Социалистическият модел

Когато става въпрос в разговори за конкуренция и пазарна икономика, често чувам и от много интелигентни и по принцип умеещи да мислят хора подобни разсъждения: “Не може ли да се сложат добри специалисти, които да ръководят нещата?” Когато спомена свободна конкуренция, стремеж да излезеш пред другите, антимонополни закони, някакси го пропускат покрай ушите си и си продължават да настояват, че само кадрите могат да оправят нещата.

Спомням си в началните години на “прехода”, когато се случваха доста интересни събития, като демонстрации и граждански неподчинения, колегите, с които тогава работех, всички до един партийци (!!) кършеха ръце, недоумяваха какво става и си мърмореха – “дано отгоре да успеят да взема мерки!” По никакаъв начин не успяваха да излязат от стереотипа да чакат някой “отгоре” да действа и да решава.

Социалистическият модел на мислене здраво е пуснал корени в масовата психика и не иска да си отиде толкова години. За това без съмнение има принос и развитието, което наблюдаваме в България. Реално истинска конкуренция у нас (почти ) няма. В сферите, където са големите пари има негласни картелни договорки и нищо не се конкурира. Очеваден пример са мобилните оператори. Надявахме се, когато дойде трети оператор цените да спаднат, но … зв̀ънци. Все още хора от чужбина говорят по-евтино с абонати в България, отколкото вътре в самата страна. Но да бяха само мобилните оператори. Цените се договарят между едрите играчи, дребните производители биват рекетирани с негласната благословия на държавата.
И това е естествено имайки предвид от къде са парите на всички тия големи играчи.

Но все-пак къде по естествен път , къде под натиска на ЕС монополът полека трябва да тръгне натам, накъдето му е мястото и да се създадат условия за истинска конкуренция.

В кибернетиката има един принцип – за отрицателната обратна връзка. Тоест създава се връзка между изхода и входа на една система. Когато на изхода започват да постъпват повече данни, продукция, информация, електрони и т.н. част от тях се отклоняват към входа (с обратн знак) и намаляват потока, който влиза в системата. Обратно, когато потокът на изхода намалее, през обратната връзка намалява притокът към входа и той се отваря повече, като продуктивността на системата се увеличава. Така системата се саморегулира. Един оператор, колкото и да е бърз, не би могъл да реагира достатъчно бързо и адекватно във всички моменти на промяна на състоянието на системата, да не говорим, че при много системи времената се измерват в милисекунди, даже в микро и нано секунди.

Обществото и икономиката представляват също такива кибернетични системи и принципът за обратната връзка важи за тях с пълна сила. Конкуренцията се явява именно вариант на обратната връзка при тия системи. Има и други разбира се – като обществено мнение, да речем. Сложен обект като обществото или икономиката в частност не могат да се опишат само с такъв елементарен модел, просто разглеждам едно принципно положение.

Когато липсва обратна връзка колкото операторите – в случая управляващите органи (или тези отгоре) да се стремят да регулират системата и колкото да са опитни, неминуемо и самите те внасят шум, не могат да реагират на всички изменения. В резултат хаосът в система се натрупва, след което тя неминуемо се срива.

Сложна система като държавната икономика може да има много повече резерви и степени на свобода отколкото да речем един трептящ кръг и срутването е по бавно, но в крайна сметка неизбежно.

4 thoughts on “Социалистическият модел

  1. Longanlon

    Подкрепям! Управлението от специалисти е чисто социалистическа идея.

  2. yoalbo

    О, “стремеж да излезеш пред другите” има и още как! Точно както в годините на социализма този “стремеж” храни корупцията (да не говорим за това, че поне 80% от населението на нашата страна изобщо не разбира какво означава думата “корупция”, но постоянно се оплаква от корупцията, а когато има нужда знае точно на чия врата да похлопа…).
    Соцманталитетът изглежда много удобен за мнозина, които приемат всичко за даденост: “това не е моя работа, някой друг да му мисли!”, “ти не бери грижа, то си има кой да мисли!” и т. н. Истината е, че всъщност – няма. И лошото е, че това е заблуда, на която се поддават твърде много хора, които формират консенсус…

  3. joe Post author

    @Longanlon – По повод специалистите се сещам за мантрата, която се няпяваше редовно преди избори от към “лявата” страна на политическите представители за “управление от технократи”. Като технократите били специалисти по своите си работи и за това щели да си ги развият най-добре.

    Та ми набъбват разни въпроси като например: Е ли Стефан Данаилов “технократ” и дали един артист е по-подходящ за министър от да речем икономист или юрист? А може би имат предвид, че артисти успешно се справиха с управлението на огромна държава, та какво е едно министерство!

    @yoalbo, той стремежът си е неотделна част от човешкия характер и всъщност той движи развитието. Но въпросът е в каква посока е насочен. Именно ролята на управляващите институции е да води интереса на хората в градивна насока. По-точно да създават условия за развитие на хората и да не им пречат.

    При социализЪма нямаше как човек да изпъкне с постижения, за това избуяха еснафлъкът и далаверата. Човек можеше да покаже че има нещо повече от другите най-лесно като натрупа средства по не много почтени начини.

  4. йое

    Всичко опира до това как дефинираме понятието “специалист”.
    Политиците го дефинират най-разбираемо, само с една дума: “ние”. Това без коментар.
    За голяма част от средностатистическия българин определението е: “да е звършил више (или вишо)”. В момента от университетите излизат огромна маса от некадърни хора с дипломи.

    А всъщност специалист означава човек, който доказано разбира от даден въпрос. Примерно Бойко Борисов е специалист в системата на МВР (това е учил, това е работил – с не-лоши успехи). Като човек да представлява България в ролята на мин.пред. той обаче не е подходящ – най-малкото защото, _по дяволите, той дори не знае английски(!)_. Даниел Вълчев ми е преподавал, той е много добър специалист по Политически и правни учения. Демек знае кои са Русо, Хобс, Макиавели, Тома Аквински, много добре е наясно с развитието и същността на политическите и правни течения през вековете. За съвременни образователни системи и как трябва да се осъществява тяхната административна реформа той не е специалист.

    С други думи, има нещо вярно в това, че в държавата и нейното управление трябва да има само специалисти. Но правилните такива. И това ще стане, но под влиянието на ЕС, и то след много – 10, 15,20 – години… Дотогава за малкото кадърни хора България за съжаление си остава едно доста кофти място за живеене…

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *