Книголандия
Страницата на хумориста Весел Цанков
Блог класация

Защото


….
– Страница 76 струва ми се.
Лобсанг намери страницата.
– „Защото“ – прочете на глас.
– Добър отговор, кимна Лу Це, като поглаждаше нежно миниатюрна канара с четчица от камилски косми.
-Само „защото“ ли, метачо? Без причина?
-Причина ли? Каква причина търсиш в една планина? Докато годинките се трупат на гърба ти, ще научиш, че повечето отговори накрая се свеждат до „защото“. “

Тери Пратчет – Крадец на време
стр 132 от изданието на „Вузев“ от 2003г.

Преди време на един мой коментар в нейния блог , Таня Джекова ми отговори с въпрос:

„…остава въпросът, защо ние сме най-корумпираните в света и защо вършим толкова глупости като тази невероятно плиткоумен стремеж да си окепазиш природата. Остава и въпросът, защо бягат оттук свестните?“

Въпреки, че съм натрупал доста годинки, за да знам, че както казва Пратчет, отговорът на повечето въпроси накрая се свеждат до „защото“, ще опитам да отговоря по-подробно.

Както преди доста време споделих в коментар при размисли :
„Ами аз познавам/познавах много хора, които са живяли преди социализЪма, и всички, с изключение на “активните борци” (имаше такава категория, помните ли я 😉 ) твърдяха, че тогава хората са били по-морални.

Всъщност и аз съм свидетел, как от 60-те години на 20-и век моралът постепенно спадаше, корупцията и безхаберието растяха. През 60-те не заключвахме даже.

Майка ми твърдеше, че всичко лошо идва от “Съюза” – и корупцията и мързела, както и че в началото хората по инерция са работели съвестно, но постепенно са се разпасали.“

Естествено, виновен е не „Съюза“ или „Руснаците“, а близо 30-те години „аванс“, който те имаха в изграждането на социализма.

Аз естествено няма начин да помня времето от преди 9-и септеври, но по косвени признаци съдя, че нещата стоят общо взето така.

Например, през ’60-те години, когато Гриша Филипов бе идвал в Търговище и разправял, как хората ще са все по-равни, заплатите няма да се рзличават с повече от 3 към 1, на тръгване му бяха напълнили самолета със сърни, елени и всякакъв дивеч. Много хора отказваха да повярват, че това е възможно и обвиняваха свидетелите в долна клевета. Сега едва ли някой би се впечатлил от нещо подобно.

Друг случай – наш познат от София през ’70-те години, за някакъв спешен ремонт на блока му потрябвала скица от общината. Обяснили му, че ще стане до 5-6 месеца. Да, ама скицата трябва спешно! Тогава човекът се сетил да подпита, бе не става ли да даде нещо, на което получава отговор буквално:
„Да, ама не като един тука, дето ми буташе само 5 лева и то пред другите!“

След раздяла със 100 лева, човекът получл скицата след 10 минути. (Тогава 100 лева бяха доста пари, тричленно семейство изкарвахме 2 седмици на море с 200 лева.) Познайте, как реагираха повечето хора, като слушаха тая история. Тогава това явление беше ново за страната и както винаги столицата беше напред с материала.

Всъщност, какво е характерно и за България и за Русия – и в двете страни след „революцията“ е бил унищожен най-голям процент от интелигенцията.
Тук има добра статия за репресиите в България
В никоя от останалите страни от соц. лагера не е бил така основно унищожен цветът на нацията и комунизмът не е имал толкова здрави корени.

На мястото на способни и опитни хора се нзаначават некадърни, но верни. Всъщност по съветските и българските филми за ония времена често имаше такива моменти – някой да го назначат за директор на предприятие, за което той хабер си няма нито от производството, нито има опит в управлението. На репликата „ама аз не мога“ му биваше отговяряно „Ще се научиш! Партията го иска от теб!“ ( и подобни вариации по темата).

От друга страна, при социалистическия модел на управление, се губи стимулът за работа, след като човек вижда, че той може да се скъсва от бачкане, а мързеливият му колега взема същите пари, а и се урежда я за почивчица, я за екскурзия, докато нашият човек, захластнат в работата е пропуснал възможността. Та къде остана стимулът? Снимките на ударниците окачени пред предприятието може да стимулират за малко, но за реална работа трябват реални стимули и истинска конкуренция, в която всеки да може да си покаже способностите. Тъй като и при социализма хората се раждат с различни способности, по амбициозните пак се опитваха да се докажат, но нормален начин за себедоказване нямаше. Един от начините да се откроиш пред останалите беше като се снабдиш със „западни“ вещи. Съответно начините за добиване на такива беше с далавери.

