Monthly Archives: September 2010

Brazen Abbot

Brazen AbbotВ зала “Христо Ботев” дойдоха срамно малко хора. Всъщност залата се понапълни, малко след започването на концерта, но именно “се понапълни”, а не напълни.
Буги спомена, че в Пловдив 1/5 от местата са били свободни, София обаче се изложи откъм посещение. А уж Пловдив бил чалгарски град…

Може би за слабото посещение допринесе слабата реклама. Освен по Z-rock, май почти никъде не бе пусната реклама. А в София има 3 рок-радиа, и не всеки любител на тази музика слуша само Z-rock. Едно момче спомена, че чуло по време на пътуване по радиото в колата “…вокалът на Rainbow и Purple…” и се заинтересувало след това, къде ще пее въпросният човек. Питам се, след като Z-rock е вече част от някаква btv медия груп, защо нямаше реклами по btv?

От друга страна, публиката макар и немногобройна беше страхотна. Но за това по-натам.

До сцената аз се инсталирах между група от 4-5 съученици на дъщеря ми. 5, но куфяха за 10-има и пяха за 20-има! (И знаеха текстовете на класиките на Пърпъл и Рейнбоу по-добре от мен. Срам! 😳 ) До нас имаше още доста техни връстници, също така активни. Така че, когато някой реши да пише за “изгубеното поколение” и т.н., обобщенията не са добро нещо. Тия момчета и момичета бяха далече от общата представа за чалгизираната младеж.

Малко след 19 и 45 Нелко Коларов застана зад органа.
(Ех, група “Импулс”, спортната площадка в Търговище… Но говорим за друга група в момента. Да не се разсейваме със спомени)

Нелко разля хармония от съзвучия, Николо засука плетеници от тонове с китарата…
И ето го и Джо!
Сякаш вчера Стоян Кирчев в последния половин час на “Музикална стълбица” представи новия албум на Rainbow с новия вокалист Джо Лин Търнър… И рефренът на I Surrender в главата ми, заглушаващ гласовете на учителите в часовете на другия ден.
Или пък по-късно от балкона 13-ия етаж на Шуменските студентски общежития озвучавахме квартала с Can’t Let Go…
Но не говорим и за Rainbow, а за Brazen Abbot.

Може да е клише, че групата се раздаде докрай и че всички петима дадоха всичко от себе си, но трудно е да се измисли по-силно описание на станалото в залата. Въпреки сравнително малобройната публика групата буквално се раздаде и мисля, че биха свирили също така сърцато и всеотдайно, даже ако имаше само 5-6 фена.

Концертът напредна, Николо смени китарата с цигулка, показвайки че цигулката е невероятен инструмент и за рок-музика. Стига да е в ръцете на невероятен музикант! И композитор.

Новите и по-стари парчета на Abbot бяха умело размесени с класики на Rainbow и Purple.
Аз се опасявах, че класическите парчета ще звучат не на място сред по-новите, но те бяха идеално вместени на точните места, безконфликтно. Но няма нищо странно – човек който има капацитета да композира рок-опери и класическа музика не може да се затрудни в аранжирането на един концерт 😉

Не бих могъл да опиша концерта, нито да го изпея, или да го напиша по ноти…
Присъствието в залата дава нещо, което и най-добрите камери и микрофони не могат да хванат.
Може да гледаш много записи на една група, но в залата, на живо е различно. Сякаш има магия, която камерата е безсилна да засече. Та който не е дошъл, може само да съжалява.

Преди бях споменал за контакта между публиката и изпълнителите. С чисто сърце мога да кажа, че Brazen Abbot държат първенството по този показател! Най голяма заслуга за това имат несъмнено Джо от една страна – през цялото време сякаш имаше непрекъсанта връзка между него и хората в залата. Джо определено показа, че е не само велик певец, но и артист.
Другият беше басистът. Бих го кръстил “мистър Динамит”. Той сновеше по всички ъгли на сцената и сякаш бе натъпкал джобовете си с шашки TNT и където се надвесеше над зрителите, сякаш избухваше поредната от тях!
(Другари от НСБОП, които наглеждате насам – това е метафора 😉 )
Освен че човекът владееше баса страхотно.

На подиума за барабаните бяха оставени две бутикли за вокалиста – едната голяма с вода, другата, по-малка, пластмасова, пълна с подозрителна червена течност…
Джо надигаше и двете, като повече оказа предпочитание на по-малката. А течността вътре си беше точно това де,… т.е. подозрителна червена течност… :mrgreen: :p

Юнакът на барабаните освежаваше гледката с пънкарската си прическа и също си разбираше от работата много добре.

Нелко оправда напълно думите на Джо, че е “българският Джон Лорд”. Но ние си го знаем де 😉

Николо ми е добре познат като музикант, но сега демонстрира, че свиренето на живо по никакакъв начин не го притеснява. Всъщност цялата група показа, че е наясно с особеностите на концертното свирене. То не би могло да бъде по-друг начин, ще речете, при такива професионалисти, но не, може. Вижали сме музкиканти, които на живо звучат като в студиото, а концертът си е различно нещо, но Brazen Abbot определено е другото название за импровизация!

