Книголандия
Страницата на хумориста Весел Цанков
Блог класация

„То сляпото окато прави…“

Приключи „Голямото четене“ и дойде време за голямото плюене.
Всъщност стандартна реакция, характерна за нашите географски координати, съпътстваща всяко събитие, малко различаващо се от мнонотонното всекидневие.

Специално за класацията, аз и друг път съм казвал, че не обичам разните класации. Щом нещо ми харесва, не го харесвам повече или по-малко от друго подобно. Още по-малко бих класирал приятелите си, но това е извън темата.

Все пак смятам, че идеята за „Голямото четене“ беше добра и на фона на масово разпространените предавания, в които просотията се афишира и се издига в култ, тази инициатива напротив се опитва да извади из под пепелта на безхаберието и да раздуха последните искри на (почти) рудиментарната култура на българската нация.

За това, въпреки че не обичам клсациите, поздравявам инициаторите на събитието.

Относно резултатите – няма значение. От всички книги, достигнали финала не съм чел две, за останалите нямам против да участват в тоя финал, нито ме интересува, как точно са подредени в класацията ( за справка виж втория параграф на този текст).

Прави впечатление обаче, колко хора изразиха „възмущението“ си, от резултата.
Някои със сравнително интелигентни текстове, други – с откровено просташки.

Тия вторите, няма какво да ги мислим, начинът им на писане говори достатъчно за тях.

Но защо и интелигентни (поне съдейки от стила на писане) хора се чувстват едва ли не лично засегнати от крайния резултат?

Не виждам причина за такова негативно отнощение към спечелилия класацията роман, освен съсипаната образователна система и постепенното, но упорито внушаване на нихилистично отношение към българските ценности и към идентичността ни като нация изобщо.

Както вече съм писал, аз съм израснал в пряка връзка с поколения, свързани близко с епохата, за която се говори в „Под игото“, по-точно с годините скоро след Освобождението и началото на 20-и век, когато отзвука от ония времена е бил още много силен.

Освен това, по социалистическо време, въпреки че пак ни се внушаваше, че българите сме втора категория хора и че СССР е над всичко, все пак имаше остатъци от някакво уважение и към българските национални ценности, стига да не са в противоречие с интересите на Съветите.

Спомням си, един наш сънародник беше успял да си направи ултралек хеликоптер. Както той казваше, много хора въобще не пожелали да го видят, а му заявили, че „това може да бъде направено само в Съветския съюз“! Явно тия хора въобще не са си давали сметка, че хеликоптери се правят на много други места – и ултралеки, и много по-тежки…“

Сега СССР го няма, но въпреки това продъжава да ни бъде насаждано, че едва ли имаме право на някава национална гордост, национални ценности и самоуважение, в името на либерализма, интернационализма, ….изма и прочие.

Ако бях задължен да гласувам, сигурно от последните 12 книги щях да избера „Железният светилник“, но нямам нищо против „Под игото“. Нито спрямо която и да е от станалите 11 книги. Съжалявам, че много други не са достигнали финала, но както казах, съм против класациите, така че не ми пука особено.

Всъщност „Под игото“ беше първата сериозна книга, която прочетох – когато бях на 6 години, видях че съседското момче, 5 години по-голямо от мен я чете и побързах да я прочета и аз, да не оставам назад :). След това съм я чел още няколко пъти. Нито първия път (е ‘айде – тогава съм бил малък и глупав), нито следващите пъти съм я намирал „слаба“, „некачествена“, „стилистично безпорядъчна“, „измъчена драма“ и прочие етикети, които ѝ лепят плювателите.

Може би начинът на преподаване на литература в бългаското училище има вина за тези нелепи коментари.

Аз винаги съм мразил часовете по литература. Комай дереджето на съвременното преподаване на въпросния предмет не се е подобрило.

Това ми отношение към учебния предмет никога не се е прехвърляло върху книгите обаче.

Относно класацията – сигурен съм, че е имало хора, които биха предпочели друга книга, но са гласували за „Под игото“ на принципа „изберете българското“. И в това всъщност няма нищо лошо. Приемам го като естествена реакция, когато отвсякъде ти внушават, че е срамно да си българин, да изразиш макар и по такъв несериозен начин протеста си.

Което пък говори, че националният нихилизъм не е пуснал повсеместно корени.

Сподели

8 коментара „То сляпото окато прави…“

  • Направо съм щастлива да прочета този постинг, напълно съм съгласна.

  • joe Linux Mozilla Firefox 3.0.6

    И още един пост , който сред многото други по тая тема успя да ме зарадва.

  • Аз имам обяснение на този феномен (бих го нарекъл) поне за себе си.

    „Плювателите“, както ги наричаш ненужно снизходително, считат „Под игото“ за клише, за нещо твърде обикновено и изтъркано – недостойно за изпълнената им с фалшива възвишеност екзистенциалност, принизявайки ги до нивото на средностатистическия губещ (няма да кажа лузър пък!).

    Тях въобще не ги интересува, кой каква класация е спечелил. За тях е важно ти (аз)(ние) да разбереш, че те не са замесени от това (обикновеното) тесто и по този начин ти (ми)(ни) го казват в прав текст.

    На всичкото отгоре, „Под игото“ е на български (поне във варианта, в който го знаят масите(да се чете „губещите“))…

  • joe Linux Mozilla Firefox 3.0.6

    Май си много прав.

  • Кокалак Windows XP Internet Explorer 7.0

    Зарадвах се когато прочетох това мнение.Много от нещата не бих ги казал по по-добър начин само имам една малка забележка .Много гадно звучи езиковото изродче“безхаберие“.Зная ,че го тиражират масово и която и медия да отворя все е същото.Първо, преведено дословно от българо-турски означава без новини ,ако малко го насилим може да мине и за неизвестност или неведение.Ще рече ,че тези за които става дума просто не знаят.Това езиково новообразование го излюпиха по време на кръглата маса и началото на голямото разграбване за да замени много по-точната дума „безотговорност“която намирисва на прокуратура и тн.Зная ,че плюя срещу вятъра.Писъл съм тук и там по този въпрос но кервана си върви-и…

  • joe Linux Mozilla Firefox 3.0

    Ами има такъв идиом – да имаш хабер от нещо означава да разбираш от нещо или да знаеш нещо. Коеото е по-различно от оригиналното значение на думата, но много думи при прминаване от турски в български си променят значението или се натоварват с ново значение. Типичен пример е думата „пич’ – на турски означава „копеле“ до колкото знам.

    Безхаберие си се употребява отдавна. Наистина може да се преведе като „безотговорност“, „непукизъм“, също „незнание“, „некомпетентност“, „неосведоменост“ и т.н.

  • […] се преподаваше в училище. Също както се получи и с творчеството да речем на Вазов, та чак се стигна до там, учители по литература да […]

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  

  

  

Protected with IP Blacklist CloudIP Blacklist Cloud

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.