Tag Archives: корупция

Да строим животО нов

В последно време, вярвам сте забелязали има нов бум в строителството.
Строи се като за последно. Много нови строежи се започват, стари, изоставени до някъде, тревясали и почти рухнали се подновяват.

Характерно за това бясно строителство е, че се строи безогледно, в нарушение на всякакви норми за отстояние от други сгради. Нашите градове заприличват все повече на средновековни, където комшиите са си подавали едно-друго през прозорците.

Освен за отстоянието от сгради, за което има нормативни документи, които не знам, някой да е отменял, още по-зверско е отношението към зелените площи. Всяка свободна площ бива застроена. Детски площадки? Това е понятие от миналото. На днешните деца не им се полага място за игра. Къде да излизат майките с количките? Ами да ходят в новопостроените пивници на мястото на катерушките и пясъчниците. След като са се добрали до там посредством слалом между паркирани на платното коли (Тротоари? Стига бе!), дупките и преминаващите на пълна скорост през тесните “улички” мощни возила, прилични повече на танкове, отколкото на градски коли.

Като споменах паркираните коли, знаете ли, че по нормативни документи се полагат на новопостроена сграда определен брой места за паркиране, като процент от броя на живущите. Процентът беше малък, мисля че 30%, понеже документите са правени по време, когато и 10% от хората в един блок нямаха коли, но все пак се полагат. И цената на тези места влиза в цената на жилищата. Естествено, при новите строежи такива места няма. Но не си мислете, че не плащате за тях. Понеже те съществуват. Вярно, само на хартия – за да са покрити нормите, но цената, която плащате за имагинерните места е реална.

Друго, което прави впечатление е, че това диво строителство служи явно за диво пране на пари. Само така може да се обясни фактът, че на новите кооперации с години висят надписи, че се продават апартаменти и офиси (даже и в морските градове!), но се строят нови и нови сгради.

Парадоксите не спират до тук. В ж-к “Младост” в София буквално сградите си “трият ребрата” една друга. “Интересното” е, че хора, които са опитвали да си върнат земята в този квартал, са били “отсвирвани” с аргумента, че в междублоково пространство не може да се строи. Изведнъж обаче се намират други “собственици”, за които няма проблем да застроят мождублоковите пространства. Частната собственост е свещена. За някои, обаче.

Още по-голям парадокс е Студентски град, където единствено от всички други квартали земята е била ИЗКУПЕНА от собствениците. Купена земя не може да се реституира. Да, ама не, както казваше големият Бочаров – земята се “изреституира” някак си. На съвсем други “собственици” разбира се.

Сега Григор пише за поредна такава наглост: ново унищожаване на зелена площ и то в квартал, който така или иначе вече е гъсто пренаселен.

Още “по-забавно” в случая е, че след като е продала терена, Столична община не само е продължила да го води зелена площ, но и е кандидатствала с тази площ за евросредства, за поддържане и обновяване на градинки, както пише Григор.
За останалите явни нарушения и потъпкване на всякакви закони и норми, можете да прочетете сами в статията.

За първосигналната реакция, съдът на Линч и прочие

Когато написах поста за злощастния инцидент във Враца, очаквах повече хейт. За щастие, много голяма част от читателите разбраха какво имам предвид. Естествено не липсваха и гневни коментари (под публикацията във Фейсбук), като някои от тях съвсем първосигнални. Явно беше, че коментиращите въобще не си бяха направили труда да прочетат публикацията, а директно бяха оплюли поста, понеже се различава от тяхното мнение.

Много бързо гражданите си съставиха мнение, определиха кои са виновни, даже раздадоха и присъди, въз основа на прочетеното в медиите и на база на лични пристрастия. Даже последвалото разследване, свидетелските показания и новите факти не можаха да променят мнението на много хора.

“Много е важно, гражданите да разберат, че не бива да правораздават в рамките на първите 24 часа, особено когато има данни за извършено тежко престъпление.” пише адвокат Петър Николов в страницата си във Фесйбук.

