Monthly Archives: June 2008

Социалистическият модел

Когато става въпрос в разговори за конкуренция и пазарна икономика, често чувам и от много интелигентни и по принцип умеещи да мислят хора подобни разсъждения: “Не може ли да се сложат добри специалисти, които да ръководят нещата?” Когато спомена свободна конкуренция, стремеж да излезеш пред другите, антимонополни закони, някакси го пропускат покрай ушите си и си продължават да настояват, че само кадрите могат да оправят нещата.

Спомням си в началните години на “прехода”, когато се случваха доста интересни събития, като демонстрации и граждански неподчинения, колегите, с които тогава работех, всички до един партийци (!!) кършеха ръце, недоумяваха какво става и си мърмореха – “дано отгоре да успеят да взема мерки!” По никакаъв начин не успяваха да излязат от стереотипа да чакат някой “отгоре” да действа и да решава.

Социалистическият модел на мислене здраво е пуснал корени в масовата психика и не иска да си отиде толкова години. За това без съмнение има принос и развитието, което наблюдаваме в България. Реално истинска конкуренция у нас (почти ) няма. В сферите, където са големите пари има негласни картелни договорки и нищо не се конкурира. Очеваден пример са мобилните оператори. Надявахме се, когато дойде трети оператор цените да спаднат, но … зв̀ънци. Все още хора от чужбина говорят по-евтино с абонати в България, отколкото вътре в самата страна. Но да бяха само мобилните оператори. Цените се договарят между едрите играчи, дребните производители биват рекетирани с негласната благословия на държавата.
И това е естествено имайки предвид от къде са парите на всички тия големи играчи.

Но все-пак къде по естествен път , къде под натиска на ЕС монополът полека трябва да тръгне натам, накъдето му е мястото и да се създадат условия за истинска конкуренция.

В кибернетиката има един принцип – за отрицателната обратна връзка. Тоест създава се връзка между изхода и входа на една система. Когато на изхода започват да постъпват повече данни, продукция, информация, електрони и т.н. част от тях се отклоняват към входа (с обратн знак) и намаляват потока, който влиза в системата. Обратно, когато потокът на изхода намалее, през обратната връзка намалява притокът към входа и той се отваря повече, като продуктивността на системата се увеличава. Така системата се саморегулира. Един оператор, колкото и да е бърз, не би могъл да реагира достатъчно бързо и адекватно във всички моменти на промяна на състоянието на системата, да не говорим, че при много системи времената се измерват в милисекунди, даже в микро и нано секунди.

Обществото и икономиката представляват също такива кибернетични системи и принципът за обратната връзка важи за тях с пълна сила. Конкуренцията се явява именно вариант на обратната връзка при тия системи. Има и други разбира се – като обществено мнение, да речем. Сложен обект като обществото или икономиката в частност не могат да се опишат само с такъв елементарен модел, просто разглеждам едно принципно положение.

Когато липсва обратна връзка колкото операторите – в случая управляващите органи (или тези отгоре) да се стремят да регулират системата и колкото да са опитни, неминуемо и самите те внасят шум, не могат да реагират на всички изменения. В резултат хаосът в система се натрупва, след което тя неминуемо се срива.

Сложна система като държавната икономика може да има много повече резерви и степени на свобода отколкото да речем един трептящ кръг и срутването е по бавно, но в крайна сметка неизбежно.

Homo ?

Homo на латински означава човек. Който се е надявал да прочете нещо свързано със старогръцкото значение на думата, може да пропусне текста нататък.

Както вече уточних аз принадлежа към породата Homo Sapiens Neanderthalensis, докато обкръжаващите ме екземпляри величаят себе си с гордото Homo Sapiens Sapiens, или ще рече разумен на квадрат?

Питам се, колко ли разумен може да се нарече този наш съгражданин, решил да развъжда пирани в язовир? За да ги продава по 2000 лева парчето. А че някой може да влезе в язовира, или просто да падне в него?

А че пираните могат да “изтекат” през преливника и да напълнят сума водоеми?

Честито. след като детето ви бъде пребито за разнообразие в училище, бъде зарибено от наркопласьори и обрано или изнасилено от неосъдени рецидивисти, добавя се и възможността да бъде оглозгано до кокал, ако има неблагоразумието да отиде да поплува. Не че къпането в язовири е безопано, но така или иначе доста деца го правят. Сега освен опасността от удавяне има и реална опасност от изяждане.

Все си мисля, че по нашите географски дължини и ширини се е завъдил някакъв нов, непознат още за науката вид – non sapiens, който изсича горите, залива с бетон всяко свободно кътче, тъпче с боклуци хранителните продукти, гази на пешеходните пътеки и вече подготвя следващото оръжие за унищожаване на представителите на извехтелия вид sapiens – пирани.

Когато се претъркули колата…

Григор е пуснал едно шеговито клипче, което по скромното ми мнение трябва да се види от колкото може повече хора.

Та всеки, след като се посмее, да се позамисли следващият път преди да каже:

“Аз няма да гласувам/ходя по митинги/участвам в подписки/имам собствено мнение/мисля”

ПП:

А грешка, откривател на находката била Сами!

Приказка за нÀуката

Както писах в предишния пост, след като армията беше обявена за ненужна и имотите й бяха разграбени, идва ред на БАН.

Както министърът каза, от БАН нямало нужда, науката се правела на други места.
Наскачаха разни хора да показват статистики – колко публикации имало, колко патента, ама народът не се вързва! Средностатистическият булгаристанец, здраво стъпил на земята казва: “Ее, той министъро умен чиляк – знае! А тия прости уч̀ени да хващат мотиката, да видят как се изкарва лебо!”

Та по тоя случай, да се включа и аз в хора на потъващите към оркестъра на Титаник и да ви разкажа една приказка:

Имало едно време
(тъй де, щом е приказка, от едно време трябва да започват нещата)
имало едно време едни чичковци. Ама такива – особени. Вместо да си гледат ракийката и салатката, правели едни големи сметки, ровичкали по разни вещества и измислили нещо. Какво ли? Измислили, как най-малките частици, дето от тях са направени нещтата да ги цепят на още по-малки! И го кръстили Ядрен разпад. И за какво им трябвало това?

Ами като цепели малките работи получавали големи енергии.

Ама то не само чичковци имало. Имало и лелички. Една леля Мария например.
Не бе, не тая с “Бонукса”! Една друга. Дето вместо да пере с “бонукс” обичала да смята.
И вместо да забърква манджи бъркала странни смеси. Глей я ти нея! И една леля Ирен имало. Абе и други лелички.

Да, ама едни други чичковци и лелички пък решили да им направят наопаки на тези. И измислили, как да свързват малките работи. Тогава получили още по-големи енергии! И кръстили цялата работа Термоядрен синтез. Сложно ли ви звучи? Няма страшно – то наистина е МНОГО сложно. Така че – няма да се плашите!

Хората останали много доволни. Щото при Ядрения разпад ставало много голямо Бум! А при Термоядрения синтез още по-голямо Бум!

А хората много обичат да правят бум. Малките хора правят бум с капси и пиратки. Големите пък с бомби, гранати и коктейли “Молотов”. Това последното не се пие! Не се и яде, а с него се палят пожари. Щото хората много обичат и да играят с огън! А само най-най-най-големите хора правят от време на време Бум с ядрени и термоядрени бомби. И като направят голямо Бум става едно много голямо мазало. И най-най-най-големите хора много много се радват. А останалите, по-точно тези, които от тях са останали, те… Абе кой изобщо се интересува от тях!

Хубаво, ама имало пък едни други хора, дето не обичали да правят Бум. Искали да използват големите енергии за да се топлят, да си светят и да движат машини. Ядрения разпад го накарали да помага. И той помагал, ама и бели правел. А и боклук оставал.

При Управляемия термоядрен синтез нямало да има такива опасности. А и гориво колкото искаш.
Да, ама Управляемият термоядреният синтез не се давал. Казал им на тези хора: “Ако искате да ме получите, трябва много да се учите!” И те учили, експериментирали и пак учили. Така повече от 60 години! Някои се отказали – не може да бъде направено казали. Но други продължили да опитват. И най-накрая, преди няколко години получили положителен резултат!

За да накарат частиците да се свързват, едни чичковци французи, измислили голяма галимация с лазери. Лазерът е една особена лампичка, дето свети бамбашка. Някои лазери светят толкова бамбашка, че чак метал пробиват. Ама тука ги ползват не да пробиват, ами да нагряват и свиват натясно разни капки. От деутерий. Кво е тва ли? Гугъл знае!

Да ама лазерните лъчи, като всички други трябва да се насочват с огледала. Само че не какви да е, а специални. Дифракционни решетки им викат. Не бе, не такива решетки, като на пандиза. Чешит. Т.е. дифракционните решетки се използват да вкарват в правия път не пандизчии, а лъчи.

Обаче на французите решетките им много бързо горели. А били големи и скъпи.

Та един друг чичко – българин, дето работи в същото мазе като мене ( да именно мазе. Върху което наскоро се изляха литри вода от ръждасалата канализация. Върху лазери, монохроматори и други скъпи уреди, ама това е извън приказката) измислил как да направи такива решетки, дето да не горят. Хем и на порядъци по-малки ги направил. Което освен всичко друго ще рече и по-евтини.

Да ама едни чичковци- японци, дето и те участвали в галимацията, нещо не му повярвали, че е толкоз печен. Взели решетките да ги тестват. Тествали дни и нощи. И накрая се отказали. Скъпи тестовете им излезли . Яки лазери и големи енергии трябвало. А решетките не мръднали. Били със същите показатели както в началото на тестовете. И японците казали “ашколсун”! Само че на японски.

Та чичковците-французи викнали нашия човек за консултант. И сега тия решетки ще се правят в една много голяма френска работилница.

А какво остава в крайна сметка за България? Сетихте ли се? Който познае първи – награда – 3 минути положително мислене сам, пред огледалото!

Вярно, познахте! Остава махалото. (Не не на Фуко, едно друго – сещате се, нали? Защо така му викам ли? Ами нали приказката е за н̀ауката – трябва да се изразявам н̀аучно.)

Та това е.

Мога и други приказки да разкажа. За един чичко, дето измислил разни чалъми за дисплеи на телефони и всякаква гмеж джунджурии.

За един друг, дето направил специален лазер, дето сега го продават американски и австарлийски фирми.

За едни слънчеви батерии, дето дават много по-голям добив от това, дето може да се види по каталозите.

И за..

Абе за много работи.

Важното е във всички случаи, че за България остава само едно голямо и здраво … махало!

Защото нищо, че това са български успехи. Важното е, че държавата – т.е. бандата чиновници, която я представлява, нямат интерес. Личен.

Но както пееше Буги Барабата:

“За кво ли ви пея?
На кой ли му пука?!”

11.06.2008 – Mark Knopfler

Хубав пролетен ден. Слънчево и топло, но не горещо. Оживление около НДК. Разглежаме изложбата на “моста на влюбените”, както видях, че го пишат от известно време и се отправяме към входа.

В 19,45 седим пред вратата на залата. Вътре се чува, че саундчекът още не е приключил.
Почти в 20 часа вратите най-после са отворени. Заемаме местата си. По сцената още щъкат роудита. Позната ситуация, но поне го нямаше едночасовото висене и блъскане пред входа под снега.

Този път обаче аз предвидливо съм се запасил с вестници и списания и чакането минава по-леко.

20,55 – лампите угасват, прожекторите лумват и потъваме в магията на музиката. Буквално!

Най-напред “чичо Марк” и групата му ни поднесоха от по-новите песни, сравнително по-спокони и първите около 40 минути бяха минути на пълно отпускане и релакс.

Наред с магическата музика осветлението и ефектите бяха много добре подбрани, в меки пастелни тонове. Светлините внушаваха картини на магическа гора, звездно небе, есенна поляна, селски калдаръм, мъгла над езеро и много други красиви картини, за които е необходимо съвсем малко въображение и вгълбяване в музиката, за да можеш да ги видиш и да се потопиш в тях напълно.

Във втората част на концерта Марк започна да нажежава обстановката с песни от времето на Dire Straits. По-голямата част от публиката изглежда очакваше точно тях и реакцията беше много по-бурна. Аз специално харесвам еднакво и старите и новите песни на Марк Нопфлер, но беше много приятно да чуя на живо някои от старите хитове, като Sultans of Swing или Brothers In Arms.

Всички от групата са страхотни музиканти, повечето мултиинструменталисти, като особено ме впечатли човекът, свирещ на цигулка, флейта и банджо, но не можах да открия името му.

За да се постигне характерният за музиката на Марк Нопфлер звук, групата е стабилно оборудвана с инструменти, включително роял, хамънд орган и контрабас. Всичко това, съчетано с брилянтната китарна техника на Марк и разкошните му композиции се изля като поток от хармония, красота и съвършенство, който и ужасната акустика на зала 1 на НДК не бе в състояние да съсипе!

Далаверинг къмпани

Миналият четвъртък ми се наложи да мина през градинката до Народното събрание. Неочаквано там заварих сбирка на еколози. Поостанах малко, ако бях разбрал за събитието по-рано, щях да си планирам деня така, че да поседя там по-дълго, но това са подробности.

Една от темите, които ораторите застъпваха, беше наказателната процедура срещу България заради екомрежата “Натура 2000”, която Европейската комисия започна
Всички ръкопляскаха, аз също. Но си мисля за тази държавата, чиито поданици се радват на наказателна процедура срещу нея. И какви са тия поданици, които вместо да протестират, се радват на наказнието? Мазохисти? Нее! Точно тези, на които не им пука, не се интересуват, не знаят какво става около тях, те са мазохистите. Или просто, както Григор ги нарича – добитък.
Continue reading

Изпростяваме бавно…

Вижте това, но предупреждавам, никак няма да ви стане приятно, освен ако не сте със “специални” наклонности.

Насилието е гнусно, но най ме потресе, как останалите келеши се мотаят наоколо и снимат, явно доволни от “представлението”.

Оптимистът Longanlon казва, че няма място за паника, че още Аристотел се е вайкал, че младото поколение изпростява.

Съгласен съм с г-н Стойков, че както пише в цитираната статия, културната и образованата част от населението е много малка, а простотията е повсеместна.

Обаче по наше време нямаше такива изпълнения, както тия на клипчето. Най-тежката проява на насиле беше гимназистите да карат “зайците” да им купуват цигари.

Нямаше го и това:
http://e-vestnik.bg/3822
Continue reading