Шляейки се по белия свят бях пропуснал поредната дандания относно самозабравянето на някои хора.

Вчера при акулата забелязах да се спряга името на Иво Сиромахов, видя ми се доста несвързано, докато най-накрая разбрах, за какво бил шумът. Бай ви Иво плагиатствал и като го обарали, вместо да се извини се държал арогантно.

Недостойна постъпка, дума няма.

Но тук няма да нищя господина Сиромахова – то си е на неговата съвест.

Покрай данданията веднага се нагнездиха разни, кой недоразбрал, кой … той си знае и ревнаха за торенти, читанки, “пирати” и прочие

Например: Чест прави на Денислава Симеонова, че се е опитала да предостави всички гледни точки в публикацията си, но не прави чест на тези, които искат да четат книги безплатно в нета, да теглят филми от пиратските тракери и да се спазват авторските права на туитовете им. – от тук.

Подобни изцепки има и в коментарите под статията в “Капитал” и къде ли не.

Айде, за торентите темата е дълга, да не я нищим, че ще стане (отново) безкрайна.
Става въпрос за омесването на понятията, което може би се дължи на това, че издателските права (Copyright – права за копиране) у нас много “тарикатски” са наречени “авторски”.

Не помня кой, май Шаркан – сам той много добър писател, беше споменал, че единственото авторско право е да не се подписват други под произведението му (цитирам по памет). http://www.gatchev.info/blog/?p=983#comment-313611 Всичко останало е в сферата на издателските права. Това твърдение може да не е юридически издържано, но точно отразява същността на проблема.

И за тези, които щом някой се обади, че е бил изплагиатстван скачат на нож с антиторентско/пиратско/читанкски лозунги да поясня – никой от портестиращите – в конретния случай срещу Сиромахов, но не само, даже и да гледа “пиратски” филми, или чете в “Моята библиотека” не издава (или продава ) въпросните произведения под свое име. Така че нещата са несъвместими.

Те за това става въпрос, или да цитираме незнайния народен автор – “Де е Ямбол, де е Стамбул”