Книголандия
Страницата на хумориста Весел Цанков
Блог класация

Чок селям, аркадаш!

Преди доста време в един коментар

razmisli ме бе помолила да кажа мнението си по междуетническите отношения. Обещах да отговоря, но много бавих тоя пост, защото темат е трудна и неблагодарна. Колкото и да се старая със сигурност ще има недоволни, засегнати, а даже може би и озлобени от това, което ще кажа.

Но в края на краищата, това е моето мнение, а за това пишем блогове – да изразим мнението си по всякакви въпроси, не само по приятните и забавни теми.

Сега, 20-ина години след „промените“ нещата позаглъхнаха, но преди време постоянно се говореше по медиите, как преди безумието, наречено арогантно „възродителен процес“ българи и турци са си добросъседствали и е нямало никакви проблеми и търкания.

Това от една страна беше така. Както казва Пратчет:

Двуцветко вярваше, че ако хората само поговорят един с друг, пийнат по едно-две питиета, разменят снимки на внучетата, отидат може би да гледат нещо развлекателно заедно, то тогава всичко би могло да се оправи.

И наистина, когато видиш, че съседът има същите проблеми като твоите, когато ти помогне за нещо, ти му вътнеш услугата, като се поразговорите и седнете на маса, виждаш, че „те“ са същите хора като „нас“, със същите тегоби и притеснения, радват се на същите неща като тебе и най-често намирате общи интереси.

От друга страна не беше точно така. Партията кърмилница се стараеше винаги да подържа междуетническо напрежение.

Дали винаги е било така?

Дядо ми беше ветеран от Балканската война. Както много други отишъл на война с ентусиазъм, преправил си кръщелното свидетелство, да се изкара по-голям с една година, за да го вземат. Свидетелството още е вкъщи, фалшификацията ясно личи, но комисията си е попритворила очите и изглежда не веднъж.

В къщи често се събираха ветерани. И никой от тях не е изпитвал омраза към турците. Те са отишли на война да освобождават българските земи и сънародниците ни, а не срещу турците.

Всички говореха отлично турски, използваха много турски поговорки и мъдрости, хвалеха турците, как правят много неща „за хаир“ – например чешми, заслони в планината.

Също баба ми и дядо ми често говореха помежду си на турски, когато не искаха децата които бяха на гости да ги разберат – най-често обсъждаха какво да им подарят или да ги почерпят и за да е изненада ползваха този език.

След 9-и септември, нещата са тръгнали в друга посока. Хората трябваше да се мразят и да изпитват подозрение един към друг.

Ще се опитам да разгледам проблема от двете гледни точки, естествено си давам сметка, че „тяхната“ гледна точка мога да я представя само косвено, опитвайки се да се поставя на мястото на гражданин с турско самосъзнание.

Как се подържаше напрежението? По много начини, като един от тях бяха привилегиите

Например дълго време имаше предимство за малцинствата при кандидатстване във висшите учебни заведения. Много българи се дразнеха, че с деца с много по-висок успех не успяват да се класират, защото са изместени от деца от малцинството с предимство( и от деца на „активни борци“, но това е по друга тема).

Току се даваха се или се отнемаха и други привилегии. Например имаше период, когато турското население имаше предимство при закупуване на земя, имотни привилегии. Това естествено дразни тези, които ги нямат, а когато пък се отнемат привилегиите, тези които са ги имали се чувстват изиграни.

Друг начин на подържане на напрежението бяха поръчковите слухове, които се разпространяваха периодично. (То тази практика продължава и до сега между другото – познати на майка ми комунистки след партийно събрание все и прошепват „Ще ти кажа под секрет…“ Лошото е, че повечето хора приемат тези „секрети“ за чиста монета.)

Начините за подържане на „огъня“ бяха всъщност много и най-изобретателни, често човек въобще не се усеща, че се е подвел по налаганата „от горе“ линия на поведение.

Как изглеждаха обаче нещата от „другата“ страна?

На първо място въпреки всички привилегии и т.н за малцинствта, за гражданите с турско самосъзнание имаше някакъв негласен лимит, до където да стигнат в ерархията.

