Tag Archives: метъл

Рок-фест 10-то издание

Каварна рок 2015Както знаете, древният ви приятел тия дни развява козина из Рок-Столицата и околностите.
Може би по-късно ще се отчета с по-подробен репортаж.

Сега накратко от първата вечер (хронологично втората, за нас първата и уви, предпоследната)

Нещата изглежда да вървят на добре.
За разлика от миналата година звукът беше перфектен (с изключението “Europe” разбира се за миналата година)
Имаше и “мултимедия”. Тъй де, екран, на който прожектираха имената на групите, вместо чаршаф с логото им, а накрая клиповете на Within Temptation, но за това след малко.

Иначе сложният процес в организирането на голяма група хора (този път цели 8 парчета!) пак взе своите жертви. Delian отпаднаха от класацията, добре, че ги бях гледал на концерта на Sabaton. Е, искаше ми се да ги видя с оригиналния им китарист, ама карай.

Много обичам Камелот… Обаче уви, нещо не им се получи. Не звучаха много добре, макар за това може би имаше вина и вятърът, който духаше докато свиреха, а след това спря. Но се държаха точно като подгряваща група. Вместо да си пеят песните, прекалено много време отделиха на “игри с публиката”, пишман импровизации и т.н. Жалко. Не беше зле, но очаквах много повече.

Виж, със супер групата Unisonic, нещата бяха по друг начин. Старите кучета (от Helloween,Asia и Pink Cream 69 ) знаят как се прави.
Не бях виждал Михаел Киске на живо. Ето че и това се сбъдна. С Кай Хансен (когото вече съм гледал с Gamma ray ни припомниха за класическия Helloween. Естествено не пяха само Хелоуински песни.
жалко че истинският Хелоуин не звучи така, както звучаха Унисоник. Като изключим първоначалния гаф на озвучителит, когато гласът на Киске не се чуваше в началото, звукът беше перфектен. Изобщо представянето на “старите кучета” беше страхотно, много зареждащо с енергия. Можех да го приема и за край на вечерта. Обаче!

Малко се безпокояхме, как звучат Within Temptation на живо. Знаете, концертното свирене много се различава от студийното.
Как. Невероятно! На някои хора просто им се отдава!
Със самото си излизане Within грабнаха публиката и я държаха много здраво до края. Стегнати изпълнения едно след друго, без размотаване и за нито една песен не бихме могли да кажем, че е по-слаба или звучи по-лошо от останалите! Както писах и за Europe, просто си личи, когато някой е поне с класа над останалите.
Тук “мултимедията” много помогна за цялостното възприемане на песните. Клиповете, илюстриращи песните бяха много добре режисирани. А понеже Шарон често пее в дуети, когато имаше такава песен (откриха с What about us – дует с Таря, например), партията на другия глас вървеше на запис в синхрон с живото пеене, а муцуната на втория вокал се мъдреше на екрана.
Самата Шарон ни събра очите многократно. На живо още по-добре личат вокалните ѝ възможности, диапазонът ѝ е направо безграничен. През целия сет не показа признаци на умора, къде ти, рипаше като… айде, да не използвам анималистични сравнения, и гласът ѝ не трепна изобщо. През цялото време покоряваше височините без да се замисли и се разхождаше из октавите, сякаш по коридора в къщи!
Трудно ми е да намеря думи, за невероятното удовлетворение, което изпитахме, цялата група. Within напълниха стадиона почти до рекордите, белязани от други групи. Публиката добре им се отплати.

Да видим днес, как ще бъде, дано звукът пак де е добър. Много се надявам моите други любимци Hammerfall да не ме разочароват. UFO са стари кучета, от ученическите ми съм им фен години радвам се, че ще успея да ги видя най-после. Колкото до”сестрите” и Майк Пртной, там нещата са ясни.
Очаквайте включване.

28.01.2015 – Battle Beast, Delain, Sabaton

Battle Beast, Delain, SabatonНачалото малко приличаше на това на това на Helloween-ската история. Не началото на концерта разбира се, а предисторията, така да се каже. Много редуцирана част от каварненската група се строихме чино в 18:00 пред зала “Универсиада”. Редуцирана до ни повече, ни по-малко от двама души. Пак ни пуснаха в залата малко преди обявения час за започване (т.е. 19) и пак концертът започна с час закъснение. До тук с приликите. Първата положителна разлика бе, че въпреки че отново беше студено, не валеше. От тук нататък всичко беше с положителен знак.
В началото имаше малко хора, което доста ме учуди, но постепенно залата се напълни. Може би някои си правеха сметка да дойдат направо за хедлайнерите, но организаторите подло ги “изработиха”, от което мисля, въпросните фенове нищо не загубиха, понеже и двете подгряващи групи бяха много добри! Поне по мое мнение, а и като гледам реакцията на по-голямата част от публиката. Рядко се случва да ми харесат всички групи, но този път и двете бяха много добри.

След първоначалното чакане на студа, последва също такова “висене” в залата, но поне на топло и на хубава музика. Много хубава, ама все пак не сме дошли на дискотека, започнахме да мърморим…
Както и да е, към 8 излязоха финландците от “Battle Beast”. Не ги бях слушал, признавам, но много ми харесаха. Много добри песни, а Noora Louhimo се нарежда според мене сред най-добрите дамски метъл-вокалистки, въпреки че не е толкова известна. Но те финландците си имат традиции при дамските метъл-вокали.

Приятно впечатление направи, че след сета на “зверовете”, много бързо бе прередена сцената за вторите изпълнители, за сметка на първоначалното чакане. Повечето неща бяха предварително подготвени и скоро “Delain” забиха здраво. Тук мога да започна със същото, че не ги бях слушал и ми харесаха. Но редът на групите според мен бе сбъркан. “Бойните зверове” по ми допаднаха. А и вокалистката им бе определено по-добра. Е, на външен вид мис Charlotte Wessels по-хващаше окото, а да не говорим, че по едно време остана почти по цици… шшт, долу лапите и избърши лигите, казах почти! (бе почти, почти, ама…) Приятния изглед се допълваше от китаристката Merel Bechtold, която обаче, се оказва само заместваше титулярния китарист.

Както казах, в началото гласът на Charlotte малко не ми допадна, но свикнах с него, а когато басистът със сложното име Otto Schimmelpenninck van der Oije заръмжа “по норвежки” ( 😉 ) гласовете им се допълваха много добре. Мистър Oije биеше и двете дами по дължина, плътност и обем на косата. Плюс лицево окосмяване. Не бе, дамите нямаха такова. Всъщност и двете бяха фини дами, за китаристката даже би било уместно определението ефирна, ако не беше очевидната физическа мощ, която демонстрира, навъртайки километраж и подскачайки по сцената, с китара, която определено не тежи няколко грама. Освен тези фронт-субекти имаше още “тъпанджия” и клавирист, които не се отличаваха с някакъв колоритен външен вид, но добре си вършеха работата.

Като цяло, втората група направи по-голямо шоу, но като музика първата по ми допадна. Но и двете се представиха всъщност много добре.

След втория сет музикантите от Delain се включиха в прибирането на апаратурата заедно с роудитата – нещо, което рядко се случва – като при всяко появяване предизвикваха заслужени овации.

И постепенно сцената се изпълни с дим, докато прожекторите осветяваха залата; няколко роудита с каумфлажни дрехи и каски разиграваха военни сценки, докато не изгаснаха светлините под звуците на задължителната “The Final Countdown” и инструменталната”The March to War”, из под мъглата танкът на Sabaton запали фарове и панцер-елитът откри с “Ghost Division”.

Sabaton са големи. Наистина големи. Още в горецитирания пост за Каварна Рок-2014 писах, че организаторите на фестивала неправилно ги подцениха и не ги сложиха като хедлайнери. Времето, когато бяха само подгряваща група отдавна мина и когато те водят нещата могат да покажат цялата си мощ. И преди писах за разликата между добрите и големите. Не знам, кое прави някого наистина голям, но когато го срещнеш, отличаваш го без грешка. Прави впечатление, че въпреки, че песните на шведите са на военна тематика, всъщност държанието им е много човечно. Може би и това е част от загадката.

Феновете на Sabaton са може би най-горещите от всички, които съм виждал. Екстазът достигаше до невиждани висоти. Групата съответно положи максимални усилия да се отплати.

Целият сет мина в приповдигнато настроение. Joakim контактуваше непрекъснато с публиката, подпомаган от Thobbe, който ръсеше майтапи на български със завидно добро произношение. Същия номер го прави и в Каварна; знае се, че той има приятелка (или приятелки 🙄 ) българка и явно си оползотворява правилно времето (майтап). Не мина без заигравки между Thobbe и Joakim, както и между Thobbe Chris – другият китарист. Изобщо сценичното присъствие беше на ниво.

Споменах вече френетичната публика, която не спираше да дивее. По едно време се заформи стабилно пого. Половината от нашата група се включи, но аз преценявайки правилно физическите си възможности, реших да не създавам излишна работа на травматологията на “Пирогов”. Погото беше толкова диво, че чак Joakim се притесни малко и с облекчение констатира, че щом всички се усмихват, значи няма ранени, след като “танцът” приключи. Изобщо балканската дивотия и викингската ярост се съчетаха добре. (Това беше само шега, бе! Не вадете брадвите!)

Голям жест беше, когато групата покани на сцената едно хлапе, както се разбра 12 годишно. Подариха му палки за барабани, перца за китари, а вокалистът се раздели с очилата си. Предпоследната песен оставиха момчето при тях, представям си на кои небеса се е чувствало. Такива преживявания на такава възраст са безценни!

Публиката освен с овации направи жест към групата, като избра да чуе “Gott Mit Uns” на шведски, а не на английски. Е, в момента, в който Joakim запита, на какъв език да пее, тутакси бе предложен Chinese, но се оказа, че изборът е ограничен само до споменатите два езика 🙂

Много съм доволен, че групата не промотираше само последния си албум, а се разходи по цялата си дискография, изкара доста от класиките си, като “Primo Victoria” и любимата ми “40:1”, която уви в момента е много актуална, покрай събитията в Украйна.

Sabaton направиха задължителните три биса и се скриха, но ни изненадаха приятно, когато неочаквано се появиха пак и забиха “Swedish Pagans”, която не беше в сетлиста. Май само Таря и Brazen Abbot бяха правили такъв неочакван подарък до сега. Малко неприятно стана, че точно преди да се появи групата отново, доста народ се бе ориентирал към изходите, но ние, които гледахме в правилната посока, на момента нададохме рев и се втурнахме към сцената. Така че за последната песен бях почти до групата. Не знам дали, ако феновете се бяха постарали още малко, дали нямаше да спечелим още една песен. Но всичко хубаво свършва бързо. Оставихме зад нас пода на залата, покрит с боклуци и кутии от бира (странно, защо се продаваше бира в кутии, като иначе ти отварят водата, че уж да не замеряш някого с нея), танкът и съоръженията на озвучителите, които чакаха да бъдат разглобени, и в студената януарска нощ потърсихме пътя към дома.

