Книголандия
Страницата на хумориста Весел Цанков
Блог класация

Дисни, Дисни…

Дойде дългочаканият Епизод VIII. (Ако питате за кой филм става въпрос, не четете. Този пост не е за вас.)

Не съм го гледал… Няма и да го гледам. След като видях, накъде отиват нещата в Епизод VII се отказах да гледам продукциите на Дисни на тема Междузвездни Войни. По стечение на обстоятелствата направих изключение за Rogue One и останах доволен, но това е все пак филм от „старата вселена“ на Star Wars, а не тази на Дисни.

Защо пиша, след като не съм го гледал ли? Попаднах във Фейсбук на две много интересни мнения, които съвпадат с моето. Във „Фейса“ човек може да се натъкне на много интересни неща, наред с ежедневната плява. Лошото му е, че да пишеш там е все едно да пишеш в снега. Или на пясъка на плажа. Затова реших да копирам тук въпросните мнения, за да се запазят за по-дълго.

Тома Петров:
„Знам какво става, да, съвсем ясно е. Дисни са много щастливи, че притежават Стар Уорс франчайза. Дотук добре. Но всъщност точно този франчайз не им харесва. Или по-точно, харесва им само едно нещо в него – възможността да им носи кинти. Иначе съвсем не ги кефи. Не ги кефи алюзията с падането на Рим, не ги кефят джадаите, не ги кефят даже Чубака или R2D2. За това са решили да убият всичко. Не просто като персонажи, но и като концепции, като сюжет, абе всичко. За това е важно да убият последния Скайуокър. За това променят механиката на света на Лукас, философският му строеж. По-интересното е с какво ще го запълнят. С още плюшени порги и безполови дайвърсити янг адълт персонажи, ето с какво. И ще си направят техен си Стар Уорс, който по нищо няма да прилича на любимата ни поредица, освен, разбира се, по името. То ще си остане същото и ще носи приходи, точно с каквато цел бе купено.“

Даниел Георгиев:
„коментар по отношение на Star Wars VIII:

Ако не сте го гледали – помислете. Филмът е по-добър от седмата част и това може би ще ви надъха. Но може би само това.
–––
(следват спойлери!!!)

Да си джедай е лесно. Трябва да кръстосаш крака на една скала и да си много много спокоен и да почнеш да усещаш различните чувства – тъга, щастие, злоба и т.н. Може в началото да си филмарче с меч, но само това. Само това. Каквото и да кажем, както и да го сучим – ДИСНИ, СПРИ С ФИЛМИТЕ ЗА STAR WARS. За бога, Йода приличаше на Мики Маус.

Историята беше по-завъртяна от тази на седмата част – факт. Но само до тук мога да си изразя хвалбите. Дисни, излиза, че главният Сит може да повлияе на младши-представителката на джедаите, а тя може да повлияе на обучен представител на ситите – Кайло Рен, като последният убива своят учител Сит… твърде елементарно. За справка със „Завръщане на джедаите“ – Дарт Сидиъс съсредоточаваше цялата си енергия да „изпърже“ с мълнии Люк и тази му разсеяност позволи на Дарт Вейдър да убие Императора. В тази част обаче Сноук просто си лафеше и изведнъж – хоп на две части.

Идеята Кайло Рен да е много силен поради това, че в него се блъскат светлина и мрак, подобно на Вейдър, но с една идея по-малко, е добре.Но се получават някакви моменти на „тук ще е както при Вейдър, а тук – не“. Въпреки че му е внук, Кайло е по-скоро залитнал към тъмната страна не както Анакин (да спасява любим човек), а просто защото е чул, че е яко да си лош. Поне така се представят нещата при Рен.

Но новите части уж са проводник на някаква нова идея и все пак… само на „уж“. Люк умира като Оби-Уан в IV-та част. Нищо ново. Преди това обаче се държи като Йода, но нека да не сме педантични. Въпреки всички години Люк си остава син на Вейдър – толкова силен и толкова нерешителен на моменти („отивам да запаля тоя храм. Или пък по-късно“).

Връзката на разговор между Рей и Кайло беше като по Скайп. Не, че нещо, но и представянето на духа на Йода в VI-та част, и разговорите между син и баща бяха в пъти по-добре направени от екипа на Лукас, въпреки да са се използвали технологии от миналия век.

Хумор. Навсякъде. Кораби се взривяват и умират бунтовници, но това е само за 5-7 мин. След това почва яки майтапи. Помним как Хан Соло пускаше майтапчета с Чуи или без него и бе смешно, като това не изместваше фокуса от сериозността. А сега – Лея се шегува, Поул се шегува, Фин се шегува, някаква азиатка се шегува, Люк се шегува, Рей се шегува. От всички изброени на Лея, Люк и Чуи шегите наистина си ги бива, но и те събрани в един филм и редуващи се през 30 мин. някак… не са като за Star Wars.

