Книголандия
Страницата на хумориста Весел Цанков
Блог класация

Каварна рок – 2014

Каварна рок 2014И тази година боговете на Рока бяха на наша страна. (Фирменото ръководство също 🙂 )
На 27 осъществихме едно сложно пътуване до Шабла, където бе нашата временна резиденция за фестивалните дни. Самото пътуване заслужава отделен разказ, по-скоро повест, но ще го спестя на уважаемия читател.

Та в 6 и 45 на 27.06.2014 вашият разказвач положи морни телеса на влаковата седалка след извършеният подвиг „ставане в нереално време“, или по-скоро „ставане в стандартно време за лягане“ и се остави в ръцете на Хермес1. Небето от сутринта беше застрашително облачно и по някое време заплахата се материализира под формата на обилен валеж…
А вашият домакин бе по сандали, за щастие във влака. Разтревожен за съдбата на феста се оглеждах за лъч надежда и такъв проби малко след Горна Оряховица… след което влакът се гмурна в нов потоп. Както и да е, в Търговище валежът беше вече спрял (да, за Каварна слязох вТърговище 😉 )
така че сандалите не бяха проблем, а когато дойде време да се товарим на колата, с която продължихме към морето вече печеше слънце. На магистралата, малко след Шумен настигнахме другата кола на компанията, която трябваше да е отдавна във Варна… но казах, няма да ви занимавам с подробности за пътуването. Както и да е, все още на 27-и, 20 минути преди края му, за който ден ни започваше резервацията вече бяхме на прага на: къщата, която бяхме наели. Препоръчвам, много добри условия и цена, и снимките абсолютно отговарят на действителността, за разлика от много други места, където снимките се оказват доста по-лустросани.

На следващия ден за пръв път от може би 3 години успях да се топна в морето. Шабленският плаж се оказа много хубав, за съжаление неохраняем. За това пък снабден с хубави бироубежища.

По живо, по здраво в късния следобед пропътувахме пътя под сянката на многобройните ветрогенератори до Каварна и се отправихме към най-любимия на рок-феновете стадион в родината. Да спомена, че чест прави на Кметъла на Каварна, че в града се паркира свободно! За толкова години фест не реши да печели на дребно от такси за паркинг. В резултат на което получава много повече доволни фенове.

GUS G за съжаление го изтървахме.

На стадиона пристигнахме в началото на изпълнението на PRETTY MAIDS, които ни изненадаха приятно с много интересна музика. Неприятно ни изненада качеството на звука. Микрофония, изкривявания… Нещо озвучаването куцаше.

Екипът на KROKUS също бяха усетили проблема, така че се заеха много сериозно да го разрешат и след продължителни усилия успяха, за което адмирации! KROKUS се чуваха много добре. Приятна група, без да блести особено. Слушал съм някои техни изпълнения по радиото, но като цяло не ги познавах особено. Аз поне бях доволен от тях, макар и да имах доста по-големи очаквания, но един от „съплеменниците“ ни бе особено възмутен, че звучаха много подобно на AC/DC. (А, между другото, в паузите по колоните звучеше основно AC/DC).

След кратка пауза дойде време за хедлайнерите за деня.
Тук си пролича разликата, между добрите, много добрите и наистина Големите! EUROPE бяха невероятни! Качествен звук – всички проблеми от началото на фестивалната нощ ги нямаше, много професионални изпълнения, вокалът се чуваше прекрасно. Освен това и Joey Tempest пееше разкошно. И в сценичното поведение и в дребните детайли си личеше лустрото на професионализма от високо ниво.

Замислих се, как едни изпълнители успяват да грабнат публиката, а други, въпреки че много се стараят, не успяват, или поне не толкова ефективно. Това ми припомня за Doro, миналата година, която на втората песен вече държеше публиката в ръцете си. Същото се получи и при Юръп.

Направи впечатление и колко се е запазил Joey през годините. Помним клиповете от 80-те години, в които приличаше на момиченце. Е, сега прилича на момченце 🙂 .

Юръп изпълниха и нови неща, и неща, които не бях слушал, както и добре известни хитове. По време на импровизациите Joey вмъкваше понякога цитати от Whitesnake и Дио, даже „накара“ публиката да пее припева на „Heaven and hell“. Накара в кавички, защото хората си запяха съвсем спонтанно, без фронтменът да им „подсказва“ и да ги подканя, както беше при някои други изпълнители. Естествено, сетът на Юръп нямаше как да не завърши без „The Final Countdown“ и чувство на пълно удовлетворение от преживяното и съжаление, че свърши се отправихме към возилото, паркирано на центъра на града.

