Tag Archives: самозащита

Гладиатори

Вчера научих за поредния “шедьовър” на българското “правораздавне”:

Художник влиза в затвора за убийство на крадец

Накратко – бандит, след като обира жилище напада старец с отверка, старецът гърми с газов пистолет. Бандитът офейква, след време е открит гибердясал.

Кой го е убил – явно не дядото. Обаче по неистовото желание да бъде нарочен той за виновен и в крайна сметка осъден, остава да са били полицаите, които са го намерили. (Макар и не със служебно оръжие) Имали са и с кого да си измият ръцете.

Няма да коментирам повече случая, той не подлежи на коментар.

Ще се опитам да си изясня “правните” положения около случая.

Ясно е, че в България собствеността не е “свещена”. Къде ти, собствеността не се зачита за нищо. Ако посегнат на собствеността ти, нямаш право да я защитиш.

Полицията също не иска да я защити. Безброй, наистина безброй са случаите на постоянно ограбвани хора, за които на никого не му пука. Преди време се зашумя, за няколко села, които са под постоянен терор на свободно действащи крадци. Пошумя се малко и до там.

Потресаваща е репликата на адвоката на “потърпевшите” – (бандитите са потърпевши!) – “Голяма работа, че разбил апартамент, откраднал касетофон. Ми той решил да почерпи приятелката си”:
от 17-та минута на видеото.

Още по-потресаващо е, че съдът е приел този “аргумент”. Още едно свидетелство за отношението на съда и държавата към собствеността на гражданите.

Собствеността я отписваме. Можем да имаме собственост само благодарение на доброто желание на крадците и на разсеяността им, да пропуснат точно нашата собственост.

Добре. Но човешкият живот уж е… айде да не казвам “свещен”. Но е единствен.
И ако някой го застраши имаш право да го защитиш…

Цък. Нямаш!

Имаш право да отговориш с “адекватно на нападението средство” (кой измисли тоя юридически бисер!).

Ако ти скочи лошият с нож, трябва какво? Да се дуелираме с ножове ли? Ами не съм обучен да се дуелирам, нито имам подходящата физическа форма и рефлекси, а и ако нападателят е с 20 години по-млад от мене?
Ако ми скочи с юмруци някой каратист, какво правим – да му кажа “чакай да изкарам един курс по карате”? А и да не е каратист, достатъчно е да е малко по-як от нападнатия.

Самата идея, да се сведе самозащитата и по-точно защитата на живота до дуел е … не знам – “нелепа” е много слаба дума.

Гражданите на “милата ни родина” сме превърнати в гладиатори. Без право на собственост, без право на живот. Единственото право, което имаме е да правим сеир на силните на деня. За това ни е дадено и “право” на дуел.

ПП
Макар и да не мислех да коментирам случая “Опиц”:
Понеже “империята отвърна на удара” с лавина от опровержения, твърдения, че било стреляно в гръб, направих си труда да прочета решението на съда.

“При правилно установените факти, сред които тези, че подсъдимият се е въоръжил с годното да причини смърт оръжие (модифициран газов пистолет с отстранена втулка, позволяваща изстрелване на патрон със сачма), излязъл е извън входа, предупредил е пострадалия Я., че ще го застреля при опита да отвори прозореца на стълбищната площадка на първия етаж и действително го е прострелял в гърдите непосредствено след скачането му оттам и докато е бил още в приклекнало положение,”

Та и според съда е стреляно в гърдите.

Вече останалите увъртания, че бил клекнал, че не било самоотбрана не мога да ги приема. Опитвам се да се поставя в ситуацията и да си предствя, че срещу мене скача много по-млад, по-бърз и по-силен човек с явно не благи намерения, както и да го мисля, сигурно щях да стрелям.

Нямам пистолет и няма никога да си купя, но ако в ситуацията по някаква причина имам такъв, сигурно щях да го използвам инстинктивно, без да имам време за разсъждения.

За мен това е случай на самоотбрана.