Книголандия
Страницата на хумориста Весел Цанков
Блог класация

Чукча тоже читалель ;-)

Мина доста време, от както получих „предизвикателство“ от Размисли да споделя, с любопитното блогочитателско братство какво друго освен блогове чета 😉

Нещо все не ми остава време да отвърна на „предизвикателството“, но май прекалено дълго запазих „аристократично“ мълчание, та е крайно време да си кажа и аз приказката, както толкова много хора си признаха вече 🙂

Може би една от причините толкова да се бавя, освен липсата на време е, че никога не съм обичал твърде литературните анализи, и въпреки че никой не ме кара да правя такива, някаква подсъзнателна неприязън ми пречи.

Винаги много съм обичал да чета, общо взето съм (или поне бях) „всеяден“ в това отношение, но никак не обичах часовете по литература. Въпросът „Какво е искал да каже авторът?“ винаги ми е докарвал кошмари, още повече, по времето, когато учех, все се оказваше, че авторът е искал да каже, че капиталистите и експлоататорите са мнооу лошави, а бачкаторите – ептен убави и ще ги гътнат. Т.е. бачкаторите ще гътнат капиталистите.

Нищо, че в произведението може да се говори за съвсем друго – няма значение – авторът това е искал да каже, а даже да е искал да каже друго – пак това е искал да каже.

А и да не е искал, без да иска – подсъзнателно го е казал, щото вътрешно е усещал нещата, макар да е мислел друго!

Пустите му автори, как се бяха наговорили, да пишат все за едно и също!
Какво знаете вие!

Но хайде вече по същество.

По принцип без да чета не мога – четенето май ми е като наркотик. Ако няма нещо за четене абстиненцията е много лоша. За това в автобусите за кой ли път препрочитам машинално листовките, които висят на кабината на шофьора. Това, ако не си нося нещо за четене. По автобусите предпочитам да чета техническа литература – за художествената искам да е в по-подходяща обстановка.

На последък обаче забелязвам, че се натрупва вечер умора – обикновено тогава ми остава време за четене. За това от доста време чета предимно леки работи – в момента препрочитам Бараярската поредица на Бюджолд. . Много увлекателно пише тази жена, макар и да е „космическа опера“, разкошно е написано.

На млади години нищо не ми тежеше – можех след тежка работа да чета я Шопенхауер или Азаря Поликаров, я квантова механика – ей тъй на – за разпускане преди сън, ама нещо вече тия книги по-тежки ли са станали – току ме удрят по носа… Та за това – по-полека 🙂

Друга книга, която четох напоследък е „Дим над водата“ от Дейв Томпсън. Естествено – за Дийп Пърпъл става въпрос. Книгата е добре написана и преводът е добър, за разлика от афтобиографията на Йън Гилън, където е направо трагичен. Ясно е, че съм много запален на тая тема :-). Въпреки че много знам за Пърпъл, в книгата намерих и неща, които не знаех, а и друго си е да имаш толкова много информация и за групата, и за напусналите я музиканти на едно място. За всеки, изкушен от темата – това е книгата!

По този повод да спомена с добра дума интернет книжарницата New Books. EU, от където успях да купя книгата, след като беше изчерпана навсякъде. Изненадаха ме с бързината, с която ми я донесоха.

Послената книга, която купих беше Пиксел на Весел Цанков. Той я разпространява в два варианта – онлайн и на хартия, аз предпочетох да купя достъп до „мрежовия“ вариант.

Хареса ми много, още повече, това е един от може би нищожното количество романи в стил киберпънк и антиутопия, които имат оптимистичен заряд (защо ли се казва „антиутопия“. Като четем, какво общество рисува Томас Мор, по-скоро може да се каже, че първата истинска антиутопия е именно романът „Утопия“. Единствената разлика е, че писателите „антиутописти“ искат да ни нарисуват мрачното бъдеще, което ни очаква, докато Мор се е опитвал да опише едно идеално, според него общество.)

За „Пиксел“ съм написал кратко мнение (но не „Какво е искал да каже авторът?“ 😉 – който иска да знае да прочете романа) след втората част на страницата, на която е романът (даже 2 мнения), ако някого го интересуват, може да погледне, но романът е много по-интересен от тях 😉

От книгите които купих последно е и „Хищните вещи на века“ на братя Стругацки. Намерих я на на една сергия с антикварни книги.

Това е от сравнително ранните произведения на братята и въпреки, че е по-слаба от върховете на творчеството им е много сериозно постижение с характерната за Стругацки многопластовост.
Може би тук за пръв път се прокарва идеята за зомбирането на населението, доразвита в „Обитаемият остров“. Освен това романът е писан в един преходен период – след като ентусиазмът от епохата на началото на космонавтиката и космическите изследвания е преминал, научните открития вече не вълнуват никого, обществото става все по-консумативно.
И главният герой слиза от звездите за да стане разузнавателен агент – лека въздишка към отминалата епоха.

Трудно се пише за Стругацки – човек може само да се отърка о гениалността, но не и да я отрази….

И накрая още една книга, която купих наскоро, макар отдавна да съм я набелязал – „Последният еднорог“ на Питър Бийгъл.

Първите няколко страници се позачудих, Калин какво толкова я възнася – видя ми се като стандартно фентъзи с изтъркани похвати. Но не спрях с тях и…
Това е книга, която трябва да се почувства, не може и не бива да се преразказва или разнищва.
Още малко за еднорога Аз няма да пиша за него, защото всичко което мога да напиша ще е грубо и недодялано, а „Последният еднорог“ е образец за изящество.

А сега ми предстоят близки срещи със съвсем друг вид литература – далече не художествена, така че до скоро. Или до по дълго 🙂

Сподели

5 коментара Чукча тоже читалель ;-)

  • Ихаааааааааааа – „Еднорогата“ 🙂
    Пробвай да четеш фентъзита в авотбуса – идеално се получава 🙂

  • joe

    @svetlina И в някой момент си мислиш, че си в Анк Морпорк 🙂

  • Ето още едно доказателство как училището е алергизирало всеки за всичко намирисващо на литературен анализ.
    Авторът е искал да каже точно това, което вече е казал – тоест, книжката си. Всички други въпроси около казането са излишни.

    Не знаех за съществуването на романа Пиксел – а е трябвало. Сега си го заплювам, а като дойда на място ще си го издиря и ще си го прочета. Хм хм, защо смяташ, че Утопия е антиутопия?

    Между другото, и аз подозирам, че имам зависимост към четенето. Хващам се да чета всякакви напечатани неща, които съзирам около себе си – с риск за катастрофа 🙂

  • joe

    За Утопията, ще взема да го развия в отделна тема, че като гледам, няма да е кратко. Ама по-нататък, че сега съм се заел с разни велики дела, от сорта на лепене на тапети 🙂 и подобни.

    Пиксела може и онлайн да се чете, а и да се поръча книжния вариант по мрежата. Всъщност за чужбина не знам, дали можеше книгата да се поръча, ама виртуалния може.

  • […] трябва (все пак) да си изпълнява обещанията. Както обещах преди доста време на razmisli, сега ще уточня защо смятам романа Утопия на […]

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  

  

  

Protected with IP Blacklist CloudIP Blacklist Cloud