Tag Archives: Доро Пеш

Фестът умря, да живее…

Глупости! Нищо не е умряло. Да, “Каварна рок” нямаше тази година, за другата не се знае, но вярвам, че скоро черните облаци ще се разкарат от Каварна под формата на порой, който ще отмие всичката тор и помия, които заляха градчето в последната година и добилият популярност в цял свят фестивал ще възкръсне.

Всъщност, благодарение на безумната политика на Каварнеската община се случи нещо хубаво – роди се нов рок-фест – “Midalidare – Rock in the Wine Valley”, чието първо издание мина перфектно.
Вярвам, че когато Каварненският фестивал се върне, новият фест край Могилово ще продължи и какво по-добро от това, двата феста да се конкурират за вниманието на феновете.

С две думи, Midalidare Rock бе страхотно преживяване, но да караме подред.

Тази година, понеже закъсняхме с организацията, успяхме да се настаним чак в Мъглиж. Комплексът, в който бяхме се оказа много приятен – препоръчвам! Къщата е много удобна за неголяма компания, която иска да бъде независима, природата наоколо е изключително красива, въздухът – кристално чист. Не мога да забравя хълмовете наоколо и ниските облаци, пълзящи надолу от билата им.
Иначе организаторите дни преди феста съобщаваха, че има места в някои хотели в Стара Загора, бяха осигурили и безплатни автобуси до Могилово, но както се казваше по времето когато ходехме на бригади: “Бригадирското движение има символи и ритуали, които трябва да се спазват”. По същия начин, фестивалното движение има табиети и салтанати, които са неотменими и те изискваха да наемем къща, от порядъка на цитираната по-горе.

Midalidare Rock бе организиран от същите хора, които правеха Каварна рок в последните години, без 2016-а. Организацията бе подобна, първият ден по традиция започна с The Battle of the Bands  –  конкурсът за нови, неизвестни групи, която бе пропусната миналата година от самонабедилите се за организатори на Каварна-рок. Ама там всичко бе напън да покажем, че и ние можем, пък младите групи вълци ги яли. Чудесна и похвална традиция, която за щастие бе възстановена тази година. Е, поради логистични причини ние я пропуснахме, но живот из здраве догодина…

За Каварненския фест напомняха и многото познати лица, които всяка година виждахме на стадиона. Не липсваше и ексцентричният Леми от Румъния:

Снимка: Цонко Цонев

Който е ходил на Каварненския фест, не може да не помни Леми, както и синекосата дама, която го придружава. Както Кметъла пише: “Един румънец го боли повече за Каварна от много местни жители.” И явно Леми няма да изостави феста, където и да се премести!

Още щом приближихме местопрестъп…, опа, сори, явно негативната енергия, която излъчват определени определености ми се отрази…

Още щом приближихме мястото на провеждане на феста ни впечатли перфектната организация. Бяхме посрещнати от момчета с светлоотразителни фанелки, които се осведомиха, дали сме за феста и ни насочиха към място за паркиране. Там други хора ни упътиха, къде точно да паркираме, за да може паркингът да поеме максимален брой коли, които да не си пречат. Забелязахме, че служителите си комуникират по радиостанции, колко коли идват за паркинг и колко транзитно. Имаше много места за паркиране, на коли, на каравани, както и катун…, къмпинг де. Организаторите имаха хора не само около феста – например чухме, как си говореха, че от Стара Загора са потеглили група мотористи и трябва да им се съдейства. Впечатляващо.

Охраната на входа си вършеше много съвестно работата (не, както на последния концерт на който ходих и където спокойно можеше да се вкарат оръжия от калибъра на брадва, че и базука) Всъщност охранителите бяха много впечатляващи. Момчета, с които едва ли някой би желал да влиза в спор.

Природата около Могилово е невероятна, самото имение Мидалидаре е много красиво

Можете да се убедите сами.

При подхода към сцената видяхме:

Даа, детска площадка със стена за катерене, батут и други екстри, както и джаги.

Имаше и устройство за зареждане на мобилни устройства!

Голям плюс беше, че за чашите се плащаше депозит от 2.50 лева. Така по тревата не се търкаляха смачкани чаши и нямаше опасност да стъпи човек в локва от недопита бира. Бирата в бироубежището вътре на мястото на концертите не беше разредена! Или поне в сравнение с тая, която се продаваше отвън, както и в последните години на Каварненския фестивал. Естествено, щом събитието е във винарна, имаше и вино.  Скарата също бе на ниво, а странната система за плащане с карти, които се издават на място и важат само за феста, против която роптаехме много хора, включително и аз всъщност се оказа много удобна. По този начин няма бавене докато хората си търсят парите, докато продавачите търсят  дребни и т.н. Знаете, за какво говоря.

панорамен изглед към сцената

Първата вечер започна с румънците от

Scarlet Aura –
победители в предишните години на  Battle of the Bands. Те благодариха на фестивала, че благодарение на него са добили популярност. Не ги бях слушал досега. Свиреха много добре, но певицата май я болеше гърлото – на моменти се мъчеше. Иначе при кавъра на  Close My Eyes Forever излезе и Звезди да помага и се получи добре.

Доро
И преди бях писал възторжено за Доро, сега впечатленията бяха същите. Клишета като “запали”, “възпламени”, “отвя”, “подлуди”  може да са крайно изтъркани, но напълно подходящи за това, което стори Доро с публиката. Метъл кралицата знае как да прави шоу и да държи аудиторията в ръцете си! По едно време единият от китаристите имаше проблеми с оборудването си, но може би само хората, които бяха най-отпред го забелязаха. Вокалистката и останалите от групата успяха да занимават публиката, докато екипът оправи нещата и го направиха, като съвсем естествена част от изпълнението. На края на сета си, Доро слезе спонтанно сред зрителите и дълго раздава автографи и позира за снимки с феновете!

Gotthard
Хм, и преди не бях особен фен на  швейцарците, и след концерта им не станах по-голям фен. Но не мога да отрека, че ги слушах с удоволствие.

След  хедлайнера организаторите бяха решили да изкарат на сцената победителите от предишния ден. Победители в  битката на бандите стана Seconday обещаваща ученическа група. Искаше ни се да ги чуем, но ни чакаше дълъг път и мероприятие в щаб-квартирата, така че се наложи да тръгнем. Малко се получи “много искахме, ама нямахме желание”, но какво да се прави. Пожелавам на Seconday успех и популярност и се надявам, скоро да имам възможност да ги гледам.

Вторият фестивален ден започна със

Sevi
Защо започна, ако смея да запитам? Севи са много популярна и утвърдена вече група и трябваше да е по-напред в програмата. Спокойно организаторите можеха да ги пуснат преди хедлайнерите и нямаше да сбъркат. То се видя и колко време хората не искаха да се раздели със Севи и викаха “още”.
Въпреки че бързахме да дойдем, изтървахме първата трета от сета на групата.
Доста добре познавам музиката на Sevi, слушал съм ги често, но на феста беше за първи път на живо. Оказа се, че живото изпълнение изобщо не притеснява групата и звучат също толкова добре, както на запис. Вокалистката има страхотен глас, който не трепна нито за момент по време на изпълненията. Е, радвам се, че бяха на феста, макар и не на правилното място в програмата.

След сета на Севи единодушно цялата група решихме да пропуснем бандата на Емо Ковърдейла.
Излязохме навън и уплътнихме времето в ядене на палачинки (някой на “принцеси” – различни клубове по интереси). На улицата, водеща към имението се продаваха вкусни неща на народни цени.

ПП
Оказа се, че хората, които правеха вкусните палачинки, принцеси и други кулинарни изкушения са забелязали този пост.
Daniel Raichev беше любезен да прати снимка, защото авторът на текста се беше захласнал с палачинките и пропусна да снима:

Майсторите не чакат следващия фест, а имат планове да  разширяват дейността в района, така че желая им успех.

Dirkschneider
Удо Диркшнайдер, този път кой-знае защо не с група U.D.O. а с “Dirkschneider” (ако някой знае подробности, да сподели, моля. Нещо съм изпуснал нишката с кариерата на Удо). Дядо Удо в цялото си достолепие показа какво значи метъл класик. По-голямата част от публиката пееше повечето песни. Удо даже ни повери изпълнението на интрото на Fast as a Shark“.
Хубавите работи свършват бързо. Искаше ми се да чуя още песни, особено от периода на U.D.O. – все пак Accept ги гледах наскоро, но уви, когато на човек му е хубаво, времето лети бързо, а сетът на Удо беше само час и 15 минути.
ПП – Както Мартин обясни в коментар, в момента групата се казва Dirkschneider, защото пеят песни само на Accept. Иначе са си същите. Благодаря му за пояснението.

W.A.S.P.
… Всеки път, когато W.A.S.P. идват в България, нещо се случва и не мога да ги видя. Този път имах билет. Обаче те не дойдоха…
В последния момент, май седмица преди феста W.A.S.P. отмениха европейското си турне.
Организаторите реагираха светкавично и за техен и наш късмет се оказа, че

Dee Snider
с новата си група е на разположение.
Dee Fucking Snider, както не пропусна да ни се представи певецът, вече имахме щастието да го гледаме с Twisted  Sister, (или Twisted  Fucking Sister, както е “по-правилно” според Dee Snider ) Все същото чувство за хумор, даже бих казал още по-добро. Този път Дии показа доста по-голяма социална ангажираност и с някои от песните, и с приказките между тях. Това не беше повторение на концерт на Twisted  Sister. Дии изпя много песни, които не влизат в репертоара на предишната му група. Естествено не мина и без Twisted  Sister, a “We’re Not Gonna Take it” започна с новия вариант, който предполагам всички знаят, като след това премина към “класическия”, предизвиквай тотална еуфория.
Иначе , вече 62 годишният Dee Snider беше в същата перфектна физическа форма, както преди две години, подскачаше пеейки и пееше подскачайки, със завидна енергия като 20 годишен.  Само дето сетът му беше кратък, както на Удо. Може би заради ангажимента  в последния момент не е имало възможност да се договорят други условия. Обаче май за първи път, след изпълнението си, бе предвидено певецът да излезе да дава автографи срещу закупен албум. Уви, понеже от групата никой освен мен нямаше интерес към тази част, наложи се да пропусна.

В заключение – “Midalidare – Rock in the Wine Valley” още с първото си издание остави чувство за пълно удовлетворение. Но все пак организаторите имат дълъг опит с Каварненския фест.

Не липсваше и главният заподозрян – Кметълът лично сервираше мидена чорба на всички желаещи. Както и не отказваше да се снима с феновете. Можеше разбира се да си купите и двете книги на Цонко Цонев – “Кметълски истории”  и “Катунът от каварна” с автограф от автора.

 

Интересно за новия фест е, че собственикът на Мидалидаре Естейт сам е се е свързал с Цонко Цонев и е предложил терен за феста, за да привлича по-голямо внимание към винарната и към бизнеса си. Интересно, вместо да се плаши, че лошите метъли ще му счупят имиджа и избата и кокошките ще спрат да снасят, човекът ги вика в собтвеността си!
Алоо, община Каварна! Някой е с грешка явно, ама кой точно?

Единствен проблем за феста е ограниченото място – за около 5000 човека. А помним фестивали с 25-30000 души. Но ако има такъв интерес – място има наоколо, вярвам че и такъв фест ще може да се проведе.

И за последно – “Midalidare – Rock in the Wine Valley” се оказа едно наистина неочаквано добро събитие, спомените за което трудно ще избледнеят. Успех на фестивала и до нови срещи!

Каварна рок 2013 – втора част

+ малко ретроспекция

Продължение от първа част.

каварна рок 2013
При всяко начало минава време, докато се напипат верните пътища.

“Кани се да вали. Всъщност, вали “пробно” и едри юлски капки свистят върху скарата с кебапчета. На двадесетина метра от входа на стадиона в Каварна и горе – долу на толкова от последния “квартал” на градското гробище бирата и скарата вървят, както никога до тогава. Обяснението: трите готически букви “DIO” върху все още сухите черни тишърти, които превъзбудено се щурат наоколо. Каварна пак е пред концерт. Този път на легендата Рони Джеймс Дио. След още една бира, всички търсят WC-то. “Ей там е…” – неучтивият оператор на скарата махва с ръка към дъното на двора. За да стигнеш до вратата на прихлупения нужник, прекосяваш кошара с три едри агнета. Вътре принудително свиваш няколко сантиметра от височината си, за да останеш прав… И бързаш да излезеш секунда по-скоро защото инстинктът крещи, че всяко вдишване ще е фатално.

Месец по-късно пак се кани да вали. Този път на черните тениски пише Deep Purple. За да насмогнат с кебапчетата, зад скарата са застанали двама. Бял лист А4, пъхнат в полиетиленов джоб, указва пътя към WC – то. Не онова! Това е ново, чисто, лъскаво, и мирише на Glade. Жената на входа събира по 50 стотинки от дългата опашка. Целия този преход към пазарна икономика се е случил само за месец. – прочетено от тук.

През 2007-а и 2008-а, имаше няколко капанчета с бира-скара от страната на палатковия лагер. Самият лагер беше оборудван с химически тоалетни, както и палатковият лагер на плажа. Такива имаше и на стадиона в достатъчни количества, да обслужат забирената опашка по време на антрактите.

Отделно на алеята пред входа на стадиона имаше всякакви сергии с мезета, “подсладители” и други благинки за душата.

Сега първото, което ни направи впечатление беше чисто нови алеи и детска площадка.
Старите сергии ги няма. Вляво от алеята пред самия стадион има множество павилиони с бира и горещи мезета, а пред тях пейки и маси. Обслужването върви бързо, като на конвейер. От една страна добре, от друга някак се губи “първобитният” чар на мястото, намирисва на индустриализация. И всичко е ограничено само до бира и скара, не видях нещо по-различно.

Определено ми лисват масичките под дърветата от страната на палатковия лагер, където след близо 8 часа на крак след 5-часовия концерт на Manowar бирата беше толкова сладка… И от където слушахме концертите на Алис Купър, Слеър и Ин Флеймс.

За да затворя “кулинарната” тема, да спомена и нещо, за което всички единодушно недоволствахме – че вътре се продава само вода и бира. Поне някакви чипсове или нещо от сорта не бе зле да има. А и нещо безалкохолно. Доста деца има на феста. Вярно, имаше я опцията “излизане от стадиона”, свързана с окачване на гривни, хлопки и синджири, удряне на печати и маркиране с нажежено желязо (оп, май попресилих), ама не бих казал, че е най-добрият вариант.

Сутринта на втория ден имахме желание да тестваме морето, но студената вода, в съчетание със пронизващия вятър бързо ни отказа от това намерение и вместо това се озовахме в най-близкото до плажа бироубежище (както се изразява Буги).

За втория фестивален ден пак закъсняхме… и изтървахме “Аналгин”. Този път за разлика от първия не заради самите изпълнители. “Аналгин” ги харесваме, Звезди е голямо име в българския рок. Просто се замотахме нещо и стигнахме след като бяха свършили. Все пак мисля, че заради дъжда май са почнали по-рано, или са свирили по-кратко, защото останалите сетове бяха изтеглени също напред. А и смяната на оборудването между изпълнителите ставаше по-бързо.

Да, за разлика от първия слънчев ден, когато и вечерта се виждаха ясно звездите, вторият ден бе начумерен и често валеше. Все пак за щастие силният дъжд беше през деня, а след това имаше периодични леки ръмежи, които не смущаваха особено нито публиката, нито организаторите и техническите екипи. Накрая извадихме предвидливо приготвените дъждобрани, но и да бяхме ги забравили в хотела, както първия ден, нямаше да е много трагично. Всъщност верните фенове на Пърпъл биха стояли и при порой, но не знам дали оборудването щеше да издържи. Така че благодарности към природните стихии, че се кротнаха.

Нас точит семя орды,
Нас гнет ярмо басурман,
Но в наших венах кипит
Небо славян.

Група Алиса я познавах само от цитати в книгите на Лукяненко.
Когато се видя, че сме назад с времето, имаше спорове, дали да бързаме за Алиса, но настоях да ги чуем. За което не съжаляваме. Не знам, защо в нет-а групата е описана като пънк-рок група. Това, което чухме, беше здрав хеви метъл, страхотни песни и невероятен вокал – Константин Кинчев (споменах вече за вокалистите на таз годишния фест). Публиката ги прие доста топло, изключвам руската агитка, която по разбираеми причини подкрепяше бурно “своите” и двата дни. Май за Алиса бяха влезли повече хора, отколкото предишния ден за Ария. Може би понеже вторият ден като цяло бе дошъл повече народ.
Страхотна група. Ще надавам вече ухо за техни песни.
В паузата, след сета на Алиса коментирахме, че преди приемахме руския рок леко иронично, но руснаците отдавна са ни оставили далече назад и встрани.

И още нещо – руснаците не се срамуват, да пеят на руски.
В България реално има много нови добри групи, които поради неразбиране от страна на разни отговорни другари не се чуват по радия и телевизии. В това отношение шоуто на Денис е май единственият светъл лъч, единствени те дават възможост за изява на новите български групи. Обаче повечето от тези групи пеят на английски. Като ги попиташ защо, снизходително отговарят, че те нали, защото тъй, понеже!

Може би някой ще ми даде пример с точно този рок фест – Аксепт и Доро пеят също на английски.

Даа, и не само те. Към тях можем да добавим Скорпиънс, Найтуиш, Юръп, АББА и много много други, станали популярни с песни не на родния си език.

Вярно е, когато Аксепт, Доро, Скорпиънс и другите са ставали популярни е било важно да се пее на английски. Но днес всеки пее на английски, така че това не е прекият път към популярността, а по-скоро към баналността.

Времената се менят.
Съвременната най-популярна немска група Рамщайн пеят основно на немски, а ако пробутват по някой лаф на английски, е само за майтап.
Да споменем и Ищар, а напоследък се оказва, че румънската музика много се котира по света.
На въпроса с какво си го обясняват, румънските музиканти най-често отговарят: “имахме Dragostea Din Tei . Нещо, което не е рок, но отвори вратите пред много включително и рок румънски изпълнители. Как тази песен е станала популярна е друг въпрос, ама въобще не е на английски 😉

Та руснаците пеят на руски и покрай тях, както показах в предишния пост и Рамщайн и Удо Диркшнайдер и те.
Така че, комплименти за руския рок и в частност за техните представители на Каварна рок 2013 – Алиса и Ария.

All we are All we are,
we are We are all,
all we need

Този весел, оптимистичен, жизнерадостен, енергичен, жизнеутвърждаващ, cool (и още за каквито се сетите положително заредени определения) рефрен е най-показателен за представянето на Доро!

Тук вече нямахме противоречия с организаторите относно реда на изпълнителите. Алиса може да са големи, както видяхме, но Доро си е световна величина.

Дамата определено знае как да грабне публиката и да я задържи до края в ръцете си. Още на втората песен и тези, които не познаваха добре песните и бяха завладени от енергията и оптимизма излъчван от всеки тон и всяко едно движение на метъл-кралицата. А когато изпя нейната нова песен, посветена на Дио и да е имало още някой непокорен, падна като последна крепост пред непоколебимия завоевател.

Аз поне не видях да е останал човек наоколо, който да не подскача, да не припява и да е останал неподвластен на жизнеутвърждаващата енергия, която Доро разпръскваше щедро.

Когато сетът и привърши с мощни овации бе извикана за бисове и по едно време се притесних, дали ще ми остане глас за следващите.

Изпратихме Доро подобаващо. Още тогава се виждаше, че тази вечер хората са доста повече от предишната. И когато дойде време за пренареждане на сцената, въпреки че много хора се оттеглиха в посока бира/тоалетни, тълпата отпред ставаше все по-гъста.

This is rapture of the deep
За Пърпъл съм писал вече веднъж, за концерта им през 2007-а. Музиканти, които спокойно могат да бъдат наречени живи класици. (За съжаление вече Джон Лорд не е между живите).
Чувал съм, че в англо-саксонските държави тачели повече Цепелин… Те Цепелин са си достатъчно велики, но по отношение на разнообразието в музиката Пърпъл са дали много повече. А относно музикантите, които са изгрели директно от групата, или от производните й малко има, които са им равни.