Та така де.
Като цяло аз лично не ще гледам другата част на Star Wars на кино, защото вече просто на Дисни си проличава все повече и повече целта – пари. Магията на Star Wars беше в това да не бъде комерсиален, а преди всичко интересен. Е вече не е така – комерса е преди всичко.
Затова сбогом Star Wars на кино от мен.

– Критиката ми не е насочена към нито един от актьорите. Те играят много добре и наистина са посветени на поредицата и завета на оригиналните филми (от I до VI). Критиката ми е насочена към сценаристите и режисьорите. -„

Ето и мнението на Светослав Александров
цитирам:
„През изминалите години съм се нагледал на такива бълвочи, че съм ги зарязвал още по средата. На фона на това The Last Jedi е класи над тях. Но не е и добър на фона на стандартите, които предишните епизоди са поставили. Star Wars: Episode VIII – The Last Jedi е типичен съвременен филм. „

Както коментирахме и на друго място, Дисни упорито се стараят да напъхат Star Wars в рамката на „Спящата красавица и звяра“, „Малката Русалка“ и останалите „одиснени“ приказки.

Жалко.

We’ve got the power. We are divine!

14-и декември 2017. Зала „Арена Армеец“.  Последните закъснели зрители търсят местата си по трибуните. Музиката, която забавлява зрителите преди да почне концертът постепенно се усилва. Светлините угасват и…

Отидох на този концерт със смесени чувства. От една страна да видиш Киске и Хансен отново в Helloween е събитие, което спокойно  може да се нарече историческо. От друга, лошият звук при концерта през 2007-а и не много доброто представяне в Каварна през 2014-а година (плюс повече от отвратителния звук) ме караха силно да се колебая, дали да ходя на този концерт. Докато приятел от Каварненската компания „ме изнуди“ да отида… За което съм му изключително благодарен.

Още с първите акорди на песента Halloween стана ясно, че притесненията ми са били напразни. Звукът беше чист (като се има предвид, че става въпрос за Арена Армеец – място славещо се с отвратителна акустика) и балансиран. За първи път на концерт на Хелоуин чувах ясно вокала до такава степен, че можех да различавам отделните думи.

Като цяло, шоуто бе невероятно! И „невероятно“ е слаба дума. Нищо не бе пропуснато. Лек хумор, заигравки между членовете на групата и с публиката. Страхотна мултимедия. ( И топки 🙂 )

И разбира се музиката. За близо 3 часа чухме може би всички емблематични песни на Хелоуин от различните им периоди, като всички на сцената се раздадоха максимално.

Анди Дерис за разлика от последният път, когато го гледах беше в много добра форма.

Но Киске е голям! Не, Киске е велик! Казах ли вече? Михаел Киске е бог!
Невероятен обхват (от бас-баритон до висините, които малко тенори могат до достигнат), невероятен тембър. И абсолютно запазен през годините глас.

Разбира се Кай Хансен също беше там, изпя три или четири песни и през другото време чино свиреше като трети китарист, като никоя от китарите не беше „в повече“. Трите китари на моменти постигаха страхотен щрайх-ефект.

На концерта „участва“ още един от създателите на Helloween – починалият Инго Швихтенберг. На мултимедийната стена гледахме негово соло, след което Дани Льобле свири заедно с него, като постигна пълен синхрон.

Може би върхът на концерта бе изпълнението на „Keeper of the Seven Keys“, когато Киске демонстрира пълните възможности на гласа си, след като малко преди това със Саша Герстнер неочаквано направиха „Blue Suede Shoes“ на Елвис Пресли.

Но и най-хубавите неща, даже и да са по-дълги от стандарта свършват. След шеметно изпълнение на„I wont out“, сред много овации и след много поклони и селфита с публиката музикантите се изтеглиха и дойде нашият ред да търсим своя път навън, заредени задълго с енергия от един невероятен концерт.

Накрая малка забележка към организаторите. Организацията беше почти перфектна, като изключим декларациите за непълнолетни – в нашата група имаше потърпевши на недомислицата, която бе сътворена. След като чакаш 15-20 минути на опашка, за да достигнеш до проверката за оръжие научаваш, че трябва да вземеш декларация от касата – една единствена такава имаше на близо 100 метра, където даваха декларации и продаваха билети едновременно. След което, като я попълниш, трябва с детето да се наредиш пак на студа да изчакаш реда си отново. На всички други концерти досега декларациите бяха при проверката на билети.

Истина, истина ви казвам!

Тия дни мярнах в Сурат-китапа снимка. Снимка стара, пожълтяла, избледняла – орижънъл, дет’ са вика!
На снимката – млад офицер от SS. Текстът към фотото пояснява, че това е Джордж Сорос на млади години и разказва, как е натрупал богатство, продавайки евреи на нацистите.

