Книголандия
Страницата на хумориста Весел Цанков
Блог класация

28.01.2015 – Battle Beast, Delain, Sabaton

Battle Beast, Delain, SabatonНачалото малко приличаше на това на това на Helloween-ската история. Не началото на концерта разбира се, а предисторията, така да се каже. Много редуцирана част от каварненската група се строихме чино в 18:00 пред зала „Универсиада“. Редуцирана до ни повече, ни по-малко от двама души. Пак ни пуснаха в залата малко преди обявения час за започване (т.е. 19) и пак концертът започна с час закъснение. До тук с приликите. Първата положителна разлика бе, че въпреки че отново беше студено, не валеше. От тук нататък всичко беше с положителен знак.
В началото имаше малко хора, което доста ме учуди, но постепенно залата се напълни. Може би някои си правеха сметка да дойдат направо за хедлайнерите, но организаторите подло ги „изработиха“, от което мисля, въпросните фенове нищо не загубиха, понеже и двете подгряващи групи бяха много добри! Поне по мое мнение, а и като гледам реакцията на по-голямата част от публиката. Рядко се случва да ми харесат всички групи, но този път и двете бяха много добри.

След първоначалното чакане на студа, последва също такова „висене“ в залата, но поне на топло и на хубава музика. Много хубава, ама все пак не сме дошли на дискотека, започнахме да мърморим…
Както и да е, към 8 излязоха финландците от „Battle Beast“. Не ги бях слушал, признавам, но много ми харесаха. Много добри песни, а Noora Louhimo се нарежда според мене сред най-добрите дамски метъл-вокалистки, въпреки че не е толкова известна. Но те финландците си имат традиции при дамските метъл-вокали.

Приятно впечатление направи, че след сета на „зверовете“, много бързо бе прередена сцената за вторите изпълнители, за сметка на първоначалното чакане. Повечето неща бяха предварително подготвени и скоро „Delain“ забиха здраво. Тук мога да започна със същото, че не ги бях слушал и ми харесаха. Но редът на групите според мен бе сбъркан. „Бойните зверове“ по ми допаднаха. А и вокалистката им бе определено по-добра. Е, на външен вид мис Charlotte Wessels по-хващаше окото, а да не говорим, че по едно време остана почти по цици… шшт, долу лапите и избърши лигите, казах почти! (бе почти, почти, ама…) Приятния изглед се допълваше от китаристката Merel Bechtold, която обаче, се оказва само заместваше титулярния китарист.

Както казах, в началото гласът на Charlotte малко не ми допадна, но свикнах с него, а когато басистът със сложното име Otto Schimmelpenninck van der Oije заръмжа „по норвежки“ ( 😉 ) гласовете им се допълваха много добре. Мистър Oije биеше и двете дами по дължина, плътност и обем на косата. Плюс лицево окосмяване. Не бе, дамите нямаха такова. Всъщност и двете бяха фини дами, за китаристката даже би било уместно определението ефирна, ако не беше очевидната физическа мощ, която демонстрира, навъртайки километраж и подскачайки по сцената, с китара, която определено не тежи няколко грама. Освен тези фронт-субекти имаше още „тъпанджия“ и клавирист, които не се отличаваха с някакъв колоритен външен вид, но добре си вършеха работата.

Като цяло, втората група направи по-голямо шоу, но като музика първата по ми допадна. Но и двете се представиха всъщност много добре.

След втория сет музикантите от Delain се включиха в прибирането на апаратурата заедно с роудитата – нещо, което рядко се случва – като при всяко появяване предизвикваха заслужени овации.

И постепенно сцената се изпълни с дим, докато прожекторите осветяваха залата; няколко роудита с каумфлажни дрехи и каски разиграваха военни сценки, докато не изгаснаха светлините под звуците на задължителната „The Final Countdown“ и инструменталната“The March to War“, из под мъглата танкът на Sabaton запали фарове и панцер-елитът откри с „Ghost Division“.

Sabaton са големи. Наистина големи. Още в горецитирания пост за Каварна Рок-2014 писах, че организаторите на фестивала неправилно ги подцениха и не ги сложиха като хедлайнери. Времето, когато бяха само подгряваща група отдавна мина и когато те водят нещата могат да покажат цялата си мощ. И преди писах за разликата между добрите и големите. Не знам, кое прави някого наистина голям, но когато го срещнеш, отличаваш го без грешка. Прави впечатление, че въпреки, че песните на шведите са на военна тематика, всъщност държанието им е много човечно. Може би и това е част от загадката.

Феновете на Sabaton са може би най-горещите от всички, които съм виждал. Екстазът достигаше до невиждани висоти. Групата съответно положи максимални усилия да се отплати.

Целият сет мина в приповдигнато настроение. Joakim контактуваше непрекъснато с публиката, подпомаган от Thobbe, който ръсеше майтапи на български със завидно добро произношение. Същия номер го прави и в Каварна; знае се, че той има приятелка (или приятелки 🙄 ) българка и явно си оползотворява правилно времето (майтап). Не мина без заигравки между Thobbe и Joakim, както и между Thobbe Chris – другият китарист. Изобщо сценичното присъствие беше на ниво.

Споменах вече френетичната публика, която не спираше да дивее. По едно време се заформи стабилно пого. Половината от нашата група се включи, но аз преценявайки правилно физическите си възможности, реших да не създавам излишна работа на травматологията на „Пирогов“. Погото беше толкова диво, че чак Joakim се притесни малко и с облекчение констатира, че щом всички се усмихват, значи няма ранени, след като „танцът“ приключи. Изобщо балканската дивотия и викингската ярост се съчетаха добре. (Това беше само шега, бе! Не вадете брадвите!)

Голям жест беше, когато групата покани на сцената едно хлапе, както се разбра 12 годишно. Подариха му палки за барабани, перца за китари, а вокалистът се раздели с очилата си. Предпоследната песен оставиха момчето при тях, представям си на кои небеса се е чувствало. Такива преживявания на такава възраст са безценни!

Публиката освен с овации направи жест към групата, като избра да чуе „Gott Mit Uns“ на шведски, а не на английски. Е, в момента, в който Joakim запита, на какъв език да пее, тутакси бе предложен Chinese, но се оказа, че изборът е ограничен само до споменатите два езика 🙂

Много съм доволен, че групата не промотираше само последния си албум, а се разходи по цялата си дискография, изкара доста от класиките си, като „Primo Victoria“ и любимата ми „40:1“, която уви в момента е много актуална, покрай събитията в Украйна.

Sabaton направиха задължителните три биса и се скриха, но ни изненадаха приятно, когато неочаквано се появиха пак и забиха „Swedish Pagans“, която не беше в сетлиста. Май само Таря и Brazen Abbot бяха правили такъв неочакван подарък до сега. Малко неприятно стана, че точно преди да се появи групата отново, доста народ се бе ориентирал към изходите, но ние, които гледахме в правилната посока, на момента нададохме рев и се втурнахме към сцената. Така че за последната песен бях почти до групата. Не знам дали, ако феновете се бяха постарали още малко, дали нямаше да спечелим още една песен. Но всичко хубаво свършва бързо. Оставихме зад нас пода на залата, покрит с боклуци и кутии от бира (странно, защо се продаваше бира в кутии, като иначе ти отварят водата, че уж да не замеряш някого с нея), танкът и съоръженията на озвучителите, които чакаха да бъдат разглобени, и в студената януарска нощ потърсихме пътя към дома.

1 comment to 28.01.2015 – Battle Beast, Delain, Sabaton

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  

  

  

Protected with IP Blacklist CloudIP Blacklist Cloud