Книголандия
Страницата на хумориста Весел Цанков
Блог класация

Рок-фест 10-то издание – втора част

към първата част.
Каварна рок 2015С малко закъснение, поради пътуване и други ангажименти, да споделя и втората вечер уважаемите читатели.
Естествено по традиция, първата група я пропуснахме и дойдохме директно за втората.
Втората не бяха кои да е, а класиците UFO. Група, оказала влияние на много други групи и която дълго време беше сред „законодателите“ на рока. (добре де, и на метъла) Няма да споделям, какво ми припомни срещата с тях, защото спомените са си мои 😛
Вярно, от класическите UFO, на линия бяха само вокалът Phil Mogg и барабанистът Andy Parker, който през годините ту напуска групата, ту се връща, но сега си е там, както в добрите стари времена. Новите момчета обаче също бяха много добри (то и не би могло да бъде иначе). Особено ме впечатли техниката на басиста, не съм сигурен дали беше Rob De Luca, поне на него ми заприлича, а и басът май си беше неговият.
Като цяло UFO звучаха доста по-твърдо, от колкото сме свикнали, с по-малко прогресив елементи в музиката, поне такова впечатление ми направи сетът. Един час разкошна музика, само дето Phil май приказваше малко повече, от колкото трябва. Голям плюс в сета на UFO бяха дългите китарни сола – нещо, което както и друг път съм писал, много ми липсва в съвременните концерти. Особено завладяващо беше синхронното соло на двамата китаристи.
Малко обидно е, че такива ветерани като UFO бяха толкова рано. Но какво да се прави, времената се менят, а определено HammerFall много повече заслужаваха да са ко-хедлайнери.

Hammerfall – we will prevail

Определено го направиха! Опасенията ми от предишния ден, как ще се представят бяха излишни. Hammerfall излязоха и ни размазаха тотално! Страхотни изпълнения, страхотни вокали, многогласните вокали звучаха много добре също. Трудно ми е да намеря думи, за да опиша невероятното изживяване от срещата с Hammerfall. Невероятно зареждане с енергия, пълно разтоварване от злободневните проблеми… Проблеми ли? Let the hammer fall!
Жалко, че сетът беше само час, но момчетата свириха стегнато и успяха да вкарат в това време доста песни. Hammerfall определено трябваше да са хедлайнери и само защото след тях следваха гигантите от Twisted Sister, не се повтори ситуацията от предишната година, когато Sabaton хиляди пъти повече заслужаваха хедлайнерската роля отколкото неубедително представящите се на живо от много време насам HELLOWEEN.
Все пак, след сета на Hammerfall съжалявах, че ще има някой, който да ми развали изживяването от преживяното. След нещо толкова добро, човек трябва да има известно време да се наслади и да преживее отново събитието.
Вярно, че при сегашния формат на „Каварна рок“ могат да се видят много добри групи едновременно,
но си мисля, дали предишният формат на феста, когато се наричаше още „Калиакра рок фест“, не беше по-добър. Една „яка“ група и една или две по-слаби (е, начинаещи и по-неизвестни, не задължително слаби) за подгрявка.

И накрая излязоха легендите Twisted Fucking Sister, както ни „обясни“ Dee Snider, че е „правилното“ название на групата ( 🙂 ) Мислех, че знам, какво мога да очаквам от тях, но успяха да ме изненадат. Първо, звученето им беше много по-твърдо, от както го знаем, от записите и клипчетата. Извадиха тежък, стоманен звук и изобщо липсваха лековатите, да си го кажем направо, на моменти даже лигави елементи, които са характерни за по-ранните им записи. Нямаше ги и специфичните прически, гримове и дрешки от младите години на групата.
Dee Snider определено извади впечатляващ глас. Къде ти, цяло гласище! Само на живо може да се оценя истинските възможности на вокала. А Snider демонстрира страхотна мощ на гласа. Жалко, че не успях да чуя Дио на живо. Не мога да си представя той какво е постигал. Е, Дио освен мощ имаше и невероятен диапазон, особено в по-младите години.
Озвучителите също заслужават да бъдат споменати (с добро!). Тон-инженерите на Twisted Sister добре бяха извадили гласа му напред и не се налагаше човек да се напъва, за да го различи между звука от инструментите, както често става на концерт. Също така добре се представиха и тези на Within Temptation, благодарение на които гласът на Шарон блесна с цялата си прелест. Не знам дали бяха различни хора, но тъй като имаше разлика при звученето на различните групи, предполагам, че поне тези две групи си водеха свой озвучителен екип.
Snider излезе по тениска с интересен надпис, с която обаче скоро се раздели и демонстрира хармонична физика и добре оформени „плочки“. Освен на външен вид здравата физика се потвърждаваше и от постоянната физическа активност, бягане и високи подскоци, съчетани със здравото пеене ( а кажете, че е на 60 години…). (Искам и аз като него. Ама ако може с по-малко тренировки и без диети… Ама май не може. Човекът каза, че спира да пее, защото иска да яде. 😀 )
С Twisted Sister беше още един гигант – Майк Пртной, който редуваше с лекота сложни ритми, но през цялото време подчертаваше, че е заместващ барабанист – на напусналия завинаги този свят A.J. Pero.

С това привършвам „репортажите“ от фестивалните вечери. Ако ми остане време (и вдъхновение) може да добавя допълнителен текст за събитията около и извън самите концерти, но не обещавам.

Като цяло – тази година фестът беше на изключително ниво, чудесен звук, много добър набор от групи, чудесна организация! Надявам се нещата да продължат да вървят в положителна посока.

Сподели

2 коментара Рок-фест 10-то издание – втора част

  • qna

    Бях на супер виртуален фест с репортажите ти – благодаря! Дано вдъхновението бъде с теб и за „не обещавам“ :;

  • joe

    Благодаря qna!
    Добре е, човек да знае, че написаното е зарадвало някого 🙂

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  

  

  

Protected with IP Blacklist CloudIP Blacklist Cloud