Tag Archives: цени

Електронните книги в България – защо, как и що така аджеба?

Който се вълнува от темата за електронните книги няма начин да не забележи, че заглавието е почти “щипнато” от тази статия на Христо Блажев. Това е съвсем преднамерено, защото този текст е базиран точно на нея.
Статията подробно обяснява проблемите с електронните книги, защо са скъпи почти колкото книжните, много добре е аргументирана… и е базирана на много голяма грешка. Може би толкова очевидна, че не се забелязва. Да видим:

“Първо имаме почти всички разходи, които си съществуват при издаването на обикновени книги – превод, редакция, корекция, офисни разходи, заплати, осигуровки, данъци и прочие. Надявам се, че веднага ви става ясно, че от уравнението отпада само печат, съхранение и транспорт. Следователно електронната книга е по-евтина от хартиената, но не с много – защото и разходите са по-малко, но не с много: отиваме на -30-40% цена в полза на файла. “

Точно това имах предвид. Ако затънем във философските дебри ще кажем, че текстът сам по себе си е идеален продукт, обаче облечен във вид удобен за употреба става материален и точно върху него се начислява цената… Стоп. Да говорим по човешки.

Грешката, за която говорих е, че себестойността на труда по книгата е разпределена върху предвидените бройки, които могат да се продадат и е начислена цена. Цена, разпределена върху материални обекти.При електронните книги обаче, всъщност книгата е една, която се продава многократно. Електронната книга се доближава до идеалната същност на литературното произведение.

При изчисляване на цената на копие на дадена е-книга явно се подхожда както при хартиените, които няма начин да бъдат по-евтини, защото има някакво очакване, колко книги ще се продадат. Добре, ако хартиеното издание струва 20 лева, защо електронното трябва да е 18? А ако е 2 лева?

Да, ценообразуването не е просто нещо!
Ако става въпрос примерно за издание на съчиненията на Тукидид и две стотинки да е електронното издание, много малко хора ще го купят. Тукидид биха купили колекционери, естети и ценители. Те ще предпочетат луксозно хартиено издание с твърди корици. Електронното издание би било необходимо на специалисти, за да могат лесно да правят справки, да си водят бележки и т.н. Те обаче са малко, така че подобни издания няма начин да бъдат евтини.

От друга страна бестселърите и тези, които наричам еднократки – т.е. книги, които се четат на един дъх и “не те оставят”, докато не ги прочетеш, но след това не предизвикват желание за повторно четене биха се продавали лесно в големи количества на прилични цени. Особено, ако става въпрос за дълга поредица, където вече, освен ценовия проблем идва и въпросът за съхранението и хроничната липса на място. Там електронните книги ще “вървят”.

Да, ама за е-книгите трябват сървъри. Те не са евтини. Ако пък се ползва собствен сървър, харчи ток.
Да, но я да видим цените:
Тук давам линк към един немски сайт, където може да се наеме сървър (виртуален, dedicated, облачна услуга и т.н.), който някои мои приятели и колеги ползват. Вижда се, че цените не са никак непостижими. Особено като се види обемът на предлаганото дисково пространство и се има предвид, че една е-книга е от порядъка на стотина килобайта. Давам този сайт, защото като надеждност и цена е много добро решение, но има и български и други подобни места, където може да се наеме сървър на сносна цена.

Продължаваме напред.

DRM Да, тук вече настъпваме яка мотика. Блажев е обяснил добре проблема с DRM. ОК. За преводните издания няма накъде да се рита. Обаче защо и българските също се товарят с това нещо? Нали много издателства се бият в гърдите, че подкрепят българските автори, а оскъпяват книгите им излишно? Да видим, какво казва статията:

Българските книги? Да, тях можем да издаваме без DRM, така е. Но тогава всеки файл може да бъде копиран безброй пъти.

Мдаа. Така е. Въпросът е, че всеки който може и има склонност да качва книги в “Замундата” може и да свали DRM. Не представлява трудност.
(Едно на ръка, че за хора като мен, които ползват линукс и нямат устройство за четене на е-книги, единственият начин да четат книги с drm е да го свалят. Затова и не купувам книги с drm. Не искам да плащам за нещо, което ми пречи, а и не искам да нарушавам каквото и да било, макар че ако си купя книга, би следвало да мога да я чета, или бъркам нещо?)
Така че, DRM “защитава” единствено интересите на Adobe. Не и на авторите, нито на издателите. Така че аргументът “защита” за българските издания не струва.

