Monthly Archives: January 2009

Черен ли е Иван Костов?

Черен е разбира се. Който и да го виждал, ще каже, че е много по-черен от средностатистическия българин, а даже и от доста от сънародниците ни, които често се наричат по медиите с определението “мургави”.

Сега сериозно.

Като чете човек или слуша изявленията на политическите мъже и жени от времето Кобурготско насам установява, че за всеки батак в държавата е виновен не повече и не по-малко, а само и единствено Иван Костов. Повече от 8 години, след като правителството, оглавявано от мрачния субект не е на власт, той продължава да е виновен и за новозабърканите батаци. Някак така, от дистанция.

Ама такова било наследството… Ами 8, даже 9 години имахте – да бяхте оправили наследството, както се оправвяте с много дуги “наследства”.

Много хора не искат да излязат на протест, защото видите ли, след протеста от ’97-а година бил дошъл на власт Иван Костов.

За управлението на Костов, мисля че много неща не направи както трябва, много направи както не трябва и много въобще не направи. Но в сравнение с правителствата на Величеството и после на триглавата, сори, тричленната коалиция, управлението му беше цвете. Казвам – в сравнение, не само по себе си.

Всъщност основната грешка на Костов беше, че мразеше патологично медиите и ги настрои срещу себе си. А медиите не прощават. Върнаха си го с многократни лихви, като станаха удобен инструмент в ръцете на тия, за които Костов е удобен виновник.

Другата грешка костова беше, че нямаше верен поглед за реалностите.
Когато го питаха за обяснение на тая или оная дейност на правителството му, отговаряше “хората знаят”. Не, хората знаят това, което им се казва. И което се повтаря многократно от медиите. И ако се казва, че Костов е черен, значи няма начин да не е черен.

Моя позната ми е разказвала случай, когато е разговаряла с шефката на не помня, прес отдел ли се водеше, информационен отдел ли беше на онов правителство, за едни пари, дето по вестниците се писало, че са откраднати, а те били дадени за щетите от наводненията в Кърджалийско тогава. На въпроса, защо за това не се пише и не се казва по телевизията, въпросната дама отговорила “г-н Костов е скромен човек и не иска да се хвали за тия работи”. Хм, това го виждам като лоша работа на въпросната шефка. Но вярно, има твърдоглави началници – ако г-н Костов й е заповядал при всякакви обстоятелства така да действа – грешката си е само негова.

Но да поразровим останалата чернилка, около името Костово.

Сигурно, много от нещата, които се говорят за него са верни или изцяло, или в определен аспект, или поне проценти от тях са верни.

Но:

Преди време се писа по трудни и часови газети, че Иван Костов бил най-богатият българин. Тогава в България имаше 32 частни самолета, нито един не беше собственост на Иван Костов. Не съм чувал и сега да има самолет.

Тогава точно имах служебни отношения с човек, работещ във фирма на един голям българин. Та чух разни нещица, и за тоя българин, и за един бивш собственик на известен футболен отбор, за които няма смисъл да пиша, защото няма как да ги докажа, но за тях никой никъде не шуми, нито пък за много тем подобни екземпляри. Виж – Иван Костов е друго нещо.

Веднъж , докато щраках с дистанционното попаднах на дискусия по телевизия “Европа” и съжалявам, че й бях изпуснал началото. Та там един от опонентите каза “по времето на Костов имаше един г-н 10%. Сега господата са много, а процентите започват от 30%, но никой за това не говори”.

Много хора ще кажат “Балкан”. Да , “Балкан” бе продаден неудачно, но източването му започна още по Луканово време, по добре познатата схема, която се прилага и за Кремиковци. Също и заводите в Казанлък, както и много други заводи.

Спомням си, как кметът на Банкя беше излязал по телевизията, да каже, че не знам коя къща не е на Иван Костов, никога не е била и няма нищо общо с Иван Костов, отчаян от големия шум, който се беше надигнал около тая къща, и където сигурно и неговото име беше замесено.

Друг случай – близо до там, където живея в Търговище има една банка. То в сградата всъщност се настанява ту една, ту друга банка, та по едно време, позната на майка ми й казала “ще ти кажа под секрет – тая банка е на Иван Костов!” Мда, тогава банката формално се водеше на двама братя Костови, живеещи в Щатите, единият от които се казва Иван. Та значи наистина банката беше на Иван Костов. Но както се казва в стария виц – “има нюанс”.

Та като отчитам тия, а и други факти, мога да имам определено отношение и към останалите “истини”, които не спират да валят за Иван Костов. Та май не е толкова черен?

Не мисля че е, за това и смятах да гласувам за ДСБ, като като за най-малкото зло от всички, които се предлагат на сергията.

Но от как Мартин Димитров стана шеф на СДС, реших да избера тях. Най малкото защото Мартин Димитров не повтаря една от най-големите грешки на Костов – информационното затъмнение. Напротив – той не разчита само на други, а сам активно се грижи, за осветяването на дейността си, както и на партията му. А и идеите му ми харесват.

Вярно, една птичка пролет не прави, един председател също не може да свърши всичката работа – трябват още много хора като него или по-печени, но поне е добро начало.

ПП Този пост е от времето, преди да се създаде Синята коалиция. Сега нещата са далече по-лесни за решаване и бих казал, че най-после нещата започнаха да си идват по местата.

[wp:svejo-net]

За корупцията, историята, конете и каруците

Прочетох статията на проф. Божидар Димитров Корените на корупцията”

Много интересна статия, има интересна информация, струва си да се прочете, както всички трудове, писани от проф. Димитров между другото.

Но понеже нямам желание да се регистрирам в сайта, реших тук да пусна нещо като коментар.

В статията проф. Димитров развива тезата, българите са носителите на корупцията в Османската империя, което струва ми се е като опит да се впрегне каруцата пред коня.

Continue reading

Провал

Има интелигентни хора още в България.
Въпреки усилията на плеяда политици да унищожат последните проблясъци на мисъл и въображение в страната ни.

Ето, някой се е сетил, как да характеризира с една дума дейността на правителството, а именно: провал.

Каква по-подходяща дума от провал, може да се избере, за описание на всички буламачи, които въпросната инстанция забърка, без да се прибегне до нецензурни изрази?

Браво и на останалите, които се включиха в инициативата, за ориентиране на google, в българската политическа терминология.

Аликономикс

Имало едни хора, още от древността, а най-вече през Средновековието.
Любознателни хора. Искали да разкрият тайните на естеството.
Наред с това, искали да открият вечното здраве, вечната младост и вечния живот. За това търсели Философския камък, дето решавал всичките тия проблеми наведнъж.

Наред с това търсели и вечната печалба. За целта опитвали да превърнат оловото в злато. Алхимици им викали.

С развитие на познанието, станало ясно, че мечтите на алхимиците не са постижими. Но работата им била полезна. Благодарение на нея се натрупало въпросното познание. И някои от тях се променили. От алхимици станали химици, физици и други естествоизпитатели. И се занимавали вече само с реални проблеми, а загърбили фантастичните.

Но част от тях не се променили. Останали си със старите разбирания. Само сменили полето на изследванията си. От алхимици станали алполитици и аликономисти.

Спира газта – алполитиците имат готово решение – ще се пуснат затворените блокове на атомната централа. Ама тя произвежда ток, не газ! Нищо – колко му е да се превърне тока в газ. Вярно, че предшествениците им не успяха с оловото и златото, но пък защо те пак да не опитат?

Спират от ЕС парите за селско стопанство заради злоупотреби – няма страшно – алполитиците ще злоупотребят с парите за инфраструктурата. И тях ще спрат – парите за здравеопазването са на лице. Важното да се превръща една материя в друга. Нищо, че крайните резултати са плачевни. Те ще опитват, пък може да се получи.