Каварна рок – 2014

И тази година боговете на Рока бяха на наша страна. (Фирменото ръководство също 🙂 )
На 27 осъществихме едно сложно пътуване до Шабла, където бе нашата временна резиденция за фестивалните дни. Самото пътуване заслужава отделен разказ, по-скоро повест, но ще го спестя на уважаемия читател.

Та в 6 и 45 на 27.06.2014 вашият разказвач положи морни телеса на влаковата седалка след извършеният подвиг “ставане в нереално време”, или по-скоро “ставане в стандартно време за лягане” и се остави в ръцете на Хермес ((Както знаем олимпийските богове са заемали много постове по съвместителство и въпросният такъв е бил бог и на пътешествениците)). Небето от сутринта беше застрашително облачно и по някое време заплахата се материализира под формата на обилен валеж…
А вашият домакин бе по сандали, за щастие във влака. Разтревожен за съдбата на феста се оглеждах за лъч надежда и такъв проби малко след Горна Оряховица… след което влакът се гмурна в нов потоп. Както и да е, в Търговище валежът беше вече спрял (да, за Каварна слязох вТърговище 😉 )
така че сандалите не бяха проблем, а когато дойде време да се товарим на колата, с която продължихме към морето вече печеше слънце. На магистралата, малко след Шумен настигнахме другата кола на компанията, която трябваше да е отдавна във Варна… но казах, няма да ви занимавам с подробности за пътуването. Както и да е, все още на 27-и, 20 минути преди края му, за който ден ни започваше резервацията вече бяхме на прага на: къщата, която бяхме наели. Препоръчвам, много добри условия и цена, и снимките абсолютно отговарят на действителността, за разлика от много други места, където снимките се оказват доста по-лустросани.

На следващия ден за пръв път от може би 3 години успях да се топна в морето. Шабленският плаж се оказа много хубав, за съжаление неохраняем. За това пък снабден с хубави бироубежища.

По живо, по здраво в късния следобед пропътувахме пътя под сянката на многобройните ветрогенератори до Каварна и се отправихме към най-любимия на рок-феновете стадион в родината. Да спомена, че чест прави на Кметъла на Каварна, че в града се паркира свободно! За толкова години фест не реши да печели на дребно от такси за паркинг. В резултат на което получава много повече доволни фенове.

GUS G за съжаление го изтървахме.

На стадиона пристигнахме в началото на изпълнението на PRETTY MAIDS, които ни изненадаха приятно с много интересна музика. Неприятно ни изненада качеството на звука. Микрофония, изкривявания… Нещо озвучаването куцаше.

Екипът на KROKUS също бяха усетили проблема, така че се заеха много сериозно да го разрешат и след продължителни усилия успяха, за което адмирации! KROKUS се чуваха много добре. Приятна група, без да блести особено. Слушал съм някои техни изпълнения по радиото, но като цяло не ги познавах особено. Аз поне бях доволен от тях, макар и да имах доста по-големи очаквания, но един от “съплеменниците” ни бе особено възмутен, че звучаха много подобно на AC/DC. (А, между другото, в паузите по колоните звучеше основно AC/DC).

След кратка пауза дойде време за хедлайнерите за деня.
Тук си пролича разликата, между добрите, много добрите и наистина Големите! EUROPE бяха невероятни! Качествен звук – всички проблеми от началото на фестивалната нощ ги нямаше, много професионални изпълнения, вокалът се чуваше прекрасно. Освен това и Joey Tempest пееше разкошно. И в сценичното поведение и в дребните детайли си личеше лустрото на професионализма от високо ниво.

Замислих се, как едни изпълнители успяват да грабнат публиката, а други, въпреки че много се стараят, не успяват, или поне не толкова ефективно. Това ми припомня за Doro, миналата година, която на втората песен вече държеше публиката в ръцете си. Същото се получи и при Юръп.

Направи впечатление и колко се е запазил Joey през годините. Помним клиповете от 80-те години, в които приличаше на момиченце. Е, сега прилича на момченце 🙂 .

Юръп изпълниха и нови неща, и неща, които не бях слушал, както и добре известни хитове. По време на импровизациите Joey вмъкваше понякога цитати от Whitesnake и Дио, даже “накара” публиката да пее припева на “Heaven and hell”. Накара в кавички, защото хората си запяха съвсем спонтанно, без фронтменът да им “подсказва” и да ги подканя, както беше при някои други изпълнители. Естествено, сетът на Юръп нямаше как да не завърши без “The Final Countdown” и чувство на пълно удовлетворение от преживяното и съжаление, че свърши се отправихме към возилото, паркирано на центъра на града.

Е, цялата работа не мина без проява на булгаристанския простак. Няколко, може би 5-6 … индивида, в началото на сета на Юръп започнаха да скандират “Сабатон”… Е, бяха избутани и игнорирани от тълпата, така че скоро замлъкнаха, ама уви, чалгарията ходи и по рок фестове, уви.

Следващия ден се канехме да стигнем рано, да пообиколим Каварна, но… стигнахме за втората група и изтървахме JORN. Сори момчета, нищо лично.

Виж, когато влизахме на стадиона, GOTTHARD тъкмо започваха. Изненадаха ни много приятно. Още с първата песен ни спечелиха.

При GOTTHARD също се наблюдаваха проблеми със звука, които при следващата група бяха отстранени. Само вокалът можеше да бъде усилен една идея повече.

SABATON. Шведската бойна машина откри с интродукция… “The Final Countdown” на запис. С пълна сила, не просто фон, цялата песен от край до край. После, по време на сета им Joakim Brodén спомена нещо, в смисъл, че няма нужда да викате “Сабатон”, важното е, че всички обичаме Метъла, не помня точно думите му. Явно момчетата не бяха особено щастливи от проявата на псевдо феновете им. А и Юръп са им сънародници.
Сабатон напълно оправдаха очакванията ни. Страхотни изпълнения, и страхотна физическа форма. Joakim подскачаше непрекъснато и пееше тежките вокали без грешка. Според всички ни, редно беше Сабатон да са хедлайнери. Или поне да им бъде отпуснато повече време, а не само един час. Така по-младата публика щеше да бъде удовлетворена повече, а и момчетата напълно заслужават. Групата се е доказала достатъчно и не виждам причина да бъдат пускани като подгряваща група. Е, хайде, като ко-хедлайнери да го кажем.

HELLOWEEN…
Две неща.
2.
Предишният концерт на Тиквите ми хареса в пъти повече.
1.
Тонрежисьорът на групата трябва да бъде евтаназиран, както се изрази един от колегите. Аз бих се изказал за по-твърди средства.

Да, и трето, на Andi Deris му трябва почивка.
Човекът се стара, дума няма, и странно, за разлика от повечето певци, с височините нямаше проблем, постигаше невероятни височини, но при по-ниските се мъчеше с някакви бленди, бе личеше, че се мъчи.
Сетлистът по мое мнение не беше добре подбран, изпълнението беше прекалено втвърдено при някои от по-мелодичните песни и като добавим към всичко това ужасния, не, кошмарния звук, концертът на Тиквите беше едно голямо разочарование. Иначе, като за металургичен цех биха звучали приятно, а за тенекеджийска работилница даже мелодично.

И в общи линии това беше за основната част от тура ни до морето и назад – самият рокфест.
Другото – барбекюта, плажове и т.н. едва ли представлява особен интерес за аудиторията.

Резюмето за цялостното преживяване: пълно удовлетворение.
Единствено съжалявам, че не остана време да се поразходим из Каварна, за която пазя много приятни спомени от почивката, която изкарах там през 2008-а (пак съчетана с рок-феста, естествено 😉 ) Имах желание и да открия и посетя Аптека Лалева, с които сме приятели във Фейсбук, но може би следващият път.

Когато вървяхме първата вечер към стадиона, преминаващи туземци ((Туземец значи местен жител, въпреки мнението на много хора, че значи друго нещо! Който не знае, да се образова: туземец=местен жител))
мърмореха на висок глас, така че да ги чуваме ние, запътилите се към стадиона: “От тия човек не може да се наспи”. Така е. Разбирам хората. Нищо, че събитието е само два дни през годината (айде, две нощи) и че храни града, а и околните градове. На когото не му харесва, просто не му харесва и това си е. Не знам защо, тогава си спомних, за три възрастни дами, които 2008-а висяха пред вратата на стадиона и гледаха, до колкото се вижда през вратата, какво става на сцената. Да уточня, Manowar ги слушах (и гледах) на 3 метра от сцената, а Алис Купър и Slayer за съжаление трябваше да ги слушам на бира пред стадиона, по финасови причини. Тогава си помислих, брех, какви възрастни фенки, и току се усетих, че всъщност не са кой знае колко по-възрастни от мене и сигурно сме горяли по една и съща музика по едно и също време. А веднъж рок-фен, цял живот рок-фен.

И на края, за да спазя традицията от миналия път, ще споделя и снимков материал – интересен представител на Каварненската флора:
кактус

Каварна рок 2013 – първа част

+ малко ретроспекция.

каварна рок 2013
Малко след Балчик се показват първо “горите” вятърни генератори. После голф-комплексите в дясно от пътя и малко след указателната табела с името на града, комплексът “Свети Георги”, в който бяхме отседнали по време на рок феста през 2008-а (препоръчвам!).

Следва улицата на рок-музикантите (нарисувани върху фасадите на сградите, но вече позахабени, трябва им освежаване). Следва градският парк, красив център с фонтани и тук-таме Глен Хюз (пак на фасада 🙂 ). Следва “дългият криволичещ път” към плажа (сравнително дълъг, може би километър и половина-два), където стърчи триъгълният “хълбок” на нос Чиракман, който се вижда от километри от крайбрежието и показва: тук е Каварна.

При първото ни идване по тези места успяхме да видим само стадиона, гробищата (които са много близо) и малка част от вилната зона в лозята, където една добра жена от автогарата ни осигури подслон за през нощта, понеже бяхме дошли в последния момент, часове преди концерта на Manowar, без никаква предварителна организация.

Виж следващата година вече около Нова година вече бяхме резервирали стая 🙂 и изкарахме покрай феста една чудесна почивка, като успяхме да разгледаме малко повече от града и околностите.

Да усетим отново атмосферата на феста от 2008:


“The Crown and the Ring” на живо
.

От тогава само веднъж успях да прескоча до Каварна, за Концерта на Любэ през 2009-а. Бях “наблизо”, в Търговище и се организира агитка.

Тази година най-после отново успях да се добера до Рок-феста в Столицата на рока. Е, българската столица, макар Mark Tornillo да се опита да я повиши в световна 🙂

Определено фестът в Каварна е Фестът с главна буква. Въпреки многото имитации и опитите на София да го измести. Да, може в София от скоро да идват повече и “по-лачени” банди, но атмосферата, за която писах и в поста за 2007-а я няма. да отидеш до стадион “Васил Левски” е малко като да си пуснеш видеото вкъщи… Е, не съвсем, ама почти.

В София публиката бива делена по класи и категории, разделени от метални прегради и намръщени гардове.

В Каварна всички са равни. Всички са рокаджии (метъли, ако по-ви харесва, някои държат да правят разлика, техен проблем). Няма предна зона, втора зона, зона за обикновени педераси и прочие.

Единственият проблем за хора като нас, дето сме на другия край на България остават парите и времето за пътуване натам и обратно (оп, те станаха два и то сериозни проблема). Щото макар и билетите за Каварненския фест да са по-евтини по правило, там си трябва и пари за път и за някакъв подслон ( има и вариант палатка обаче).

Та как да се озовете на правилното място, в правилното време, ако сте финансово или времево притеснени? Единият начин е да постъпите на работа във фирма, която организира тим билдинги на рок фестове 😉 (Я да вирнем малко носа)

Тази година за първи път от много време бях на рок концерт без дъщеря ми. Дойде време пилето да излети от гнездото. Диалектика, какво да се прави.

Каварна пак се оказа запълнена по време на феста, въпреки че потърсихме убежище 3 месеца преди събитието, та отседнахме в Балчик. Доста “колеги” по интереси бяха направили същото и преди и след концертите заформяхме кавалкада от коли в едната после в обратната посока.

Първата вечер феста откриха “Черно фередже” …. които единодушно решихме да пропуснем.
Познаваме добре репертоара Фереджето – песните от студентските ни години, с още по опростачени текстове. Някак не се вързваха с рок атмосферата. Може някои да са дошли специално за тях, но нас нещо не ни изкушиха.

Сводит с ума улица Роз
Всички точехме зъби (по-скоро уши) за “Ария”. Особено след като Михаил Житняков пое вокалите на мястото на слабичкия Беркут и “Ария” зазвучаха пак както по времето на Кипелов. Не останахме разочаровани. Житняков пее едва ли не по-добре от Кипелов и групата се представи разкошно. Единствено помрачи обстановката сравнително студеното посрещане от публиката. Макар с течение на сета на групата отношението на зрителите се затопляше и когато започнаха “Штиль” и след това “Улица роз” стана почти адекватно.

Штиль с Кипелов
Штиль с Житняков
И щото сте готини – ето и варианта на Рамщайн
А понеже вечерта завърши с Аксепт без Удо, ето и ето и “штиль” с Удо 🙂

Коментирахме, че Ария пострада освен заради това, че за по-голямата част от българската публика за съжаление са сравнително непознати, така и поради липсата на добра подгрявка. Ще ме прощавате, ама посредством ислямистки атрибути в негативна цветова окраска трудно се подгрява метъл група.

You know he’s gonna get a heart attack ‘cos he works late all the time
Мото, което се вързва за цялата ни агитка. Без сърдечния пристъп за сега.

Признавам Thunder бяха непознати за мен.
Оказаха се приятна, по-скоро хард рок отколкото метъл група, с много добър вокалист. Изобщо този фестивал може да се нарече фестивал на добрите вокали.
Все пак общото мнение на цялата ни група беше, че ако Thunder бяха преди Ария щеше да бъде много по-добре.

Delivering the Teutonic terror
За финал на първия ден тевтонците от Accept отнесоха всички, сечейки безмилостно всичко по пътя си.
Не бях гледал Аксепт на живо до сега. Германците направиха невероятно шоу. Солата на “Фантомас” (Wolf Hoffmann), надсвирването между Wolf и басиста Peter Baltes, импровизациите върху руски мотиви на “Сталинград”… който е слушал – знае, трудно ще ми е да го пресъсздада (по-точно невъзможно).

Още една червена точка за Accept е, присъствието им на откриването на паметника на Георги Минчев. За съжаление не разбрахме за това събитие и го пропуснахме.

Народът масово снимаше кой с какво намери, включително някакъв образ бе разпънал таблет, за неудоволствие на стърчащите зад него. От друга страна при зумовете можеха да се видят детайли от ставащото на сцената 😉

Аз също снимах:

пони
– едно пони в Кранево 😀 😉

Продължава тук

ПП
За сега открих само един отзив в друг блог:
при Десислава Христова
Ако има други, да се обадят да ги линкна.

Sofia Rocks 2011

Нощта между 8-и и 9-и юли 2011 ще е една от нощите, които няма да се забравят.
Първо отново да благодаря на Z-Rock за билета, с който се сдобих благодарение на тях ( да не вземат да ме включат в черния списък, че тази година билетите от Z-Rock ми идват като на крокодил представители на обувната промишленост…)

Тук малко ще сменя приповдигнатия тон обаче и както преди облаях Тикетпро, сега ще поръмжа срещу Eventim…
Купих от сайта им билет за дъщеря ми, с опция за получаване в офиса им. Е, каква беше ползата, че платих онлайн, след като в офиса трябваше да чакам близо час…

Бяха оставили едно момиченце да дава билети, да продава и да връща пари за Sonisphere. Да бяха сложили двама души, един да връща и друг да продава! Иначе момичето работеше много бързо, но опашката беше голяма. В офиса имаше и още една дама, явно шефка, която обаче не се включи в билетопродаването, защото явно имаше да покорява върхове в пасиансореденето… Всъщност може и да не съм справедлив към жената – може пък да си е избирала прическа в Мрежата…

Както и да е, отново се затвърждава мнението ми, че от подобните агенции, само Ticketstream са на ниво.

