Tag Archives: вяра

Благословен да бъде онзи човек, който уповава на

Преди години писах някои виждания за релиигиите: Вяра, религия и още”

Давам си сметка в днешно време, че съм бил прекалено толерантен към религиите, виждайки липсата на толерантност от техните представители и наглостта им.
Все по-застрашителен става сценарият от “Падането на нощта”

Във времена, в които светското образование и науката са поставени в унизителна позиция е естествено суеверията да надигат глава (в категория суеверия слагам и “официалните” религии, защото те не са нищо повече от узаконени по стечение на обстоятелствата суеверия).

Тук ще се спра на един аспект, който особено ме дразни, а именно, това че много хора стават религиозни, понеже, разбирате ли, комунистите били “атеисти”, а те били антикомунисти…

Атеизмът не е въпрос на политически убеждения, а на здрав разум. Нито на подражание на тоя или оня “кумир”, група, движение или политическа система.

Тук всъщност ще обърна внимание на “атеизма” на комунистическата система. По-точно на религията, с която те се опитваха да заменят другите религии, маскирайки ги като атеизъм.

При споменаване на религиозната същност на комунистическата доктрина, повечето вярващи възнегодуват и започват да “доказват”, че тя е антихристка, и незнам си каква, но в никакъв случай не религиозна.

Всъщност няма разлика между която и да е религия (освен може би будизма) и комунизма.

Преди всичко, и едното и другото са основани на вярата. Уж има теории (със задължителното определение “научен”), но сляпата вяра се поставя на първо място.

От не един преподавател по Маркс-Ленинска философия сме чували: “Ние, комунистите вярваме…”. Но да кажем, че това е само за по-удобно изразяване на мисълта.

Ленин беше казал нещо от рода на: “Комунизмът е правилен, защото е верен”. Само по себе си безсмислица. Дълго се чудех навремето, как е могъл да го каже, след като няма логика. Докато не осъзнах, че това е същността на комунизма. Верен по подразбиране, без право на доказване.

Да разгледаме няколко черти, характерни за религиите, които в пълна сила важат и за комунистическата идеология.

Да започнем от догмите.
Въпреки стремежът към наукоподобие, имаше догми, които не биваше да се нарушават. Като да речем, че човекът е “венецът на сътворението” (даа, точно както в религиите), че изкуствен интелект не може да се създаде, че не може да има нещо, произведено от човек, което да го надмине. Въпреки, че уж диалектиката беше в основата на Марксизма-Лининизма (диалектически материализъм) и според нея нищо не пречи по-нататъшното развитие независимо дали по “естествен” или “изкуствен” начин, догмата категорично го забраняваше.

Комунистическата догматика доведе до погромите и за съжаление убийствата на много съветски учени. Така кибернетиката и генетиката бяха обявени за “буржоазни науки” Съответно СССР изостана много в тези области, въпреки че преди проведените пленуми, последвани от терор и в Съюза тези науки бяха добре развити.
Николай Вавилов е един от многото примери.

Парадокс е, че термоядрената бомба спаси съветската физика, за добро или лошо. Научавайки, че се готви пленум и срещу физиката с цел обявяване на кое е “правилна” физика, Капица се обажда на Сталин и в прав текст му казва, че ако иска Съветите да имат водородна бомба, трябва да отмени пленума. В случая авторитетът на Капица, както и заплахата Щатите да имат по-силно оръжие е надделял над мракобесието и съветската физика, заедно с много невинни учени е била спасена.

Не знам, ако пленумът се бе провел и макар и с цената на много безсмислено похарчени животи, дали Империята на Злото нямаше да рухне много по-рано. Но от друга страна, оцеляването ѝ доведе до надпреварата не само във въоръжаването, но и в науката. От там станаха възможни кацането на Луната, бързото развитие на електрониката и миниатюризацията. Знае ли човек, може би в противен случай още нямаше да има персонални компютри и Интернет. Както и средства, за масово разпространяване на псевдонаучни и антинаучни безумия, от друга страна. Нещата винаги имат повече от една страна.

Догмата за равенството също я помним. Както и че частната собственост е Зло.

Друг, характерен белег за религиите са мъчениците. Всяка религия има свои мъченици, които се честват на определени дати и чиито жития и страдания се изучават.

