Второюнско

Аз, както знаете, или не знаете съм от Търговище. Град, в който освен мене са се родили и други известни личности.

Опа, я по-сериозно…

Един от тия хора, останали в историята Никола Симов, най-известен с това, че е бил знаменосец на Ботевата чета.

Съответно “признателните потомци” са му издигнали паметник:
Никола Симов

До тук добре.
Както се полага за може би най-значителната фигура в историята на града паметникът дълги години беше в края на главната улица (която между другото и по соц. време се казваше и сега се казва “Васил Левски”, а не “Ленин”, както беше в повечето градове по ония времена), в началото на една красива градинка.

Дойдоха обаче “промените” след 1989-а и паметникът изчезна от там…
Поводът беше, че малко зад мястото му се намира паметник на “активни борци” от Търговище ( имаше и такава категория хора, който помни). И Никола Симов пречел на “борците”…

Тогава аз опитах да организирам подписка за връщане на паметника на мястото му, дадох предложение в централата на СДС-Търговище. Отначало това се прие с ентусиазъм, който скоро след това се изпари и бях отрязан. Явно такава подписка щеше да раздразни някого.

Години по-късно паметникът пак се появи, този път на един мост на ключово кръстовище, през което минава голяма част от трафика през града. Бих казал – също добро място.

Добре, ама седя си там известно време и пак изчезна…
Сега бил пред къщата-музей на Знаменосеца.

Хубаво, ама къщата, макар и в историческия квартал на града, не е точно на представително място, което се вижда от всички, дошли, или минаващи през града (или не е баш на ачик, както бих се изразил пред съграждани). Пред къщата е редно да има паметна плоча, малък паметник евентуално, но такъв голям паметник, направен да се вижда отдалече мястото му не е там. Той е направен за площад или парк. А и редно е най-известният гражданин на града да е почетен на най-представителното място. А в градинките по центъра продължават да се мъдрят други паметници, някои на безспорни, но и някои на доста спорни герои.

Между другото изчезна (за втори път) и паметникът на героите от Балканската война. Преди, по соц време бронзовите войници дълго лежаха с краката нагоре, захвърлени в една горичка. Сега сигурно са претопени.

Та си мисля, пак ли героите от определени събития в нашата история са трън в очите на силните на деня?

Снимката е отуикипедия

6 thoughts on “Второюнско

  1. NightwishEL

    Много са ви мобилни паметниците. Не ги свърта на едно място. 🙂

    Всъщност това е жалка картинка. Не може “силните на деня” да правят каквото си искат. 🙁

  2. Emo

    Въпреки, че съм родственик на Ботев, днес си дадох сметка колко малко знам за него. Поздравления за текста и гражданската позиция.

  3. joe Post author

    @NightwishEL – май прекалено жалки станахме напоследък. И си ни харесва 🙁

    @Emo – благодаря!

  4. LeeAnn

    “Хора без минало, нямат бъдеще” – клише, ама от него така боли….

  5. joe Post author

    @LeeAnn – това ми навява едни кофти мисли…
    Колкото “конспиративно” да звучи си мисля, че това опростачване на населението, затриването на печеливши предприятия и съсипване на образованието и накрая пренаписването на историята по нов начин. Май наистина някой иска да нямаме бъдеще.

  6. LeeAnn

    точно това имам предвид. благодаря, че разбираш от малко думи 🙂

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *