Monthly Archives: January 2016

Сбогом Каварна. Да живее “Каварна Рок Фест”

Уви – последният ми пост за каварненския фест се оказва наистина последен. Поне за неизвестно колко дълъг период.

Тенденцията, новата кметица да руши традициите, продължили повече от десетилетие достигна тавана си. След новогодишния рок концерт и след отмяната на “Джулая” на Камен бряг, стана ясно че и най-голямото събитие – самият рок фест няма да се състои. Или поне няма да бъде в Каварна.

Поводът, другарката кметица да съсипе традицията е нелеп – както тя сама казва в прав текст, без даже да помисли, в каква глупава светлина се представя е, че понеже организаторите искали Цонко Цонев “да бъде част от провеждането на рок фестивала”. Нещо, което всеки разумен човек ще сметне, че е напълно в реда на нещата. Не, участието на г-н Цонев в организацията на феста не само е редно, то е задължително.

Явно, комплексите на другарката Ставрева спрямо г-н Цонев са толкова силни, че тя иска да го отстрани тотално, от участие в организация на създадения от него фестивал!
Разбира се, със сигурност става въпрос и за пари. Кметицата не иска г-н Цонев да спечели от феста, по неясни причини. Може би тя иска парите, които биха влезли в джоба на бившия кмет да отидат за общината? Едва ли. След като знаем, че първото мероприятие което другарката Ставрева проведе бе да си повиши заплатата, можем да се сетим, защо ѝ се зловидят парите, които г-н Цонев би взел от феста.

Разбира се “логиката” на другарката е слаба. Г-н Цонев е доказал, че има необходимият опит и връзки, за да създаде добър фест. С негово участие приходите и за общината биха били по-големи. Но няма смисъл да преразказваме приказката за Вуте и за “българската работа”.

Жалко, че една чудесна традиция бе унищожена от глупост, завист и злоба. Може би след време традицията ще се възроди? Харесвахме тия места. И Каварна, и околностите са чудесни, но без магнита на феста да ни тегли натам, едва ли скоро ще ги посетим отново.

Може би някога отново околностите на Каварна ще се напълнят с черни фанелки с ярки надписи, с палатки и с мотори и нощите ще бъдат огласявани от здрава музика. Сега чакаме да научим новата място на фестивала.
Аз твърдо съм решил да използвам билета си:
kavarna-bilet-2016
където и да бъде фестът!
А може пък всичко да бъде за добро – като резултат по-късно да има два страхотни феста!

Рок-фест 10-то издание – обобщение

След като една чудесна традиция е на път да остане в историята, счетох за необходимо да събера вдъхновение, да напиша най-после поста, за които бях обещал в последния си пост за тазгодишния Рок фест.

В края на феста Звезди съобщи добрата новина, че фестът през 2016 ще е на 1-и, 2-и и 3-и юли и вече има продажба на билети на зелено. Естествено, купихме си билети.
Имахме едни леки съмнения, след като се знаеше Цонко Цонев е решил да махне буквата к от неофициалната си титла и да остане само метъл. Но пък не вярвахме, че който и да дойде на негово място, ще разруши такава, наложила се вече десет годишна традиция. (А ако добавим рок-концертите, от преди да бъде създаден официално рок-фестът, традицията става 14-годишна!)
Каквито и да са били мотивите на г-н Цонев, да не бъде повече кмет, трябва да ги уважим. Редно би било наследникът му да продължи добрите традиции. Но май нещата отиват на зле. Все пак, да се върнем към последния (надявам се за сега, а не окончателно) Каварна рок-фест.

За втора година базовият лагер бе установен в Шабла, както миналата година и това започва да се превръща в обичай.
Този път бяхме в ЕКО Къща “РАЙ” и останахме още по-доволни от миналия път. Групата тази година бе по-голяма, съответно по-големият капацитет на Еко къщата дойде на място. Оборудването и условията в къщата са безупречни. Хазаинът също се оказа много приятен човек. Не че ни е седял на главите, когато си тръгвахме се поразговорихме с него. А да, предишната година побързаха да ни вземат парите още при пристигането. Сега платихме чак като тръгвахме. Като на нормален хотел. Може би миналата година сме изглеждали по-съмнително? Няма значение, и на двете места изкарахме чудесни дни.

За хората в Шабла може да се каже същото, както за каварненци – готини хора, непокварени от алчността, както в големите курортни селища.