Тристранната коалиция изяла резервите – нищо – виновни са ЕС, Световният империализъм, Иван Костов и пенсионерите. Колко му е да превърнат едно в друго. И да се получи трето.

Да, ама от ЕС нещо не вярват в алхимията. Разчитат на други науки. За това и режат. Сега пари, утре може и членство. Особено ако алполитиците и аликономистите не си вземат изпитите и не се превърнат някакси в политици и икономисти!



Въпросът с блоковете на Козлодуй е болезнен. Аз бях против закриването им и принципно съм за отваряненто им. Аргументите, че от това основно ще се облажи енергийната мафия са верни, но тя така или иначе си се облажва и от останалите централи. Поне пушеците ще намалеят. Но да отваряш реактори, когато ЕС твърдо възразява и е наложил строги санкции по други параграфи си е пореден пирон в ковчега на членството ни във въпросния съюз.


Срам

Както виждате блогът ми се сдоби с нов цвят. Черен.
Черен в знак на траур. Траур за смъртта на последните свободи, които бяха останали. Свободата на словото и свободата за изразяване на недоволството. Днес беше свободата беше застреляна със стоп патрони, смачкана с кубинки, пребита с палки и юмруци.

Срам!

Срам за управляващите, които окървавиха протеста още в началото и показаха, че ще бранят яслата, на която се изхранват със всякакви средства с типичния гьонсуратлък, който са показвали винаги. С който унищожиха остатъците от природата, с който разграбиха историческите забележителности и заляха с бетон всяка педя свободна земя.

Срам за полицията. Тази година нямаше нужда от внедрени провокатори в редиците на протестиращите. Провокацията я направи самата полиция. Когато започнеш да биеш, ясно е че ще има раздразнени, които ще реагират. И ето поводът за ново насилие е готов.

Жалките полицайчета тропкаха с палчиците си по щтитченцата си и по главите на хората и се чувства велики.

Трагедия и фуга в едно действие за палка, щит и глава.

Гражданино полицай, сигурно е много яко да чупиш глави на мирни, невъоръжени и необучени хора. На студенти, пенсионери, учени, лекари. Когато палката е в ръката ти, всички те са по-долу от теб. Кръвта хвърчи, писъците опияняват. Няма по сладка музика, от звука на счупени ребра! Това не е като да се изправиш сррещу истински, опитни и въоръжени престъпници.

А после ще се чудиш, от къде да купиш лекарства за болните си родители, след като еди кое си лекарство било спряно, а докато се регистрира ново ще мине сума време. И не питай, как успяха да пребият баща ти, или да изнасилят детето ти . Когато ти и колегите сте били невинни хора, престъпниците са били необезпокоявани.

Всъщност най-големите престъпници вие сте ги пазили от народната любов през това време.

Срам!

И най-голям срам за тези, които не дойдоха на протеста, за тези, които измислиха какви ли не дълги, засукани и в крайна сметка безсмислени оправдания, за да обяснят малодушието си и липсата на заинтересованост за собствената съдба. И доказаха, че сме даже не овце, а мърша (Това съм го цитира, ще го цитирам докато не се отърсим от овчедушието си.)

Срам и за драскачите, които написаха такива боклучави статии Чакам човека, написал горната помия, да ми даде поне 20 лева, ако BMW-тата са свършили. Така ще може с действия да застане зад писанията си.

Срам за останалите журналя, които по националното радио в момента се надпреварват да удрят шпакли на управляващите, как провокацията я били направили протестиращите, а не полицията.

Срам за кмета, който има претенции за следващ премиер, че прекрати протеста, и че блокира движението в целия град, за да настройва останалите хора срещу протестиращите.

И в крайна сметка има светъл лъч в цялата работа. В София дойдоха и от други градове повече полицаи, отколкото при посрещането на Путин!

Така властта негласно призна, че ние сме по-важни от Путин!

Наука vs. нÀука

Аз съм от породата патологичен читател.

