Книголандия
Страницата на хумориста Весел Цанков
Блог класация

Дийптаун

virtrealityАко електрониката беше това, което внесе основен принос за промяната на начина на живот през 20-и век, то в края му и в началото на новия, тази роля се пада на информатиката, качествения скок в начина на комуникация и разбира се – Световната мрежа.

Информационните технологии промениха съществено начина на работа в почти всички сфери и начина на общуване между хората, като стават все по-съществен фактор в начина на живот.

Естествено реакциите срещу новото (вече не толкова ново) явление са разнообразни. От възторг, до пълно отрицание, както е било при появата на всяко ново нещо.

Преди близо 200 години, когато първите влакове са плъзнали по повърхността на земята, много авторитетни за времето си хора са се терзаели, няма ли да се разцепи човек на две, ако се надвиши скоростта на коня. Както и дали хората няма да се побъркват, при вида на профучаващите със скорост близо 20 км/час метални чудовища!

Сега се надигат вопли, как Интернет водел до отчуждение, обсебвал хората и ги подчинявал…

След години Нет-а ще изглежда на хората като нещо естествено и неизменно, но на нас се пада да живеем във времето на първоначално недоверие и отричане.

Естествено човек трябва да внимава, при използването на Интернет, също както и когато ползва всяка друга технология. Мрежата носи своите специфични рискове.

Но това е характерно за всеки инструмент и всяко средство, което човечеството ползва. Мрежата е средство. За какво ще бъде използвано, зависи от човека, засанал на някоя от входните ѝ точки.

А от разумното използване на възможностите на Интернет човек може да има основно полза.

Особено странно ми звучат воплите, как мрежата водела до отчуждаване?!?

Преди години, когато Интернет беше съвсем ново явление, няколко пъти се случи да съм в чужбина по за дълго. Тогава такова нещо као домашен нет почти нямаше. Нямаше още и icq. Със семейството си се свързвахме от служебни компютри през telnet с talk. Този начин на общуване беше много по-пълноценен, отколккото разговорите по телефона, да не говорим за стандартната поща. Интернет позволи да се чувстваме, сякаш не сме се разделяли за дълго. По-късно излезе icq и разговорите станаха по-лесни.

Мрежата дава възможност, хора с общи интереси в дадена област, които никога иначе не биха се срещнали да се свържат. Хора от различни градове, държави и континенти.

Още по интересно свойство е, че нет-а играе и роля на един вид филтър. Може двама души, извън общия интерес да са много различни, но тези различия се „отрязват“ и остава общото. При среща на живо такива хора обикновено нямат какво да си кажат, защото общите теми бързо се изчерпват, а останалите интереси могат да са съвсем различни. Особено ако общуващите са от различни поколения. Но споделянето на общия интерес по мрежата може да е плодотворно и за двете страни.

Също Интернет е добро средство за хората със затруднение в общуването (по-стеснителни да речем) да се престрашат да общуват. Така по-лесно могат да паднат задръжките им. А даже да не успеят да преодолеят притесненията си в „реалния“ свят, все пак виртуалното общуване е по-добър вариант, отколкото без никакво. Човек има нужда от контакт със себеподобни.

За хората с друг вид проблеми, биха могли да говорят самите те. Лошо е, че когато правим интернет страници, често наблягаме на ефектите, а забравяме за хората, които не могат да ги видят, а биха се чувствали равностойни, ако страницата е еднакво достъпна и за тях. А това не е трудно да се направи. Тогава виртуалното пространство за тях би била среда, в коятода се чувстват равностойни.

Искаме или не, все повече компоненти, свързани с формалната част от живота на човек преминават във виртуалния свят. Банкови сметки, документи. И тенденцията ще продължава.

Всъщност това си е естествен процес на развитие.