Прословутият Павлик Морозов може да е банален пример, но много точно демонстрира характерното за всяка религия изискване, индивидът да поставя кумирите си над роднините и приятелите си:

“Този, който не може да се откаже от баща си и майка си,
не може да е мой ученик, както и този,
който не може да се откаже от брат си и сестра си,
и вдигне своя кръст, както аз направих,
не може да е достоен за мене.”
Тома 55.)

Мм? Познато ли звучи? Типично по Морозовски!
Партията над всичко! Включително и над семейство и роднини.

Но тук ще спомена една друга мъченица, от пантеона на комунистическите герои.
Спомням си поемата за някоя си Валя, пионерка, която умирайки от тиф категорично отказала да вземе кръстчето, което майка ѝ се опитвала да ѝ сложи в ръцете.

В дългия текст на поемата периодично се повтаря “припевът”, всъщност тъй като не става въпрос за песен, по-подходящ термин може би е лайтмотивът, (простете невежеството):

Валечка, Валюша, а вземи го де!
Кръстче златно, няма то
да те изяде!

След което следва отново и отново твърдия отказ на пионерката.
Накрая идва трагично-героичният финал – Валя козирува по пионерски и с думите “Винаги готова!” издъхва, без да приеме религиозния символ.

Едва ли събитията са се развили точно така, по-скоро детето едва ли е било на себе си и е осъзнавало, къде се намира и какво се случва с него.

Въпросът е, че ще ме прощавате, но описаното поведение не е поведение на атеист, а на дълбоко религиозен човек.
Атеистът би си казал “щом това ще успокои майка ми по някакъв начин, защо не?” и ще вземе кръстчето, ще се прекръсти ако трябва. За него това не е проблем или “престъпление”.

За вярващия в друга религия обаче е немислимо да приеме чужд религиозен символ.

И не е важно, дали нещастното момиче действително се е държало неадекватно, или всичко е плод на “поетичния гений” на автора, важното е, че едно такова поведение на сляпа вяра се афишира, възхвалява, възпява и се дава за пример за подражание и правилно (правоверно) поведение.

Всяка религия има чудеса. Комунизмът също.
Чудеса бяха язовирите, афиширани като изкуствени морета, беломор канал (взел живота на повече от 12 000 “възпитаници” на ГУЛАГ, но виж, това не се споменаваше).
Чудеса бяха всеки строеж, всеки завод, подвизите на работници, строители, ударници. Постоянно пресата, радиото и телевизията гърмяха за подвига на Стаханов, почина на Злобин и т.н.

Чудеса бяха изстрелването на първия изкуствен спътник на Земята, изпращането на първия човек в орбита.
Виж, с Луната нещата нещо се позакучиха, оказа се, че развитието на науката и техниката не е въпрос на идеология и обществен строй, ами май по-скоро е въпрос на добро финансиране и мобилизация на научната мисъл.
Но след провала на Лунната програма комунистическите идеолози замълчаха, песни, които преди често звучаха в ефира бяха спрени, другарите се държаха сякаш никога не е ставало дума за полет към Луната и цялата пропаганда, как само съветската наука е в състояние да изпрати човек на естествения ни спътник бе заметена под миндера.

Така и религиозните проповедници тръбят да речем за всяко успешно изцерение от епидемия, включващо се в рамките на статистическото отклонение, а за хилядите умрели не се споменава.
За чудеса се обявяват всякакви обикновени битови и промишлени случки, при които късметът и опитът са предотвратили нещастие. Така и при комунизма, нещо обикновено за една съвременна държава – построяването на фабрика за мокасини се обявява за чудо на обществения строй.

И при едните, и при другите Злото се противопоставя на силите на доброто и вярващият трябва да се бори срещу него и да се отрича от него.

При религиите има лов на вещици, “изобличаване” на антихристи, антимохамедисти и т.н. заклеймяване на неверници.
При комунизма имаше “врагът в собствените редици”, “врагът с партиен билет”. Изобщо всеки можеше да бъде “враг”. Включително и най-близките. И в религиозните общества, и в комунистическите едни хора биваха насъсквани да дебнат други и да ги изобличават за “врагове”, които после да бъдат публично заклеймени (и убити). Както по времето на Светата инквизиция и по комунистическо време, всяка реплика, всяка казана дума можеше да бъде използвана за да бъде обявен даден човек за враг и наказан жестоко за назидание на останалите.