Когато няма какво да правя нещо, трябва да чета. Освен в случаите, когато правенето на нещо се състои именно в четене 🙂 . Когато нямам нещо специално за четене, чета, каквото има. Просто така, механично. Например правата и задълженията на пътниците в градския транспорт. Или някой плакат. Не по желание. Просто ако има нещо за четене, в следващият момент погледът ми е там.

Така и когато си пренасяхме багажа преди време, получих от съпружеското тяло доста критики за броя на книгите, на които трябваше някак си да се открие място по рафтовете. Няма страшно – в Търговище чакат още поне три пъти по толкова, да бъдат донесени 😉

Та освен книгите, преди много време купувах и много списания. Просто да има какво да чета, докато пътувам. Тогава те струваха стотинки.

Е, обикновено се оказваше, че в едно дебело списание има само една или две статии, които си заслужаваше четенето. Често и толкова нямаше.

Не беше така обаче в “светата троица” – “Космос”, “Наука и техника за младежта” и вестник “Орбита” – трите издания, които не пропусках и в които винаги се потапях с удоволствие.

Сега “Космос” и “Орбита” отдавна са история. Остана “Наука и техника”, вече не за младежта. Може би защото младежта се интересува от по-възвишени неща? Както и да е.

Купувам редовно това бледо отражение на предишното списание със същото име. Почти винаги има статии, които ми харесват и не съжалявам за покупката. Но!

Но имам сериозно питане към екипа на списанието. А бе хора, толкова ли нямате някой лев да платите на коректор. Вярно, в списанието не се публикуват реклами, приходите явно са малко, ама все пак някой пенсиониран коректор все би се навил да заработи няколко лева към пенсията.

Иначе се получава неприятна картинка.

Примерно от новия януарски брой статията за френската революция. Ами там нито веднъж май не видях пълен и кратък член да са си на мястото. Даже сякаш нарочно бяха разменени. А купата печели изречението:

“Трансцедентното право дава илюзията за непогрешимост, придава на съдиите блясъкът на божий наместници”

Няма да чопля и останалите статии (или статий според новия правопис? ), в тази май грешките са най-много. Ще приема и “Грешката на Дарвин”, където отдавна обяснени неща се представят като необясними, не като опит за наливане на жълта боя в облика на списанието, а като случайно попаднала там.

Но не мога да подмина нещо друго.

Във всеки брой има по една – две авторски статии. Останалите са “по материали от чуждестранния печат”. Мисля си, че човек когато прави компилация от една или няколко статии, или просто когато превежда нещо е редно да посочи източниците си. Както и да отбележи, кой е свършил цялата работа. (Ако кажете “а ти защо си анонимен?” – не съм)

“По материали от чуждестранния печат” точно толкова зачита правата авторите на оригинала, колкото и “снимка Интернет”. А и е информативно точно колкото “една жена каза”.

Така науката, която списанието се опитва да пропагандира прелива в нÀука.

От там до безпросветността пътят е кратък.

Виновни сме

“Известно време никой не проговори. Само Оувес остана прав. Разхождаше се нервно напред-назад, дългата черна опашка свистеше покрай хълбоците му и от време на време той изцвилваше в почуда. Накрая рече:

— Това не го проумявам. Никога нямаше да повярваме, че в нашата ферма могат да стават такива неща. Сигурно ние някъде грешим. Според мен единственото разрешение е да работим по-усилено. Отсега нататък, другари, сутрин ще ме събуждат цял час по-рано от вас.”

Джордж Оруел
Фермата
гл. 7-а

Често чувам – “ние сме си виновни”, “преди да виним правителството/парламента/филанкишията да видим себе си”.

Наскоро в един коментар при Христина Графът казва: “Изобщо да, трябва да се протестира – срещу правителството, полицията, общината, образованието, възпитанието от соца, комунягите и Буш!
Че иначе трябва да се замислим за самите себе си, а това обикновено не е приятно занимание…”

Самата Христина казва:Проблема не е в политиците, а в мен и в теб ! …… Пиенето, наркотиците , цигарите…. оръжието, мечтите за власт. Ние им ги създадохме.

Майк Рам днес твърди: “смятам, че причината е в самите нас – ние сме лошите и промяната трябва да започне от самите нас.”

Може да се изредят още.
Като погледнете – това са цитати все на много интелигентни хора. Не ги познавам лично, но предполагам нито един от тях не прави безобразията, заради които призовава да погледнем първо себе си.

Общо взето хората защитаващи горната позиция обикновено, даже по-скоро винаги не са простаци, не правят золуми, възпитани са, възпитават добре децата си – тези от тях които ги имат.

А останалите – те не се вълнуват от тези проблеми. Те си изхвърлят боклука, карат като ненормални, бият този, който им наруши дебилното лично пространство, торшат всичко, което не е тяхно и не си задават въпроси.

Кой е виновен тогава? Ние? Те? Првителството?

Какво значи “ние сме виновни”? Всеки носи отговорност за себе си и своите действия. И за децата си. Отговорност за чуждите постъпки човек може да носи доколкото се примирява с тях. Но и опитите на отделния човек да покаже непримиримост към простотията най-често са обречени. Помните ли какво ставаше в “Нощен влак за Вавилон” на Бредбъри с човека, опитал се да отвори очите на другите пътници, че ги лъжат? Хората просто искаха да бъдат лъгани.

Кой е виновен – “ние”, “българите”, “българският манталитет/народопсихология”?

Какви са германците да речем? Един ще каже работливи. Друг подредени. Трети, като моите родители, които получаваха много подаръци и помощи от германските приятели на баща ми ще кажат – добри. Някой оцелял от Освиенцим ще твърди съвсем друго.

В зависимост от условията се проявават едни или други качества на човек. И при различни условия тези, които имат преобладаващи качества по адекватни за ситуацията надделяват над останалите, при които доминиращи са други качества

Когато образованието, културата и доброто възпитание са непрестижни, а се налага култ към други “ценности” и поведение, естествено е носителите на първите да са на заден план. Също когато е подронен аавторитетът на професии, които задължително трябва да внушават респект като тези на полицаите и съдиите, не можем да чакаме добри резултати.

Как мисля аз защо се стигна до това изпростяване съм писал тук, а също така и тук

А какъв е изходът? Да показваме на простака, че не го уважаваме и не одобряваме поведението му? Наивно. Много наивно.

Някои избират варианта “бягство” – бягство от държавата в по-добрия вариант. Или бягство от проблемите чрез разни субстаннции – начин който не помага на никого, освен на разпространителите на въпросните субстанции. Или направо бягство от живота – така остава единствено по-голямо жинзнено пространство да избуява простотията.

Единственият начин, който виждам аз, е да държим сметка на управляващите – да защитаваме правата си, да не си траем, когато публично се гаврят с нас, да изискваме подобряване на образователнта система и реабилитиране на учителската професия. Да искаме полицията и съдилищата да си вършат работата и да не пускат виновните срещу съответната индулгенция. Да държим отговорни тези, които прахосаха европейските фондове, парите заделени за защита от наводнения, пенсионния фонд, за асфалтирането на пътищата и още и още.

И ако си траем, не протестираме, не убедим още хора да протестират с нас – тогава вече сами сме си виновни.
И доказваме, че сме даже не овце, а мърша

Спиралата

Спиралата (от гр. σπειρα – “извивка”, от лат. spira – “извивка”, “пръстен”) е равнинна трансцендентна крива, която описва намотки около една (или повече) точка, приближавайки или отдалечавайки се от нея.  Това можем да прочетем в математическите справочници.

Спиралата е силно свързана с битието, такова каквото го познаваме.

Когато в ясна нощ погледнем небето, виждаме Млечния път – част от гигантската спирална галактика, един от спиралните ръкави на която обитава нашата Слънчева система. Ако вземем мощен телескоп, ще видим много други спирални галактики, големи и малки.

Телата в Слънчевата система също се движат по спирали, част от които по капризите на гравитацията са се превърнали в стабилни елипси. Но пресичането на спираловидната траектория на друг член на Слънчевата система често в миналото е играло съдбоносна роля за развитието на Земята. Може да повлияе и в бъдеще.

Ако пуснем вода в мивката, виждаме как се оттича по спирала. Подобен изглед ни дават снимките на Земята от Космоса. Можем да наблюдаваме спираловидните формации на множество бури, част от които могат да окажат съществено значение върху съдбите на много хора, а и на цели икономики.

Спираловидна форма има и молекулата на Дезоксирибонуклеиновата киселина ДНК, която е в основата на живота и на способността на организмите да наследяват добрите, а и лошите черти на предшествениците.

Съществува и контрацептивната спирала (тя всъщност май  няма точно спирална форма), която е от средствата, оказващи важно влияние върху развитието на цивилизациите в последно време. В смисъл, че народите достигнали определено ниво на цивилизованост осъзнават необходимостта да регулират раждаемостта и позват подобни средства. Обаче народите  на по-ниско цивилизационно стъпало не са достигнали още до това прозрение и се размножават наволя, в резултат на което изместват първите, на свой ред се цивилизоват и историята се завърта в кръг…* Не всъщност по спирала. Всяка следваща цивилизация повтаря донякъде пътя на предходната, върху чиито основи е стъпила по свой начин.

За тая спирала – спиралата на времето всъщност е думата.** За кръговрата на живота. Кръг, който всъщност е спирала.

Всяко поколение повтаря предишното… по свой начин. Всяко е различно и повтаря едни и същи грешки.

Всяка година се повтаря – училище, ваканция изпити. Или работа, аванс, заплата, отпуска. Празници, именни и рожденни дни. И нищо не е като преди. Ако отидем пак там, където миналата година сме си прекарали страхотно, може тоя път да бъде разочарование. Ако гледаме същия филм втори път откриваме нови неща.. или се чудим, какво толкова ни бе харесал преди. Работата е същата, но колегите – кой с нови проблеми, кой напуснал. Следващата витка на спиралата минава близо до предишната, но не я повтаря. Не можем да прескочим в съседен ръкав.

Ние уж пак сме същите, но сме по-мъдри, по опитни, по можещи. Или пък по-уморени, по-трудно ни се отдават неща, които сме правили с лекота, по-бързо забравяме, все по-трудно се придвижваме, чуваме и виждаме.

Днес е ден, формално приет за начало на следващата витка на голямата спирала, по която се носим във времевия океан. Всички очакваме от нея нещо ново, по-добро, по-добър късмет, по-успешна работа. Макар да знаем, че всичко пак ще се повтори, но знаем и че то е по свой начин различно. Именно това, различното очакваме да е по-хубаво, въпреки честите разочарования от предишни години. И това  е добро! Защото оптимизмът е оная много важна смазка, която ни помага да се плъзгаме по спиралата на времето, без болката от триенето – разочарованията, с които сме се сблъсквали да ни накара да се откажем.

Желая на всички, които четат този блог, а и на всички, които не са чували за него здраве, късмет и всичко най-добро.

Честита Нова година!


*Всъщност контрацепцията отскоро е на сцената на борбата между цивилизациите, това което написах до сега е ставало основно по други механизми, но от скоро, както виждаме в съседни нам страни, а за съжеление и в нашта, разликите в раждаемостта на различни народности започват да оказват съществено значение.

**Спиралата е равнинна фигура, би извикал някой математик. Така е. В тримерния случай говорим за винтова линия. А когато говорим за четиримерното пространство-време, в което се развива нашият живот нещата стават още по-сложни. Но по традиция говорим за спирално развитие и за простота наричам кривата, с която може да се опише развитието на живота и историята “спирала”.