Бърза, та чак светкавична справка показва, че Сорос е роден 1930-а година. Критичният размисъл и аритметиката от началния училищен курс водят до такива едни въпроси:

На колко години аджеба, тойзи мрачен вундеркиндин е успял да стане офицерин! И как на тази крехка възраст е съумял да направи зловещите си сделки!

Мисля, та се чудя  и подвиквам „Въх!“.

И като заключение да припомня един златен завет на Патриарха на Българската литература:

Мичио Каку – страните, които не инвестират в наука и технологии и имат малко защитени патенти са бедни

Съответно, обратното важи за богатите страни. Това беше един от ключовите моменти в лекцията, която професор Каку изнесе в на 27-и ноември 2017г. във залата форум „Джон Атанасов“, част от София Тех-парк. Лекцията бе организирана от VMWare – България, по повод десет годишнината от създаването на българския офис.
Лекцията започна с представяне на госта. Управляващият директор на развойните центрове на Vmware за България и региона Диана Стефанова разказа на кратко за работата на професора, подчерта че интересите му са свързани с мечтата на Айнщайн да създаде обща теория на полето и в последствие – „теория на всичко“. Другата основна дейност на проф. Каку е посветена на връзките между науката и бизнеса. Водещата каза, че последователите на днешния гост във Фейсбук са три милиона. На което професорът с присъщото си чувство за хумор отговори, че изглежда внушително, но скоро е осъзнал, че Мадона и Лейди Гага далеч го превъзхождат по последователи.

Мичио Каку е добър популяризатор на науката, добре известен с филмите си по National Geographic, Discovery, BBC и други телевизионни канали. Неговите презентации, независимо дали свързани с физиката, или както бе днешната – с технологиите винаги се движат на границата. Границата с фантастичното, невъзможното, невероятното. Но, както и друг път съм казал, ученият все пак стои здраво от „светлата страна“ – страната на науката, далеч от всякакви псевдонауки и шарлатанства.

В началото Каку зададе въпроса „От къде идва благосъстоянието“. Отговорът бе – от науката и технологиите, в противовес на мненията, които биха изказали юристи и политици. Науката и технологиите са тези, които създават стойност. Това бе и лайтмотивът на цялата лекция. Като илюстрация на тезата по-късно той цитира мисълта на Тони Блеър, че Рокендролът носи на Великобритания по-големи приходи, от добива на въглища. Тоест, интелектуалният продукт носи по-високи приходи, отколкото добивът на суровини.

Лекцията имаше прогностичен характер – на базата на съвременните открития за бъдещето в технологиите.
Каку изтъкна, че технологиите се развиват на вълни. Като първата технологична вълна е парната машина. Следвана от електричеството и магнетизма и впоследствие електрониката. Като трета вълна Каку посочи компютрите, а новата, четвърта вълна са технологиите на молекулно ниво, нано-технологиите и изкуствения интелект. Като всички технологии са неизбежно свързани с Интернет.
Лекцията имаше прогностичен характер, но верен на стила си, Каку не пропусна да се пошегува, че прогнозите често не се сбъдват и напомни, как в зората на Интернет се е смятало, че той ще стане среда за разпространение на висша култура и висше изкуство, а сега близо 5% от съдържанието, което се разпространява е порнография (въщност, до около 15%).
В началото, нещата които Каку предрича са всъщност почти реалност, на практика вече осъществени, но още не влезли като „шир потреба“. Постепенно обаче, лекторът не изневери на себе си и изреди смели предположения, граничещи с фантастиката. Но пък, кое от днешните постижения на науката, които ние дори не забелязваме, а някои даже отричат, преди 100, 80 или някои даже преди 40 години не са изглеждали като фантастика?
Каку говорѝ за възможностите, които създават нано-технологиите и Интернет в медицината и другите сфери на ежедневието. Обаче леко неглижира опасностите, до които могат да доведат новите открития. Повече се спря на несъвършенствата на изкуствения интелект. Чак в при въпросите от публиката се спря по-подробно на опасността за нарушаване на личната свобода и изтичане на лични данни. Но както ученият сам каза, технологията (както и всичко останало) е нож с две остриета и зависи, кой го държи.
Технологиите ни дават възможност да създадем прекрасен свят, без болести, без травми, със заменяеми органи. Обаче могат да доведат до свят, където свободата на личността, интимността, поверителността са химера. Каку демонстрира опити, при които с голяма точност са „прочетени“ мисли на хора, тоест, с помощта на датчици е получена доста ясна картина на това, което виждат. Развитието на подобна технология може да доведе до възможност да си съхраняваме мислите, а защо не, в по-далечно бъдеще и цялата личност на цифров носител. Обаче негативните резултати от подобна технология няма нужда да коментирам.
Всичко е в наши ръце. Можем да създадем прекрасен свят. Можем да го направим ужасен. За съжаление май от обикновения човек не зависи почти нищо, а и повечето хора не се вълнуват от неща, които не са пряко в тяхната битова сфера.
Една от най-фантастичните прогнози, които Каку направи бе, че технологиите ще доведат до съвършения капитализъм. Както той правилно изтъкна, днешният капитализъм не е съвършен. Трудно е да разберем кой е измамник, колко посредници има по веригата, с колко надценка продават стоката и т.н. Каку разчита, че с развитието на информационните технологии тези неща ще станат прозрачни и ще се стигне до съвършения капитализъм. Обаче по-скоро това изглежда като химера и евентуалната прозрачност би се ползвала по-скоро за злоупотреба от определени кръгове.
В крайна сметка, какво ще е бъдещето ще видим. Може да се окаже, че то ще е по-фантастично и от най-смелите идеи и на Каку, и на други прогностици.
В заключение да повторя това, с което започнах:
Богатите страни са тези, които инвестират в наука и технологии. Бедните не го правят. Къде е България в този списък, няма нужда да уточнявам. Все пак събития като днешното показват, че и у нас има хора, които се вълнуват от наука.
На края да спомена няколко думи за организацията. Всъщност и една е достатъчна – идеална! Осигурен бе и кетъринг, гардероб с много служители, които бързо обслужваха дългата опашка и още по-похвално – безплатна минерална вода. При събиране на много хора лесният достъп до вода често е критично важен.
След лекцията професорът търпеливо остана за автографи и снимки, докато имаше желаещи, а желаещи имаше много – повече от половин час след края на лекцията чакаше не малка група от хора и ученият разменяше по някоя дума с всеки.
Много хора бяха донесли книги на Мичио Каку за да вземат автограф. На български са издадени няколко негови книги и тук вече имаше сериозен пропуск на издателствата, че нямаха свои представители, които да продават книги пред залата. А може би или изданията са изчерпани, или не са разбрали навреме.
Бих искал да поздравя VMWare – България, за начина по който отбелязаха десетата си годишнина. Пълната зала и фактът, че въпреки слабото огласяване билетите се бяха изчерпали за няколко часа говори за перфектен избор!