За концертите вече разказх:
Първи ден
Втори ден

Иначе като организация, може би тази година беше най-добрата. Както споменах, имаше и мултимедия, което много допринася за по-доброто усещане на музиката.

Направи впечатление, че този път имаше повече сергии, почти както в по-раншните години. Което е добре за местните търговци. За съжаление, култовите бирарии (като бирария “Manowar”) ги няма. Имаше само, да го нарека, съоръжение за промишлен биропой – барака, където продават кофти кебапчета и разредена бира на висока цена. И съответните пейки и маси. Жалко. Липсват ми предишните “капанчета”, състоящи се от сергия с чадър и няколко масички, където под дърветата съм прекарал доста приятни часове.

През един от антрактите излязохме да се поразходим пред стадиона и видяхме, че там кипи също живот, не е всичко съсредоточено в стадиона и биропоя. Множество хора, предполагам неизкушени от концертите но привлечени от карнавалната атмосфера щъкаха между сергиите и определено се забавляваха. На едно място бийтбоксър беше събрал значителна публика. Приятното настроение и забавлението царяха не само на стадиона, а и далече зад пределите му.

Уви, както изглежда, всичко това май ще остане в историята. Въпреки твърденията на новата каварненска кметица, че фест и тази година ще има. Говори се, че водела преговори с нови промоутъри (?!?!?!) Защо, след като досегашните имат и know how-то, и връзките…
Ама само да направим мръсно. Както отменихме новогодишния концерт. Е – ето резултата. Май изписа вежди другарката Ставрева.
То и промоутърите няма да пострадат – междувременно организираха първия си концерт в София – на Accept. Предполагам ще има и други, на различни места.
Единствените, които страдат от героичните усилия на другарката да руши традициите са феновете.
Е, и местната икономика, включително на общините около Каварна, ама това са незначителни подробности, пред великите идеи, замъглили взора на другарката кметица. А и така няма да се дразнят някои местни жители, (като тези, за които съм споменал в края на поста), които се дразнят от “шума” и не искат мръсни, пияни и надрусани метъли да им цапат градчето. (Може би пияни и надрусани чалгари са ОК?) Да видим, пияните и надрусани руснаци, които се очакват около казачок-феста, гласен от новата кметица, как ще се отразят на местните.

Чел съм роптания, как в палатковите лагери ставали не знам какви си неща…

Виждал съм и двата палаткови лагера.
И този на плажа. Не видях да става нещо нередно. Същевременно в автобусите от плажа до центъра беше пълно със свежи млади хора, особено една компания, с която се засичахме няколко пъти, от която бликаше свеж хумор и ни повдигаше настроението за часове напред.
Ами скъпи каварненци, вместо да мразите “гадните” метъли, да се бяхте опитали да ги поопознаете. Нямаше да сбъркате.

През 2007, след концерта на Manowar, когато се свихме да дремнем в наетата стая в къщичка в едно лозе, близо до гробищата, единият от компанията не можа да заспи и отиде до палатковия лагер до стадиона. При рокерите. Да, точно при “лошите” и “страшни” рокери. Да – ония, с моторите (а какви мотори имаше….)
Изкара чудесно до сутринта на бира и скара в страхотна компания. То и аз исках да ходя, ама не беше редно да оставя 14-годишната си дъщеря сама. Не че нещо щеше да ѝ се случи, ама после, в къщи… Да не се отклонявам!

Разбира се, не казвам, че всички каварненци са против феста и метълите. Както вече казах, повечето каварненци са много готини и на много други места едва ли се срещат толкова отзивчиви и готови да помогнат хора!

Като стана въпрос за пияните и надрусаните, е, има и такива. Тази година видяхме един. Сигурно са били повече, но ние видяхме един, който явно не знаеше, къде е и защо е. Стоеше по-често с гръб към сцената и току се свличаше, но дама с телосложение на баскетболистка, стояща наблизо, тутакси го изправяше на крака. 2008-а, докато чакахме да отворят стадиона, един метъл беше прекалил с бирата и не можа да стане. Докато се чудим, как да го предпазим, да не го смачка тълпата, няколко младежи го грабнаха, събраха му и вещите, които бе изпуснал на земята и го преместиха на безопасно място. Даа, младите имат по-бърза мисъл и реакции. Е, самите Manowar започнаха сет-а си около 3 часа след случката, свириха 5 часа, предполагам, че е успял да види поне края на концерта. Но виж, това не го разбирам. Да дадеш куп пари, да дойдеш от майната си и да се докараш до там, че нищо да не запомниш. Както и да е, кой как му е всесело, но който не е бил в адекватно състояние е загубил. Много. Защото на Калиакра\Каварна рок нямаше слаби изпълнения. Поне, това което съм гледал, всички поканени бяха истински професионалисти, със сериозно отношение към работата си (специално за отношението на Manowar съм писал не веднъж).