Amazon.com Вече може и български книги да се продават през Амазон. Наистина не разбирам, защо повечето българските издатели гледат на Амазон като на враг, а не като възможност? А и защитата на Амазон е наистина защита и се сваля много по-трудно, от цитирания DRM. Писах по-горе, че нямам “четачка”, но ако има достатъчно книги на български на прилични цени, ще си взема Киндъл. То и сега съм го планирал да си взема де.

Булгар! Булгар!
Мда. Това е може би един от най-големите проблеми. Да припомня стария виц: “И пет лева да стане бензино, я пак че карам, и пет стотинки да стане, я пак че краднем!”
Уви, преди време “Читанка” проведе анкета сред ползвателите си, колко време да е гратисният период, след излизане на книга, преди да се появи “на рафтовете” на електронната библиотека. Още отдавна имаше такъв период от две години, но бе проведено допитване. За съжаление много хора гласуваха да няма такъв изобщо! По този случай “читанкаджиите” увеличиха гратиса на 5 години, решение което приветствам. Макар че според мене 2 години са достатъчен период, за да се разпродаде една успешна книга и след него свободният достъп само би увеличил продажбите, но и пет години е добре. Но резултатите от гласуването показват, че много хора не ги е грижа за труда на авторите и издателите. Уви.

“И ко праим тогаз?” Ми, “ко” – нищо.
“Читанка” се грижи за издателите – виж по-горе. В “Замунда” малко хора качват а и малко търсят книги там. Тук-таме че изтекла някоя книга сред няколко потребители, не е проблем. А ако някой издател прекалено се страхува от мечки – Киндъл е сигурно решение. Освен това, когато има евтини книги, много повече хора ще кажат на “замундаджиите”: “Толкова ли не можеш да дадеш 2-3 лева, а ровиш там”. Превъзпитанието на потребителите ще се самоорганизира.

Книгите не са скъпи, а напълно по джоба на читателите, твърдят хора като Александър Кръстев. На такива хора бих препоръчал да си извадят главите от там, където са ги заврели и да си проучат клиентите (да, драги ми издатели, читателите сме ваши клиенти, не забравяйте това!). Като изключим хората, които четат основно издания на Курбай (КУелю + сРодници + БукАЙ), повечето четящи не са заможни хора. (И не, г-н Кръстев, не пуша!) Примерно, някой правил ли е проучване на имотното състояние на читателите да речем на тази книга? И не, номерът “познавам един, дето има много пари и си я купи” не върви. Учили сме статистика, а някои и сме я ползвали.

Търсенето на електронни книги намалява. Моля, дайте по-сериозно. Като се поразрови човек, ще види, че не е така.
Едно линкче.
Второ линкче.
Стига за сега. Дал Гугъл инфо!
Като порови човек вижда, че търсенето на четящи устройства наистина намалява, което е нормално, има насищане все пак. Но продажбите на електронни книги все още расте, макар и със забавени темпове. А и идва смяна на поколенията и тези хора с предразсъдъци спрямо електронните книги ще намаляват все повече. Хартиената книга няма да изчезне скоро, но бъдещето е на електронната.

А сега накъде?
Трудно е да се каже. Може би съществуващите решения на проблема не са най-правилните. Може пък някой български издател да намери по-ефикасен начин за разпространение на електронни книги, така че и читателите, и издателите да са доволни. А знаем, който е първи, той печели най-много.

А начини има.
Вярно е, че музикалната индустрия много се различава от книжната. Обаче в музикалната вече са открили правилното решение: Spotify. От както има Spotify, не съм “свалял” музика.

Не, не,  комисар Колев! И преди не съм свалял… Това са инсинуации!…

ПП
Слагам коментара на Владимир Кабрански тук, тъй като е човек, който е издавал книги и има по-добра представа от нещата:

“Определено не е вярно, че разходите са само с 30-40% по-ниски при електронните книги. Обикновено те се правят, като втори избор за готова и излязла от печат книга. Няма редакция, корекция и разходи за корица. Това са още 30-40%.”

Но даже и без тази корекция, подходът към ценообразуването явно е погрешен.