RATIO – есен 2017

RATIO

Радвам се, че поредният ми пост пак е свързан с RATIO. Както и, че след кратко прекъсване, форумът за наука отново има две големи проявления годишно – условно да ги наречем лятно и зимно. Случи се, че лятното издание бе по време на „новия Каварна фест“ – Мидалидаре Рок фест, та го пропуснах.
Зимното издание обаче е скоро – на пети ноември предстои седмото издание на Ratio.
Събитието за пореден път ще се състои за пореден път в Sofia Event Center, който е в Парадайз център, на бул. Черни връх в София. Едно много приятно място за осъществяване на такива събития.

И този път темите са интересни и актуални (пресни, пресни 🙂 )
– тъмната материя ( явно темата за нея няма да се изчерпи скоро) и други новини от CERN,
– паранормална психология (събудих ли интереса ви? 😉 Не, няма да чете лекция някой от пациентите които виждаме постоянно „по телевизора“).
– Програмата “Коперник”
– И разбира се, най-болната тема на презадоволеното ни с блага общество – ваксините!
И не само това!

Много радващо е, че явлението RATIO се утвърди през годините, предизвиква интерес и се разраства. Освен двете големи издания да напомня, всяка седмица се провежда Skeptics in the Pub, където в неформална обстановка може да се дискутира свободно по някой научен въпрос със специалист в дадената област.

В неделя сме на RATIO!

Айде на умна кръчма

ratio
Сериозно. Хем на кръчма, хем може човек да научи умни работи.
RATIO продължават инициативата Skeptics in the Pub.
Този петък ще може да научим повече за Хигс бозоните, как се засичат, как и какво им се измерва, как учените са сигурни, че са открили точно Х бозона, който теоретично бе предсказан през 1948-а година и цели 48 години се криеше от изследователите, оставайки само хипотеза. Тези и други въпроси ще можете да зададете лично на лектора на поредното събитие на „Скептиците“: Как се мери Хигс бозон?

Мултикултуризъм, политкоректност, 1984

Да си кажа и аз приказката за Лидъл и кръстовете.
За тези, които са били в информационен вакуум да обясня за що иде реч.
На определени лидълски продукти има снимка на гръцки пейзаж, на който има цървки. Някой много политкоректен дизайнер, дали на своя глава или под давление решава да заличи кръстовете на църквите, че да не се обиди някой. Може пък да не е бил политкоректен, а да е бил от тези, обиждащите се и да го е направил, защото знае, че ще му се размине.

Тук не става въпрос за премахване на религиозни символи от даден продукт – много атеисти казаха: „Защо трябва да има кръстове на сирене, какво толкова?“. Не, в случая става въпрос за фалшифициране на снимка в стил „1984“, за да отговаря на текущите политически настроения.
От друга страна същата търговска верига не премахва друг религиозен символ от други продукти:

Да, тук говорим точно за религиозен символ, който присъства на опаковката, а не за част от действителен пейзаж. И това е политкоректно и не накърнява ничии чувства.

Всъщност, проблемът въобще не се ограничава в рамките на споровете между различни религии.
Става въпрос за борба между различни цивилизации, при която нашата сама се поставя в поза „партер“ (да го кажа по-меко, сещате се какво имам предвид).

Ще цитирам част от дискусия във Фейсбук, засягаща точно този проблем:

„Политкоректността повелява да казваш (за отличниците – да мислиш), че най-големите злини в историята са дело на белите хора, а всички останали са техни жертви. Ако по този начин подстрекаваш към вражда на база цвета на кожата, не си расист. Даже си борец – анти-расист. Но ако отбележиш, че прогресът на света винаги се е движил основно от белите хора – всичко, което дефинира модерния свят: развитието на науката, икономиката, технологиите, промените в обществата – зачитането на човешките права, отношението към расите(!), сексуалността, равнопоставеността на жените… – тогава си зъл долен расист, който дори трябва да бъде преследван от закона.“

Цялата дискусия – тук.

Аз предпочитам нашата цивилизация пред тази, която се обижда от почти всичко, свързано с нашата и иска да ни върне поне 500 години назад. За това, въпреки че както редовните ми читатели знаят съм убеден атеист, не приемам премахването на кръстове от снимка за допустимо. Добра или лоша, нашата цивилизация има християнска основа и кръстовете са част от историята ѝ. Да, би трябвало и там да си останат – в историята, но това е друг въпрос. Но когато някой иска да промени пейзажа, историята, документи или друго заради криво разбрана „коректност“ – не мога да го приема.

Да, твърдо смятам, че мястото на ВСЯКА религия е в историята. Твърдо съм против изучаването на вероучение и всякакви религиозни бози. Но също съм против рушененто на църкви и други храмове, както и привеждането им в „политкоректен“ вид, било на снимка, било по друг начин.

Всички обиждащи се, щом искате да живеете тук, приемайте нашата действителност, или си ходете там, където няма какво да ви „обижда“.
– Да, тук има църкви и на тях има кръстове. Това е положението. Ако не ви изнася, ходете там, където такива няма.
– Да, тук жените ходят с къси поли и панталони, а на плажа с бикини или монокини. Щом това ви дразни, идете там, където жените са опаковани в скафандри – достатъчно такива страни има.
– И не, ако една жена е с голи крака, това въобще не значи, че гори от нетърпение да се запознае отблизо с мазните ви телеса. Просто тя е свободна жена, за разлика от вашите и ходи така, както ѝ е най-удобно и както ѝ харесва.
– Да, тук ходим на ресторанти, мачове и концерти. Щом това обижда нещо там във вашите разбирания, идете където хората не го правят, а не взривявайте нашите мачове и концерти.
– Да, тук ядем свинско и вашите проблеми със свинското не ни интересуват!
И така нататък – щом нещо те дразни или обижда, отиваш там, където това го няма, а не настояваш цяла цивилизация да се промени, щото не било според твоите разбирания.

А на нашенските толерасти и мултикултуристи ще кажа – затворете си гъзовете, ако обичате, че от това, което се задава, не само боли, а е страшно! И не искаме заради вашата гламавост и останалите да го отнесем!

Един чудесен анализ по темата.
И още един
 
Още по темата. Може би най-доброто засега.
ПП
На атеистите, които казват „какво толкова“ ще напомня, че тези, които се обиждат от кръстове смятат атеизма за още по-лошо нещо от християнството.  В много страни  няма да ви обезглавят, ако сте християни, но за атеизъм – веднага.

 

Отдел „И“

Петър Тушков не е от авторите, които се радват на медийно внимание, поне засега. Когато се спомене понятието „български писател“ повечето хора се сещат за няколко конкретни имена, които по една или друга причина са влезли в полезрението на тези, които имат грижата да ни поднесат някакъв модел на заобикалящата среда, който да замени реалността.

Тушков обаче е от авторите, които щом се чуе популярния мотив, че няма добра съвременна българска литература спокойно могат да бъдат посочени като пример, че това въобще не е вярно.

Досега Тушков е публикувал основно разкази и повести, много интересен е проектът му „99 истории“, който се обновява периодично и абонираните за него получават новите варианти и разкази, щом излязат.