Говорехме за казармата с колега-математик, по времето когато учех в Шумен. Той беше служил в КЕЧ-а и казваше: „Имаше няколко българи , двама на леки постове с връзки, другите защото бяха с присъди и всички останали бяхме там защото сме или турци, или цигани“

Когато бях в казармата, взводният ни с патос ни обучаваше, как няма сегрегация и как даже в Толбухин (сега Добрич) имало един полковник Мустафов. Не знам, даваше ли си сметка, че споменаването на един единствен офицер, макар и със сравнително висок чин в цялата армия (или поне в цялата 3-та армия, към която беше и нашето поделение) говори точно за обратното? Или просто трябваше да казва „каквото трябва“?

Да, имаше изключения, които само потвърждаваха правилото. Аз по време на началното военно обучение (и ткова имаше задължително) опитах да се кандидатирам за едни курсове за радист. Не ме приеха, както по-късно разбрах, в досието ми пишело „от неблагонадежден произход“. Същевременно имах съученик, с фамилия пак Мустафов, но едва ли има връзка с гореспоменатия полковник, който служи в едни много секретни поделения, където не се допускаше кой да е. Виж, родителите му бяха видни партийци. Та такива случаи служеха, да могат да бъдат давани примери, че видите ли – всичко е по мед и масло, няма дискриминация. (Иначе човекът си беше много готин, китарист, душата на компанията, много добър приятел.)

Отношението на турците беше много разнообразно. Много хора, живеещи далече от областите с голямо турско население са слушали, как в магазините не ти обръщат внимание, когато не говориш на турски, много хора, с които съм се срещал не го вярваха, но си беше така.

Имаше случаи, някой турчин да заяви – „вие сте били 500 годин под робство и сте се освободили, не си мислете че ние няма да се освободим“. При което възмутените българи отговаряха горе долу в тоя смисъл: „Абе ти роб ли се чувстваш бе сульо, ти имаш повече права от мене!“ И бяха прави. До някъде. От друга страна, турчинът сигурно, както казах е имал основание да се чувства подтиснат, недооценен, пренебрегнат, но чак пък роб? По-скоро не му е било ясно значението на тази дума.

Определено и от другата страна имаше хора,, които мътеха водата (и съзнанията на сънародниците си).

Но общо взето нещата вървяха в добра посока. Голяма част от турците, най-вече от по-образованите, се стараеха да бъдат преди всичко български граждани.

В много семейства, когато се родеше дете задължително говореха само на български, докато детето го научи добре и чак след това учеше турски. Много турци се при запознаване казваха имената, с които са известни сред приятелите си – галени имена или съкратена форма. Не че са се срамували от турските си имена, а предполагам, защото не са искали името да е предопределящо за първначалното възприятие. По-добре е първо да поопознаеш човека, а не да го слагаш в някакъв зададен шаблон „този е едикакъв си“ според етническата му принадлежност.

Всичко това се сгромоляса, когато започна „възродителният процес“.

Не може да очакваш човек да е толерантен гражданин, когато се гавриш и името му и с етноса му.

А отношението на българите към ставащото какво беше? Иска ми се да кажа, че всички са били (поне) възмутени, но уви, както вече писах авторитетът на институциите често заглушава гласа на разума и авторитетното решение отменя необходимостта да се мисли. Още по-лошо, когато станаха атентатие, далече не всички правеха разлика между атентаторите и обикновеното, страдащо турско население. Всъщност това е масова склонност да се обобщава, вместо да се търси конкретния виновник („те турците/българите са…“) .

От къде дойде това безумие? Има какви ли не „теории“. Според мен, нашите власти не правеха нищо без благословията на Москва. А тогава СССР навлизаше в последния стадий на кризата, преди да рухне. Стандартна тактика, на всеки режим, който вижда, че си отива е да започне война.

Още в училище по военно обучение ни се намекваше, че сигурно ще има война. В казармата ни убеждаваха, че войната е неизбежна.

