Всички се стремим към съвършенство.
Към постигане на съвършено тяло. Съвършена памет. Съвършено познание, обноски, култура.
Или пък към съвършено пропадане, освинване, изпростяване…
Уви светът не е съвършен.
Физическите несъвършенства се виждат най-ясно. Духовните не толкова и често остават за дълго скрити.
За това и хората са измислили сума средства за прикриване на физическите несъвършенства – гримове, парфюми и дезодоранти, силикон…
За физическите недостатъци и травми има протези.
Ако недовиждаме, частично компенсираме недостатъка с очила.
Ако недочуваме – със слухов апарат.
А когато недомисляме?
August 19th, 2008 at 02:01
Недомислянето най-често компенсираме с ръсене на клишета, които най-често не разбираме, но повтаряме като папагали…
Например, само преди два дена ми се наложи да задам въпроса „А какво все пак е корупция, ще ми обясниш ли?“ на един човек, който се жалваше от корупцията и… естествено, човекът се заплете в обяснението си, но накрая добродушно се разсмя (защото не беше лош човек, нито глупав) – просто разбра, че всъщност не знае какво е корупция…
August 23rd, 2008 at 11:29
въсщност мисленето има най-многото и най-разнообразни протези, които можеш да си представиш, тъй като мисленето е това, което прави човекът господстващ вид на тази планета. за добро или за лошо.
ето няколко: протези са писмеността, образованието, рутинността, енциклопедието, историята и изобщо всичко, което не е свързано с творчество
September 7th, 2008 at 16:19
Протезите? Намирането на себе си във всичко, писано и правено от други – сляпо, наивно и безкритично.
Два пътя виждам към преодоляване на недомислието: съмнението и творчеството.
Днес се зачетох тук повече и виждам, че си струва да се отбивам по-често.
September 7th, 2008 at 18:32
>“Два пътя виждам към преодоляване на недомислието: съмнението и творчеството.“
Подкрепям.
>“…виждам, че си струва да се отбивам по-често.“
Радвам се, че това което пиша се оценява от интелигентни хора
Това предполага, че има някаква стойност.