Книголандия
Страницата на хумориста Весел Цанков
Блог класация

High voltage rock ‘n’ roll

ac-dcВсяка буря започва с гъсти, мрачни облаци, схлупващи се все по-ниско над пълзящите по Земната повърхност индивиди.

В тоя случай облаците бяха декемврийски…
Тогава от много места светна новината „AC/DC идват в България!“ Този път наистина.
Осезателно се почувства нарастващият електрически заряд, върху декемврийското небе запроблясваха почти видими, още безшумни светкавици.

Поръчката от сайта на Eventim, разходката до офиса им в снега – сама по себе си заслужаващо отделна история събитие, мероприятия допълнително вдигащи волтажа на очакването.

Билетите заеха мястото си над бюрото ми, където „преживяха“ доста техни предшественици, отлежаващи в очакване.

Натрупаните волтове надлежно бяха складирани в кондензатора на времето, чакащи момента на разряда, давайки за момента път на други, текущи събития.

И ето месец май дойде, заедно с него стрелките на волтметъра удариха червената зона, подклаждани от непрекъснатия поток информация, относно предстоящия концерт, не малък дял в който добави радио Z-rock, избрано от организаторите за официално радио, отразяващо събитието.

Месецът се оказа мокър… много опасна ситуация, в случай на работа с висок напрежения. Но Бог се оказа рокаджия – в деня на концерта времето беше прекрасно, спокойно цяла вечер фанелките с къс ръкав бяха напълно достатъчни.

И този път (може би последен? Някои хора растат и им предстои самостоятелен път) обичайните заподозрени към 18 и 30 атакувахме подстъпите към стадиона.

Редно е да отбележа добрата организация на пропускателния режим, влязохме бързо, без изнервящо висене, съпътствало други подобни прояви. Единствената забележка към организаторите е, че в областта преди контролата се продаваше вода, а след нея – само бира. Е, ние се запасихме, но видях хора с деца, които безуспешно се оглеждаха за вода. Сигурно е имало начин да се излезе до сергиите, но определено не беше добро решение.

Е, австралийците си имаха… конкуренция. „Моят вечен конкурент“ откри купона.
Нещо все на тях се натрисаме… За разлика от предния път, когато конкурентите звучаха доста сносно, този път положението беше отчайващо. Може би защото липсваха свежите беквокалистки, които запълваха луфтовете на Емо Ковърдейла… А май и самият той беше зле и само рецитираше, вместо да пее? Най-лошото беше, че нещо песните понамирисваха на чалга…
Май само първата и последната песен ставаха, пълнежът между тях беше излишен.
Но думата не е за „Конкурент“.

След като Емо ни обясни, че сме шибаняци, си събра бандата и се оттегли.
Вече стрелката на волтметъра удари окончателно края на скалата. Всяка минута ставаше взривоопасна. По трибуните тръгна мексиканска вълна. 21 часа. Светлините притъмняха, народа наскача… Фалшива тревога. Мексиканската вълна тръгна наново. 21,08 – вече няма грешка.

Rock N’ Roll Train -ът полетя неудържимо върху релсите, за да дерайлира така, че локомотивът му да се озове чак на стадион „Васил Левски“.
Легендата AC/DC се появи на българска земя. Ангъс побягна с пресечената си стъпка. (Сметнхаме, че за 2-та часа е пробягал към 7-8 километра… При това с китара, която не е безтегловна. Де да имаха повече маладежи формата на този „пенсионер“.)

Тонове TNT разтърсиха с гръмотевични удари майската вечер, за да подържат адреналина All Night Long, че и повече 🙂 . War Machine на австралийците изсипа опасният си товар от китари над предимно чалгарския град. Камбаната от Ада се разлюля над терена на националния стадион.
Куклата Rosie яхна локомотива и тактувайки с краче го подкара към следващата спирка на групата.

Дълги години гледахме AC/DC на нелегални касети. После все заобикаляха България. Най-накрая ги видяхме – същите, както и през ония години, когато музиката им беше забранена. Е, малко по-стари, Брайън попрегракнал и току се подпираше – май гърбът го понаболяваше, но същите със същото шоу.

Let There Be Rock – Ангъс след серия спринтове и акробатични номера изкара 15 минутно соло в стил ’70-те години. Отдавна бях зажаднял за такова нещо.

Времето за концерта бързо отлетя по Магистралата за Ада.

For those about to rock

F I R E ! ! !

Дълго събираният заряд изригва в кулминационен залп от 6 оръдия и доразлюлява и без това разтърсения стадион, удряйки здраво в слънчевия сплит. Наистина импозантно!

We salute you!
реве групата.

We salute you!
отговарят близо 70 000 гърла.

Последни електирчески разряди под формата на фойерверки.

Напрежението е разредено окончателно. До следващият път. (който вече се вижда ясно на 22 и 23 юни 😉 )

Лампите светват, роудитата се втурват да разглобяват апаратурата.
Трибуните опустяват.

Отново трябва да отдам заслуженото на полицията и охраната (така де, когато си вършат работата добре, заслужават похвала.) Изнасянето от стадиона беше добре регулирано, в метрото пускаха на порции, за да не поеме част от тълпата на собствен ход по релсите, подкарана от доста осезателен волтаж.

Отказахме се от метрото и поехме пеша до центъра. При гледката на куповете боклук, останал след тълпите Иван заключава:

„Титаните на рока си тръгнаха, ред е на титаните на софийския боклук.“

След това таксито, в което не дънеше чалга за щастие ни откара.

AC/DC са особена група. Като се замисля, друга подобна няма. Майтапят ги, че свирят само едно и също… Но пък как го свирят. И винаги са на гребена на вълната.

Преди се водеха хеви метъл група. Сега ги наричат рокендрол група…

Всъщност те винаги са свирили блус. Като се заслушате в почти всичките им песни ще откриете класическия 12-тактов блус, изсвирен много твърдо. И както блусът е непреходен, така и AC/DC.

Като обобщение може би трябва да кажа, че концертът даде увереност, че даже и да си изпуснал нещо, винаги може да има и втори (неочакван) шанс, да го постигнеш?

Всъщност не. По-скоро това беше нагледно здраво доказателство, че има непреходни неща, дълбоко в основата на всичко, които не изчезват като еднодневки, а продължават да събират и да вълнуват няколко поколения.

Изображението е от тук

Сподели

2 коментара High voltage rock ‘n’ roll

  • Преди се водеха хеви метъл група. Сега ги наричат рокендрол група…

    Всъщност те винаги са свирили блус. Като се заслушате в почти всичките им песни ще откриете класическия 12-тактов блус, изсвирен много твърдо. И както блусът е непреходен, така и AC/DC.

    Много вярно и много точно казано! Къде ми е бил акъла някога, когато се дърпах от тяхната музика, защото беше категоризирана като метъл.

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  

  

  

Protected with IP Blacklist CloudIP Blacklist Cloud