Още много може да се пише за паралелите между комунистическата идеология и която и да било религиозна.

Факт е, че атеизмът има толкова малко общо с комунизма, колкото астрологията с астрономията. За последните общото е, че и при двете става въпрос за звезди. Всичко друго е различно. Така и при това, което комунистите обявяваха за атеизъм.

И накрая ще цитирам нещо от Библията, с което съм съгласен:
Пророк Йеремия казва: „Проклет да бъде всеки, който се уповава на човек”

Така е, уповавайте се на разума, на ясната мисъл, винаги осмисляйте това, което проповедници, говорители журналисти, политици и идеолози се опитват да ви убедят, че е единствената и неподправена истина.

Религиозни войни

Протестанстки пастор е бил пребит жестоко от комшии, мохамедани, предполага се, че изповядват радикален ислям

Поводът – единствено че жертвата е християнски свещеник. Тоест разпространител на “неправа” вяра.

Също като в мрачните средни векове, в името на някой бог едни хора са готови да издевателстват над други. Готови да стигнат до убийство, само защото другите не вярват “правилно”.

Не става въпрос, че жертвата е християтнин. Същото щеше да е и ако беше мюсюлманин. Или кришнар. Въпросът е, че заради вярата има хора, готови да грабнат днес железните пръти, утре калашниците и поясите с динамит.

Какъв обаче е ключовият момент в нелепата история? Това, че се развива в циганската махала и че жертвата и нападателите са от този етнос. Както се видя от репортажа, в махалата има силни напрежения на верска основа.

А какво е характерно за тази общност – слабто ниво на образование. По-точно почти пълната липса на такова сред голям процент от членовете й. Логично, средновековните практики да са естествени в такава среда.

Циганската общност у нас живее по собствени правила, различни от тези в държавата и общо взето води свой независим живот. Лошото е, че на политиците им е изгодно (или поне им изглежда изгодно) тази общност да остава необразована, без шансове за реализация.
Привидно се правят опити за “интеграция” на циганското население, заключаваща се в опрощаването на всякакви дългове и негласно разрешение за неспазване на много закони и правила. На практика обаче интеграция без образование няма как да се получи.
Тази “изгода” уви води до все по-дълбоки проблеми както за самите цигани, така и за останалата част от населението.

Още по-големият проблем е, че това е посоката, в която върви цялото общество, тласкано от недалновидната политика на бързия келепир. Уви – падането на нощта изглежда все по неизбежно.

Образователната система е превърната в поредната изтисквачка на пари, по-лошото, което е, изтисквачка не даваща срещу изтисканите пари това, което се очаква от една образователната система, а генератор на незнаещи млади хора, непознаващи елементарнте принципи на природата, обществото, техниката, изобщо на средата в която живеят.

По масовите медии се тиражират псевдонаучни идеи, насаждат се психози, разпространяват се небивалици, които лошо образованите “граждани” не могат да различат от истинските факти (справка – предаването на Гала по “Нова телевизия” – един истински развъдник на псевдо-учени и психопати).

Докато обмислях този пост, прочетох последната статия на Григор.

Невложеният днес милион за обучение утре се превръща в милиарди загуби, когато непълноценните увиснат на нашия гръб, вместо да се издържат, и може би и да издържат други.

Сигурен съм, че точно същото е възможно и за осакатените личности, на деца или дори възрастни.Добрият психолог може да се справи с над 90% от тези осакатявания. И тихо и кротко обществото се оказва с десет пъти по-малко психопати-убийци или изнасилвачи. ….
казва Григор.

Уви, ние обратно – “произвеждаме” осакатени личности. Личности, неспособни на разума оценка на действителността и податливи на всякакъв мистицизъм и заблуди.

И скоро религиозните конфликти ще излязат от ромската махала.

Честито ново средновековие.

И с всичкия си ум!