При социализма учехме, че животните нямат интелект, хората са венеца на сътворението и изкуствен интелект не може да се създаде. За виртуакна реалност не можеше да става дума изобщо. По-рано кибернетиката е била „буржоазна“ наука и хиляди учени по някакъв начин свързани с нея са измрели в лагери в Сибир. По-късно я реабилитираха. А именно диалектиката, която марксистите уж изповядваха, не противоречи на създаването на нови светове и интелекти от интелекта, достигнал някакво ниво на развите.

Но както споменах вече маркс-ленинизмът е вид религия, а религията е базирана на догми, не на разсъждения.

deeptownКато се огледаме, Дийптаун на Лукяненко вече почти съществува. Вярно, специалните визьори и костюми, с които човек да се потопи изцяло във виртуалния свят вече са разработени, но още са много скъпи, а и няма сървъри, които да ги обслужвт.

Но иначе част от средствата ни се управляват през мрежата, социалните контакти придобиват все по-голямо виртуално изражение. Имаме си свои кръгове от познати, с които говорим там, в инфосферата, свои „улички“, които най-често обхождаме.

Може скоро във виртуалния свят да възникнат и тамошни закони, както и някакъв вид мрежов морал на поведение, свързан да речем с правилата при контакти на мрежови субекти на живо…

Колкото и правителствата да се мъчат да внесат външен, насилствен контрол в Мрежата, общството което се развива там, ще стигне само до създаване на все по-сложни структури и саморегулация.

Други страхове от Интернет са свързани с това, че често не знаеш с кого говориш и има опасност.

Да, трябва да се внимава, има начини да се увериш, че наистина на другия край на връзката е този, когото очакваш. Колкото до контактите с непознати – ами те са опасни и в реалния свят. Даже в Мрежата човек е по-склонен да очаква измама и е по-защитен. На живо лесно може да бъде заблуден от добрите обноски и миловидната физиономия на човека отсреща. А знаем, че мошениците, а и някои от патологичните убийци са много добри артисти. Така че по-голямата сигурност извън нета е илюзорна. Което не значи, че трябва да спрем всякакви социални контакти.

Децата – да. Както ги учим да не говорят с непознати, трябва да им се обяснява и за опасностите в мрежата. А още по-добре и да се ползват програми за родителски контрол. Както и ограничаване на времето за сърфиране.

Пристрастяването. Интернет води понякога до пристрастяване. Има разни хора. Някои могат да противостоят на изкушението, други не. Както при много други неща. Мене много повече ме притеснява нарастващия брой пристрастени към алкохола. Да не говорим за други вещества.

Но искаме или не, обществото все повече заживява в новото измерение, наречно Глобалната мрежа. Едни негови представители плахо обикалят из ширините му, скрити за останалите. Други се свързват с одтелни групички, трети се представят публично пред всички.

И вашият древен приятел, прескочил през хилядолетията е отворил пещерата си за всички добронамерени посетители. Добре дошли на моя сокак в Дийптаун. И, ъъъ … и както казваше един приятел: „Събуйте се, за да се чувствате като у дома си“  😉

[wp:svejo-net]

Сподели

4 коментара Дийптаун

  • Хъм … като че ли се прокрадва една идея – идеята за виртуален свят, за мрежата, като нещо отделно, паралелно съществуващо. Това според мен е основния проблем. Когато и ако хората приемат Интернет като телефонната мрежа и, ако можем да го наречем „телевизионната мрежа“ всичко ще бъде наред.

  • joe

    Ами Интернет се различава качествено от телефонната и телевизионната мрежа. Тя си има свой живот и позволява на всеки да живее в нея по свой начин, често различен от начина, по който живее в реалния свят.

  • И аз мисля по същия начин, харесвам виртуалния свят, където живеят много реални приятели, много от които не познавам лично…
    а ето и един линк на една приятелка, която „се лекува“ от зависимост, ден n-ти: http://svejo.net/home/link_summary/265864-Den-n-ti

  • joe

    Даа, а много хора отричат онлайн приятелството.

    А това „лечение“ наистина е свежо 😀

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  

  

  

Protected with IP Blacklist CloudIP Blacklist Cloud