Всъщност, за истерията по случая много голяма вина имат медиите.
Първата информация, може би половин час след инцидента бе, че шофьорът е излязъл от колата и нападнал пресичащи пешеходци с бокс, като след последвалото спречкване, шофьорът внезапно починал. Не бяха уточнявани имена, кой какъв е и т.н. Вечерта, в новините по “националните” телевизии бе представена точно обратната медия – как пешеходците измъкнали шофьора от колата и го убили с метален бокс! Не знам, тази форма на новината е изглеждала по-продаваема може би за шефовете на въпросните медии. Или пък е имало някакво влияние върху тях? Нямам представа, но както и да го погледнеш, манипулирането на зрителите на по такъв начин е грозно!
По-късно, понеже се оказа, че има много свидетели и записи от камери, отново беше върнат първоначалният вариант на новината, но много хора, които са изтървали първите публикации останаха с впечатлението, че сега новината е преиначена под външно влияние.

Вярно е, че хората нямат доверие към съдебната система. Наблюдаваме редовно злоупотреби в съда, виждаме, как разни хора успяват да се измъкнат от правосъдието, докато други, за съвсем дребни провинения отнасят тежки наказания. Това обаче не значи, че съдът на Линч е по-справедлив. Не може да съдим и налагаме наказания, според прочетеното в медиите. Както и по лични пристрастия.
То било младо момче, пък братята били наркобосове, както някои медии ги изкараха. Добре, даже и да са наркобосове не значи, че трябва да бъдат съдени за престъпление, за което не са виновни. Все пак, съдебната система, колкото и повредена да е има най-добрите методики и средства за разследване и налагане на наказания.

Спомням си случай, от началото на ’90-те в Русия. Момиче от някакво село се оплакало, че е изнасилено от двама непознати. Съселяните ѝ хванали две момчета, които минавали през района, питали я, тези ли са. Тя отговорила, че май са те и незабавно било раздадено “правосъдитето” на Линч – момчетата били обесени. В последствие били хванати истинските насилници, но били убити невинни и в желанието си да въздадат справедливост, селяните се превърнали в престъпници.

Колкото и да вярваме, че знаем истината за нещо и че ние съдим най-правилно, не бива да се подаваме на емоциите. Не съм религиозен, но ще цитирам Библията – “Не съдете, ще бъдете съдени”. Това е една от най-ценните поуки, които можем да вземем от тази иначе пълна с противоречия книга.
Да оставим присъдите на компетентните органи.

А относно несъвършенствата и проблемите на съдебната система, все пак има някаква частична защита за гражданите от съдебни грешки и злоупотреби – забраната за смъртно наказание. Смъртното наказание е нещо, което е непоправимо, в случай на съдебна грешка, или корумпиран съд и забраната му е сериозна защита за обществото, предпазваща го точно от несъвършенствата на съда. Нещо, което голяма част от обществото с радост иска да бъде отменено…
ПП – Много добра статия за първосигналното реагиране

Звездни пориви

16:30. Г-н Свилен Драгнев, по-известен сред познатите си като Свильо, а сред електората като Свиньо Драгнев отвори очи и размърда телеса. Банките около него бяха празни. Тук-таме се мяркаше по някой депутат на по-далечните редици. От трибуната слизаше поредният изказал се по някакъв въпрос. Председателят попита за реплика. След двадесет секундно изчакване, преминало в многозначителна тишина обяви следващата точка от дискусията. Г-н Драгнев изсумтя от досада. Няма ли край! Би си тръгнал, но трябваше да изчака последното гласуване, инак току-виж не стигнали гласове и еврофондовете ще ги прилапат ония тъпанари… Опита се пак да заспи, но след цял ден дрямка не му се удаде. Тогава взе таблета и отвори случаен новинарски сайт. В следващият момент изпръхтя мощно от яд и това стресна няколко задрямали депутати, а засукана млада депутатка, поклащаща се към трибуната с папка в ръце едва не се срина от токчетата си на пътеката.

Идиоти! Поискали финансиране от доброволци и гледаш го получили! Ще стане като с ония “феодални старчета” на 8-и км., които още удържат институтите си, под напъните на няколко негови авери да строят там казино и хотели!

Г-н Драгнев не иска 8-и км. Той се е прицелил много по-високо – към звездите. Обсерваторията на Рожен отдавна го влече. Миналата година почти да фалират заблудените астрономчета ли бяха, астрологчета ли, ама оня глупак им намери допълнителна работа, да изкарат пари и да закърпят бюджета. Ама тая година г-н Драгнев няма да се даде. Звездите го зоват. Няма да ходят само на отсрещния връх в овехтялото Пампорово. Г-н Драгнев ще вдигне ултрамодерен курорт на Рожен. Тъкмо пътищата, водопровода и електричеството са прокарани, само остава да срине обсерваторията и да вдигне нови хотели. Малко санитарна сеч и пистите са готови. Само ще трябват пари, да се запушат устите на еколозите. Излишен разход, ама еколозите понякога са полезни, когато играят по нашата свирка – въздъхна на ум г-н Драгнев – та няма да подходим с бухалките тоя път.

Или пък не, може да запази обсерваторията. Или поне някой телескоп. Може да го включи като атракция. Особено като го насочи към Пампорово. Биг брадър на живо. Плащаш и гледаш, какво правят в съседния курорт. Виж, може да има и практическа полза от телескопите. Стига са броили мухите ония непотребни мързеливци. А може и клипчета да пусне. Срещу заплащане разбира се. “През телескопа”. “Животът на курортиста от близо”. Само има малка пречка. Обсерваторията още не е фалирала. Ще трябва да поговори с тоя, оня, да им осигури непосилни разходи. Или направо да затвори банката, в която са даренията. Хм, това май е най-сигурният начин. А и ще има допълнителни ползи.

Развеселен, г-н Драгнев се облегна назад и се загледа в деколтето на засуканата депутатка, която още не бе приключила изказването си.

Бележка: Това беше фикция, и всякакви прилики с лица и събития са, хм… случайни.

На смърт братко, на смърт да вървим

Когато след 1989-а година започнаха да се случват масово безобразия, несанкционирани кражби, зверски катастрофи, когато разни граждани безпроблемно започнаха да предават на вторични суровини паметници и релси, когато енергото, заради безбройните кражби на жици се принуди, да смени медните кабели с алуминиеви, които от своя страна водят до големи загуби на ток и съответно по-високи цени, хората масово ревнаха – “Няма закон! Трябва час по-скоро да се гласуват нови закони!”

Аз, и някои други, предпочитащи да мислят, отколкото да повтарят внушенията “от телевизора” се опитвахме да обясним, че то закони си има и до скоро са работели, само дето не се спазват и никой не следи за спазването им. Говорехме общо взето на вятъра. Мисля, че разстенията в близост разбраха по-добре, отколкото двуногите индивиди, които държаха упорито на своето.

Въпросните безобразия не спряха, само “свикнахме” с тях и не ни прави впечатление. Даже, когато някой селянин, отчаян от непрекъснатите кражби на труда му, които реално бавно го убиват, защото той живее от плодовете на труда си в най-прекия смисъл опита да се защити, чуват се недоволни гласове: “Какво толкова, една торба картофи му откраднали”. А че тая торба я крадат многократно и че човекът няма с какво да преживява – голяма работа! Вълци го яли. И че в такъв ужас и мизерия и заплаха от непрекъснати кражби живее 90% от населението – много важно, като иска да не живее…

Все пак одряманото ни общество не е привикнало съвсем към едно друго негативно явление – убийствата. Явление, което за съжаление с връщането на баш-ченгето на власт зачести. Както беше и при предишното му управление де.

Заспалият нашенец все още се стряска от убийствата, особено ако не са възрастни хора, които обществото така и така е отписало и почва да негодува. И в резултат на възмущението си иска да бъде върнато смъртното наказание.

Същата история, както със законите, с която започнах. Масовият гражданин, не забелязва, че престъпниците се разхождат на свобода, не защото не са екзекутирани, а защото не са осъдени, ако изобщо са били заловени – знаем, повечето дела са срещу “неизвестен извършител”, който така и така никога не става известен. Или пък, ако са осъдени, присъдата е условна, или малка, не съответстваща на престъплението. И най-често делата са “висящи”. Хора, висящи дела на брой повече от колкото могат да броят, необезпокоявани шетат по улиците и продължават да извършват престъпления. И на цялото това безумие, нашенецът вижда решението в … смъртното наказание.

Защо съм твърдо против екзекуциите? Като оставим всички други аргументи, които не са малко, основният, заради който съм против е, че в случай на съдебна грешка, действието е непоправимо.
Преди време в Щатите, след усъвършенстването на ДНК анализа и приемането му в съдебната система направиха разследвания на минали дела и се оказа, че в 70% от случаите смъртната присъда е била издадена неправилно. Обаче в повечето случаи, вече е била изпълнена…

Съдебни грешки стават лесно, даже и при некорумпиран съд. А ако не е некорумпиран… (Да да, нашият не е. И е независим…)

Чувам често “съдебната система не работи, трябва да има смъртно наказание”.
Хора, помислете, какво искате! Искате неработещ съд да издава смъртни присъди!

Нека да помислим, какво ще стане, ако се върне въпросното наказание.
Знаем, че обикновени хора, за дребни провинения, получават тежки присъди, даже в някои случаи вината им да е спорна.

От друга страна, хора, както ги наричат “с тъмно минало” и съмнително настояще заобикалят закона, или се отървават с леки, най-често условни присъди. (Що ли?)

И така, кой ще има полза, ако бъде върнато смъртното наказание? #КОЙ?
Колко му е да бъде натопен невинен човек. И “свидетели” ще се намерят, и “доказателства” ще се изфабрикуват. А като има убит, обществото ще се успокои, без да му дреме, дали е убит виновният.

Освен това, какъв по-удобен начин за отстраняване на неудобни хора, свидетели и прочие. Законно премахване на неудобния.

И чалгия, и бангия…

Все още поддържам вредния навик, да гледам телевизия. Понякога това е добре – снощи спонтанно включих телевизора и по NG засякох филм за цялата история на “Rosetta” до сега. Но това са едни малки изключения, които стават още по-сладки на фона на общата помия.

Тази сутрин по всички “национални” “тивита” се разискваше важната тема, кой политик на кого каква песничка пратил. Във време, когато в “Пирогов” умира поредната жертва на самозапалване. Независимо, дали е акт на отчаяние, или на психично отклонение. Мога още да изреждам, ама все тя.

Кирил Маричков, в “интродукцията” към коментара на Светльо Витков по “Нова”, много добре каза, че ситуацията в страната въобще не е подходяща, политиците да си разменят песнички. В началото се съгласих с него. После обаче размислих.

Само мърморим, как новините ни заливали с негативна енергия и черни новини. Престъпления, измами, корупция. Стига! Ето го решението. Вместо новини, разследвания и разкрития – музичка.

Хората нямали пари за хляб. Няма средства за лечение на елементарни болести, да не говорим за живото-спасяващи лекарства, а едни другари сменят нови “Мерцедеси„ с нови “Аудита“ – “Синовете на Великата мечка” друсат як казачок.

Земеделските производители задушени от рекетьори. Тютюнът мухлясва в складовете. Бракониери секат поголовно горите. Язовири заливат села и давят хора и животни, унищожавайки имуществото на хиляди семейства – “Сокола” и компания мятат гьобеци изразявайки отношение. Така де – отношението е най-важно. Има ли го, другото са подробности.

За една партия с абревиатура, подобна на име на цвете, песента е друга:

“Лале ли си, зюмбюл ли си, гюл ли си?”

Като отговорът е последното:
бсп
Какво, не сте съгласни? Сори. “Блажени са вярващите”, но наивността излиза през носа.
(Всъщност, този лаф за блажените вярващи от къде идва, някой знае ли? Не е от Библията във всеки случай. Не твърдя, че я познавам на 100%, ама съм я чел доста подробно и не съм срещал точно този израз.)

Представителите на едни по-малки партийки с променлив състав, често и имена пък тресат телеса в еклектична смес от частушки, кънтри и кючек, гарнирана с валс и менует, в зависимост от къде духа вятърът и на къде пачката изглежда по-тлъста.

А за всички политици като цяло, лепне рефренът на Бритниту:
“Oops!… I Did It Again” или в превод: “Баси… пак я свърших същата”

И с песен на уста затъваме ли си затъваме в калта.

Изключително ми е неприятно, и съжалявам, че трябва да го кажа, но – казах ли ви!

Че ви казвам едно нещо

По повод новия псевдоскандал относно езика, на който трябва да се води предизборната агитация.
Предлагам да се води на португалски.
Тогава нито една от спорещите страни няма да има основания за недоволство.

Населението също както досега, няма да разбира същността на това, което му говорят агитаторите. Поне тая част, която слуша агитациите. Останалата, по-голяма част все така ще продължи да не ги слуша, така че за нея на какъв език се води е безразлично.

В замяна ще постигнем още по-близки връзки с братския бразилски народ и ще ударим нова шп… оп, четка на президентката им, която биде позабравена напоследък, покрай вълненията с южен поток, северен потоп, Белене и другите потопи и въртопи, които поглъщат милиарди левове, които биха могли да послужат за повдигане на нивото на цивилизованост на нацията поне до морското равнище, след като от години е дълбоко под него.

Волга, Волга, мать родная

Не, няма да пеем руски песни.
Става въпрос за поредната изцепка на Петър Волгин:
тук във фейсбук

Бае ви Волгин винаги се е червенеел, въпреки че понякога има точни попадения и говори умно.
Но тоя път прекали с червената боя.

Цитирам: “Идеята да бъдат тормозени министри и депутати по къщите им няма нищо общо с гражданското участие. Тя изглежда така сякаш е измислена в някоя нацистка щаб-квартира и е реализирана от щурмоваци с кафяви ризи. Никога не съм вярвал, че бивши телевизионни говорителки, пи арки с няколко грама мозък и крайнодесни блогъри могат да измислят нещо смислено.”

Интересно, комунисти и фашисти много обичат да си прехвърлят топката едни на други, нищо че в същността си са еднакви.

Иначе, съгласен съм, че не е добра идея да се вдига джабала пред домовете на хората. И не защото, някой путат щяла да го заболи главичката. Ако ще и панкреаса да го боли. Все ми е тая. Лошото е, че по такъв начин бива тормозени много други хора, които не са виновни, че са комшии на въпросния гнусен екземпляр. За това, тази тактика е неправилна и трябва да спре.

А другарите да си вземат комуно-фашизма в Белене и да си мълчат, ако обичат, че бактън от тях!

Иначе под премъдростите на другаря Волгин се мъдрят коментари, защо протестиращите, не били протестирали пред олигарсите, а пред дупетатите.
Ами първо, пред кои олигарси точно, предлагате мили другари, да протестираме?

И второ, за какво да протестираме пред даден олигарх? Че има пари и плаща на политиците да му правят далаверите? Опааа, значи пак до политиците стигнахме. Те вземат парите и те мърсуват с тях. Ако бяха една идея по-малко лакоми, нямаше да се стигне до днешните протести. Та протестите са с точния адресат. Сори другари комунисти, ама няма да се измъкнете толкова лесно. Да не говорим, олигарсите с чии пари и протекции станаха олигарси, че ще стане много дебела.

За корупцията, историята, конете и каруците

Прочетох статията на проф. Божидар Димитров Корените на корупцията”

Много интересна статия, има интересна информация, струва си да се прочете, както всички трудове, писани от проф. Димитров между другото.

Но понеже нямам желание да се регистрирам в сайта, реших тук да пусна нещо като коментар.

В статията проф. Димитров развива тезата, българите са носителите на корупцията в Османската империя, което струва ми се е като опит да се впрегне каруцата пред коня.

Continue reading