За Джо бях чел, че на концерт се изморявал бързо, губел глас…
Цък! Може би се е случвало някога да няма ден, това все пак е човешки глас, не инструмент, но днес беше в страхотна форма. Показа невероятно владеене на гласа, голям диапазон резки преходи и къдрави украшения… Невеорятен! Даже в последните минути, когато като говореше, звучеше леко пресипнал, при пеенето този ефект го нямаше.
То и Гилън имах късмет да го случа в добра форма, но Джо според мен си е запазил гласа много по-добре.

Както казах публиката се отчете добре, давайки всичко от себе си, отплащайки се за всеодайността на групата. Нещо, което бе оценено и възнаградено – след последното слизане от сцената, групата пак се появи и изпълни Black Night, която не беше в сетлиста.

Концертът продължи малко повече от 2 часа и 30 минути, като единствено първият концерт на Manowar у нас го бие по продължителност – малко над 3 часа. (Не броя втория, петчасовия, защото той целеше поставяне на рекорд. Говоря за “стандартен” концерт).

И така една среща с талантливите музиканти и красивата музика завърши. Остава да чакаме да излезе новата рок-опера на Николо „Дракония”, части от която бяха представени на концерта.
Който е чел бозите ми, знае че си падам по дракони, така че ме заинтригува много 😆
Всъщност падам си по музиката на Николо. По добрата музика като цяло.

ПП.
В този ред на мисли, иска ми се освен на диск, да имаме щастието да видим операта ( а защо не и предишната) на живо. Както писах по-горе, нищо не може да замени живото изпълнение. Нито ХХХ-инчовата плазма, нито квадро-хипер-ултра съраундът.

ППП
Ето, че и Майк Рам се е отчел с хубав репортаж.

Най си е баш да си проЗд!

noScienceВ началото на август у нас дойде на посещение Шимон Перес.
Кой е той ли? Ми ако не знаеш, нито пък те интересува, не чети нататък. Това не е за тебе.

Та оная сутрин, както имам навика да си ходя с “тапи” в ушите – т.е . слушалки, чух речта му. Хареса ми, като по-специално искам да отбележа тия пасажи:

– Как стана така, че една малка държава като Израел стана толкова силна?

– Нямахме друг избор. Трябваше да сме добри във всичко още от самото начало. Единственото, с което разполагаме, това са хората. Вие имате същия ресурс. Пионери във всяко едно отношение. Фермери, доктори, войници… Земята е малко, а водата – съвсем. Няма природни ресурси. Но трябваше да нахраним хората. Започнахме да произвеждаме храна, без да имаме земя и без вода.Днес нашето земеделие е базирано 95 % на науката.И е може би едно от най-добрите в света. През тези 62 г. бяхме нападани седем пъти.

………..
– В България освен за срещи с президента и премиера идвате и за да участвате в една конференция, посветена на мерките срещу икономическата криза. Макар да не сте специалист по финанси, какъв съвет бихте дали?

– Не ходете в банките, идете в научните лаборатории. Там е истината, там може да се създаде нещо и да се спечели от него. Там, в научните лаборатории, се крие реалният изход, а не в тре зорите на остарялата банкова система. И съм сигурен, че България може да направи това с правилните хора и с желание, разбира се. В началото ние живеехме в постоянен дефицит. Но постепенно започнахме да градим, да градим… Има глобален и индивидуален свят. Глобален ще рече, че няма национални икономики. Преди икономиката бе на базата на земята. Земята правеше нациите. И войните. Сега живеем с науката. Науката не може да бъде завладявана. Тя не може да има граници. Затова трябва да участваме в това глобално състезание. От друга страна, науката е дело на индивиди, на отделни хора. Независимо дали са известни, или не.
Оставете хората си да поемат инициативата

Цялата реч е тук.

Вечерта пускам телевизора и щракам тези новини, онези новини. Казаха хората че човекът дошъл и говорил. Хубаво. Но думата “наука” не беше спомената ни веднъж в репортажите. В един от всички, които чух беше заменена с “високи технологии”, които бяха споменати мимоходом. То не че високите технологии стават без наука, ама нали така, може хората да не се сетят, ако не го кажем направо… Пък как да споменат науката, на която високият гост отдели толкова място в речта си, като на’ще родни политици воюват с озверение срещу родната наука… Я да замажем положението, да не си помисли някой, че науката е важно нещо, пък чичката ще си отиде, к’во е говорил и к’во не – кой ще помни. И на кого ли му дреме.

А нашенски е лафът “Не ми давай акъл, дай ми пари.” От евреин пари не можеш да вземеш, а това че ти дава акъл безплатно… Абе я чупка! Ще си правим казината на мястото на институтите – там е парáта! Оня с акъла да оди да си…

Пък те израелците ще продължат да си се развиват.
А ние…

Та, ако си прост, барем няма да ти пука.
Прости хора трябват на тая държава!