Преди около две години излезе и първият роман на Петър Тушков „Отдел „И““ издаден от издателство ЕРГО

„Отдел „И““ е доста особен роман. Тушков е известен предимно като писател на фантастика и фентъзи. Отдел „И“ обаче не пасва много добре в тази категория, макар фантастични елементи да не липсват.
Романът се развива в алтернативна реалност, където Втората световна война е завършила по по-различен начин, геополитическата карта на света е различна. Фантастичните елементи се ограничават до устройства, с които се четат спомени от трупове, както и още някои дребни детайли, но те са само похват, подпомагащ развитието на историята.
Романът рисува много точно социалистическата действителност от средата на 20-и век в България. До такава степен, че докато го четях буквално виждах олющения балатум, прашните завеси, препълнените пепелници, тежките, грозни мебели и потрошени картонетки, свистящите чугунени радиатори – характерен изглед на средностатистическата канцелария в произволно учреждение от онова време. Физически чувствах миризмата на мухъл, тежък, застоял въздух, легиран здраво с тютюнев дим.

В романа няма положителни и отрицателни герои. Всеки по стечение на обстоятелствата е попаднал в определена ниша в системата и действа според степените на свобода и ограниченията, които му налага положението в йерархията.
Много точно е показана действителността в различните отдели на Държавна сигурност, армията и милицията, воюващи както срещу външния враг, така и помежду си.

В книгата не очаквайте „Доброто“ да победи „Злото“. Относителността на тези категории крещи с пълен глас. Героите няма да покорят някаква голяма цел, след която да заживеят щастливо. На тях просто им се стоварват събития и трябва да реагират спрямо тях. Като цяло от книгата намига духът на Бернщайн, с неговия лаф за движението и крайната цел.

Отдел „И“ е един нестандартен роман, историята се развива по неочакван начин, завършва неочаквано.
Всичко това, съчетано с богатия речник на Тушков и неговия специфичен начин да си играе свободно с думите са гаранция за страхотно преживяване.

Добра новина е, че следващият роман на Тушков вече е приет за издаване, а авторът работи и върху трети. Добри новини за българската литература и почитателите ѝ.

Нюз наш, насущний

Вървя денс по центъра по работа и без да ща, в погледа ми се набиват разни заглавийца от разни будки…
Влизам по някое време във „фейса“ и много подобни заглавийца пак ми се набутват пред погледа.
Ща-неща, главата ми започва сама да ражда подобни бисери.
Та мисля си, ако под заглавия от рода на:

„Слави остана без глава“, „Феминистки обръснаха Грахич“, „Гери-Никол пое свръхдоза, поду се и полетя в неизвестна посока“, „“Кугар“ си оплете витлата в далекопровод, докато преследваше Гери-никол“…

започна да публикувам научно-популярни статии, дали няма да има повече шанс, на някой конспиралник,  антиваксер, бг-мама, кемтрейлсаджия и т.н. да му просветне, след като прочете статията, привлечен от заглавието.

Дърварски подход, ама нали целта оправдава средствата?

Фестът умря, да живее…

Глупости! Нищо не е умряло. Да, „Каварна рок“ нямаше тази година, за другата не се знае, но вярвам, че скоро черните облаци ще се разкарат от Каварна под формата на порой, който ще отмие всичката тор и помия, които заляха градчето в последната година и добилият популярност в цял свят фестивал ще възкръсне.

Всъщност, благодарение на безумната политика на Каварнеската община се случи нещо хубаво – роди се нов рок-фест – „Midalidare – Rock in the Wine Valley“, чието първо издание мина перфектно.
Вярвам, че когато Каварненският фестивал се върне, новият фест край Могилово ще продължи и какво по-добро от това, двата феста да се конкурират за вниманието на феновете.

С две думи, Midalidare Rock бе страхотно преживяване, но да караме подред.

Тази година, понеже закъсняхме с организацията, успяхме да се настаним чак в Мъглиж. Комплексът, в който бяхме се оказа много приятен – препоръчвам! Къщата е много удобна за неголяма компания, която иска да бъде независима, природата наоколо е изключително красива, въздухът – кристално чист. Не мога да забравя хълмовете наоколо и ниските облаци, пълзящи надолу от билата им.
Иначе организаторите дни преди феста съобщаваха, че има места в някои хотели в Стара Загора, бяха осигурили и безплатни автобуси до Могилово, но както се казваше по времето когато ходехме на бригади: „Бригадирското движение има символи и ритуали, които трябва да се спазват“. По същия начин, фестивалното движение има табиети и салтанати, които са неотменими и те изискваха да наемем къща, от порядъка на цитираната по-горе.

