“Тичай през деня от грижи.
Тичай през нощта от мрак.
Тичай, без вина обиждан.
Тичай, неуморно пак!”
От песен на “Диана Експрес”
Когато ровех из Мрежата за материали за протеста Свобода, а не страх, на който за съжаление не можах да отида, попаднах на една малко странна статия от Ясен Праматаров.
Отвратен от злоупотребата с протеста от разни националисти, Ясен призовава към, хмм, както и да го въртим, реално призовава към пасивност.
Няма да преразказвам статията – всеки може да я прочете, а Ясен определено умее да пише увлекателно и да разсъждава, така че си струва.
Изводите, до които стига статията са базирани на здрава основа.
Вярно е, че при масова проява, като почнем от демонстрации и стачки и стигнем до големите революции са яхвани дали в хода на събититето, дали предварително планирано от хора, нямащи нищо общо със самите протестиращи, които в крайна сметка са били най-облагодетелствани от промените.
Обаче от друга страна, без поне повечето от тези бунтове, стачки и демнострации положението в страните, които сега наричаме “нормални”, “цивилизовани” и т.н. нямаше да се е променило спрямо това през 19 век да речем или по-рано. Много недоволство и протести са се изляли, докато на работодателите им е светнало, че доволният работник е по-производителен от изтощения, недоспал и недохранен. Докато държавниците проумеят, че задоволените поданици са по-полезни и за тях, отколкото докараните на ръба на мизерията и отчаянието.
Ясен казва:
“Защо ни е тълпа? Не ни трябва. Всеки има достатъчно начини да разпространява убежденията си. Например ако не ви харесва как се постъпва с природата у нас и как се застрояват защитени територии, говорете на приятелите и близките си. Говорете днес, но говорете пак и утре. Поне на тези, които нямат нищо против да обсъждат такива теми. То хич не е малко. Даже е много, ужасно много! Ако всеки обсъждаше така, днес огромна част от хората щяха да знаят, че не е редно да се застрояват защитени паркове. Защото щяха да са осмислили проблема в разговори и накрая сами да са стигнали до правилния извод.”
В това има смисъл. Това е начин за формиране на обществена нетърпимост към определени явления. Но, ако се чака тя да се формира и да обхване достатъчно големи маси 😉 (пак стигнахме до масата, само с мезето какво стана 🙂 ) отдавна няма да е останала природа за спасяване, или там срещу каквото трябва да се формира въпросната нетърпимост.
От друга страна, обществената нетърпимост, е наистина нетърпимост, когато се изразява в конкретни действия – понякога достигащи до стачки, демонстрации, обществено неподчинение, или пак стигнахме до там, от където тръгнахме. Защото една “нетърпимост”, изразяваща се само в говорене, писане и мърморене си е най-обикновено овче търпение.
Идеята на Ясен изглежда е, че по този начин и хората, които вършат безобразията, ще се “превъзпитат”?
Хмм. Не искам да звучи обидно, но това е много наивно.
Подобен начин на разсъждения е характерен за хора идеалисти, които донякъде са били защитени от много груби сблъсъци с действителността.
Не познавам Ясен добре – виждал съм го веднъж на събиранията на OBB (Open Beer -Bulgaria – едно явление, което май не съществува вече за съжаление), иначе основно от материалите, които е написал имам представа за него, така че не е редно да правя изводи, но си мисля, че не си дава сметка същността за определени категории хора.
Ако си се сблъсквал с някои явления, като да речем описаните тук (предупреждавам, постът не е приятен) и запазиш вярата, че хора, които са се докопали до властта и парите на всяка цена ще се съобразят с обществените нагласи, ако те не са подкрепени с конкретни действия, идеализмът и вярата в доброто начало трябва да са прекалено силни.
Протестите, подписките и демонстрациите са слаб опит за повлияване върху реалностите, но все пак са една идея по-съществени, отколкото само да се приказва.
Вярно е, с тях може да се злоупотреби. Може да те арестуват. Може “случайно” минаващи лумпени да те пребият. Но когато искаш да повлияеш върху нещо, да декларираш мнението си, трябва да поемеш и рискове. Иначе си оставаш с голото мърморене – до което в крайна сметка се свежда всяко приказване и писане, ако не е подкрепено с конкретни действия.
Но трябва да продължиш. “Без вина обиждан”, неразбран, станал за присмех, оплют и оклеветен, но не и илюзорно “скрит” с глава в пясъка.
Вярата в хората е трудно да се запази, съгласен съм. Всеки има някакви свои си примери, аз също, а и твоите са достатъчно красноречиви. И признавам с ръка на сърцето — и аз нямам “вяра в хората”. Затова в статията говорех за “хората заедно”, за “човека”. Не абстрактните “хора” общо — те са тълпа, която се води от тези без задръжки и без съвест. Които лесно от любимци в училище стават “герои” после.
Не исках да кажа да превъзпитаваме хората, които вършат безобразия. Мисълта ми е да възпитаваме себе си, нас си — всеки ден и постоянно. Да градим мини-обществото в хората около нас. Иначе всеки един от нас може, като му дойде до гуша и му втръсне от мизерии всякакви, да тегли една майна, да каже “абе писна ми бе, ай сега ще излезем на улицата да пометем всичко и всички!”.