ППП
Коментар на Парашкева Михова от фейсбук:
Като каза Spotify – Kindle Unlimited е същото. Такса на месец и неограничен достъп до включените заглавия.
Интересно! Значи имало варианти!

Ново развитие по темата:
Както писах тук, “Сиела” вече ползват друга защита, която не пречи на клиентите.
Също така и “КНИГИТЕ.БГ” – електронната книжарница на издателство “Буквите” също вече ползва друга защита, а не противният и безполезен DRM.

Цунг-цванг

Айде и аз да си кажа, по много наболялата тема за ЕРП-тата.

Първо да уточня, че темата ми е абсолютно неясна, така че ще разсъждавам като лаик без никакви претенции за достоверност.
Казах.

И така, уточнявам още, че въобще не ми е ясен смисълът на тези организации ли са, дружества или дявол знае какво. Не разбирам и защо трябва да има фирми за топлинно счетоводство. Въпреки многото писания по въпроса, които съм прочел. Може би от прекалено многото обяснения смисълът на нещата съвсем ми избяга и е “някъде там”… Както и да е.

Наскоро прочетох една много добре обоснована статия на Йордан Янков във фейсбук. Който няма акаунт там може да прочете по-кратък вариант със същите изводи тук.

И от двете статии изводът е, че основните “вземания” от сметките за тока ги прави държавата (нищо чудно) а за ЕРП-тата остава някаква нищожна печалба, толкова нищожна, че даже едва ли не са на загуба. И тук започва да ми дрънчи едно звънче и да ми просветва алармена лампичка. Защо аджеба някой ще се натиска да прави нещо в чужда държава, ако няма “келепир” от цялата работа?

Още повече като се присетя, че въпросните дружества си разпределиха страната на зони и всяко не гледа в канчето на другите (конкуренциия – йок!) а си стриже неговите овчици лампичката се превръща в сценичен прожектор а звънчето отеква с гласа на Цар Камбан какъвто би бил, ако не беше се счупил “царят”.

Както казах, числата в цитираните статии са много убедителни. Но от друга страна съм виждал по въпроси, които разбирам добре, погрешни изводи, подкрепени с убедителни за незапознатите с въпроса числа. Така че като видя убедителни числа по въпрос, който не разбирам, се замислям, до колко числата са наистина верни. Но няма от къде да ги проверя, така че няма да ги коментирам, приемам ги за правилни.

От друга страна, за да имат мерак ЕРП-итата да стоят в България и да извършват каквото там извършват, явно имат интерес.

Варианти има много. Като започнем от парите под масата. Всъщност те са в началото на всяка сделка, в която седи от едната страна държавата, за това да ги оставим и тях настрани.

Другото е шашмите със сметките за ток. Ето наскоро прегледах фактурата на майка ми и се оказа, че и начисляват само дневна енергия. Бързо “разследване” в района установи, че не е единичен случай. Другите жертви бяха също пенсионери, които си плащат чинно сметките, без много много да гледат за какво плащат. Случайност? Може би…

Случаи на манипулирани сметки има много. При подаване на жалба ЕРП-ито възстановява понякога част от надвзетата сума, изчислена по методиката “едно към кеси ми”.

Манипулации има не само с електромерите.
На много места напрежението е по-ниско от стандартното. В доста от случаите заради недостатъчно мощности и много повече консуматори от разчетените за дадения трафопост, но в други случаи при налични мощности пак напрежението е по-ниско.

Дали ЕРП-то печели от това не знам, но определено сметката на потребителите расте. Днес по някоя телевизия експерт обясняваше как при по-ниско напрежение пак ще се плати същата цена защото знаем, че токът е равен на напрежението, разделено на съпротивлението, което в случая е (относително) константно. Така че чисто теоретично би протекъл същият ток.
Ама от друга страна при по-слабо загряване топлообменът с околната среда действа по-дълго време, така че ще трябва да си загряваш манджата доста по-дълго, отколкото ако проблемът беше само в по-ниското напрежение.

Впрочем котлоните и фурните са най-малкият проблем. Всеки електроуред има номинално напрежение, при което работи най-икономично. При работа при напрежение, различно от номиналното, електроуредите се превръщат в лами. Особено силно това важи за климатиците. Човек, който е решил да пести отоплявайки се с климатик, току се оказва много неприятно изненадан от сметката.

