Monthly Archives: February 2008

Пак за банките

След предишните ми недоволства от някои безумия, на които съм се натъквал в банките, да си продължа с мърморенето.

Тоя път обект на недоволството ми е СИ Банк – които са миропомазани да събирт парите на хората за данъци.

Миналата година, когато подадох успешно данъчната си декларация ми обясниха, че трябва да платя в СИ Банк (предишната година беше в ДСК).

Намерих клон на въпросната банка и свикнал на реда в някои по-съвременни банки се запътих към касата с необходимата сума, с която трябваше да се разделя в полза на бюджета.

Заставам там и усещам потупване по рамото – охранителят ми обясни, че не ми е там мястото.

Хубаво – къде тогава.

Аха – трябвало първо да попълня едно формулярче – баш като по соц. време.

Continue reading

Бимбовска история, разказана по бимбовски

Първо – кво животно е това “бимбо” и с кво се консумира – тук е май най-добрата статия, която съм чел по въпроса

Излъгах се тия дни да гледам “Русата амбиция”.
Подмами ме рецензията, която твърдеше, че това се явява римейк на “Работещо момиче”.

Преди не бях обърнал много внимание на работещото момиче – един филм, който ми беше харесал, оставил приятно впечатление и толкова. Сега разбрах, че всъщност е много добър филм!

Напръв поглед стандартна история за амбиция, подлост и интриги със щастлив край.
Стандартна, но разказана чудесно, със запомнящ се актьорски екип. Този филм донесе номинация за”Оскар” на Мелани Грифит и я изстреля сред кинозвездите.

Останалото актьорско присъствие, начело с Харисън Форд също е забележително, както и чудесната режисура и сценарий.

Интригата и разрешаването и също звучат убедително, въпреки, че нещата се оправят “като на кино”.

Така че с големи очаквания загледах “амбицията’. Добре започна, докато наивната героиня на Джесика Симпсън отиде в големия град и откри, че годеникът й е позабравил за нея.

И до тук.
Continue reading

Оти да се косим, като че ни мине

А и да не мине, на кого му пука.

Поводът за това излияние са два линка, които получих току що
http://www.zazz.bg/play:f024ba4a
и
http://www.vbox7.com/play:ad1ca284

които отново ми припомниха историята с пишман “изследователите”, които отрекоха баташкото клане.

Едно събитие влачи след себе си много асоциации – в случая от някъде ми изникна спомен за ехидната реакция на Пейо и някои от читателите му по въпроса.
Тогава, когато прочетох поста и коментарите, доста ми се вдигна кръвното, но след това размислих, че всъщност Пейо, както и повечето читатели на блога му са по-млади хора, израснали при друга обществена нагласа. От ония събития е минало много време и връзката между поколенията е прекъсната.

Естествено аз също не съм живял по време на Робството. Обаче съм раснал сред хора, които познават съвременици.
Continue reading

Не на подслушването

Протестченцето мина тихичко и кротичко (както трябва и да бъде де, надявам се никой не е очаквал скандал и погроми 😉 )
Бяхме 30-ина протестиращи човечета и малко повече журналисти, които на пръв поглед придаваха допълнителна плътност на групата.

Може би всъщност хората, които дойдоха бяха повече, но някои идваха, други си тръгваха така че, през повечето време присъстващите бяха малко.

Така, не знам с тая “масовост” какво послание успя да изпрати протестът към останалата част от населението. Предполагам, че в очите на случайния минувач нестройната групичка е била просто поредната “група граждани”, недоволни от нещо, която най-често събужда раздразнение, присмех и дори презрение.

Не съм наясно, как може да се обърне наистина внимание на хората за сериозността на проблема за следенето на Интернет трафика. За повечето хора, нямащи достъп до мрежата, в Интернет се мотаят само разни “хакери”, педофили и “крадци на интелектуална собственост” – образ, който непрекъснато се предава от средствата за масова хипнотизация. Представям си, как средният, неинтернетстващ гражданин доволно потрива ръце и си казва “Хак им е!”.
Continue reading

Пустите му ‘акери!

Преди малко чух по Националното радио, как опитът за онлайн регистрация на желаещите да запишат децата си в детска градина и ясли се е провалил с гръм и трясък.

И естествено – виновни пак са “хакерите”!

Представям си Злият Хакер. Седи сам в тъмното мазе, лицето му, осветено само от светлината на монитора очертава зловещ профил.
Continue reading

В тежък пристъп на човеколюбие

Нося във джоба кило динамит
крия в мазето бидон със иприт.

Стягам базука и остра кама
стоманена щанга и здрава тесла.

Напалм и гранати складирам в захлас
на горчиви бадеми ухае у нас.

Готов съм за здрав социален контакт
човек за човека не брат е а враг!