И да се върнем към приятната част. в 16 и малко се озовахме на стадиона, до оградата разделяща front stage и простосмъртните стърчащи, където обаче видимостта беше много добра, под опожаряващите лъчи на юлското слънце, където SHEKY AND THE BLOODRAIN ни изненадаха много приятно. Досега Шеката го знаех, като някакъв шеметен тип, който се маймунясва в “Денис и приятели”. На стадиона обаче ме потресе с гласа си – невероятен глас! Цялата група свириха перфектно, песните бяха добре подбрани, а Шеката покоряваше без да се замисли, много високи вокални върхове. Евала Шека!

Под жаркото слънце започнах да чувствам колко остро липсва маркучът от концертите на Manowar. Както съм казал – групата, която обръща най-голямо внимание на феновете си е Manowar. Това е. Освен въпросният маркуч, с който съпорта на групата разхлаждаше прегрялата тълпа, също раздават и вода за пиене, независимо от кетъринга на организаторите. А именно на този Sofia Rocks водата взе че свърши много рано на павилионите. (А имах поне 10 причини, да не пия бира, които нямам намерение да споделям, така че общо взето последните часове от фестивала и за двама ни минаха мъчително) Още за кетъринга – абе не знам как го правят, но в Каварна спокойно можеше да се нареди човек и да си накупи каквото му трябва в почивките между групите. Всъщност и миналата година и на AC/DC и на предишния Sofia Rocks май беше така. Тази година нещо организацията от тази гледна точка беше изключително зле. Да не говорим, че освен бира и вода, която свърши имаше само някакви горещи кучки… Но да минем, както казах към приятната част.

Пет минути преди началният час се появиха Slade – любима група от ученическите години.
В началото прозвучаха малко тихичко, но скоро нещата се оправиха и не разбрах, това неуспешен опит за майтап ли беше, или някой тоноператор беше придрямал от жегата 🙂

Абе, само на мене ли ми се струва, че на моменти малко звучаха като разпасана банда? Но не може да се отрече, че старите момчета се раздадоха изцяло. Mal McNulty, въпреки че беше попрегракнал, както и Dave Hill изкараха всичкият възможен потенциал на дробовете си. John Berry ефектно на два пъти замени баса с цигулка. Е, за краткия сет на групата, много хитове бяха пропуснати. Не чухме Rock and roll preacher, или Ooh La La In L.А. да речем. Но с удоволствие пригласях на Look Wot You Dun (това колко съм го въртял – плочата има дълбоки резки точно на тая песен…). Прозвучаха и Run Runaway , Coz I Luv You. Естествено, не мина без My oh my, за да завършат краткото си представяне с Feel the Noize.

След глем звученето на Слейд, “Саксонците” от британските острови се стовариха като чугунена преса. Biff Byford се забавляваше да замеря публиката с бутилки минерална вода. Стегнато, от песен в песен Saxon успяха да вместят повече от 10 песни в краткото време, което им беше отредено.
Тогава зърнах пред мен, в “зоната на отличниците” една дама, която подрусваше кръшен кючек, под металните звуци на Saxon… Помислих си, че може би не би било проблем и човек да играе туист под звуците на Ивана да речем, ама нещо нямам намерение да опитам.

След яката подгрявка на трите групи, дойде време “Механиците” на Майк Ръдърфорд да успокоят напрежението. Много добра идея, по средата на фестивала да бъде вмъкната група, като Mike & The Mechanics. Приятна, релаксираща музика, перфектни изпълнения. За съжаление доста народ недоволстваше срещу “механиците”. Обикаляйки из стадиона, чух и част от такъв диалог – “.. те Saxon минаха отдавна” – редеше сърдит метъл по телефона – ” сега се изляха едни бози и чакаме оня…” . Хора разни. За щастие, много фенове се кефеха искрено на красивата музика на Mike & The Mechanics, танцуваха и пригласяха на моменти.

На такива събития е забавно човек да се разходи по терена. Виждат се всякакви чешити, шапки от корите за бира – тип “корабче”, “навес” и “палатка”, какви ли не надписи по фанелките и татуировки.
Точно до оградата, до която бяхме виснали имаше четирима симпатяги с жълти фанелки с надпис “Аз слушам Жудас, А ти?” 😀 Някои хора даже ги помолиха да ги снимат. Абе ситуацията си заслужаваше жълтата фанелка…. :D. Оказа се, че и от средата и края на терена има много добра видимост към сцената, особено за “тежко въоръжен” с бинокъл тип, като мене. А озвучаването наистина беше перфектно и се чуваше много добре навсякъде по терена без заглъхвания и изкривявания. Единствено на Mike & The Mechanics ми направи впечатление, че басът беше несъобразено усилен и трещеше (вместо да удря в крачолите и стомаха, както си е редно 🙂 ).
Неприятното, ако си се загнездил напред и тръгнеш да обикаляш е връщането в първоначална позиция – човек събира доста сърдити погледи, на новопридошли “металурзи”, въпреки извиненията, които раздава наляво и дясно. Е, ако всичко мине само с лоши погледи – добре ;).