Това бяха само някои от възможностите, заради които на ЕРП-ито може да е изгодно да кеси в България уж за жълти стотинки. Предполагам, методиките за изхранване на отговорните кадри на дружествата са много повече и с по-голям размах от родените от скромното ми въображение.

Друг източник на печалба за ЕРП-итата и подобните им организации е, че те на практика ползват безлихвени кредити от потребителите. Отчитането веднъж на няколко месеца и начисляването на “прогнозни” сметки си е буквално кредитиране от страна на населението. После уж връщат надвзетите пари, пак изчислени по неясна методология. А междувременно печелят от тях. До колкото аз не съм нито банка, нито друг вид финансова институция, не съм съгласен да кредитирам богати фирми.

И идва въпросът – какво да се прави.
Да се махнат ЕРП-итата и да се одържави дейността им?

Ами какво пречи на държавната фирма да прави същите далавери и да запази цената на тока на същите, че и на по-високи нива?

Истински Цунг-цванг ((Позиция в шахмата при която всеки следващ ход води до влошаване на положението и няма полезен или неутрален ход.))

Изобщо “капитализмът” в България дойде по неестествен начин. Държавните монополи бяха префасонирани в частни, конкуренция реално няма.
Нито държавна структура би решила проблема, нито частниците са решение, след като идват директно с монополно положение, или с картелни споразумения, както е в други области, да речем бензиностанциите.

Единственото правилно действие, което виждам е да се протестира, защото кроткото свеждане на главите от страна на стадото води само до увеличаване на апетитите на вълците.

Днес пътувах с метрото

Предишният ми пост на транспортна тема предизвика голям интерес, включително и от вестник “Преса”. (за интересуващите се ето къде)

Благодаря на представителите на вестника за интереса към материала, както и за точното спазване на лиценза, под който съм го публикувал. Екипът на “Преса” показва, че наистина се отнасят професионално към работата си, за разлика от някои други известни вестници.

Та на темата. Въпреки че както писах в предишния пост, метрото за местата, които обитавам е неудобно, реших да се вслушам в съвета на Милена “Ходете, момчета!
Всекидневно ходете пеша!”
, от времето, когато беше вокалистка на група “Рок квартет” (имаше и такава група).

Оказа се, че при бърз ход мога да стигна до метрото за 40 минути, което е добре. При хубаво време не е лошо да се разходи човек.

Станцията беше интересна – има ескалатори, ама на половината стълбище… другата половина – без. Аз обикновено не ползвам такива съоръжения, но понякога се налага. Поне има асансьор за хората със затруднено придвижване… от едната страна на улицата. Но поне има. На новите станции са се погрижили за такива съоръжения, но за съжаление, повечето от старите не могат да се похвалят с такива.

Съвсем наскоро ни се наложи двама човека да пренесем близо 70 кг. от единия край на Виена до другия. Не бе никак трудно. (А да, там не дупчиш билетче за багаж. Много ми се смяха, когато питах дали трябва) Навсякъде, на всички станции има асансьори и ескалатори, така че с багажа се справихме без проблем. Не ми се мисли, как бих направил същото упражнение в София с градския транспорт. Всъщност съм го правил, ама на доста по-млади години.

На касата пак изненада – вече няма комбинирани билети за метро и градски транспорт.

На станция НДК слязох и сравнително лесно стигнах до площада пред НДК, после разбрах, че имало и друг тунел, който води в подлеза до спирките. Но никъде няма табела, кой транспорт в коя посока е. И в двете посоки на перона пише “Площад България”… Един мой познат така беше излязъл долу при тролеите, вместо на спирката на трамвай 7 и после му се наложи да мине пеша под дъжда, който тогава валеше до спирката, понеже да се върнеш през подлеза трябва пак да си щракнеш билетче. Надя тук е описала много подробно затруднената ориентация в метростанциите, както и сбърканите табели тук-таме, така че няма да задълбавам повече по темата. Само си спомням как във Виена на картите във влакчетата, на спирките и на метрото и на другите превозни средства пише всички възможни връзки и плюс това ти ги съобщават по уредбата.

Поредната изненада беше на спирката на “седмицата” – няма я вече “барачката” където продаваха билети. Та няма и от къде да вземеш талонче от 10 билета, поне ватманът имаше билети.

