Книголандия
Страницата на хумориста Весел Цанков
Блог класация

„Гласът на рока“

В петък, 28-и септември на площада пред НДК, заедно с още 5-6 хиляди души (според вестник „Стандатрт“, организатор на събитието – 30 000?!) бях строен на площада пред НДК.

Група „Сигнал“ подгряваше. (И това доживяхме, „Сигнал“ – подгряваща група на „БТР“… )
Някои си припомняха стари, по-добри или по-лоши времена и пригласяха, но повечето чакахме.
В 19 часа излязоха БТР. Стана горещо. Настроението се вдигна с няколко степени. След 4 песни на БТР всички изреваха като един – Киро подхвана рифа на „Stormbringer“ и Глен Хюз с бас-китарата си застана зад микрофона.

Глен в „Пърпъл“ седеше малко в сяната на Ковърдейл, но от тогава ме беше впечатлил с гласовите си възможности. Винаги много съм харесвал как се допълваха гласовете на двамата и често когато сме говорили за музика съм го споменавал като голям вокалист. Когато преди няколко години бе гост на „шоуто на Слави“ бях силно впечатлен, че за разлика от много други застаряващи големи вокали, не се е загубил гласа, а напротив – даже гласът му е станал още по-богат.

До сега Глен идва май 3 пъти в България, но аз все се разминавах с него. Два дни преди концерта научих, че пак ще идва – съученичка на дъщеря ми ѝ казала, че в петък ще идва … Ричи Блекмор. Не повярвах, че ще е Ричи, порових в нета и разбрах, за кого иде реч. Постарах се да си освободя вечерта на 28 и в 18 и 30 почти същия състав в който зяпахме „Manowar“ бяхме на линия. Съответно Глен, а и БТР се постараха, преживяването да остане незабрабравимо за всеки, който беше успял да дойде до НДК тази вечер. Глен пя с огромно настроение, показа невероятно владеене на гласа, много широк обхват. Мощният му глас лесно успяваше да „пребори“ усилените до дупка китари. Също така даде възможност на БТР да импровизират, да покажат уменията си.

Природата беше също благосклонна, към насъбралите се фенове. Беше топло, въздухът беше чист и Витоша ясно се виждаше, не замъглена от софийския смог.

Репертоарът беше подбран почти изцяло от времето на „Пърпъл“, имаше само една от по-новите песни на Глен Хюз. Не знам, защо така беше решил, може би е сметнал, че е най-известен със старите песни, или пък БТР по-добре са ги знаели.

Глен Хюз, човекът с бас-китарата и разкошния глас, когото сме гледали на нелегално внесени по времето на „социализма“ записи от „California Jam“, “ Arena Budokan“ и т.н., беше на няколко метра от нас.
Макар и малко по-стар, с по-къса коса и с очила, но със същата енергия, бликащ от живот и настроение.

Публиката беше много разнообразна, възрастовия диапазон – много широк. Останах възхитен, като чух как много млади момчета и момичета пеят с пълен глас пените на „Пърпъл“! Качествената музика, превърнала се в класика е винаги актуална.

Благодаря ви, Глен, БТР и да не забравяме организторите – вестник „Стандарт“ за глътката живот, която ни подарихте!

Сподели

2 коментара „Гласът на рока“

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  

  

  

Protected with IP Blacklist CloudIP Blacklist Cloud