Първо – кво животно е това “бимбо” и с кво се консумира – тук е май най-добрата статия, която съм чел по въпроса
Излъгах се тия дни да гледам “Русата амбиция”.
Подмами ме рецензията, която твърдеше, че това се явява римейк на “Работещо момиче”.
Преди не бях обърнал много внимание на работещото момиче – един филм, който ми беше харесал, оставил приятно впечатление и толкова. Сега разбрах, че всъщност е много добър филм!
Напръв поглед стандартна история за амбиция, подлост и интриги със щастлив край.
Стандартна, но разказана чудесно, със запомнящ се актьорски екип. Този филм донесе номинация за”Оскар” на Мелани Грифит и я изстреля сред кинозвездите.
Останалото актьорско присъствие, начело с Харисън Форд също е забележително, както и чудесната режисура и сценарий.
Интригата и разрешаването и също звучат убедително, въпреки, че нещата се оправят “като на кино”.
Така че с големи очаквания загледах “амбицията’. Добре започна, докато наивната героиня на Джесика Симпсън отиде в големия град и откри, че годеникът й е позабравил за нея.
И до тук.
После младата наивничка попадна на една лоша леля и лош чичко, които по никакъв начин не внушаваха идеята за изпечени бизнес-акули, каквито трябваше да бъдат, а по-скоро за Круела де Вил и … гаджето й може би.
Назначена като “бушон” от мошениците, тя се проявява като много умна, за да предлага гениални решения на фирмените проблеми и като изключително куха, за да не разбере, че “благодетелите” й я работят, въпреки всички явни нишани, които се набиват в очите на зрителя.
Тук създателите на филма бяха решили да проявят “оригиналност” и бяха заменили богаташа с ГОЛЕМИТЕ пари – познат ни и от “Работещо момиче” и от “Хубава жена” и от … филмите от преди Мерилин Монро да речем, с принца-жабок. Синът на баш-шефа се представяше за оръфляк и чак след като се успокои, че го харесват заради него самия блесна в пълното си великолепие.
Всички интриги бяха съшити не с бели, а с ярко фосфоресциращи в сигнално оранжево конци.
Големият проблем, който беше основната интрига бяха някакви скали в залив, предвиден за яхтено пристанище, които лошите искаха да взривят, а нашите хора се сетиха за очеизвадния начин за решаване на проблема – да се построи увеселителен парк върху тях. Явно, според сценаристите “лошите” не мислят за веселие, а за разрушение – може би такова “послание” се опитваха да изпратят към отегчения зрител.
Джесика Симсън може и да е спосбна актриса, но не този филм е в състояние да го покаже, нито да й даде скорост към големите актьорски съзвездия.
Единственото по интригуващо участие за мен беше това на Уили Нелсън, което приех със смесени чувства. От една страна ми беше приятно да видя един от любимите си музиканти отново във филм, от друга се замислям, колко ли трябва да е изпаднал, за да участва в такива бози. Знаем, че той като бохем човек, не умее да си управлява парите и предеи време Доли Партън и компания събираха средства за него, когато го беше закъсал сериозно. Но пък от друга страна това участие показва, че човекът не губи дух и намира начин да си решава проблемите, макар и със второстепенни роли в третостепенни филми.
Та с две думи – ако нямате абсолютно нищо друго за правене, може да гледате филма – досадата ще е в рамките на поносимото. Иначе просто го прескочете. И не си струва човек да купува билет за него.