Правеха някакви безумни сметки, как когато българските турци се изселят, турската икономика ще се срине и съветските МиГ-ове ще нахлуят…

За щастие този зловещ сценарий се размина, но на добрите отношения между двата етноса до колкото ги е имало, се сложи край, поне за много дълго време.

За сегашното положение.

С риск да бъда обвинен в национализъм, черногледство, параноя или каквото си изберете, сегашното положение е по-зле от всякога.

Областите, в които имаше по традиция голямо турско население са почти обезбългарени. За югоизточна България само съм чувал, но за североизточна имам преки наблюдения.

Със Стоян обсъждахме, че селата в Търговишко и Шуменско вече са изцяло турски. Сега е ред на градовете.

Българското население все повече остава без работа и се изселва. Кой в София, кой в … Испания.
При създаването на „Шише джам“ в Търговище масово бяха докарани работници от Турция (предимно кюрди), въпреки че безработицата в града е голяма.

Български специалисти инженери бяха назначени с обещания за високи заплати, но си останаха с обещанията. Някои напуснаха. Между другото „официален“ език в завода не е този, които се води официален за България. Въпросните инженери се бяха принудили да го научат много добре, защото по-слабите им познания по езика бяха достатъчни, за да разберат, че преводачите превеждат тенденциозно.

Мой приятел искаше да постъпи като шофьор във фирма за международен транспорт. След като не получи отговор, пита едно от момчетата, работещи там, какво става. То много гузно отговори, че шефът е казал, че назначава само турци. Това не е единичен случай. В български фирми – или поне регистрирани като такива да не могат да работят българи.

И мога още да продължавам, но стига толкова.

Знам, много хора ще ревнат подигравателно „конспиративни теории“, „юдейско-масонски заговори“…
Не знам за конспирации и заговори, аз излагам факти така, както съм ги видял и преживял.

Както Жоро Пентаграм каза в един коментар: „Аз съм песимистичен оптимист, но като чета пресата и гледам интервютата в последно време, напипвам изречения между редовете. Имам усещането, че някъде извън страната на Запад, решението е взето, а след това на Изток, при едни хора с огромни пагони е дадено капарото върху червения килим.“

Мнение, което напълно споделям.

Сподели

13 коментара Чок селям, аркадаш!

  • Благодаря ти за толкова подробното описание на случки, обичаи, навици. Беше ми страшно интересно да го прочета.

    Но не мисля, че „решението е взето“ някъде далеч и другаде. По-скоро става въпрос за многопосочни процеси. Заслужаващи мислене. Мисля, че са по-сложни, отколкото просто че някой е решил така.

  • Много ми беше интересно да прочета написаното. Особенно това, на което не съм обръщал внимание, защото по това време съм бил пракалено малък, за да ме интересува.
    Интересни ми бяха и теориите и практиките в тогавашната българска армия, която много се радвам, че не можа да ми разбърка мозъка 🙂

    Ако трябва да бъда точен, не всички села в Шуменско са турски. Много добър пример е селото на баба ми – Велино. Там допреди няколко години нямаше и не е имало нито един турчин. Сега не съм сигурен как е положението, но едва ли е много по-различно.
    Но това са само селата в малък радиус около града. След Велино започва Делиормана (Лудогорието). Там вече нещата са точно такива, каквито ги казваш.
    Преди няколко години ходих на една практика по „География на населението и селищата“. Бяхме в района на Герловото с общински град Върбица (Шуменско). Там в няколко (дори от най-големите села, като Божурово например), не можехме да разберем къде е кметството, защото хората, които запитахме на улицата не ни разбираха какво говорим.

    Но и Шумен доста промени населението си отпреди 15-тина години насам.

    Поздрави!

  • Много интересна статия наистина.

  • Много ми беше интересно да прочета този пост! Аз съм от Ямбол и там почти няма турци (което е странно, имайки предвид географското му разположение). По-късно се преселих в София, а той от отдавна си е космополитен град и също не съм виждал случаи на етническо напрежение.