NostradamusТия дни се появи Новината – учени създадоха изкуствен живот
До колко новината е такава, а не поредната “пускавица”, предстои да разберем. Възможно е да е истина, защото няма принципен проблем да бъде осъществено, а и вече разполагаме с необходимите средства и знания. Всъщност от години науката беше на прага на създаването на искуствени организми, имаше различни успехи в тая област и даже тази новина да излезе фалшива, появата на истински изкуствени организми е въпрос на време.

Въпросът е друг.

Новината за пореден път възбуди логореята на дежурните Касандри и Нострадамуси и за пореден път бе “отворена Кутията на Пандора” , пак биде обвинен ученият, че “се прави на Бог” и т.н. Не пропуснаха да ни напомнят и с какво е постлан пътят към ада – може би споменатите екземпляри са изпълзели от там и добре познават въпросният път?

Касандрамусите (за по-кратко) вещаят, как “От това откритие могат да изскочат ужасно биологично оръжие, биороботи, патогенни микроорганизми и още какви ли не ужасии. “

Да, би могло. Което не значи,че трябва да се спират изследванията в областта. Както споменах вече щом една технология може да бъде разработена, някой вече работи по нея със сигурност. И ако се забранят легалните изследвания, нелегалните (и тия, в секретните лаборатории) няма как да бдат спрени, така че по-голямата част от човечеството ще се окаже изведнъж пред един непознат проблем, върху който обаче “лошите” са поработили обстойно. Така че всякакви призиви за мораториуми и забрани на изследванията са не само лекомислени и заблудени. Те са опасни!

Поантата обаче на новите “Les Propheties” е : “Противниците на „Синтия” (новосъздадената изкуствена днк) твърдят, че тя е заплаха за света, понеже ще подмени поредния етап на еволюцията на земните организми и поради това върху такива изследвания трябва да се въведе мораториум.”

А кой е поредния етап на еволюцията драги?
Не е ли появата на Разума един от поредните естествени етапи на еволюцията?
И не е ли следващият естетвен етап вече резултат и на дейността на самият Разум? Или разумът е само за украшение, без практическо приложение? (Това, че основната дейност на по-голямата част от природонаселението е да търсят начин как да се освободят от разума си е друг въпрос, встрани от темата.)

По соц време ни обясняваха, как е невъзможно да се създаде изкуствен разум и искуствен организъм, защото противоречи на законите на маркс-ленинската диалектика.(?!?) Всъщност именно по законите на диалектиката следва, естственият етап от развитието след появата на разума да са творения точно на този разум. Но както знаем, Марсизмът-ленинизмът е (наукоподобна) религия, а всяка религия има своите догми, неподлежащи на научно обяснение.

Но да погледнем от страната на теистите – намесата в Божиите дела.

Един приятел протестант (не знам точно как се водеше “деноминацията”, към която принадлежеше) обясняваше липсата на противоречие на религиозните му убеждения с професията му – ядрен физик, с цитат от евангелист Матей: “Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум (Не, не става въпрос за Отец Христофор Събев – Отец Събев е /беше православен, после май си направи своя църква или нещо подобно. Иначе и той беше ядрен физик де, но моят приятел беше действащ такъв)
Именно, ако си вярващ, за да възлюбиш Господа той сам ти е дал правото да мислиш! По-скоро е заповядал да мислиш. За това тия, които примерно не отиват на доктор, когато са болни, а го удрят на молитва, всъщност нарушават Божиите заповеди, защото отхвърлят едно от постиженията на разума – медицината. А разумът, както знаем (или поне, както вярващите твърдят) е дар от Бога.


А как най-добре да познаем Бога – много ясно – чрез опознаване на творенията Му. Както и с усвояване на методите Му Божии (много мута станаха нещо…)

Но хайде да преплуваме пак от теистичната територия на другия бряг.

Познанието би могло да е опасно, ако се подходи повърхностно и небрежно към резултатите му.
Незнанието, невежеството, отричането и забраняването на постиженията на прогреса са страшни.
Криенето на главите в пясъка винаги води до катастрофа.

Опасностите от резултатите на познанието могат да се избегнат само с още по-задълбочено познание. Не с незнание и варваство. Горенето на “вещици” е отречен и презрян обичай, който някои копнеят да възродят.

А за всички вещатели – поздрав: