Tag Archives: въображение

Гьодел, Ешер, Бах: една гирлянда към безкрайността

ГЕБ
Продължение от втора част

В два последователни поста се опитах да дам представа за уникалната книга на Дъглас Хофстатър.
Разбира се, трудно е да се анонсира такова невероятно произведение, за това и този пост ще е последен, въпреки че до сега съм засегнал съвсем леко същността на книгата.
Съзнателно, няма да разгледам по-подробно, последните глави, които всъщност са най-интересни. Само ще спомена някои аспекти от тях, като способността на разума да гради хипотези. Ние непрекъснато си представяме алтернативни варианти на някое събитие, някои по-възможни, други доста по-фантастични. Няма смисъл да посочвам връзката с творчеството, нали.

В предишния пост поразсъждавах относно странните цикли и структурата на вселената.
Е, Хофстатър продължава и в следващите глави да разглежда различни примери на странни цикли в най-различни области от действителността, включително в политиката, икономиката и т.н., но няма да се спирам на тях. Само за “домашно”, ще дам на упорития читател, който е успял да стигне до тук, една лека логическа задача от книгата (всъщност, тя е популярна задача, може да сте я срещали вече другаде):

Имаме трима автори А, Б и В. Но В съществува само като персонаж от роман на Б, Б пък съществува само като персонаж от роман на А, който от своя страна съществува само като персонаж от роман на В. Възможно ли е и тримата наистина да съществуват? (Отговорът е Да и който е прегледал предишните два поста лесно ще се сети как, и без да е решавал задачи по логика. )

По натам отново се разглежда самоопознаването и възможността да разберем собствения си разум и мозък, включително и проблемите на психическото здраве, но вече наистина спирам, надявайки се да съм възбудил достатъчно любопитството ви и стремежа към нови знания и нестандартно мислене.

В началото казах, че ГЕБ е много повече от философска книга. Време е да се обоснова.
Много съвременни учени под една или друга форма твърдят, че философията е мъртва. Така е. Времето, когато философията всъщност е представлявала науката отдавна е минало. Философията се е отделила от науката. Повечето философи не познават съвременната наука. Изключения, като Азаря Поликаров , който разбираше от квантова механика са малко.
ГЕБ може да се нарече философска до колкото дава един обобщен модел на света, живота, мисленето, разума. Но тя е много повече, защото е базирана на научните постижения на съвременната наука и изгражда строен математически модел на разглежданите проблеми.
Всъщност ГЕБ е на ръба между научно-популярен и научен труд. Математиката в книгата е дадена на достъпно за повечето читатели ниво, където не може да се мине с такъв опростен модел има препратки към сериозни научни трудове, които разглеждат проблема. И все пак, математиката може да затрудни доста читатели. Но както казах, не е необходимо да се следят всички математически операции. Има я и забавната част – диалозите, които представят като сценки сложните математически и логически разсъждения. А когато читателят навлезе в главите посветени на генетиката, интелекта ….
може да поиска сам да се върне назад и да прегледа наново операциите от чисто математическите глави.

Ще завърша с цитат от книгата:

“Компютрите са смехотворни. Както и науката като цяло.

Този възглед е широко разпространен сред определени хора, които виждат във всяко нещо, напомнящо числа или точност, заплаха за човешките ценности. Жалко, че те не могат да оценят дълбочината, сложността и красотата при изследването на абстрактни структури като човешкия мозък, където наистина се влиза в тесен досег с фундаменталния въпрос какво е да си човек.”

Моето мнение е, че ГЕБ е точно пособие, което би помогнало на такива хора, със “страх” от математиката и науката като цяло да почувстват връзката на науката, въображението и творчеството и че математическото въображение не е нещо различно от проявата на въображение в областите на изкуството.

И накрая да обърна внимание на невероятно добрата работа, която са свършили от издателство “Изток-запад”.
Изданието е луксозно, оформлението е невероятно добро. Корицата и хартията, печатът, графиките, оформлението – всички детайли са изпипани съвършено. Корицата е дело на Светослав Петков и Деница Трифонова, адмирации за двамата. Някой би казал, че и цената на книгата е “луксозна”. Да, висока е, но имайки предвид, какво уникално постижение е ГЕБ, че не е “масова” литература и работата, необходима за да бъде оформена и издадена, цената всъщност не е висока.

Когато четох статията, посветена на книгата, за която разказах в първата част, авторът ѝ съжаляваше, че никога няма да видим ГЕБ на български, защото съдържа непреводими игри на думи и труден за превеждане хумор. Държа да отбележа фантастичната работа на преводача Боян Брезински, който се е справил съвършено с тази трудна материя. Даже въпреки, че хумор принципно трудно се превежда, а “научен хумор” – съвсем, на много места е успял да предаде комичния елемент. Сравнявам превода и с руския вариант, от който съм чел откъси и мога смело да твърдя, че преводът на г-н Брезински е върховен.

Някой може би ще попита, след като ни делят близо 36 години от първото издание на ГЕБ, не е ли вече демоде, независимо, че е обновявана през годините. Ето, има даже научно-популярни филми, които засягат някои от разглежданите аспекти.
Категорично не! ГЕБ и в момента на излизането си, и сега може спокойно да бъде наречена революционна. Уникалният начин, по който синтезира задълбочен математически анализ на действителността, в която живеем, от която сме част и която всъщност сме, обобщението на широк кръг процеси, обект на множество частни науки и уникалният начин за представяне на всичко това в една популярна форма ще поддържат ГЕБ още много години на върха на вълната (простете за баналния израз).

“Гьодел, Ешер, Бах: една гирлянда към безкрайността” е истински подарък, който умът заслужава.