    Твоите спомени са много интересни, защото си видял и преживял лично нещата, но въпреки това, както сам казваш, обобщенията винаги са погрешни. Както сред турците, така и сред българите има и умни, и тъпи, и богати, и бедни. Сигурно има турци, които се смятат за роби, така както има и българи, които се имат за хъшове.

    Всички проблеми идват от беднотията и немотията. Те са предпоставката да се търсят някакви привилегии от държавата, а тя пък от своя страна, манипулира всички, прилагайки класическия принцип „разделяй и владей“.

    Докато чакаме все няко друг да ни оправи, все ще има и етническо напрежение. Така си мисля аз.

  • joe

    . Както сред турците, така и сред българите има и умни, и тъпи, и богати, и бедни. Сигурно има турци, които се смятат за роби, така както има и българи, които се имат за хъшове.

    Така е.

    Всички проблеми идват от беднотията и немотията. Те са предпоставката да се търсят някакви привилегии от държавата, а тя пък от своя страна, манипулира всички, прилагайки класическия принцип „разделяй и владей“.

    Това казвам и аз.

    Докато чакаме все няко друг да ни оправи, все ще има и етническо напрежение. Така си мисля аз.

    За това може би е и тази политика за насаждане на простотията, за която стана въпрос в другия пост, защото простите хора не си задават въпроси, не си търсят правата, а само чакат да бъдат „оправени“ от друг.

  • Gicho Hexagram

    „Имаше случаи, някой турчин да заяви—„вие сте били 500 годин под робство и сте се освободили, не си мислете че ние няма да се освободим“. При което възмутените българи отговаряха горе долу в тоя смисъл: „Абе ти роб ли се чувстваш бе сульо, ти имаш повече права от мене!“ И бяха прави. До някъде. От друга страна, турчинът сигурно, както казах е имал основание да се чувства подтиснат, недооценен, пренебрегнат, но чак пък роб? По-скоро не му е било ясно значението на тази дума.“…
    Разбира се, че не му е било ясно. Точно както и на всички, които говорят за „турско робство“. Защото по време на Османското владичество, покорените християнски народи (между които и българите) са били много далече от робството. Продаванията в робство на отделни пленени хора (при завоеванието и после по време на кърджалийските изцепки) са били изолирани случаи, които по никакъв начин не могат да се отнесат към масата хора, които са имали собственост, съдилища, религиозни организации, училища, правото да печатат вестници и прочее.

    Колкото до заключителната част на текста ти – фактическото състояние на нещата вероятно е точно такова. Трябва обаче да си дадем сметка за контекста, който го е породил – а оттам и за възможните изходи от това положение. Първо, какво означава и какво влагаме в твърдението, че еди кои си села са „напълно обезбългарени“? Първосигналната позиция – ето, турците ни завладяват. Работата, струва ми се, е малко по-различна. Българите комай са в значително по-малка степен склонни да остават по селата и да бачкат като къртове по полето, затова и масово се изселват по големите градове.
    Второ, след „възродителния процес“, когато турците бяха принудени „да си знаят мястото“, днес тези хора търсят своята достойна позиция в това общество. Тя уви, минава през реакцията на нещата, които са им се случвали в миналото. Много българи виждат заплаха в това, че хората си говорят майчиния език на публични места. Същите българи биха били много възмутени ако някой пречи или роптае срещу говоренето на български в т.нар. Западни покрайнини да речем.
    Мисля си, че нещата ще се наместят, когато забогатеем, образоваме се и затворим устите на дебили като Болен и Расате (но и на Божидар Димитров и Георги Марков), когато масово започнем да ги възприемаме като жалки клоуни, когато подозрението и омразата към другите се превърнат в проява на особено лош вкус и дървеняшки анахронизъм за мнозинството от народа ни. Не на последно място, когато в българските фирми почнат да назначават турци и цигани според заслугите им, а не на база на етноса.

  • joe

    >“Българите комай са в значително по-малка степен склонни да остават по селата и да бачкат като къртове по полето, затова и масово се изселват по големите градове.“

    Явно не познаваш ситуацията в селата. Или по-скоро я познаваш само от това, което се бълва по медиите.