Като започнем от основните две разклонения Rainbow и Whitesnake, които заемат не по-малко сериозни места в историята на рока.

Гилън-бенд имаше също интересна история, с много различна от характерната за Пърпъл музика. Алкатраз на Греъм Бонет не бива да бъдат пренебрегвани в никакъв случай.

И още, Кози Пауъл, Джо Лин Търнър… май няма да мога да изброя всички, със сигурност ще изпусна някого, но в никакъв случай не бива да не спомена великия Дио.

Не случайно водещите метъл-групи миналата година направиха
трибют на един от най-добрите албуми на Пърпъл

Много е трудно да се опише концерт на Пърпъл. Настроението, емоциите…
Таз годишният сет доста се различаваше от оня в зала Фестивална. Групата изкара три песни от новия си албум.
От предишният концерт беше само “Perfect Strangers”, при която ясно се видя, че всеки път Пърпъл звучат различно. И при интродукцията, и в самата песен се усещаха явни разлики от изпълнението преди 6 години. Deep Purple умеят да свирят перфектно на сцената със студийно качество, като поднасят песните си по-различен начин всеки път. Оп, Space Trucking също звуча и в зала “Фестивална”.

Don Airey, както миналият път уважи българската публика, с български народни мотиви, като солото му от вариации по теми от Star wars някак естествено премина в тема от Рапсодия Вардар, последвана от още познати неравноделни тактове от хора и ръченици.

Пърпъл винаги са имали афинитет към класическата музика. Биографите им твърдят, че в студиото и преди концерти обикновено са “загрявали” с класика. Дон Еъри показа, че познава и българската музикална класика. Е, ние за сметка на това сме я забравили, като се мъчим да забравим и литературната, но това е по друга тема, да не политизираме поста.

Бях писал преди, че имахме късмет Гилън да е в добра форма, знаем за проблемите, които има с гласа си от години. Тази година в началото на сета беше още по-добре, на моменти звучеше така, както преди 30 години, достигаше висините на диапазона си, даже направиха надпяване с китарата на Стив Морз, както навремето с Ричи. Виж към края на концерта гласът му започна малко да го подвежда, но пък той хитро беше сложил по-тежките вокали в началото.
Даже към края се виждаше, че между куплетите се закашля, може би студеното и мокро време също е оказало влияние на формата му. Но въпреки затрудненията пя до край, някак не му мина и за миг идеята, да пусне едно плейбекче и да се маймунясва само, както е характерно за представителите на еди друг, все още сравнително популярен в България музикален жанр.

Краят на концерта беше повторение на този от 2007-а – Smoke on thе Water, и за бисове Hush и Black Night. Разбира се и солото на Roger Glover, което тази година май беше по-дълго преди. А да, този път и бисовете бяха разнообразени с кавър на класическият блус “Green Onions”.

Да гледаш Deep Purple на живо може да се опише само по един начин – rapture of the deep!

За сравнително краткия си сет, “момчета” от Пърпъл свириха стегнато, без размотаване и успяха да включат 20 песни, без да броим солата на всеки музикант. Но уви, всичко си има край, този на хубавите неща идва бързо. Осветлението на стадиона светна и се отправихме към колата, след което дългата километри колона от автомобили се проточи в посока юг. Определено вторият де имаше повече хора, предишния не се образува такава колона.

Решихме този път да не разчитаме на еднообразното меню на сергиите около стадиона, а да вечеряме в хотела. Съответно установихме, че денонощният магазин в Балчик е опоскан от гладни фенове :), но успяхме все пак да заформим прилично мезе за бирата :D. Абе хора, следете концертния живот в съседна Каварна, да не оставате така изненадани, с празни щандове :).

Ето, това е още един плюс на рок-фестовете далече от София. На масата в хотелската стая отново и отново споделяхме емоциите от двата фестивални дни, нещо което допълнително затвърждава преживяното.

Друго положително впечатление от тазгодишния фест беше, че колоните бяха разположени на стойки по-встрани от сцената и така зоната с най-качествен звук беше по-широка.

Като цяло звукът беше перфектен (май в Каварна винаги е така 🙂 ), само при Аксепт малко китарите бяха повече усилени и гласът се губеше. Е, не беше чак като омазването при концерта на Helloween в Зимния дворец в София, но имаше какво да се желае от към чуваемост на вокала.

Първият път, когато се озовах на стадиона в Каварна тревата беше покрита с пластмасови постелки. Следващите пъти тази екстра я нямаше. Не знам защо, всъщност нищо не пречи на феновете да седят и лежат на самата трева, а поддръжката на тревното покритие сигурно е по-евтина от пластмасите.

Виж, 2007-а имаше повече тоалетни, отколкото през 2008-а и при тълпа от над 30000 души, колкото бяха тогава, това определено беше проблем.

Сега броят на тоалетните беше адекватен на тълпата, но може би за това спомогна и това, че голяма част от “пикаещите братя” не чакаха на опашка, а се бяха строили на ръба на трибуните и поливаха вдъхновено борчетата.

Тук виждам малко дискриминационен елемент, понеже за дамите този вариант не е много удобен. Може би решение на проблема е тоалетните да се запазят само за дамите, а господата да бъдат пренасочвани директно към горичката. Шегувам се де.

Фестът бе невероятен, за съжаление само два дни. Освен това заради ранната дата много от учениците и студентите, които иначе щяха да дойдат го пропуснаха.
Ясно е, че ранната дата е била заради програмата на Deep Purple, поради невъзможност да дойдат на по-късна дата. А иначе идеята да дойдат на фестивала в годината, когато издават нов албум и то след 8 годишна пауза бе много добра и компенсира негативите от неудобната дата.

Не знам дали съкращаването на един ден бе поради ранната дата, или защото е трудно вече да се намерят участници за феста. Ако е второто е жалко. Надявам се фестът да продължи да се развива и популярността му. Добре би било, ако има възможност за повече събития, а не само рок-феста веднъж годишно. Преди имаше и траш фестивал през август, но май не просъществува дълго :(. Всъщност защо само рок, може би не е лошо и някакво събитие с класическа музика да се замисли.

Относно програмата на феста, би било добре да се канят и по-разнообразни български групи. Има много добри такива, които уви не намират популярност, да речем Фанагория, der hunds, Viperfish,Sevi,Downslot, 4Points
Това ще привлече още млади фенове към каварненския стадион, а е и шанс за талантливите музиканти.

За съжаление не остана време да се разходим из самата Каварна – градче, от което имам много приятни спомени. По време на рок-фестовете тихото градче е изпълнено с весели, предимно младежки тълпи, от почти всички заведения се носи рок (едва ли през другото време звучи същата музика по кръчмите, интересно е да се провери 😉 ). Градчето е красиво и добре поддържано, природата наоколо е страхотна.

Чудесно е, че строителната болест, поразила останалата част от Черноморието тук не е успяла да се развилнее в пълна сила.

Хората са добри, незасегнати от парвенющината и високомерието, характерно за повечето черноморски селища.

В предишния пост разказах за жената, която виждайки изпадналата ни “команда” ни осигури стаичка в лозята.

2008-а реши да ни изпрати с дъжд. Виждайки багажа, с който се озъртахме и разпитвахме за такси, бащата на собственика на хотела ни натовари на колата си и ни закара до автобусната спирка, като категорично се противопостави на опитите ни да заплатим возенето. Не пропусна да похвали кмета Цонко Цонев, ние също не пропуснахме да се присъединим към похвалите 🙂

Тази година наша позната беше на феста, като в последният момент групата им от трима набъбнала на пет човека. Хазаите осигурили още две легла и отказали заплащане за тях…

На другия ден след кратка разходка в Балчик загърбихме северното Черноморие.
Това от мене за осмия рок фестивал в Каварна.

други отзиви за втория ден на феста:
Каварна рок фест 2013, ден втори: Аналгин, Алиса, Doro Pesh, Deep Purple