Tag Archives: Валери Кипелов

Каварна рок 2013 – първа част

+ малко ретроспекция.

каварна рок 2013
Малко след Балчик се показват първо “горите” вятърни генератори. После голф-комплексите в дясно от пътя и малко след указателната табела с името на града, комплексът “Свети Георги”, в който бяхме отседнали по време на рок феста през 2008-а (препоръчвам!).

Следва улицата на рок-музикантите (нарисувани върху фасадите на сградите, но вече позахабени, трябва им освежаване). Следва градският парк, красив център с фонтани и тук-таме Глен Хюз (пак на фасада 🙂 ). Следва “дългият криволичещ път” към плажа (сравнително дълъг, може би километър и половина-два), където стърчи триъгълният “хълбок” на нос Чиракман, който се вижда от километри от крайбрежието и показва: тук е Каварна.

При първото ни идване по тези места успяхме да видим само стадиона, гробищата (които са много близо) и малка част от вилната зона в лозята, където една добра жена от автогарата ни осигури подслон за през нощта, понеже бяхме дошли в последния момент, часове преди концерта на Manowar, без никаква предварителна организация.

Виж следващата година вече около Нова година вече бяхме резервирали стая 🙂 и изкарахме покрай феста една чудесна почивка, като успяхме да разгледаме малко повече от града и околностите.

Да усетим отново атмосферата на феста от 2008:


“The Crown and the Ring” на живо
.

От тогава само веднъж успях да прескоча до Каварна, за Концерта на Любэ през 2009-а. Бях “наблизо”, в Търговище и се организира агитка.

Тази година най-после отново успях да се добера до Рок-феста в Столицата на рока. Е, българската столица, макар Mark Tornillo да се опита да я повиши в световна 🙂

Определено фестът в Каварна е Фестът с главна буква. Въпреки многото имитации и опитите на София да го измести. Да, може в София от скоро да идват повече и “по-лачени” банди, но атмосферата, за която писах и в поста за 2007-а я няма. да отидеш до стадион “Васил Левски” е малко като да си пуснеш видеото вкъщи… Е, не съвсем, ама почти.

В София публиката бива делена по класи и категории, разделени от метални прегради и намръщени гардове.

В Каварна всички са равни. Всички са рокаджии (метъли, ако по-ви харесва, някои държат да правят разлика, техен проблем). Няма предна зона, втора зона, зона за обикновени педераси и прочие.

Единственият проблем за хора като нас, дето сме на другия край на България остават парите и времето за пътуване натам и обратно (оп, те станаха два и то сериозни проблема). Щото макар и билетите за Каварненския фест да са по-евтини по правило, там си трябва и пари за път и за някакъв подслон ( има и вариант палатка обаче).

Та как да се озовете на правилното място, в правилното време, ако сте финансово или времево притеснени? Единият начин е да постъпите на работа във фирма, която организира тим билдинги на рок фестове 😉 (Я да вирнем малко носа)

Тази година за първи път от много време бях на рок концерт без дъщеря ми. Дойде време пилето да излети от гнездото. Диалектика, какво да се прави.

Каварна пак се оказа запълнена по време на феста, въпреки че потърсихме убежище 3 месеца преди събитието, та отседнахме в Балчик. Доста “колеги” по интереси бяха направили същото и преди и след концертите заформяхме кавалкада от коли в едната после в обратната посока.

Първата вечер феста откриха “Черно фередже” …. които единодушно решихме да пропуснем.
Познаваме добре репертоара Фереджето – песните от студентските ни години, с още по опростачени текстове. Някак не се вързваха с рок атмосферата. Може някои да са дошли специално за тях, но нас нещо не ни изкушиха.

Сводит с ума улица Роз
Всички точехме зъби (по-скоро уши) за “Ария”. Особено след като Михаил Житняков пое вокалите на мястото на слабичкия Беркут и “Ария” зазвучаха пак както по времето на Кипелов. Не останахме разочаровани. Житняков пее едва ли не по-добре от Кипелов и групата се представи разкошно. Единствено помрачи обстановката сравнително студеното посрещане от публиката. Макар с течение на сета на групата отношението на зрителите се затопляше и когато започнаха “Штиль” и след това “Улица роз” стана почти адекватно.

Штиль с Кипелов
Штиль с Житняков
И щото сте готини – ето и варианта на Рамщайн
А понеже вечерта завърши с Аксепт без Удо, ето и ето и “штиль” с Удо 🙂

Коментирахме, че Ария пострада освен заради това, че за по-голямата част от българската публика за съжаление са сравнително непознати, така и поради липсата на добра подгрявка. Ще ме прощавате, ама посредством ислямистки атрибути в негативна цветова окраска трудно се подгрява метъл група.

You know he’s gonna get a heart attack ‘cos he works late all the time
Мото, което се вързва за цялата ни агитка. Без сърдечния пристъп за сега.

Признавам Thunder бяха непознати за мен.
Оказаха се приятна, по-скоро хард рок отколкото метъл група, с много добър вокалист. Изобщо този фестивал може да се нарече фестивал на добрите вокали.
Все пак общото мнение на цялата ни група беше, че ако Thunder бяха преди Ария щеше да бъде много по-добре.

Delivering the Teutonic terror
За финал на първия ден тевтонците от Accept отнесоха всички, сечейки безмилостно всичко по пътя си.
Не бях гледал Аксепт на живо до сега. Германците направиха невероятно шоу. Солата на “Фантомас” (Wolf Hoffmann), надсвирването между Wolf и басиста Peter Baltes, импровизациите върху руски мотиви на “Сталинград”… който е слушал – знае, трудно ще ми е да го пресъсздада (по-точно невъзможно).

Още една червена точка за Accept е, присъствието им на откриването на паметника на Георги Минчев. За съжаление не разбрахме за това събитие и го пропуснахме.

Народът масово снимаше кой с какво намери, включително някакъв образ бе разпънал таблет, за неудоволствие на стърчащите зад него. От друга страна при зумовете можеха да се видят детайли от ставащото на сцената 😉

Аз също снимах:

пони
– едно пони в Кранево 😀 😉

Продължава тук

ПП
За сега открих само един отзив в друг блог:
при Десислава Христова
Ако има други, да се обадят да ги линкна.