    Много хора не искат да напускат селата. Напускат ги, защото са принудени. Защото работата им не се изплаща. Е тия дни имаше по някоя телвизия репортаж, как в Търновските села имало преди хиляди овце, сега са остнанали стотина. Защо? Не защото на хората „не им се работи“.

    От друга страна турците получават финансиране. Голяма част от роднини от Германия. За другите източници няма да пиша, защото нямам доказателства.

    А иначе, защо нареди Божидар Димитров редом с Болен и Расате?

  • Gicho Hexagram

    Чакай сега, аз не казвам, че българите винаги и задължително бягат от работа. Естествено, че промените през `89-та се отразиха страшно тежко на всички по селата (и естествено, не само по селата). Това хората да бъдат принуждавани да напускат земята е глобална тенденция от 60-те, 70-те години насам.
    Думата ми беше, че турците (и още повече помаците) са по-склонни да бачкат тютюн, на който робуват и да останат закотвени по селата, отколкото българите (а това си се вижда и без медиите). Много българи също получават помощи от роднини емигранти. Много турци пък не получават отникъде (за другите източници не знам, но пак едва ли ги получават всички турци).
    А Божо Д. го слагам там, дето му е мястото, при идеолозите на фашизиринето на народа, при хората които настройват българите срещу съседите им – с манипулации, откровени лъжи, преувеличения, патриотарско дрънкане на джелеза и просташки гьонсуратлък.

  • joe

    Това

    А Божо Д. го слагам там, дето му е мястото, при идеолозите на фашизиринето на народа, при хората които настройват българите срещу съседите им

    ми дойде в (мого) повече.
    Явно диалог няма да се получи. 🙁

  • Gicho Hexagram

    ОК, ако дразня, няма вече. Само ако грешно си изтълкувал подчертаното и си разбрал, че противопоставям „хората“ на „българите“ – нищо като такова нямам предвид, и ако така се е разбрало – съжалявам.

  • По добре късно, отколкото да пропусна момента
    Всичко казано до тук от неандерталеца е така, но не Партията кърмилница му слага началото, тя само продължава една „традиция“ установена след освобождението. Да се отмъщава на останалия у нас турски етнос. Цялата ни образователна система продължава да манипулира настройва българите към омраза. Заветът на Левски да живеем заедно етносите в една държава е загърбен, опорочен.
    В резултат на онова манипулуращо възпитание, да се правим на роби в свободна България, да се извиняваме с робството за изостаналостта си са и аругантните заканичелни коментари, когато за нещо турско се каже добра дума. Тези хора благодарение на тази пагубна политика са вече с прокажени мозъци за съжаление, за което вина имат и медиите днес, както и факторите длъжни да излязат и да кажат на висок глас „българите не са били роби на султанската империя, да си сложат ръката на сърцето и да обявят, че от освобождението и до днес турския етнос е имал по малко права от българския, както са посочени по горе. Българските турци се третират, като хора втора ръка, което породи ДПС. Който има обвинения срещу Доган да гхи внесе в съда, а не да го нарича недосегаем, което чух и днес от Иван Костов. А той, продал Кремиковци за 1 долар досегаем ли е има ли морал да обвинява за заменки на стойност милиони, погубил милиарди за България. Това е друга тема. Да се замислим, били ли сме роби на султана?!

  • мозъчко

    @ Gicho Hexagram – като говориш за робство е добре да знаеш определението за него – робство е не само да притежаваш роб (човек), но и да се разпореждаш с неговите права, живот и т.н. – какво е еничарството (девширме), какво е „данък зъби“ (ичхеким)? в турция ги учат, колко благодатно са живели „поробените“ народи и в българия ли искаш това да учат? не че и българската история не е променена за наша изгода, обаче…

  • Жалко, че в 21 век още не можем да се отърсим от миналото. И не само българи и турци, но целият свят е в конфликт.

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  

  

  

Protected with IP Blacklist CloudIP Blacklist Cloud