По-критичен подход, моля

Вчера се състоя втората среща на група “Критична мисъл”.
По мое лично мнение, с което не ангажирам никого, такива срещи са добра идея и не би бил лошо, да станат традиция.
Вярно, че когато се организират много хора винаги има проблеми, като например избор на място.
Снощи бяхме на приятно място, без чалгии и силни музики, така че можеше да си чуем мислите, били те критични или не толкова. Лошото бе, че помещението беше такова, че нямаше как да се направи голяма маса и хората си се разпределиха на “групички по интереси”, или по-точно познати с познати и комуникацията между групите общо взето беше слаба. Има идея следващата среща да е в Борисовата градина, ама да видим.

Иначе срещата беше много приятна, имах честта да съм на една маса с госпожа “Бръсначът на Окам” и “Наука OFFnews”, както и с други интелигентни и приятни хора, беседата с които кара времето да лети прекалено бързо.

За краткото време, с което разполагах, успяхме да дискутираме доста интересни теми, включително, Стефан ми обърна внимание върху много важен паралел между религиите и идеологиите, който съм пропуснал в статията си по въпроса, а именно, че и едните и другите обещават справедливост, ама не сега: религиите в “другия живот”, комунистическата идеология – в близкото бъдеще. Може би още в този живот, може би за децата ни.
И религиите и комунизма обещават благоденствие – пак както описаното по-горе.
Вярно, тук има изключения. Примерно, еврейската религия, от която произлизат двете може би най-вредни религии, знаем кои са, не обещава нищо, но намерили са се хитри хора и са коригирали проблема, та освен страха от божието наказание, към манипулативния инструментариум се добавят и обещания за компенсация на страданията. Не мога да се въздържа, да не цитирам Подвързачов:

След туй на гроба на тоз заваллия
издялали му надпис акаллия,
та който прочете да разбере,
че земният живот е весел сън:

„Бу дюнада юмид иденлере
ахретте Аллах тесели версън!“

Тез думи мъдра мисъл означават
и даже, ако щеш, я запиши:

„На този свят които се надяват,
Аллах на онзи да ги утеши!“
(от тук)

Имаше и друга интересна беседа, за емоциите, която заслужава отделен пост, който може би някога ще напиша. А може и да не напиша.

Та, дами и господа, критично мислещи, призовавам да подходим по-критично към критичните срещи и да ги направим традиция.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *