Tag Archives: концерт

Brazen Abbot

Brazen AbbotВ зала “Христо Ботев” дойдоха срамно малко хора. Всъщност залата се понапълни, малко след започването на концерта, но именно “се понапълни”, а не напълни.
Буги спомена, че в Пловдив 1/5 от местата са били свободни, София обаче се изложи откъм посещение. А уж Пловдив бил чалгарски град…

Може би за слабото посещение допринесе слабата реклама. Освен по Z-rock, май почти никъде не бе пусната реклама. А в София има 3 рок-радиа, и не всеки любител на тази музика слуша само Z-rock. Едно момче спомена, че чуло по време на пътуване по радиото в колата “…вокалът на Rainbow и Purple…” и се заинтересувало след това, къде ще пее въпросният човек. Питам се, след като Z-rock е вече част от някаква btv медия груп, защо нямаше реклами по btv?

От друга страна, публиката макар и немногобройна беше страхотна. Но за това по-натам.

До сцената аз се инсталирах между група от 4-5 съученици на дъщеря ми. 5, но куфяха за 10-има и пяха за 20-има! (И знаеха текстовете на класиките на Пърпъл и Рейнбоу по-добре от мен. Срам! 😳 ) До нас имаше още доста техни връстници, също така активни. Така че, когато някой реши да пише за “изгубеното поколение” и т.н., обобщенията не са добро нещо. Тия момчета и момичета бяха далече от общата представа за чалгизираната младеж.

Малко след 19 и 45 Нелко Коларов застана зад органа.
(Ех, група “Импулс”, спортната площадка в Търговище… Но говорим за друга група в момента. Да не се разсейваме със спомени)

Нелко разля хармония от съзвучия, Николо засука плетеници от тонове с китарата…
И ето го и Джо!
Сякаш вчера Стоян Кирчев в последния половин час на “Музикална стълбица” представи новия албум на Rainbow с новия вокалист Джо Лин Търнър… И рефренът на I Surrender в главата ми, заглушаващ гласовете на учителите в часовете на другия ден.
Или пък по-късно от балкона 13-ия етаж на Шуменските студентски общежития озвучавахме квартала с Can’t Let Go…
Но не говорим и за Rainbow, а за Brazen Abbot.

Може да е клише, че групата се раздаде докрай и че всички петима дадоха всичко от себе си, но трудно е да се измисли по-силно описание на станалото в залата. Въпреки сравнително малобройната публика групата буквално се раздаде и мисля, че биха свирили също така сърцато и всеотдайно, даже ако имаше само 5-6 фена.

Концертът напредна, Николо смени китарата с цигулка, показвайки че цигулката е невероятен инструмент и за рок-музика. Стига да е в ръцете на невероятен музикант! И композитор.

Новите и по-стари парчета на Abbot бяха умело размесени с класики на Rainbow и Purple.
Аз се опасявах, че класическите парчета ще звучат не на място сред по-новите, но те бяха идеално вместени на точните места, безконфликтно. Но няма нищо странно – човек който има капацитета да композира рок-опери и класическа музика не може да се затрудни в аранжирането на един концерт 😉

Не бих могъл да опиша концерта, нито да го изпея, или да го напиша по ноти…
Присъствието в залата дава нещо, което и най-добрите камери и микрофони не могат да хванат.
Може да гледаш много записи на една група, но в залата, на живо е различно. Сякаш има магия, която камерата е безсилна да засече. Та който не е дошъл, може само да съжалява.

Преди бях споменал за контакта между публиката и изпълнителите. С чисто сърце мога да кажа, че Brazen Abbot държат първенството по този показател! Най голяма заслуга за това имат несъмнено Джо от една страна – през цялото време сякаш имаше непрекъсанта връзка между него и хората в залата. Джо определено показа, че е не само велик певец, но и артист.
Другият беше басистът. Бих го кръстил “мистър Динамит”. Той сновеше по всички ъгли на сцената и сякаш бе натъпкал джобовете си с шашки TNT и където се надвесеше над зрителите, сякаш избухваше поредната от тях!
(Другари от НСБОП, които наглеждате насам – това е метафора 😉 )
Освен че човекът владееше баса страхотно.

На подиума за барабаните бяха оставени две бутикли за вокалиста – едната голяма с вода, другата, по-малка, пластмасова, пълна с подозрителна червена течност…
Джо надигаше и двете, като повече оказа предпочитание на по-малката. А течността вътре си беше точно това де,… т.е. подозрителна червена течност… :mrgreen: :p

Юнакът на барабаните освежаваше гледката с пънкарската си прическа и също си разбираше от работата много добре.

Нелко оправда напълно думите на Джо, че е “българският Джон Лорд”. Но ние си го знаем де 😉

Николо ми е добре познат като музикант, но сега демонстрира, че свиренето на живо по никакакъв начин не го притеснява. Всъщност цялата група показа, че е наясно с особеностите на концертното свирене. То не би могло да бъде по-друг начин, ще речете, при такива професионалисти, но не, може. Вижали сме музкиканти, които на живо звучат като в студиото, а концертът си е различно нещо, но Brazen Abbot определено е другото название за импровизация!

За Джо бях чел, че на концерт се изморявал бързо, губел глас…
Цък! Може би се е случвало някога да няма ден, това все пак е човешки глас, не инструмент, но днес беше в страхотна форма. Показа невероятно владеене на гласа, голям диапазон резки преходи и къдрави украшения… Невеорятен! Даже в последните минути, когато като говореше, звучеше леко пресипнал, при пеенето този ефект го нямаше.
То и Гилън имах късмет да го случа в добра форма, но Джо според мен си е запазил гласа много по-добре.

Както казах публиката се отчете добре, давайки всичко от себе си, отплащайки се за всеодайността на групата. Нещо, което бе оценено и възнаградено – след последното слизане от сцената, групата пак се появи и изпълни Black Night, която не беше в сетлиста.

Концертът продължи малко повече от 2 часа и 30 минути, като единствено първият концерт на Manowar у нас го бие по продължителност – малко над 3 часа. (Не броя втория, петчасовия, защото той целеше поставяне на рекорд. Говоря за “стандартен” концерт).

И така една среща с талантливите музиканти и красивата музика завърши. Остава да чакаме да излезе новата рок-опера на Николо „Дракония”, части от която бяха представени на концерта.
Който е чел бозите ми, знае че си падам по дракони, така че ме заинтригува много 😆
Всъщност падам си по музиката на Николо. По добрата музика като цяло.

ПП.
В този ред на мисли, иска ми се освен на диск, да имаме щастието да видим операта ( а защо не и предишната) на живо. Както писах по-горе, нищо не може да замени живото изпълнение. Нито ХХХ-инчовата плазма, нито квадро-хипер-ултра съраундът.

ППП
Ето, че и Майк Рам се е отчел с хубав репортаж.

11.06.2008 – Mark Knopfler

Хубав пролетен ден. Слънчево и топло, но не горещо. Оживление около НДК. Разглежаме изложбата на “моста на влюбените”, както видях, че го пишат от известно време и се отправяме към входа.

В 19,45 седим пред вратата на залата. Вътре се чува, че саундчекът още не е приключил.
Почти в 20 часа вратите най-после са отворени. Заемаме местата си. По сцената още щъкат роудита. Позната ситуация, но поне го нямаше едночасовото висене и блъскане пред входа под снега.

Този път обаче аз предвидливо съм се запасил с вестници и списания и чакането минава по-леко.

20,55 – лампите угасват, прожекторите лумват и потъваме в магията на музиката. Буквално!

Най-напред “чичо Марк” и групата му ни поднесоха от по-новите песни, сравнително по-спокони и първите около 40 минути бяха минути на пълно отпускане и релакс.

Наред с магическата музика осветлението и ефектите бяха много добре подбрани, в меки пастелни тонове. Светлините внушаваха картини на магическа гора, звездно небе, есенна поляна, селски калдаръм, мъгла над езеро и много други красиви картини, за които е необходимо съвсем малко въображение и вгълбяване в музиката, за да можеш да ги видиш и да се потопиш в тях напълно.

Във втората част на концерта Марк започна да нажежава обстановката с песни от времето на Dire Straits. По-голямата част от публиката изглежда очакваше точно тях и реакцията беше много по-бурна. Аз специално харесвам еднакво и старите и новите песни на Марк Нопфлер, но беше много приятно да чуя на живо някои от старите хитове, като Sultans of Swing или Brothers In Arms.

Всички от групата са страхотни музиканти, повечето мултиинструменталисти, като особено ме впечатли човекът, свирещ на цигулка, флейта и банджо, но не можах да открия името му.

За да се постигне характерният за музиката на Марк Нопфлер звук, групата е стабилно оборудвана с инструменти, включително роял, хамънд орган и контрабас. Всичко това, съчетано с брилянтната китарна техника на Марк и разкошните му композиции се изля като поток от хармония, красота и съвършенство, който и ужасната акустика на зала 1 на НДК не бе в състояние да съсипе!

Отново след една година


Where the eagles fly – I will soon be there
If you want to – come along with me my friend
Say the words and you’ll be free
From the mountains to the sea
We’ll fight for freedom again

(това сякаш е писано точно за Калиакра )

Там съм! Само да не ми мине стадо котки път (щото една -две не могат да ме спрат 🙂 )!

Друг кой?

😀

“Гласът на рока”

В петък, 28-и септември на площада пред НДК, заедно с още 5-6 хиляди души (според вестник “Стандатрт”, организатор на събитието – 30 000?!) бях строен на площада пред НДК.

Група “Сигнал” подгряваше. (И това доживяхме, “Сигнал” – подгряваща група на “БТР”… )
Някои си припомняха стари, по-добри или по-лоши времена и пригласяха, но повечето чакахме.
В 19 часа излязоха БТР. Стана горещо. Настроението се вдигна с няколко степени. След 4 песни на БТР всички изреваха като един – Киро подхвана рифа на “Stormbringer” и Глен Хюз с бас-китарата си застана зад микрофона.
Continue reading

Концертът на Manowar – 30.06 – 01.07 2007 в Каварна

Ще спестя подробния преразказ на концерта. В Мрежата се появиха достатъчно материали:

http://avtora.com/news/nowini/trichasow_zemetrus_ot_manowar_w_kawarna

http://news.ibox.bg/news/id_2059126714

http://showbusiness.actualno.com/news_110392.html

и т.н.

Няма да се впускам и в подробности, как с дъщеря ми и още двама приятели се добрахме в горещия последен юнски ден до Каварна, за душния автобус, за това как на магия намерихме място където да оставим багажа си, а след концерта и собствените си тела, потрошени от пътя, многочасовото стърчене на крак и безбройните киловати зукова мощ, която се изсипа отгоре им. Ще се спра на нещата, които ми направиха особено впечатление и които правят този концерт уникален.

Continue reading