Тук правя паралел с концерта на Енрике Иглесиас, който не посетих, но прекаралите се да отидат разправяха много негативни впечатления, които ще пропусна, понеже темата не е за него. Всъщност и други прехвалени звезди са се дънили на една или друга родна сцена, но не и групите, поканени в Каварна!

За съжаление, едно чудесно явление е на път да остане в историята. Поради, да го кажем, български неразбории. И недомислици.

Другарко Ставрева! Имам билет от много време за таз годишния рок фест. Ето го:

kavarna-bilet-2016

Цялата група имаме. И много други хора имат. Други години, по това време, много фенове вече имаха резервации за хотели и квартири в Каварна и околностите. Таз година не знаят, какво да правят.
Скъпа другарко Ставрева. Не си искаме парите обратно. Искаме да можем да си използваме билетите!
Искаме фест!

ПП
Бе защо никой друг не е писал за феста?
Единствено тук намерих друг репортаж. Ако някой знае друг текст – давайте го насам, да го линкна.

Защо не съм Тодор

Тия дни много хора изразиха съпричастност към трагедията с нелепо загиналото момче от Враца. Много ФБ потребители сложиха надпис “Аз съм Тодор” на профилите си. Наистина загубата на един млад живот е тъжна, особено когато е в резултат на неконтролираното насилие и диващина, на която сме свидетели.
Аз обаче не мога да бъда съпричастен към случая. И не съм Тодор. Защо ли?
Защото не нося метален бокс. Нито друго оръжие. Не се нахвърлям да бия хора, които са ме подразнили по един или друг начин, особено ако тези хора са в правото си – в случая да се движат по пешеходна пътека. Даже и да са се “размотавали” по нея.
В случая трима бабаити са се “състезавали”, кой е “по-мъж”. Единият е нямал късмет. Всъщност другите двама също. Така е. Насилието не е безобидно. Резултатите и от “малкото” насилие могат да бъдат фатални.
Чудя се обаче, защо никой не изрази съпричастност с Чанко Стайков:
http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/incidenti/prebitijat-ot-tijnejdzhar-mazh-s-jumruci-problemi-ne-se-reshavat.html –
пребит, защото направил забележка за хулиганска проява. Всички свидетели гузно са се покрили, никой не се е опитал да му помогне. За това може би и никой не иска да бъде Чанко Стайков, защото знае, че при такава ситуация ще се покрие. Иначе сме бабаити, ако мислим, че сме по-силни от другия. Така и Тодор е вярвал, че понеже тренира бойни изкуства и има метален бокс, ще им “каже” на тия толупи. Само че сметките му излезли погрешни. Може би за това толкова хора се идентифицират с него – понеже това е масовото поведение.
А говорим, че за да няма вандалски прояви, всички трябва да покажем нетърпимост към тях. Но когато някой прояви не нетърпимост, просто критика към подобна проява, всички се скриваме и се радваме, че на нас и този път ни се размина.
Иска ми се да кажа, че аз съм Чанко Стайков, но не мога. Защото знам, че като видя поредния вандал, ще си замълча. Защото знам, че никой няма да застане до мен. Не знам, дали и г-н Стайков повече ще се реши да показва непримиримост към хулиганството и вандализма. След като получи жесток урок. Урок, че обществото не му дреме. Всеки иска да се вози в чисти автобуси, но някой друг да се разправя с хулиганите, които ги съсипват. Обществото е ОК с вандалите и не иска да си защитава правата. Както и не му пука за тези, които се опитват да ги защитят.
За това не мога да кажа, че съм Чанко Стайков. Защото и аз съм член на това общество, което се е свило в собственото си безхаберие и се надява, да му се размине.
Но не съм и няма да бъда Тодор. Като проява на някакво рудиментарно достойнство.