Книголандия
Страницата на хумориста Весел Цанков
Блог класация

На смърт братко, на смърт да вървим

Когато след 1989-а година започнаха да се случват масово безобразия, несанкционирани кражби, зверски катастрофи, когато разни граждани безпроблемно започнаха да предават на вторични суровини паметници и релси, когато енергото, заради безбройните кражби на жици се принуди, да смени медните кабели с алуминиеви, които от своя страна водят до големи загуби на ток и съответно по-високи цени, хората масово ревнаха – „Няма закон! Трябва час по-скоро да се гласуват нови закони!“

Аз, и някои други, предпочитащи да мислят, отколкото да повтарят внушенията „от телевизора“ се опитвахме да обясним, че то закони си има и до скоро са работели, само дето не се спазват и никой не следи за спазването им. Говорехме общо взето на вятъра. Мисля, че разстенията в близост разбраха по-добре, отколкото двуногите индивиди, които държаха упорито на своето.

Въпросните безобразия не спряха, само „свикнахме“ с тях и не ни прави впечатление. Даже, когато някой селянин, отчаян от непрекъснатите кражби на труда му, които реално бавно го убиват, защото той живее от плодовете на труда си в най-прекия смисъл опита да се защити, чуват се недоволни гласове: „Какво толкова, една торба картофи му откраднали“. А че тая торба я крадат многократно и че човекът няма с какво да преживява – голяма работа! Вълци го яли. И че в такъв ужас и мизерия и заплаха от непрекъснати кражби живее 90% от населението – много важно, като иска да не живее…

Все пак одряманото ни общество не е привикнало съвсем към едно друго негативно явление – убийствата. Явление, което за съжаление с връщането на баш-ченгето на власт зачести. Както беше и при предишното му управление де.

Заспалият нашенец все още се стряска от убийствата, особено ако не са възрастни хора, които обществото така и така е отписало и почва да негодува. И в резултат на възмущението си иска да бъде върнато смъртното наказание.

Същата история, както със законите, с която започнах. Масовият гражданин, не забелязва, че престъпниците се разхождат на свобода, не защото не са екзекутирани, а защото не са осъдени, ако изобщо са били заловени – знаем, повечето дела са срещу „неизвестен извършител“, който така и така никога не става известен. Или пък, ако са осъдени, присъдата е условна, или малка, не съответстваща на престъплението. И най-често делата са „висящи“. Хора, висящи дела на брой повече от колкото могат да броят, необезпокоявани шетат по улиците и продължават да извършват престъпления. И на цялото това безумие, нашенецът вижда решението в … смъртното наказание.

Защо съм твърдо против екзекуциите? Като оставим всички други аргументи, които не са малко, основният, заради който съм против е, че в случай на съдебна грешка, действието е непоправимо.
Преди време в Щатите, след усъвършенстването на ДНК анализа и приемането му в съдебната система направиха разследвания на минали дела и се оказа, че в 70% от случаите смъртната присъда е била издадена неправилно. Обаче в повечето случаи, вече е била изпълнена…

Съдебни грешки стават лесно, даже и при некорумпиран съд. А ако не е некорумпиран… (Да да, нашият не е. И е независим…)

Чувам често „съдебната система не работи, трябва да има смъртно наказание“.
Хора, помислете, какво искате! Искате неработещ съд да издава смъртни присъди!

Нека да помислим, какво ще стане, ако се върне въпросното наказание.
Знаем, че обикновени хора, за дребни провинения, получават тежки присъди, даже в някои случаи вината им да е спорна.

От друга страна, хора, както ги наричат „с тъмно минало“ и съмнително настояще заобикалят закона, или се отървават с леки, най-често условни присъди. (Що ли?)

И така, кой ще има полза, ако бъде върнато смъртното наказание? #КОЙ?
Колко му е да бъде натопен невинен човек. И „свидетели“ ще се намерят, и „доказателства“ ще се изфабрикуват. А като има убит, обществото ще се успокои, без да му дреме, дали е убит виновният.

Освен това, какъв по-удобен начин за отстраняване на неудобни хора, свидетели и прочие. Законно премахване на неудобния.

4 коментара На смърт братко, на смърт да вървим

  • бате кви гъби си ял

  • joe

    ??
    Ако имаш някакви възражения, или несъгласие с някой параграф, поясни.

  • До 1989 година имаше един съвсем различен – социалистически принцип в правото ни – „Което не е разрешено е забранено“ и законите бяха написани по съответния начин. След 1990та година принципа се промени изведнъж на „Което не е забрането е разрешено“.. и всички закони се оказаха като врата в полето.

    Така лесно и удобно станаха големите кражби.

  • joe

    @mick – не е точно така. И след 1990-а никога не е било разрешено, примерно да гушнеш грифон от паметника на Левски и да го предадеш за претопяване, ама някои граждани си го правят, да не говорим за други цели паметници. Никога не е е било разрешено, да се демонтират релси, ама го правят…

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  

  

  

Protected with IP Blacklist CloudIP Blacklist Cloud