Tag Archives: Каварна рок 2015

Рок-фест 10-то издание – втора част

към първата част.
Каварна рок 2015С малко закъснение, поради пътуване и други ангажименти, да споделя и втората вечер уважаемите читатели.
Естествено по традиция, първата група я пропуснахме и дойдохме директно за втората.
Втората не бяха кои да е, а класиците UFO. Група, оказала влияние на много други групи и която дълго време беше сред “законодателите” на рока. (добре де, и на метъла) Няма да споделям, какво ми припомни срещата с тях, защото спомените са си мои 😛
Вярно, от класическите UFO, на линия бяха само вокалът Phil Mogg и барабанистът Andy Parker, който през годините ту напуска групата, ту се връща, но сега си е там, както в добрите стари времена. Новите момчета обаче също бяха много добри (то и не би могло да бъде иначе). Особено ме впечатли техниката на басиста, не съм сигурен дали беше Rob De Luca, поне на него ми заприлича, а и басът май си беше неговият.
Като цяло UFO звучаха доста по-твърдо, от колкото сме свикнали, с по-малко прогресив елементи в музиката, поне такова впечатление ми направи сетът. Един час разкошна музика, само дето Phil май приказваше малко повече, от колкото трябва. Голям плюс в сета на UFO бяха дългите китарни сола – нещо, което както и друг път съм писал, много ми липсва в съвременните концерти. Особено завладяващо беше синхронното соло на двамата китаристи.
Малко обидно е, че такива ветерани като UFO бяха толкова рано. Но какво да се прави, времената се менят, а определено HammerFall много повече заслужаваха да са ко-хедлайнери.

Hammerfall – we will prevail

Определено го направиха! Опасенията ми от предишния ден, как ще се представят бяха излишни. Hammerfall излязоха и ни размазаха тотално! Страхотни изпълнения, страхотни вокали, многогласните вокали звучаха много добре също. Трудно ми е да намеря думи, за да опиша невероятното изживяване от срещата с Hammerfall. Невероятно зареждане с енергия, пълно разтоварване от злободневните проблеми… Проблеми ли? Let the hammer fall!
Жалко, че сетът беше само час, но момчетата свириха стегнато и успяха да вкарат в това време доста песни. Hammerfall определено трябваше да са хедлайнери и само защото след тях следваха гигантите от Twisted Sister, не се повтори ситуацията от предишната година, когато Sabaton хиляди пъти повече заслужаваха хедлайнерската роля отколкото неубедително представящите се на живо от много време насам HELLOWEEN.
Все пак, след сета на Hammerfall съжалявах, че ще има някой, който да ми развали изживяването от преживяното. След нещо толкова добро, човек трябва да има известно време да се наслади и да преживее отново събитието.
Вярно, че при сегашния формат на “Каварна рок” могат да се видят много добри групи едновременно,
но си мисля, дали предишният формат на феста, когато се наричаше още “Калиакра рок фест”, не беше по-добър. Една “яка” група и една или две по-слаби (е, начинаещи и по-неизвестни, не задължително слаби) за подгрявка.

И накрая излязоха легендите Twisted Fucking Sister, както ни “обясни” Dee Snider, че е “правилното” название на групата ( 🙂 ) Мислех, че знам, какво мога да очаквам от тях, но успяха да ме изненадат. Първо, звученето им беше много по-твърдо, от както го знаем, от записите и клипчетата. Извадиха тежък, стоманен звук и изобщо липсваха лековатите, да си го кажем направо, на моменти даже лигави елементи, които са характерни за по-ранните им записи. Нямаше ги и специфичните прически, гримове и дрешки от младите години на групата.
Dee Snider определено извади впечатляващ глас. Къде ти, цяло гласище! Само на живо може да се оценя истинските възможности на вокала. А Snider демонстрира страхотна мощ на гласа. Жалко, че не успях да чуя Дио на живо. Не мога да си представя той какво е постигал. Е, Дио освен мощ имаше и невероятен диапазон, особено в по-младите години.
Озвучителите също заслужават да бъдат споменати (с добро!). Тон-инженерите на Twisted Sister добре бяха извадили гласа му напред и не се налагаше човек да се напъва, за да го различи между звука от инструментите, както често става на концерт. Също така добре се представиха и тези на Within Temptation, благодарение на които гласът на Шарон блесна с цялата си прелест. Не знам дали бяха различни хора, но тъй като имаше разлика при звученето на различните групи, предполагам, че поне тези две групи си водеха свой озвучителен екип.
Snider излезе по тениска с интересен надпис, с която обаче скоро се раздели и демонстрира хармонична физика и добре оформени “плочки”. Освен на външен вид здравата физика се потвърждаваше и от постоянната физическа активност, бягане и високи подскоци, съчетани със здравото пеене ( а кажете, че е на 60 години…). (Искам и аз като него. Ама ако може с по-малко тренировки и без диети… Ама май не може. Човекът каза, че спира да пее, защото иска да яде. 😀 )
С Twisted Sister беше още един гигант – Майк Пртной, който редуваше с лекота сложни ритми, но през цялото време подчертаваше, че е заместващ барабанист – на напусналия завинаги този свят A.J. Pero.

С това привършвам “репортажите” от фестивалните вечери. Ако ми остане време (и вдъхновение) може да добавя допълнителен текст за събитията около и извън самите концерти, но не обещавам.

Като цяло – тази година фестът беше на изключително ниво, чудесен звук, много добър набор от групи, чудесна организация! Надявам се нещата да продължат да вървят в положителна посока.

Рок-фест 10-то издание

Каварна рок 2015Както знаете, древният ви приятел тия дни развява козина из Рок-Столицата и околностите.
Може би по-късно ще се отчета с по-подробен репортаж.

Сега накратко от първата вечер (хронологично втората, за нас първата и уви, предпоследната)

Нещата изглежда да вървят на добре.
За разлика от миналата година звукът беше перфектен (с изключението “Europe” разбира се за миналата година)
Имаше и “мултимедия”. Тъй де, екран, на който прожектираха имената на групите, вместо чаршаф с логото им, а накрая клиповете на Within Temptation, но за това след малко.

Иначе сложният процес в организирането на голяма група хора (този път цели 8 парчета!) пак взе своите жертви. Delian отпаднаха от класацията, добре, че ги бях гледал на концерта на Sabaton. Е, искаше ми се да ги видя с оригиналния им китарист, ама карай.

Много обичам Камелот… Обаче уви, нещо не им се получи. Не звучаха много добре, макар за това може би имаше вина и вятърът, който духаше докато свиреха, а след това спря. Но се държаха точно като подгряваща група. Вместо да си пеят песните, прекалено много време отделиха на “игри с публиката”, пишман импровизации и т.н. Жалко. Не беше зле, но очаквах много повече.

Виж, със супер групата Unisonic, нещата бяха по друг начин. Старите кучета (от Helloween,Asia и Pink Cream 69 ) знаят как се прави.
Не бях виждал Михаел Киске на живо. Ето че и това се сбъдна. С Кай Хансен (когото вече съм гледал с Gamma ray ни припомниха за класическия Helloween. Естествено не пяха само Хелоуински песни.
жалко че истинският Хелоуин не звучи така, както звучаха Унисоник. Като изключим първоначалния гаф на озвучителит, когато гласът на Киске не се чуваше в началото, звукът беше перфектен. Изобщо представянето на “старите кучета” беше страхотно, много зареждащо с енергия. Можех да го приема и за край на вечерта. Обаче!

Малко се безпокояхме, как звучат Within Temptation на живо. Знаете, концертното свирене много се различава от студийното.
Как. Невероятно! На някои хора просто им се отдава!
Със самото си излизане Within грабнаха публиката и я държаха много здраво до края. Стегнати изпълнения едно след друго, без размотаване и за нито една песен не бихме могли да кажем, че е по-слаба или звучи по-лошо от останалите! Както писах и за Europe, просто си личи, когато някой е поне с класа над останалите.
Тук “мултимедията” много помогна за цялостното възприемане на песните. Клиповете, илюстриращи песните бяха много добре режисирани. А понеже Шарон често пее в дуети, когато имаше такава песен (откриха с What about us – дует с Таря, например), партията на другия глас вървеше на запис в синхрон с живото пеене, а муцуната на втория вокал се мъдреше на екрана.
Самата Шарон ни събра очите многократно. На живо още по-добре личат вокалните ѝ възможности, диапазонът ѝ е направо безграничен. През целия сет не показа признаци на умора, къде ти, рипаше като… айде, да не използвам анималистични сравнения, и гласът ѝ не трепна изобщо. През цялото време покоряваше височините без да се замисли и се разхождаше из октавите, сякаш по коридора в къщи!
Трудно ми е да намеря думи, за невероятното удовлетворение, което изпитахме, цялата група. Within напълниха стадиона почти до рекордите, белязани от други групи. Публиката добре им се отплати.

Да видим днес, как ще бъде, дано звукът пак де е добър. Много се надявам моите други любимци Hammerfall да не ме разочароват. UFO са стари кучета, от ученическите ми съм им фен години радвам се, че ще успея да ги видя най-после. Колкото до”сестрите” и Майк Пртной, там нещата са ясни.
Очаквайте включване.

Тиймбилдинг

Колебаете се, къде да си направите тиймбилдинг?
Това е мястото!
Не се колебайте, а идвайте.
Ние пак сме там.
Както миналата година.
И както по-миналата

Да е живот и здраве, да продължим дълго традицията. И фестът да “иляди” 🙂

билети Каварна 2015