Е, цялата работа не мина без проява на булгаристанския простак. Няколко, може би 5-6 … индивида, в началото на сета на Юръп започнаха да скандират „Сабатон“… Е, бяха избутани и игнорирани от тълпата, така че скоро замлъкнаха, ама уви, чалгарията ходи и по рок фестове, уви.

Следващия ден се канехме да стигнем рано, да пообиколим Каварна, но… стигнахме за втората група и изтървахме JORN. Сори момчета, нищо лично.

Виж, когато влизахме на стадиона, GOTTHARD тъкмо започваха. Изненадаха ни много приятно. Още с първата песен ни спечелиха.

При GOTTHARD също се наблюдаваха проблеми със звука, които при следващата група бяха отстранени. Само вокалът можеше да бъде усилен една идея повече.

SABATON. Шведската бойна машина откри с интродукция… „The Final Countdown“ на запис. С пълна сила, не просто фон, цялата песен от край до край. После, по време на сета им Joakim Brodén спомена нещо, в смисъл, че няма нужда да викате „Сабатон“, важното е, че всички обичаме Метъла, не помня точно думите му. Явно момчетата не бяха особено щастливи от проявата на псевдо феновете им. А и Юръп са им сънародници.
Сабатон напълно оправдаха очакванията ни. Страхотни изпълнения, и страхотна физическа форма. Joakim подскачаше непрекъснато и пееше тежките вокали без грешка. Според всички ни, редно беше Сабатон да са хедлайнери. Или поне да им бъде отпуснато повече време, а не само един час. Така по-младата публика щеше да бъде удовлетворена повече, а и момчетата напълно заслужават. Групата се е доказала достатъчно и не виждам причина да бъдат пускани като подгряваща група. Е, хайде, като ко-хедлайнери да го кажем.

HELLOWEEN…
Две неща.
2.
Предишният концерт на Тиквите ми хареса в пъти повече.
1.
Тонрежисьорът на групата трябва да бъде евтаназиран, както се изрази един от колегите. Аз бих се изказал за по-твърди средства.

Да, и трето, на Andi Deris му трябва почивка.
Човекът се стара, дума няма, и странно, за разлика от повечето певци, с височините нямаше проблем, постигаше невероятни височини, но при по-ниските се мъчеше с някакви бленди, бе личеше, че се мъчи.
Сетлистът по мое мнение не беше добре подбран, изпълнението беше прекалено втвърдено при някои от по-мелодичните песни и като добавим към всичко това ужасния, не, кошмарния звук, концертът на Тиквите беше едно голямо разочарование. Иначе, като за металургичен цех биха звучали приятно, а за тенекеджийска работилница даже мелодично.

И в общи линии това беше за основната част от тура ни до морето и назад – самият рокфест.
Другото – барбекюта, плажове и т.н. едва ли представлява особен интерес за аудиторията.

Резюмето за цялостното преживяване: пълно удовлетворение.
Единствено съжалявам, че не остана време да се поразходим из Каварна, за която пазя много приятни спомени от почивката, която изкарах там през 2008-а (пак съчетана с рок-феста, естествено 😉 ) Имах желание и да открия и посетя Аптека Лалева, с които сме приятели във Фейсбук, но може би следващият път.

Когато вървяхме първата вечер към стадиона, преминаващи туземци2
мърмореха на висок глас, така че да ги чуваме ние, запътилите се към стадиона: „От тия човек не може да се наспи“. Така е. Разбирам хората. Нищо, че събитието е само два дни през годината (айде, две нощи) и че храни града, а и околните градове. На когото не му харесва, просто не му харесва и това си е. Не знам защо, тогава си спомних, за три възрастни дами, които 2008-а висяха пред вратата на стадиона и гледаха, до колкото се вижда през вратата, какво става на сцената. Да уточня, Manowar ги слушах (и гледах) на 3 метра от сцената, а Алис Купър и Slayer за съжаление трябваше да ги слушам на бира пред стадиона, по финасови причини. Тогава си помислих, брех, какви възрастни фенки, и току се усетих, че всъщност не са кой знае колко по-възрастни от мене и сигурно сме горяли по една и съща музика по едно и също време. А веднъж рок-фен, цял живот рок-фен.

И на края, за да спазя традицията от миналия път, ще споделя и снимков материал – интересен представител на Каварненската флора:
кактус

Сподели
  1. Както знаем олимпийските богове са заемали много постове по съвместителство и въпросният такъв е бил бог и на пътешествениците []
  2. Туземец значи местен жител, въпреки мнението на много хора, че значи друго нещо! Който не знае, да се образова: туземец=местен жител []

2 коментара Каварна рок – 2014

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  

  

  

Protected with IP Blacklist CloudIP Blacklist Cloud