И като цяло за метрото – за северната част на “Надежда” и “Свобода” вече писах, но в цялата схема на метрото за съжаление това не са единствените недоразумения. Станциите са “изсипани” по странна схема, а не са съобразени с удобството на по-голямата част от живеещите по маршрута (то ясно е че със всички няма как да се съобрази) .

Примерно метростанция “Хан кубрат” е сложена така, че от едната ѝ страна е надлез “Надежда”, после следва промишлена зона, така че е разположена в края на обитаема област. По-удачно щеше да е, ако е по-навътре в квартала.

Станцията на университета е добре, но тази на стадиона, защо е там, като се има предвид че от едната до другата станция пеша пътят е 5 минути? Е, айде да са седем. При бавен ход. За сметка на това един дълъг участък до “Жулио-Кюри” е без станции. Вярно, че метрото там минава под парка, ама пита се тогава в задачата, защо минава от там? Не бе ли по-логично да заобиколи и да покрие други квартали, като “Яворов”, района на “Ситняково”, евентуално “Гео Милев”?

Като цяло, метрото на много места, особено първата линия дублира основните линии на наземния транспорт, а хората в кварталите пак са встрани и трябва да изминават големи разстояния пеша или на кон, опа, с друг транспорт за да стигнат до основните “артерии”.

А сега и за цените. Малко са щастливците, които могат да пътуват само с един транспорт.

Картата за метро за 1 месец е 35 лева. Няма комбинирани карти за метро и поне още един транспорт. Да не говорим, че на повечето хора им е необходим един транспорт да стигнат до метрото и още един до крайното назначение, но поне за метро и още един ако имаше на преференциални цени би било добре, но няма. Както казах, вече ги няма и комбинираните билети по 1,60. Талончетата от 10 билета, при които едно пътуване излиза 80ст. не важат в метрото. Няма и часови билети вече.

По повод часовите билети да отворя една скоба, присъствал съм на скандали с контрольори, когато човекът се е качил, а часът е изтекъл по време на пътуването. Което в софийските задръствания е напълно възможно. В Марсилия имаше магнитни карти, които важат 1 час. Но ако се качиш в 59-тата минута и я маркираш, картата ти важи докато слезеш. Бях питал дали е така, но все пак се попритесних, когато при подобна ситуация се появи контрольор. Подадох си картата с лека тръпка в корема, той я провери, върна ми я и благодари учтиво. Но това не е в София, уви.

В София, ако нямаш удобен транспорт, приключението “отиване на работа” излиза доста скъпо. Как тогава метрото да поеме голяма част от трафика, след като на хората не им е изгодно?

Да видим прословутите паркинги на началните станции, за хората, които идват по работа в София за един ден. Там първите 2 часа са безплатни, после ти цъкат по 50ст. на час. Изглежда добре, ама ако трябва да ползваш няколко транспорта, по-изгодно ще е да си продължиш с колата, че и синята зона да си платиш.

Писах вече, чe трудно се намира, от къде да си купиш билети или карта за градски транспорт. В станциите на метрото се продават билети само за метро…

Да разправям ли за Виена, Марсилия, Рим и т.н., където в станциите можеш да купиш (почти) всички видове карти, които се продават за съответния град? Няма смисъл.

Цената на транспорта в София е силно неадекватна на възможностите на потребителите му. До колкото знам, почти навсякъде градският транспорт е на дотации. Подържа се, защото благодарение на него се спестяват много други разходи и като цяло се увеличават приходите. Когато човек няма проблеми с транспорта, по-лесно стига до работа, има повече време за нея и т.н.
Ето малко малко по-подробни разсъждения по въпроса.

Въпросът е колко да са дотациите и колко да поеме потребителят. Нашите “икономисти” уви май се надяват да спечелят Нобелова награда за икономика, като постигнат първият в света самоиздържащ се ( а в мокрите им сънища и печеливш) градски транспорт. Е, не става така.

Е, при този целия негативизъм, няма ли нещо положително?
Има. Станциите са много красиви. Може би нашето метро е най-красиво, от всички, които съм виждал. (за Москва и Санкт Петербург не знам. Казват че там било уникално)

Та в заключение. Софийското метро е едно много необходимо съоръжение, което уви, поради лошо планиране и неадекватна експлоатация едва ли покрива 40% от потенциалния си капацитет.