Книголандия
Страницата на хумориста Весел Цанков
Блог класация

„Когато гръм удари, как…“

Приказки на Братя ГримЗаглавието на Яворовата пиеса точно пасва на трагикомедията, разиграваща се вече близо седмица в литературните среди в нашенско.
Гърмът бе успехът на Приказките на Братя Грим на младото издателство
DejaBook (знам, че вече не са самостоятелно издателство, не ми обяснявайте).
Изданието включва оригиналните, неадаптирани приказки, така както са ги събрали братята Грим директно от германския фолклор.
Изданието претърпя няколко тиража за много кратко време и може би счупи доста рекорди в историята на книгоиздаването в поскомунистическо време.
Съответно ехото не закъсня. Чуждият успех трудно се преглъща в българската реалност.
Заваляха обвинения. Първо за превода.
Не съм специалист, за това няма да давам мнения за неща, за които не би трябвало да давам мнение. Достатъчно специалисти по всичко има. Може би издателството е можело да потърси и друг преводач. Но пък тогава цената сигурно нямаше да е 28 лева за 800 страници на качествена хартия с твърди корици. От друга страна хората от издателството, за разлика от мен са професионалисти и вярвам, че не са избрали преводач, който да запълни тези 800 страници с помия, вместо с достатъчно качествен превод. Да, убеден съм че тези хора си разбират от работата.
Имаше обвинения, че изданието не отговаря на стандартите за академичен труд. А то нито е такова, нито изявява претенции да бъде…
Преводачът не бил превеждал от старонемски, а от танзанийски ( в Танзанания официалният език е…а бе има Гугъл, мамка му!)

Като се разтърси човек, може доста да се позабавлява.
Но от няколко дни ударите вече не са срещу преводача и издателите, а директно срещу приказките, та даже и самите Братя Грим си го отнесоха и бяха наречени с интересни епитети от хора, не разбрали точно защо е възмущението от книгата, но решили и те да се включат във врявата.

Възмущението на кратко носи мотото, защо книгата съдържа думата „детски“ в заглавието. Защо няма ограничение за възрастта, червена точка до 12 (че и до 18) години…
Ако незапознатият с драмата читател потърси в Гугъл информация за „Инатливото момченце“, ще бъде залят с кофи от потрес и възмущение… Това приказка за деца ли е!
Ами, скъпи читатели, това е била точно приказка за деца през 17-и век. И по-точно, поучителна приказка! Всъщност и в много по-нови времена в приказките непослушните деца ги чака ужасен край.
Това са разбиранията на хората от преди 3 века. И ценностите им.
Напоследък относно ценностите се дава гласност на една идея, че няма общочовешки ценности – съгласен, ценностите зависят от нивото на културно и интелектуално развитие – а има християнски ценности, които видите ли, са абсолютни. Ами, цитираната приказка отразява християнските ценности от 17-и – 18-и век. Но това е по-скоро за друг пост.

След „Инатливото момченце“, възмущението се прехвърли върху друга приказка. За едно семейство, което в рамките на няколко часа успяло ефективно (и ефектно) да се самоунищожи. На кратко двете братчета си играли на касапин и прасе и прасето било заклано. Като чула квиченето, майката зарязала третото братче в корито, видяла какво е сътворил единият наследник и в ужаса си го… заклала. Но междувременно къпещото се бебе съумяло да се удави. И т.н. В крайна сметка цялото семейство анихилирало, след като и бащата се самообесил от мъка.
Та това, разбирате ли, е ли детска приказка, протестират възмутени читатели.

А аз питам, драги читатели, нещо честитка от Алцхаймер да сте получили напоследък?
Я си напънете малко паметта, ако обичате.
Спомнете си, като малки, как сте си разказвали страшни истории.

Като малки, вечер (естествено на тъмно) децата от махалата се събирахме и си разказвахме за Червената ръка, за Черния човек и още безброй „срахотии“. Никого не го беше страх разбира се, а и историите се повтаряха многократно, но важното беше, да са „много страшни“! От наблюдения съдя, че не сме били уникални в това отношение. Напротив, това е характерно за децата на определена възраст.
Историите, които си разказвахме по нищо не отстъпваха на тая приказка, даже и често я превъзхождаха по броя на жертвите.
Вече почти не помня тези истории. Паметта ми услужливо ги е преместила в килера и държи на преден план други неща, адекватни на сегашната ми възраст. Явно обаче, при други хора, споменът за тези времена е много по-силно потиснат и това обяснява възмущението им.

Та на въпроса – да, това е детска приказка. В смисъл приказка не за деца, а от деца 😀 Сериозно!

Така както гледам, сериалът „Братя Грим“ далече не е приключил, а май се готви поредният сезон.
За това току-що се запасих от Lidl с достатъчно количество пуканки, бирата съм я осигурил от преди и сядам на първи ред с очакване на нови шедьоври в жанра хейт§храк.

3 коментара „Когато гръм удари, как…“

  • Florence

    Статията напълно оправдава ника ти, неандерталецо, или поне нивото на способността ти да възприемаш и анализираш информация. Другия път, моля те, не се прави на толкова умен 😉

  • Пуканкоядец

    Florence, обосновете се. Иначе сте просто трол. Приятен ден.

  • joe

    @Пуканкоядец – има едно основно правило при борба с троловете – не трябва да се хранят. Иначе няма отърване от тях 😉

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  

  

  

Protected with IP Blacklist CloudIP Blacklist Cloud