Та дойде и момента WHITESNAKE да излязат и да подлудят тълпата. Ковърдейл ми е трудно да го възприема изрусен, макар че отдавна се движи с такова оперение. Но той си знае.
Важното е, че определено си е повъстановил доста гласа, звучи близко до предишния му и не разчиташе толкова на беквокалите на останалите от бандата, както на предишния концерт в София.
Тук се замислих, какво общо имат освен емблемата на заден фон тези WHITESNAKE, с ония с Джон Лорд и Йън Пейс, или пък с Don Airey … WHITESNAKE – това е група-човек, както беше и Rainbow да речем, останалите, са временен пълнеж, който може да бъде сменен всеки момент. Но пък какъв човек – който с две танцови стъпки е способен да накара многохилядна тълпа да зареве, да не говорим, когато запее… Изредиха се класики като “Love Ain’t No Stranger”, “Is This Love?”, здрави китарни сола, надсвирване между двамата китаристи, соло на барабани – както си трябва по класически рок-тертип. Докато стана време за “Here I Go Again “, когато публиката буквално заглуши групата, въпреки че уредбата беше усилена най-много, в сравнение с досегашните групи!
Накрая нощният покой бе разстрелян окончателно със “Still of the Night”. Накрая, в отговор на мощните овации Дейвид изкара началото на “Soldier of Fortune” без съпровод, може би да потвърди, че гласът му си е на мястото.

След “змията” над сцената се спусна чаршаф с епитаф… т.е с надпис Epitaf. Ясно беше, че зад него се забъркват магии и се твори шоу, подобно на Рамщайнското. Е, пиротехниката отстъпваше на тази на Рамщайн, но за сметка на това имаше лазерно шоу.

По някое време, 15 минути след обявения час – 23 DC, които ромоляха по уредбата спряха, за да започне с мощна сила… Сабат… Много хора не възразиха и даже пропяха с Ози. То и аз нямах против, ама все пак чакахме Джудас. Както и да е, след малко Ози бе прекъснат, чаршафът падна и касапницата започна. Сцената се превърна в адско-индустриална, или индустриално-адска местност, и Judas ни преведоха през голяма част от музикалната си история.

Не бях гледал до сега Judas на живо и Rob Halford ме впечатли с непокътнатия си глас, с който през всичките два часа на концерта не се поколеба пред никоя височина или извивка.
Също ме впечатли и със здравите си нерви. Цялото шоу изкара навлечен с по 7-8 кожи, ямурлуци и астрагани, а въпреки късната доба, времето трудно би могло да бъде наречено прохладно. Но жегата под ямурлуците явно не му пречеше да пее перфектно, като си “взе почивка” само на “Breaking the Law”, където публиката го измести изцяло, а той реши да не й се пречка много 🙂 Не пропусна да спомене и шоуто на Слави, който явно нещо го е ядосал здраво, защото съм чел интервюта с Халфорд, където също споменава Слави, бе не точно с добри чувства. 🙂

И накрая след стандартния бис от 3 или 4 песни, когато решихме, че Judas бяха до тук, даже прожекторите на стадиона просветнаха, Халфорд и компания се появиха пак и завършиха с игривата “Living After Midnight “. Този път окончателно.

И да отговоря задочно на въпроса на Елена Рзоберг дали рокът ще оцелее, й на който не успях да отговоря адекватно в радиото? Като гледам колко малди хора се ориентират към рок-музиката, като видях двадесетина и по-малко годишни, как дивеят на класиците като Снейк и Джудас, да не говорим че имаше и младежи до мен, които знаеха и песните на Слейд! Също имайки предвид групата на Шеката, която видях на живо, както и много нови български групи, които правят разкошна музика, на които Z-Rock дава трибуна и като стигнем до ученическите групи, които забиват в The Box и познават добре рок-класиката отговорът е един – не, Рокът ще живее още дълго, независимо от пророчествата за скорошния му край.

Таря – отново след една година

Таря

Както обещах на morrt тук, дойде ред да разкажа за втория концерт на Таря, на който имах щастието отново да отида.

Към 6 и 30 заех позиция пред зала “Универсиада”, сред мощна тийн компания, на която бях обещал да окажа съпорт 😉 – да попълня делкарация, че поемам отговорност като придружител 🙂 Едно-две други хлапета усетиха каква е работота и помолиха и те да се включат в групата на “придружаваните”, на която молба отговорих с цялото ми вродено великодушие 😀

Времето въпреки заплахата на метеролозите бе благосклонно, като само намекна с гъсти тъмни облаци и съвем леко, направо лятно преваляване, че заплахата от студ и истински есенен дъжд е на прага. Но и след концерта беше още топло и феновете, повечето по къси ръкави успяха да се приберат без да зъзнат.

Е, Таря до клокото знам е предвидила днешния ден – 13-и октомври за разходка из София. Ще я посрещне една студена и мокра София. за разлика от вчерашната, почти лятна. Но пък Таря е финландка знаем …

В 7 и 15 премина вълна през тълпата – пропусквателните пунктове се отвориха. Организаторите се справиха добре – имаше много места за влизане и проверката течеше експедетивно. Освен това ми хареса, че не се проверяваше формално, като на други концерти. Единствено бих се радвал, ако организаторите на подобни събития се подсетят, че може проверката да започва по-рано, а примерно след това феновете да чакат да бъдат пуснати в залата. Така ще се ускори процедурата, а и при лошо време хората няма да висят навън.

В залата тийн-бандата успя да се промъкне до сцената, и заряза древния си приятел на 10-ина метра от нея. Какво да се прави – младото си е младо – промушва се навсякъде 🙂

Добро бе решението първата подгряваща група да започне в 19и30 – както на концерта на Пърпъл

Първата група FURNAZE – някакви трашари бяха добри, но много еднообразни – имах чувството, че слушам една и съща песен няколко пъти. Но добре се справиха със задачата да нажежат атмосферата.