Midalidare Rock бе организиран от същите хора, които правеха Каварна рок в последните години, без 2016-а. Организацията бе подобна, първият ден по традиция започна с The Battle of the Bands  –  конкурсът за нови, неизвестни групи, която бе пропусната миналата година от самонабедилите се за организатори на Каварна-рок. Ама там всичко бе напън да покажем, че и ние можем, пък младите групи вълци ги яли. Чудесна и похвална традиция, която за щастие бе възстановена тази година. Е, поради логистични причини ние я пропуснахме, но живот из здраве догодина…

За Каварненския фест напомняха и многото познати лица, които всяка година виждахме на стадиона. Не липсваше и ексцентричният Леми от Румъния:

Снимка: Цонко Цонев

Който е ходил на Каварненския фест, не може да не помни Леми, както и синекосата дама, която го придружава. Както Кметъла пише: „Един румънец го боли повече за Каварна от много местни жители.“ И явно Леми няма да изостави феста, където и да се премести!

Още щом приближихме местопрестъп…, опа, сори, явно негативната енергия, която излъчват определени определености ми се отрази…

Още щом приближихме мястото на провеждане на феста ни впечатли перфектната организация. Бяхме посрещнати от момчета с светлоотразителни фанелки, които се осведомиха, дали сме за феста и ни насочиха към място за паркиране. Там други хора ни упътиха, къде точно да паркираме, за да може паркингът да поеме максимален брой коли, които да не си пречат. Забелязахме, че служителите си комуникират по радиостанции, колко коли идват за паркинг и колко транзитно. Имаше много места за паркиране, на коли, на каравани, както и катун…, къмпинг де. Организаторите имаха хора не само около феста – например чухме, как си говореха, че от Стара Загора са потеглили група мотористи и трябва да им се съдейства. Впечатляващо.

Охраната на входа си вършеше много съвестно работата (не, както на последния концерт на който ходих и където спокойно можеше да се вкарат оръжия от калибъра на брадва, че и базука) Всъщност охранителите бяха много впечатляващи. Момчета, с които едва ли някой би желал да влиза в спор.

Природата около Могилово е невероятна, самото имение Мидалидаре е много красиво

Можете да се убедите сами.

При подхода към сцената видяхме:

Даа, детска площадка със стена за катерене, батут и други екстри, както и джаги.

Имаше и устройство за зареждане на мобилни устройства!

Голям плюс беше, че за чашите се плащаше депозит от 2.50 лева. Така по тревата не се търкаляха смачкани чаши и нямаше опасност да стъпи човек в локва от недопита бира. Бирата в бироубежището вътре на мястото на концертите не беше разредена! Или поне в сравнение с тая, която се продаваше отвън, както и в последните години на Каварненския фестивал. Естествено, щом събитието е във винарна, имаше и вино.  Скарата също бе на ниво, а странната система за плащане с карти, които се издават на място и важат само за феста, против която роптаехме много хора, включително и аз всъщност се оказа много удобна. По този начин няма бавене докато хората си търсят парите, докато продавачите търсят  дребни и т.н. Знаете, за какво говоря.

панорамен изглед към сцената

Първата вечер започна с румънците от

Scarlet Aura –
победители в предишните години на  Battle of the Bands. Те благодариха на фестивала, че благодарение на него са добили популярност. Не ги бях слушал досега. Свиреха много добре, но певицата май я болеше гърлото – на моменти се мъчеше. Иначе при кавъра на  Close My Eyes Forever излезе и Звезди да помага и се получи добре.

Доро
И преди бях писал възторжено за Доро, сега впечатленията бяха същите. Клишета като „запали“, „възпламени“, „отвя“, „подлуди“  може да са крайно изтъркани, но напълно подходящи за това, което стори Доро с публиката. Метъл кралицата знае как да прави шоу и да държи аудиторията в ръцете си! По едно време единият от китаристите имаше проблеми с оборудването си, но може би само хората, които бяха най-отпред го забелязаха. Вокалистката и останалите от групата успяха да занимават публиката, докато екипът оправи нещата и го направиха, като съвсем естествена част от изпълнението. На края на сета си, Доро слезе спонтанно сред зрителите и дълго раздава автографи и позира за снимки с феновете!

Gotthard
Хм, и преди не бях особен фен на  швейцарците, и след концерта им не станах по-голям фен. Но не мога да отрека, че ги слушах с удоволствие.

След  хедлайнера организаторите бяха решили да изкарат на сцената победителите от предишния ден. Победители в  битката на бандите стана Seconday обещаваща ученическа група. Искаше ни се да ги чуем, но ни чакаше дълъг път и мероприятие в щаб-квартирата, така че се наложи да тръгнем. Малко се получи „много искахме, ама нямахме желание“, но какво да се прави. Пожелавам на Seconday успех и популярност и се надявам, скоро да имам възможност да ги гледам.

Вторият фестивален ден започна със

Sevi
Защо започна, ако смея да запитам? Севи са много популярна и утвърдена вече група и трябваше да е по-напред в програмата. Спокойно организаторите можеха да ги пуснат преди хедлайнерите и нямаше да сбъркат. То се видя и колко време хората не искаха да се раздели със Севи и викаха „още“.
Въпреки че бързахме да дойдем, изтървахме първата трета от сета на групата.
Доста добре познавам музиката на Sevi, слушал съм ги често, но на феста беше за първи път на живо. Оказа се, че живото изпълнение изобщо не притеснява групата и звучат също толкова добре, както на запис. Вокалистката има страхотен глас, който не трепна нито за момент по време на изпълненията. Е, радвам се, че бяха на феста, макар и не на правилното място в програмата.

