Tag Archives: знание

Да сме ratio-нални

Не може да бъде!

В София ще се проведе…

Не, не новото “реалити шоу” с участието на Мара Тарабата и Киро Талпата.

Не среща с великия гуру, шри-шри Онанадра.

Не и последният конгрес на астролозите.

Ще се проведе среща, посветена на популяризиране на принципите на научното мислене:

Ratio

Събитие, което за което има крещяща необходимост, сред мъглата от езотерични и псевдонаучни боклуци, с които са залети книжарниците, вестниците, списанията и електронните медии.

Най-хубавото е, че събитието е организирано не от поовехтели учени, които макар и да са се доказали в науките, които разработват, за съжаление също са доказали, че нямат умения в популяризирането им. По-скоро на популяризацията на науката все още се гледа като на нещо несериозно, въпреки неблагоприятната среда, създадена у нас спрямо науката и “облъчването” на населението с идеи, че науката и учените са ненужни.

Чудесно е, че Ratio е организирано от млади и енергични хора и – най-важното – повечето от тях не са свързани с науката. Или поне не са пряко свързани. Което е обнадеждаващо, че хората, занимаващи се и интересуващи се от наука не са (все още) някаква изолирана общност, а има интерес и в други среди към познанието.

Хубавото е, че организаторите са поканили и български учени. Препоръчвам, ако някой от тази порода случайно чете тези редове, да се завърти около събитието и да се свърже с организаторите, за евентуален дубъл след време, с по-силно застъпено българско участие. Скъпи учени, популяризация не е мръсна дума! И не е губене на време. Всъщност популярността носи и време, и средства!

Програмата и лекторите ги има на сайта.

Програмата е разнообразна, ще има и нещо много актуално за нашата действителност – разобличител на “паранормалните” дивотии, които за съжаление са обсебили ума на прекалено много наши съвременници и са възприемани от тях като чиста истина.

Едно събитие, което си е поставило амбициозната задача да покаже същността на научния подход и че науката не е скучно занимание за странни птици.

Единственото лошо в цялата работа е, че по време на събитието ще съм далече от София. За това от сега се ослушвам за второ издание.

Ratio ще се проведе на 29-и септември в Младежкия театър

Начало – 10,30.

Успех на организаторите и всички ratio-налисти.

Някога, някъде…

coopyright-criminalПоследните оцелели членове на племето изтощени до краен предел се промъкваха под ниските клони, понякога пълзешком, търсейки пролука в гъстия храсталак. В един момент първите изпълзяха до голия връх на ниско възвишение. Мястото изглеждаше добро. Имаше и малко изворче.

– Тук ще направим почивка – заяви Сребърната грива.

Бързоногия – млад воин, един от последните живи изми раната на ръката си във вирчето, няколко крачки под изворчето и отиде при Виждащия.

– Ако Гролите ни настигнат, вече не можем да ги спрем. Трябва ни Негасимия огън. За какво мъкнем тези мехове, след като не ни помага!
– Негасимият огън се ползва само в храма на Великия Шаниту! Ако го ползваме сега, той ще ни порази!
– Ако не го ползваме, Гролите ще ни поразят! Дай на мене, ако не смееш да го ползваш.
– Знаеш, какво стана с Бавната ръка, Бързоног! Ще го последваш!
Бавната ръка – младеж, който обичаше да си играе със всякакви неща и да строи странни съоръжения от клечки, лико и камъни беше открил как да прави Негасим огън. За наказание, че е разкрил тайната на Великия Шаниту той, посредством ръцете на Виждащия го обля с Негасим огън и нещастникът изгоря в страшни мъки, търчеки в пламъци през гората, през реката, докато не рухна в дълбокото, продължавайки да гори и да вдига облаци пара.
– Така или иначе всички ще го последваме скроро – на шишовете над Гролските огньове!
– Стига Бързоног! – намеси се Сребърната грива – гролите не знаят, че сме тук. Ще отдъхнем и ще тръгнем преди…
Кремъчното острие на стрелата превърна последите думи в кратко изхъркване.
Бързоногият се обърна рязко, за да види, как каменният топор се спуска върху черепа му.

……………

Наромските легиони се строяваха в широка дъга между Реката и пътя към Кулсор.
Генерал Сахура връхлетя в помещението на жреците в храма на Ар-Мон.
Наромите са пред столицата! Загубихме всички битки. Наромите имат мечове от гъвкаво желязо и наште са безпомощни. Трябва ни тайната на гъвкавото желязо, тая нощ да изковем мечове, утре ще е късно!
Тайната на гъвкавото желязо се пази в храма на Апт! Ние не я знаем. Нямаме право да я знаем, нито да я даваме на някого.
– Защо наромите я знаят тогава?!?
– Те са неверници и злоупотребяват с даровете на Боговете!
– Скоро ще злоупотребят и с вас! Извадете Изгарящото око! – Утре при изгрев ще можем да изгорим много нароми, преди да стигнат до нашите редици.
– Само Великият жрец има право да го пипа, а той е с фараона във вилата му при горното течение на Реката.
Генералът настоява още дълго, докато повикана тайно от някой жрец, не влезе патрулна част от Гвардията на фараона и го отведе окован.
Сутринта стоманените наромски меочве срещнаха бронзовите птахски и ги пречупиха като съчки. Стоманените остриета като хищни клюнове се впиха в позлатените бронзови плочки на птахските ризници и ги обагриха в червено.
По-късно този ден наромска центурия нахлу в храма на Ар-Мон и методично го разграби. Разярен легионер, попаднал в помещение, пълно с папируси и нито един златен предмет хвърли факла в помещението и продължи да търси плячка другаде.

Тайните на птахските жреци бяха запазени завинаги.


– Каква е тази огромна сграда – гордият мъж с червения плащ задържа коня си и посочи с ръка.
– Великата библиотека – там е събрано знанието от целия свят!
– Всичкото знание е събрано във Великата Книга! Всяко друго знание е ненужно и вредно!

Пламъците обвиха сградата и отнесхоа знание, трупано с хилядолетия от безброй народи в небето.

….

– Как смеете да твърдите, че нашата Твърд се върти около Светилото!
– Достигнах до тези изводи с наблюдения и изчисления, Ваше светейшество
– Никъде в Книгата не пише такива работи! Наблюдавали сте картини, внушени ви от Лукавия! Ние знаем, как да го изгоним от вас.
На площада войниците на вярата вече струпваха кладата за поредния еретик.

….

– Трябват ми резултатите на Милиганския университет за плазмони върху сребъно покритие на резонансна решетка. – Хенри, докторант в лабораторията се облегна назад и отпусна малко облегалката на стола.
– Ичерпахме библиотечния лимит. Можем да ги получим отново следващото тримесечие. – отвърна професор Милър.
– Трябваше да ги копирам.
– И да разбиеш защитата! Щеше да си вече в затвора, за 20 години.
– Светът се е побъркал – професор Рейнолдс – Изкопаемото, както го наричаха в института изсумтя. – по време на Тихата война свободно обменяхме знания с учените от Сбора, а бяхме уж врагове. Имаше споразумение, да има всеобщ достъп до научните трудове. Беше достатъчно просто да идеш в библиотеката. Тогава нямаше комуникационна мрежа и ходехме до библиотеката да четем – поясни той.
– Но тогава Сбор-ниците са можели да ползват нашите знания! – възкликна Хенри – как е било позволено?!
– Както и ние техните – намигна Изкопаемото – Те доразвиваха нашите, ние технте и науката напредваше бързо. Когато по един проблем работят повече хора, даже от враждуващи страни, проблемът се решава по-бързо. А и едната страна знае до къде е стигнала другата, както и обратното. В крайна сметка и двете страни са до едно и също ниво на знания и технология и нкоя не смее да нападне другата. Сега не знаем Илаинците или Чинайците до къде са с дезинтеграторната технология, някакви слуховв има, че са получили по-ефективни източници на антиматерия…
– Кошмар – две враждуващи сили са си разменяли знания, сега не може два университета в една и съща страна да си ги споделят! – Хенри гледаше ококорено
– За права върху иформацията трябва да се плаща! – натърти професор Милър. – Бюджетът ни е ограничен, не достига за информация, за консумативи, за апаратура. Следващото тримесече ще можеш отново да ползваш резултатите на Милиган за 10 дни, ако не се преборим за грант по някоя научна програма на правителството.
– А по времето, за което говори професор Рейнолдс не се ли е плащало?
– Плащаше се, но такова безумие, за ограничено ползване не е имало никога. Щом получиш списанието, можеш да го ползваш 100 години ако искаш и да го даваш на колеги да си го преснимат.
– Това е престъпление! – проф. Милър се наежи.
– Дрън дрън – Илаинците или Чинайците си ползват всичкото знание, до което се докопат.
– Те пиратстват!
– Пиратстват и работят, ние чакаме от тримесече на тримесечие…
– Дребните неудобства не ни дават право…

През нощта Илаинските ракети, снабдени с няколко стелт технологии, събрани от няколко лаборатории по целия свят бяха преодоляли неусетно противовъздушната отбрана и бяха разположили пръстен от деизнтегратори около града. В момента, в който професор Милър разясняваше аспектите относно правата върху информацията, пръстенът се синхронизира и се включи на вълна, унищожаваща живата материя и запазваща сградите, компютрите и информационните кристали в пълна изправност, лишавайки професора от възможност да доразвие тезата си.

