредит”, или както там се нарича.

Наскоро се наложи да мина през същия клон на новосформираната банка. Там един нещастен клиент молеше да му бъдат преведени пари от картова сметка на друга. Continue reading