Съгласен съм, протестите и демонстрациите са начин за изява на една идея и съответно за промяна на действителността. Но преди тях е граденето на нагласата — ако сега изляза на улицата, може да събера някаква тълпа, ако и ти излезеш и ти ще агитираш хора и като се срещнем, ще имаме вече малка армия. Защото всеки е недоволен от нещо, потиснат, смачкан и иска промяна и качество на живота.
Но какво от това? Един ще е бил тръгнал за мляко, друг при гаджето, трети ще тръгне да скандира само заради кефа и тръпката. По-важната работа според мен е в пулицистиката. Тя подготвя нагласата, “общественото мнение” (тъпо клише, знам;), тя води диалога постоянно, тя е радиовръзката между идеите ни. Без нея няма нищо. Без нея има футболно хулиганство, например, при него не е нужна 😉
Малко дълго стана, сори. Напоследък се хващам, че пиша все така, но дано ми мине 😉 Писах ти коментар и при мен, така че стана още по-дълго май 😉
>”Мисълта ми е да възпитаваме себе си, нас си — всеки ден и постоянно. Да градим мини-обществото в хората около нас. ”
Да – подкрепям напълно.
>”По-важната работа според мен е в пулицистиката. Тя подготвя нагласата, „общественото мнение“
Много вярно. Само с леката забележка, че най-мощните средства за управление на общественото мнение се държат от други. Всъщност в поста, който цитирах съм наблегнал на този момент. И няма начин – винаги официалните медии ще се ползват с по-голям авторитет, отколкото да речем блоговете.
Иначе съм съгласен с така развитото мнение.
Ех хора… вие все още намирате непокорни, които да съберете на улицата. В града, в който живея, мисля че не останаха такива. Тук хората са толкова самодоволни от живуркането си, толкова им е пискало от опити да се направи нещо и… абе с две думи – заровили са глава в пясъка.
Не съм виждал протест от много години. Ама такъв, дето да е за добра кауза, да обединява хората.
Последния, на който бях свидетел беше този на бакшишите (таксиметърджии), които недоволстваха, че ще им увеличат данъка за упражняването на тази професия. Шумен е сигурно града с най-много жълти коли на глава от населението, поне половината от които карат без включен апарат, т.е. причината за протеста въобще не беше болка за умиране, но…
Та така… блокираха с жива верига централната пътна артерия без предупреждение и разрешение от общината. Спряха точно пред автобуса, в който пътувах аз и бременната ми тогава съпруга. Сбиха се с шофьора. Ревяха деца и жени… абе гадна картинка.
Всъщност пак се отплеснах. Исках да кажа, че на хората с благородна и справедлива кауза протестите някак вече не им се получават.
Хората, към които са адресирани тия протести вече изградиха имунитет и им дрема на шлифера за лозунгите, които виждат през прозореца.
Уви – така е.
Те също така и не четат нищо друго освен “Шок” и “Семейна драма”.
Всъщност тук съм се поупражнавал на разъждения на тема, че наличието на дадена информация не е достатъчно. Трябва и да се възпита интерес към нея.
Та това че ние си трием клавиатурите е без особена полза. Както казваш и демонстрациите са безсмислени. (Макар че аз пак ще си запея моята песен, че демонстрацията ще я видят доста хора и все някой може да си мръдне акъла “абе аджеба, тия за да протестират, може и да има проблем”, докато блоговете ги четат много малко хора.)
Та до къде стигаме тогава – до задънена улица?
off: Абе изведнъж много “пингвини” се събрахме 🙂
@joe: Така е, но си мисля, че и това ще се промени. За авторитета на медиите имам предвид. Лека-полека медиите ще се изнесат в Интернет, а там, както знаем, виреят и блоговете.
И няма начин хората да не почнат да четат и блогове. Или пък самите медии да се доближат до блоговете, знам ли. Разликата за мен е, че неинтерактивните медии винаги са подкупни и по този начин са пропагандни и изкривяващи посланието. А блоговете са пряка публицистика без посредник, без “медия” — и за да ги купиш, трябва или да излъжеш много от тях, или да се изръсиш ама страшно много за всеки поотделно 😉 И пак винаги ще има някой, който да има хем 1) същата трибуна като другите (Интернет), хем 2) да е с различно и разобличаващо мнение 😉
@Стоян: Да ти кажа, и тук масово хората гледат с пренебрежение на протестите вече. Разликата може би е, че е административен център, събрани са на едно място министерства, централи на фирми, парламенти, централи на партии, европейски комисии и други подобни. И затова всеки идва тук да протестира. Иначе на обикновените хора малко им дреме. Да, може да имат мнение и да подкрепят едни или други в протестирането, но ако няма “национални” протести, и тук ще си е едно лежерно и почивно… Може да греша, де.
Да, блоговете полека навлизат в полетата, до сега “заградени” от другите видове медии. Но както казах в предишния коментар, наличието на информацията не е достатъчно.
А и остава въпросът с авторитета. Каквото и да правим, за повечето хора официалната медия ще е с по-голяма тежест от блога на Сульо да речем.
Вярно е, че ако някой чете какво е писал Сульо, все ще се замисли, че нещата може и да не са баш, както ги казват “по телевизора”. Ама въпросът е да прочете!
Аз мисля, че е важно да разберем разликата: кога е нужно да се обединяваме и къде трябва да се състезаваме (конкурираме) – най-напред това би могло да стане сред хората, които четат и/или пишат блогове…
Pingback: Пещерата на неандерталеца » Blog Archive