Книголандия
Страницата на хумориста Весел Цанков
Блог класация

Архив

Това „да“, това „не“

Тия дни чух, че актрисата Мария Бакалова е взела поредната награда и е номинирана за друга престижна награда заради участието си в „оня филм“. И то не от всичкоакадемията в Голямо Манарово, а все от сериозни места. Та въпреки предубежденията си и многото „литература“, която бях изчел относно явлението „Борат“, реших да си го причиня. Щото нали, „да видим наш’то моме как се е изложило“…

За да съм в час естествено почнах с първия „Борат“ от уви, вече далечната 2006-а година.

Имаше навремето една музикална класация „Това „да“, това „не“„. Ако оценяваме филма според нейния регламент, той определено „печели“ „не“. Макар че имаше доста моменти, заради които много ми се иска да кажа „да, да да!„, все пак крайната оценка си остава „не“.

След културния шок, който изживях се чудех дали все пак да си причинявам и втората част, но в крайна сметка нали, „като си казал 1, кажи и 2“ и прочие… Така че мечка страх (тъй де, мечката от първия „Борат“), аз пък ще гледам.

Определено не съжалявам за това си решение!

15 години са били наистина достатъчни на „Борат“ да узрее. Да добие по-приятен облик и да се изпълни със съдържание. Сериозно съдържание засягащо много злободневни теми. Теми, характерни не само за американското общество, което Саша Коен разкоства с прецизността и отдадеността на патоанатом-садист, но много от тях валидни за всяко общество.

Наистина, ако кажа, че и този път на места манджата не беше пресолена, ще излъжа. Имаше някой и друг такъв елемент. Но целият този тоалетен привкус, заради който ценните моменти, за които споменах по-горе се губеха удавени в тоталната смрад и заради който повечето зрители едва ли са ги забелязали го няма.

Сега, относно „наш’то моме“, заради което и се реших да гледам този филм. След като го гледах разбрах защо Мария е успяла да изпъкне на кастинг, на който са се явили 600 момичета. Страхотна игра, невероятни превъплъщения в различните сцени, изключително чувство за импровизация!
А филмът е построен върху импровизацията. С изключение на няколко предварително подготвени сцени, останалото се снима със случайни, неподготвени хора, включително и ключовият момент с Руди Джулиани. При такъв тип филм импровизацията е с ключово значение.

Това всъщност, освен няколкото злободневни моменти в първия филм е причината все още ме дърпа да сменя оценката за него от „не“ на „да“.
Обаче за втория „Борат“ оценката е твърдо „Да“. Да с главна буква.

Дали препоръчвам филма? Категорично.
Каквито и очаквания да имате, те ще бъдат многократно надхвърлени. Не задължително в положителна посока. Или поне не всички в положителна посока. Но „Борат 2“ е филм, който си заслужава.

Цитат:
„Американците са победители
в тяхната битка срещу науката.“

Не само американците за съжаление. По същия начин както във филма невежеството печели борбата си със знанието по целия свят.
И това е само много малка част от проблемите на съвременния свят, засегнати във филма.

Сподели

2 comments to Това „да“, това „не“

  • joe

    Ценен коментар от Facebook:

    Стефан Димитров:
    „И двата филма си заслужават гледането. Става дума за изключително провокативен игрално-документален филмов експеримент. Чрез средствата на сатирата са представени напълно реални проблеми от двата свята – Изтока и Запада. На много места провокациите надхвърлят границите на добрия вкус. Но това не е самоцел, а съзнателно търсен ефект, за да се привлече вниманието върху някои варварски ориенталски нрави и обичаи. Макар да ни изглеждат като анахронизъм, те са обективна реалност в доста държави, които смятаме за сравнително цивилизовани. Запада също не е пощаден. Извадени са на показ доста наболели културни, обществени и политически проблеми.“

  • Една дама пред екрана

    С риск да съм в тотален противовес с мнението на автора ще си позволя да изкажа мнение 🙂 Ясно е, че целта на филми като „Борат“ е да провокира и да подлага на изпитание и премисляне много от представите ни за това как се случват нещата като цяло. Въпреки това смятам, че напоследък пошлото, показаното а на моменти и откровено гнусното са заменили онзи лек но тръпчив привкус на елегантния, но добре изразен хумор и на онази сатира, която няма нужда от нецензурни изрази и откровено отблъскващи сцени за да накара зрителят да се замисли над идеята зад нещата. Тук държа да отбележа, че това не е поредния пост тип „за или против Мария Бакалова“ – просто едно друго мнение 🙂

    Поздрави и хубав ден 🙂

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  

  

  

Protected with IP Blacklist CloudIP Blacklist Cloud