Tag Archives: Арена армеец

Дългото сбогуване

Когато преди две години Deep Purple минаха през България, поредна спирка от прощалното им турне, мислех че ги виждам за последен път на живо. Е, съдбата даде още един шанс.
Групата реши да “повтори” някои от страните, през които вече мина “Дългото сбогуване”, където по техните думи са били най-добре приети.
България бе включена в това число и имах щастието да изживея още веднъж емоциите, които само Пърпъл са способни да създадат.

Deep Purple са една от най-любимите ми групи, не съм пропускал техен концерт у нас, без този в Пловдив, който беше след сета им в Каварна (на който обаче бях), обаче почти не съм писал за техните концерти.

Всъщност е много трудно да се опише концерт на Пърпъл. “Това и това изпяха, в толкова започнаха, в толкова свършиха, в този концерт наблегнаха предимно на класики” – това са данни, които лесно могат да се вземат от статистиката.

Магията обаче, приказката, която магьосниците от групата ни дават да изживеем и която продължава дълго след последните аплодисменти и продължителното излизане от залата и претъпканите тротоари около нея няма как да бъдат предадени с букви. Не знам, може би някой вълшебник на словото, който умее да прави същите магии с думите, както петимата музиканти с нотите би могъл, но не и аз. (Мда, нивото ми на боравене с думите е не по-високо от това на Ринсуинд с магиите за съжаление.)

И наистина, как може с думи да се предаде невероятната хармония между петимата, как едни и същи песни звучат по съвсем различен начин на всеки концерт, как различни инструменти свирят заедно, сякаш са един и как невероятни импровизации се леят спонтанно. Белият лист или екранът не могат да възпроизведат акустичните водопади, изригнали от китарата на Стив Морз или стихията, която предизвиква Дон Еъри всеки път, когато има възможност да се развихри. Как “Рондо а ла турка” съвсем естествено преминава в “Мари бабо гърбава”… Нали, те са съвсем близки, преходът между тях е само няколко движения на пръстите, но на музикант от ранга на Дон Еъри. Или другите двама магьосници, Пейс и Глоувър, за които ако кажем че просто поддържат ритъма ще е направо обидно.

Цялата магия няма да е магията на Deep Purple без гласа на Гилън. Гилън, който макар да е отдавна далеч от върховата си форма не ползва плейбеци, симбеци и подобни тарикатщини, до които прибягват огромна част от съвременните изпълнители, а се раздава до край.

Не, концерт на Deep Purple не може да се опише, трябва да се преживее. За съжаление остават малко възможности за тези, които са пропуснали. Догодина прощалното шоу продължава, който успее да ги засече някъде по света няма да съжалява.

Да не пропусна още един реверанс към българската публика – “Тихо се сипе първият сняг”, естествено пак от клавишите на Дон Еъри. Реакцията в залата ви оставям да си представите сами.

Въпреки че музикантите изглеждаха в перфектна физическа форма, както казва Глоувър в едно интервю: “идват времена е които телата отказват да правят това, което волята иска”. Нормално е желанието на ветераните да прекратят активната концертна дейност. Остават още неизвестен брой концерти от “Дългото сбогуване” и изявите на сцена на великата група ще останат в историята. Да им пожелаем здраве и дълъг живот и да се надяваме, че ще успеят да ни зарадват с още нови албуми. Догодина чакаме поредния, записите за който петорката завърши наскоро.

Носталгия в Арена армеец

Leave a reply

Близо 9 години след последното идване на Manowar в България, най-после групата отново стъпи на българска земя.

За тези, които бяхме на първия концерт на метъл-кралете в България, както на втория, които счупи поне два рекорда – за продължителност (пет часа) и за първото изпълнение на “The Crown and the Ring” на живо, сравнението с предишните грандиозни събития е неизбежно. За съжаление, едно от нещата, с което Manowar ни смаяха в Каварна – изключително мощният и същевременно кристално чист звук тук липсваше. Не знам, каква беше причината, лоша преценка на озвучителите, липса на оборудване или друго, но звукът не се получи.

Вярно, тъпата зала се слави с ужасната си акустика. Обаче Deep Purple, други изпълнители, на чиито концерти не съм ходил, но съм слушал разкази на присъстващи и което е най-странното – Helloween, които до 14-и декември 2017 свързвах най-вече с ужасен звук показаха, че и в “Арената” звукът може да е добър.

Вярно, като изключим първата песен, след това стана по-добре и вече думите на песните се различаваха, но сравнението с кристалния саунд в Каварна е неизбежен.

Иначе Manowar показаха отново, че те са Кралете. Също като преди изпълнението им беше стегнато, от песен в песен, без почивки, без излишно заиграване с публиката. Изпълненията бяха отново на студийно ниво. Да, гласът на Ерик Адамс е паднал, в сравнение с 2007-а, 2008-а година, прословутият 30 секунден крясък бе съкратен почти на половина, но въпреки това Ерик не се боеше от височините, не се опитваше да ги заобикаля, всяка песен бе изпята максимално точно. Джоуи отново показа върховна техника с баса.

Този път нямаше хор и симфоничен оркестър. На сцената от музикантите, които свириха на предишните концерти бяха само основателите на групата – Джоуи и Ерик. Този път на клавирите бе Joe Rozler, който както Джоуи обясни е техният постоянен придружител в студиото. Така че може да се каже, на сцената бяха трима, които са участвали в групата от самото ѝ създаване и са преживели историята ѝ.

Концертът бе добре подплатен с ефекти. Самата сцена бе оформена с декор като планина от скандинавски мит, върху която периодично се появяваха статисти със знамена и други символи. Мултимедията беше на ниво, огромен екран, може би като този на Nightwish, на който се редуваха клипове, както и музикантите в действие. Красиво, но определено ми липсваше семплата обстановка на стадиона в Каварна.

Тук е мястото да вкарам няколко думи на недоволство. Не срещу групата разбира се, а срещу хората, от които зависи къде ще се провеждат концертите. И те предполагам не са организаторите, които не биха имали нищо против по-големи приходи. От както е построена “Арена армеец”, нито един концерт в София не е направен на стадион. А през града минаха много групи, които лесно пълнят стадиони. Феновете са принудени да се тъпчат в тази зала със лоша акустика и много хора остават отвън, защото не са успели да си купят билети скоро, след пускането им в продажба. А някои не отиват точно заради залата.

Този път концертът продължи час по-малко от колкото първия път, когато ги видяхме в България. Точно на втория час на екрана зад сцената се появиха финалните надписи. Дали условията, при които се провежда турнето са такива, или заради напредналата възраст на изпълнителите не знам. Но като се има предвид, че повечето групи се изнасят средно след час и половина, спокойно можем да кажем, Manowar отново се раздадоха изцяло.

Носталгията по ония времена отпреди 12 години в Каварна мисля бе споделена и от музикантите. Те включиха в сет-листа няколко от песните от албума “Gods of War”, който излезе точно преди концерта в Каварна и много от песните от него бяха представени тогава (между другото, за мен този албум е върховното постижение на групата).

Manowar винаги започват концертите си с гласа на Орсън Уелс и песента “Manowar” и го завършват с “The Crown and the Ring”, на запис. И този път видяхме пръстена на екрана на мултимедията, но този път вместо “Короната” прозвуча “Army of the Dead (Part II)” – отново от албума “Gods of War”.

Като заключение мога да кажа, съжалявам, че след “летящия старт” – двете последователни идвания на Manowar в Каварна и краткият им сет на SofiaRoks-2010, трябваше да мине толкова време, преди отново да ги видим на българска земя и същевременно съм щастлив, че отново можахме да преживеем магията на тяхната музика на живо. Някои да си припомним ония години, други, които са пропуснали тогава да могат да я почувстват за първи път.