Друга характерна особеност за социалистическата действителност беше явлението, което беше в някои области официално подържано от властите, в някои нелегално, но повсеместно и наречено от същите тези власти цинично „самозадоволяване“.

Официалната страна на „самозадоволяването“ беше, да се призовава населението, да произвежда сам̀о част от прехраната си. Казано по друг начин „ние няма да ви осигурим достатъчно средства от заплати, спасявайте се както знаете, в известни рамки няма да ви пречим“. Населението имаше право да ползва разни парчета земя, да отглежда земеделски култури или кокошки да речем, в определено количество.

Съответно вниманието на гражданина на народната република беше раздвоено между официалната му работа и частпрома.

Другата страна на явлението беше неофициално разрешена. Т.е. всички знаеха, но и не се пречеше, пак в известни граници. Например сервитьорите и магазинерите (не само те, изобщо, на местата, където може да има някакъво облагодетелстване) бяха назначавани с много ниски заплати, с презумпцията „те ще се оправят“. И те се „оправяха“ – надписваха в сметките, удряха в кантарите и т.н. Не можеше да си в тая система и да не го практикуваш – от една страна няма от къде пари, ако не злоупотребяваш, от друга, останалите от системата няма да ти позволят да си порядъчен (Добре демонстрирано между другото във филма „Да обичаш на инат.“). Целта естествено беше да се държат хората във шах. За всеки се знае, че попипва нещо, ако сгази лука по други параграфи, хоп – подгонват го по този. Понякога имаше дела и срещу такива, които са се забравили и са прескочили негласно позволената „норма“ на „усвояване“, но сравнително рядко.

Това не изчерпва всичко, но дава някаква яснота, в каква посока се е развивал общественият морал.

След 10-и ноември 1989г. доста хора май повярваха, че нещата са се променили. Странно ми е, как те пропускат, кой всъщност продължава да държи парите и властта.

Партийните пари бяха раздадени на „наши хора“. По-кадърните от тях направиха печеливши фирми, други фалираха, трети минаха към „тъмната страна“ (от където всъщност едва ли някога са излизали). Фирмите, направени от хора извън системата или бяха принудени да фалират, или да се обединят с „правилна фирма“.

Съответно бяха ударени главните фундаменти, на които се крепи просперитетът на нацията, като образованието да речем, с безбройните образователни реформи, ниски учителски заплати и изобщо поставянето на учителите в унизително положение. (Тенденция, започнала още по социалистическо време.)

Понеже образованите хора се смятат за по-неуправляеми, бяха взети мерки, да няма добри условия за тях и да ги принудят да напуснат страната.

Армията също беше ударена. Една от причините е предполагам, че и в нашата история, и в световнта, често точно армията се е намесвала в необходимия момент, за да овладее положението в държавата.

За чалгизацията и другите методи за издигане на простотията в култ няма смисъл да пиша – писано е достатъчно.

Та както става ясно, отговорът е „Защото“.
ММм, това май беше стара песен на Битълс…

Сподели

6 коментара Защото

  • Много добро описание на тогавашната действителност, много интересни теории!
    Поздрави!

  • joe

    Благодаря.
    Мислех, че се получи скучен пост, но явно има хора, които го оценяват.

  • Изобщо не е скучен постът ти и съм на 1000% съгласна, че това, което и турците не са успели да потъпчат от българина, са го направили с валяк комунистите.

    До такава степен са унищожили всяка човешка добродетел у българите, че не знам колко поколения трябва да преминат, за да се възродят качества у нас като трудолюбие, почтеност и добросъвестност.

    Няколко дни бях в Амстердам и много неща там ми направиха впечатление, за които смятам да пиша тези дни в контекста на: „Защо българите тук сме такива?“, както и имах възможността да наблюдавам хора от най-различни националности на едно място и да си правя сравнение с нас. Интересни изводи си направих, но пак не можах да си отговоря на въпроса, защото се обърках от това, което видях.

  • […] Хора, за които винаги е бил важен само личният интерес. За които идеалът е бил само и единствено пълният джоб. […]

  • […] мисля аз защо се стигна до това изпростяване съм писал тук, а също така и […]

  • […] нещата се поизчистват, докато не падаме пак под крилото на друга империя (Тук проф. Димитров сигурно ще ми опонира, ако прочете […]

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  

  

  

Protected with IP Blacklist CloudIP Blacklist Cloud