Втората подгрявка обаче – KINGS OF MODESTY бяха истинско откритие за мен. Не ги бях слушал, но това което чух определено ме впечатли много!

Към 21 и 20, след както сцената бе почистена от апаратурата на предишните групи, бяха монтирани два вентилатора, (въпреки които обаче Таря пя обляна в пот – в препълнената зала бе доста задушно) и светлините притъмняха. Започна инструментална интродукция, след малко апокалиптикът Max Lilja “преплува” с челото си разстоянието от кулисите до подиума, който му бе отреден и след малко Таря изгря от тъмнината в задната част на сцената и откри концерта с Enough.

Да преразкажа концерта ще ми е много трудно (а да го изпея за пропусналите – невъзможно 😀 ) Но като цяло може да се опише с една дума – енергия! Усещането за мощ и динамика не притъпиха и няколкото балади, както и (полу)акустичната част, която Таря и групата направиха долу сред публиката. Казвам полуакустична, защото Таря беше със синтезатор, а останалите с акустични инструменти.

Тази година за съжаление не се събраха достатъчно хора, за да се премести концерта в по-голяма зала. Иначе “Универсиада” си беше претъпкана и се пръскаше по шевовете. Но публиката този път беше още по-емоционална от миналата година (до колкото това е възможно). Таря и колегите й са хора, които оценяват отношението на феновете. На фенската любов, която заливаше сцената на физически осезаеми талази Музикантите отговориха с пълно себераздаване и няколко биса. Както миналата година, когато Таря се отплати на българсите фенове с невключената в досегашните концерти от турнето Over The Hills And Far Away, и този път имаше изненада – Sleeping Sun.

За разлика от миналата година, когато Max Lilja бе забутан в дъното на сцената и през целия концерт запази някакво мрачно излъчване, този път бе поставен на подиум отпред и изглеждаше щастливо ухилен. Колко малко му трябвало на човека … 🙂

Таря бе споменала в инервюта, че сетлистите на всеки концерт ще са различни, съобразени с публиката. Миналата година тя изпя кавъра на Poison на бис, при което се оказа, че цялата зала знае текста. 🙂 Този път песента бе включена в основната листа, като Таря я анонсира “Я да видя, как българите можете да пеете” Можахме – групата почти не се чуваше от воя, имащ далечна прилика с песента на Алис Купър, който се надигна от залата!

Обаче, за отбелязване е, че за разлика от много звезди, които показват микрофона на публиката и се ослушват, Таря не спря да пее нито за момент!

Тази година нямаше “модно ревю” като миналата – Таря смени тоалетите 3 пъти май, без да броим дрешката с качулката, с която и преди изпя My Winter Storm. Но заради жегата в залата бързо бързо свали качулата 🙂

Като цяло ако миналият концерт, под надслова My Winter Storm създаваше усещането за приказка на живо, тази година приказното настроение бе изоставено, заменено с усещане за истинска ярост. The Final Storm Tour се превърна в не каква да е буря, а истински, всепомитащ ураган.

Снимката е от Metal katehizis

Таланти и поклонници

ManowarГрупата, която обръща най-голямо внимание на феновете си е Manowar. Поне от тези, които аз познавам.
Може би за Grateful Dead би могло да се твърди същото, но те са доста извън полезрението на българската публика за съжаление.

Наскоро Manowar записаха песен на няколко езика, включително на български. Това подейства като звънеца за кучето на Павлов на булгаристанския изкуствопотребител, предизвиквайки огромно налягане в слюнчените му жлези, което доведе до изригването на огромни гейзери, конкуриращи исландските по форуми, блогове, чатове и къде ли не.
Continue reading

Таря

Когато се прибрахме след концерта, дъщеря ми каза, че от изпълнителите, които сме гледали, тези, които умеят истински да грабнат публиката са Manowar, Deep Purle и Таря.

За Manowar, който е бил на концертите им в Каварна лесно може да направи паралел между тях и Holly Hell, които ги подгряваха. Holly Hell са една изключително приятна нова група, с разкошна музика, чудесни музиканти и страхотна вокалистка. Но контактът с публиката някак им се губи. Докато при Manowar е непрекъснат.И не става въпрос за глупостите, които Джоуи или Ерик току ръсят, нито за сценките, когато качват тоя-оня от публиката при тях. Просто с начина на поведение контактът се чувства непрекъснато.

За Пърпъл няма какво да говорим. Те определено знаят как се прави концерт. И от цялото им поведение личи че се кефят страхотно , като заразаяват и публиката.
Continue reading

Отново след една година


Where the eagles fly – I will soon be there
If you want to – come along with me my friend
Say the words and you’ll be free
From the mountains to the sea
We’ll fight for freedom again

(това сякаш е писано точно за Калиакра )

Там съм! Само да не ми мине стадо котки път (щото една -две не могат да ме спрат 🙂 )!

Друг кой?

😀

Helloween&Gamma Ray – 18.11.2007

Gamma Ray не ми са много познати, май досега 2 или 3 техни песни съм слушал.

Харесаха ми. Добри са, но нещо малко не им достига (не като изпълнители, имам предвид музиката).

Helloween направиха разкошен концерт.
Жалко само, че имаха нещастието да свирят само 17 дни след Пърпъл… Така че не успяха да ме запалят така, както би било, ако ги бях слушал по друго време. Но си беше добро преживяване. За два часа успяха да изпеят доста от най-популярните си песни, къде поотделно, къде слети няколко песни в една.

Единствено ме подразниха озвучителите – вокалът се чуваше лошо.
Continue reading