Бай Ганьо на избори

1 Reply

Че бай ти Ганя не знае изборите защо са и за какво му е да ходи на тях, друг въпрос. Все пак малка част от сънародниците ни “рискуват” да отидат да гласуват. По този случай едни други сънародници биват заети с обработката на гласовете на тези “досадници”, дето са се решили да гласуват. И тези хора с мерак се бутат, да влязат в редиците на обработващите гласовете, за да вземат някой лев. А когато мечтата им се сбъдне, започват да мърморят. Кога с основание, кога не.

Не знам, как е из страната, предполагам навсякъде различно, но в София до скоро наистина беше кошмарно, за председателите на комисии, които трябваше да висят на студа, посред нощ по 12-15, а в някои случаи и повече часове. Наистина – сериозен повод за мърморене.

Тази година обаче за тях бе помислено. Голямата “Арена-армеец” бе отворена за тях – бяха подслонени на сухо и топло и им бяха осигурени храна и вода. И мислите, че са доволни? Нее, по телевизията се носеха цяла сутрин жални протести, колко се бавела и влачела процедурата. Хубаво де, като се кандидатирахте за изборна комисия, не знаехте ли, как върви процедурата? Още повече, почти всички членове на комисии всяка година са едни и същи – някак все успяват да преборят конкуренцията. Като не ви харесва, що се кандидатирате отново и отново?

Другото мърморене бе, че разбирате ли, не можели да излизат от залата и били “като в затвор”. Някакви дами, от различни изборни комисии обясняваха, как се били разбрали да дават “наряд” от по 2 часа, а демек да се сменят, като взаимно си пазят бюлетините една на друга. Ама “лошите” отговорници за дунаннмата не им разрешили!

Алооу, нали до сега проблемът беше, че на улицата не знаеш кой е бил при бюлетините, кой кога ги е пазил. Сега сте си там, на топло при бюлетинките и ще си ги пазите, цялата отговорност за тях си е лично ваша. Да няма после, ама аз ги оставих на Пенка, сигурно докато е била тя, някой е ровил!

Та, като говорим за бавната обработка на бюлетините, тази година бе направен плах опит за крачка към по-цивилизован метод за гласуване. Реферндумът за електронното гласуване. Повече “електронни” гласове означават по-малко време за обработка на останалите “книжни”. Виж дали членовете на комисии са оценили тази възможност и са гласували в референдума, или притеснени за евентуалните си следващи хонорари от избори са го игнорирали, няма значение. Въпросът е, че масово бае Ганя отказа да гласува в реферндума. Щото не го интересува. Него това не го касае. Он нема компутар и не го е@е електронното гласуване. Ама имало хора в чужбина! Децата на България са масово навън и искат да гласуват, без да им се налага да пътуват километри до малкото избирателни секции, най-често намиращи се само в посолствата в съответните страни? Няма значение. Он не сака и това е! Че и се сърди! Някакъв чичка се възмущаваше, че му предложили бюлетина за референдума. Щото он не сака нищо да зависи пряко от неговата воля. Да идва царо (в персонализация на Бойко, Болен, Първанов или коя да е там “звезда”, която според чичката “ще го оправи”) и да ги махат тия избори и референдуми!

Показателно е, как на опашка за гласуване, две баби отказали бюлетина за референдума, а трима младежи гласували само за него.
Аз се чудех, дали да не направя като младежите, но гласувах и в двете урни. Вярно, че в големия град е трудно да познаваш кандидатите за общински съветници, но спазих принципа, когато не познавам хората, да гласувам за опозицията. Надявам се съставът на общинските съветници да стане достатъчно шарен, за да е по-трудно да се дърпа чергата само в една посока.

А на сънародниците ни, които пак не гласуваха, щото “няма за кого” или щото “всички са маскари”, няма да отправя нежна благословия, понеже знам, че няма да ме разберат. Само ще им/си пожелая, да успеем да сменим страната и да не живеем в една и съща с тях.