След сета на Севи единодушно цялата група решихме да пропуснем бандата на Емо Ковърдейла.
Излязохме навън и уплътнихме времето в ядене на палачинки (някой на „принцеси“ – различни клубове по интереси). На улицата, водеща към имението се продаваха вкусни неща на народни цени.

ПП
Оказа се, че хората, които правеха вкусните палачинки, принцеси и други кулинарни изкушения са забелязали този пост.
Daniel Raichev беше любезане да прати снимка, защото авторът на текста се беше захласнал с палачинките и пропусна да снима:

Майсторите не чакат следващия фест, а имат планове да  разширяват дейността в района, така че желая им успех.

Dirkschneider
Удо Диркшнайдер, този път кой-знае защо не с група U.D.O. а с „Dirkschneider“ (ако някой знае подробности, да сподели, моля. Нещо съм изпуснал нишката с кариерата на Удо). Дядо Удо в цялото си достолепие показа какво значи метъл класик. По-голямата част от публиката пееше повечето песни. Удо даже ни повери изпълнението на интрото на Fast as a Shark„.
Хубавите работи свършват бързо. Искаше ми се да чуя още песни, особено от периода на U.D.O. – все пак Accept ги гледах наскоро, но уви, когато на човек му е хубаво, времето лети бързо, а сетът на Удо беше само час и 15 минути.
ПП – Както Мартин обясни в коментар, в момента групата се казва Dirkschneider, защото пеят песни само на Accept. Иначе са си същите. Благодаря му за пояснението.

W.A.S.P.
… Всеки път, когато W.A.S.P. идват в България, нещо се случва и не мога да ги видя. Този път имах билет. Обаче те не дойдоха…
В последния момент, май седмица преди феста W.A.S.P. отмениха европейското си турне.
Организаторите реагираха светкавично и за техен и наш късмет се оказа, че

Dee Snider
с новата си група е на разположение.
Dee Fucking Snider, както не пропусна да ни се представи певецът, вече имахме щастието да го гледаме с Twisted  Sister, (или Twisted  Fucking Sister, както е „по-правилно“ според Dee Snider ) Все същото чувство за хумор, даже бих казал още по-добро. Този път Дии показа доста по-голяма социална ангажираност и с някои от песните, и с приказките между тях. Това не беше повторение на концерт на Twisted  Sister. Дии изпя много песни, които не влизат в репертоара на предишната му група. Естествено не мина и без Twisted  Sister, a „We’re Not Gonna Take it“ започна с новия вариант, който предполагам всички знаят, като след това премина към „класическия“, предизвиквай тотална еуфория.
Иначе , вече 62 годишният Dee Snider беше в същата перфектна физическа форма, както преди две години, подскачаше пеейки и пееше подскачайки, със завидна енергия като 20 годишен.  Само дето сетът му беше кратък, както на Удо. Може би заради ангажимента  в последния момент не е имало възможност да се договорят други условия. Обаче май за първи път, след изпълнението си, бе предвидено певецът да излезе да дава автографи срещу закупен албум. Уви, понеже от групата никой освен мен нямаше интерес към тази част, наложи се да пропусна.

В заключение – „Midalidare – Rock in the Wine Valley“ още с първото си издание остави чувство за пълно удовлетворение. Но все пак организаторите имат дълъг опит с Каварненския фест.

Не липсваше и главният заподозрян – Кметълът лично сервираше мидена чорба на всички желаещи. Както и не отказваше да се снима с феновете. Можеше разбира се да си купите и двете книги на Цонко Цонев – „Кметълски истории“  и „Катунът от каварна“ с автограф от автора.

 

Интересно за новия фест е, че собственикът на Мидалидаре Естейт сам е се е свързал с Цонко Цонев и е предложил терен за феста, за да привлича по-голямо внимание към винарната и към бизнеса си. Интересно, вместо да се плаши, че лошите метъли ще му счупят имиджа и избата и кокошките ще спрат да снасят, човекът ги вика в собтвеността си!
Алоо, община Каварна! Някой е с грешка явно, ама кой точно?

Единствен проблем за феста е ограниченото място – за около 5000 човека. А помним фестивали с 25-30000 души. Но ако има такъв интерес – място има наоколо, вярвам че и такъв фест ще може да се проведе.

И за последно – „Midalidare – Rock in the Wine Valley“ се оказа едно наистина неочаквано добро събитие, спомените за което трудно ще избледнеят. Успех на фестивала и до нови срещи!