Всичко това се случи “преди много години в една далечна галактика” на планета, наречена Намаймуни.

Всяка прилика със събития и страни от земната история е.. неслучайна.

Изображението е от тук: http://www.opensourcecinema.org/node/2226

Падането на нощта

“Падането на нощта” е известен разказ на Азимов (по-късно разширен до роман).
Действието се развива на хипотетична планета, където на практика няма нощ. От всички шест слънца, поне едно грее над всяка точка от повърхността.

Веднъж обаче на 2049 години се случва всички слънца да залязат едновременно.
Населението, несвикнало с тъмнината ( и със звездите), не взема насериозно предупрежденията на астрономите, при залеза изпада в паника, която довежда до края на цивилизацията.

И така всеки път през 2049 години.

През Историята на нашата планета са преминали много цивилизации. Развивали са се, имали са постижения, които хиляди години по-късно все още предизвикват учудване. И са били унищожени от по-неразвити племена.

След което нова цивилизация е поемала по стъпките на предишните, преоткривайки много от техните постижения.

Спомените за Шумер, Акад и Вавилон са покрити с хилядолетен прах.
Египет, Персия, Гърция – бледо ехо от старата слава.

Средновековието – последният залез на цивилизацията. Ново погребване за векове и обричане на забрава на хиляди постижения на човешката мисъл.

Безброй изгорени ръкописи, раздробени на парчета статуи. Наред с пергаментите, кладите поглъщат безчет души, оказали се (инако)мислещи.

Ислямският свят не остава по-назад. В началото по-развит от вече потъналите в невежество християнски държави дръпва здраво назад.

Омар Хаям от уважаван астроном, математик и поет се превръща в беглец със съдба близка до тази на Галилей.

Улугбек – уникалната за времето си обсерватория, училищата построени от него, откритията му, както и той самият унищожени от неговия син. С което идва и краят на успехите на астрономията в ислямския свят. Успехи, толкова значителни, че и сега много звезди и астрономически понятия носят арабски наименования.

Невежеството смазва това, което не разбира. Знанието плаши невежеите, затова бива обявявано за ерес и унищожавано с огън.

След време “победителите” след уталожване на страстите са изравяли от прахта някои от постиженията на победените и са ги оценявали. Много от откритията на предишните цивилизации са бивали открити повторно след векове. И цикълът се повтаря многократно – унищожение и ренесанс.

Сега сме на прага на ново унищожение. Не само вонстващото невежество въоръжено с модерна електроника и експлозиви, нахлуващо от Близкия Изток е единствената заплаха.

Още по-страшно е невежеството тук, при нас.

За политиците е удобно да управляват необразовани маси. За това и следват една след друга “образователни реформи”, всяка следваща по-разрушителна за образованието. Налагането на чалга-“културата”. Разните реалитита и напъните на национални медии да ни убедят, че например, изродите, показвани в “биг брадър” са типичните български семейства.

Не, не твърдя, че всички млади хора могат да бъдат обобщени с термина “чалга поколение”.
Има много, които не се подават на общата тенденция, и не си губят времето с глупости. За някои такива вече писах.

Но броят им е твърде малък, уви.

Другият признак за края на цивилизацията, която познаваме са масовите психози срещо новите технологии. Истерията срещу ваксините, ГМО, подписките за затваряне на ускорителя в Церн, психозите срещу опитите със стволови клетки и клонирането на органи.

Ще ми е интересно, някой от противниците на последните две, какво би отговорил на въпроса, дали е съгласен с отвличането на деца (и не само деца) и разфасоването им за органи. И не ми говорете за превъзпитание и превенция. Винаги ще има безскрупулни хора с много пари, които са готови да платят за това, както и безскрупулни хора, готови да го извършат за много пари. Единствената превенция е създаването на легален заместител – клонираните органи и регенерацията чрез стволови клетки.

Ужасното е, че 99% от протестиращите срещу изброените и други иновации, всъщност въобще нямат идея, защо протестират. Прочели са или чули някакви жълти “новини” и се подават на масовата психоза. Има и такива, които имат (някаква) представа от проблема, но те са нищожна част.

Всъщност хората, крещящи неистово “ненагмо” и деклариращи готовност за физическа разправа с всеки, “който се намесва в божието дело”/ “който застрашава природното разнообразие” и пр. всъщност не са злонамерении. Също както хората, скандирали във възторг пред кладата на Джордано Бруно. Също като старицата, добавила дръвца в кладата на Ян Хус.

Те са вярвали, че лошият си отнася заслуженото. И че са на страната на доброто, и че ще живеят по-добре, щом звярът бъде изгорен.

Така и тези хора са добронамерени. Лошото е, че не познават същността на проблема. И не става въпрос, да познават съответната наука в детайли. Често са достатъчни познанията от училище. Които познания обаче са останали неусвоени в общия хаос на претоварените програми. Или пренебрегнати, поради ниския социален статус на образованието и на знанието, като цяло.

Всъщност вода в мелницата на невежеството наливат и много учени, в стремежа си да предупредят човечеството от опасностите от злоупотреба с порастващите сили, които ни дават новите технологии.

Наскоро прочетох това изказване на George Wald нобелов лауреат за работата му за изследване на цветното зрение.

Там ме шокира това изречение:
”The technology meant that brain-to-brawn sank toward a level closer to that of the dinosaurs.”

Тук г-н Wald се е поизхвърлил доста.

Динозаврите не са изчезнали, защото са били непригодни към околната среда, или заради тяхна грешка.
Изчезнали са поради катаклзъм, причинен отвън, за който не са били готови.

Какъвто катаклизъм може да се случи всеки момент, и за който сме почти готови да го посрещнем, но ни трябват още няколко години или десетилиетия, за да сме готови напълно.
И единствено технологията и науката могат да ни спасят от съдбата на динозаврите.

Лошото на такива предупреждения е, че не са насочени към правилния адресат.

Единствения резултат от тях е да засилват в масовото население недоверието и психозата срещу науката и технологиите. А всъщност са удобно средство за политиците и магнатите, които не се впечатляват от предупреждения, защото не виждат по-далече от банковите си сметки, а и разчитат, че при евентуална катастрофа ще могат да платят за оцеляването си.

Идеята да се спрат всякакви нови изследвания, или изследванията в определени области са безсмислени.

Първо така се спират гражданските изследвания, резултатът от които е публичен.
Изследванията на военните, както и секретните изследвания в страни, в които няма публичност и свобода на словото няма как да бъдат спрени.

От предишната ми работа имам идея за постиженията на военни изследователски лаборатории (не у нас) в областта на лазерите. Не се съмнявам, че и в областта на биологичните разработки нещата там се движат, за съжаление с цел разработване на оръжия.

Да забраниш гражданските изследвания, както стана 2005-а година у нас с разработките в генното инженерство например, значи да оставиш основната част от населението в неведение и неподготвено за един куп нови предизвикателства.

Всяка технология може да бъде използвана и за полезни цели, и за оръжие. Забранявайки публичните изследвания, всъщност оставяме единствената възможност, да бъде използвана като оръжие.

Типичен пример са “хакерските инструменти”, които могат лесно да бъдат намерени в Мрежата.
Те всъщност са много полезни програми, за мрежовите администратори, за откриване и отстраняване на проблеми в собствените им мрежи. От друга страна могат да бъдат ползвани от злонамерени хора, за създаване на проблеми в чужди мрежи и компютри.

Призивите, да се зарбани разработката и публикуването им води единствено до проблем за легално употребяващите ги IT специалисти.

Вярно, че ако въпросните програми ги няма в Нета, някои “любители” кракери ще се затруднят. Но това няма да спре истиските злонамерени специалист да напишат свои – това не е голям проблем. И съответно те ще бъдат “въоръжени” а администраторите беззащитни.

Същото важи и за останалите технологии. Щом познанието е достигнало до възможностите за някоя технология, тя ще бъде разработена. Със забрана за разработката й се пречи единствено на легалните разработчици.

Противодействието срещу злоупотреби с технологиите е единствено образоването на хората, даване на знание за предимствата и истинските, а не въображаемите опасности от тях и разбирането на същността им.

На практика се прави обратното. Създават се психози и омраза към знанието. Нещата са се върнали на нивото добре отразено във “Франкенщайн” на Мери Шели и в други готически романи от онова време, в където невежеството се възхвалява като добродетел, а знанието се заклеймява като грях.

В нашия случай парадоксът е, че войнстващото невежество е въоръжено с най-модерни технологии и не си дава сметка за силата, която държи. Няма нищо по-опасно от въоръженото невежество. А единственото противодействие срещу него е знанието.

Вече сме на крачка от поредното падане на нощта. Но дали ще доживеем нов ренесанс този път? Или мракът ще погълне цивилизацията окончателно?