Tag Archives: детоксикация

Менте

псевдонаукатаНе, не става въпрос за цар Кирова ракия.
Нито за китайски дънки, телевизори Panasoanic или за “кренвиршите с месо”, направени от тоалетна хартия.

Наред с безбройните стоки-ментета, с които се сблъскваме на всяка крачка, има и друг вид ментета, за които често не се замисляме. Които обаче могат да бъдат още по-опасни, защото тровят продължително съзнанието на големи човешки маси. Науките-ментета.

Този пост е вдъхновен от една книга, за каквато отдавна има крещяща необходимост у нас – „Псевдонауката“ от Бен Голдейкър.

Доста блогъри вече писаха за книгата:

Uzumaki
Lammoth
“Мистерии и загадки”
Христо Блажев
Григор
,
а Елфа даже “снима филм по нея” :D. В смисъл пусна клипче,в което много артистично разказва за определени пасажи от книгата, които са го впечатлили.

Имаше и недоволни:
Критичен коментар от Longanlon.

Аз ще опитам да се спра на неща, които не съм срещал в другите коментари и да поумувам върху същността на книгата.

Живеем в парадоксален свят. От една страна в наши дни достъпът до почти всякакъв вид информация е улеснен невероятно. От друга полезната, научноиздържаната информация се губи в морето от наукоподобни безумия, които ни заливат отвсякъде. Много от тях в свързани със здравето.

Бен Голдейкър е лекар и журналист и книгата логично е ориентирана към медицинските “ментетата”. Естествено наукоподобието далече не се ограничава само до медицината, но книгата е едно много добро попадение. Надявам се да се появят повече такива книги, както и повече добри научнопопулярни издания, за сметка на разните нумерологии, астрологии и подобни, които се мъдрят даже и на рафтовете на сериозни книжарници.

Много хора се подвеждат по безполезни “лечебни” практики, като деоксикация и “квантова медицина”. За съжаление често освен безполезни, те могат да бъдат и твърде опасни. Включително и за здравето на околните, като кампаниите против ваксините.

“Причината не е липсата на интерес.”– Казва Голдейкър. “Ние сме вманиачени по здравето – половината публикации на научни теми в медиите са медицински и непрекъснато сме бомбардирани от научнозвучащи твърдения и истории. Но както ще разберете, ние получаваме информацията си от хора, които многократно са се показвали неспособни да четат, интерпретират и свидетелстват надеждно за научните доказателства.”

“Днес учените и лекарите се оказват числено и оръжейно превъзхождани от огромни армии индивиди, които се чувстват в правото си да се произнасят по фактологически въпроси – една достойна за възхищение аспирация – без да са си направили труда да придобият основни познания по темата.”

Всъщност големият проблем е неразбирането на научния подход. Огромната част от хората не е в състояние да направи разлика между научната и псевдонаучната информация. Още повече сред хуманитарно-ориентираните е насадено някакво пренебрежително отношение към природо-математическите науки.

Голдейкър пише: “Преди половин век, по време на прословутата лекция на Ч.П.Сноу за “Двете култури” на науката и хуманитаристиката висшистите по изкуствата просто ни игнорираха.”

Подобен разговор водехме преди близо 30 години няколко състуденти. “Като кажеш, че си физик те гледат като полезно изкопаемо” каза един от колегите. Сега за съжаление в България вече те гледат като изкопаемо, но по-скоро безполезно…

Чувал съм често някой да казва “Аз нищо не разбирам от електротехника/електроника/механика…” Това не е проблем. Не може всеки да разбира от всичко. Проблемът е, че в интонацията на говорещия се усеща чувство на … гордост от невежеството му(!?) Множеството от хуманитарите се чувстват високо над тия плебейски науки. А ползват плодовете им…

Една от основните причини за такова отношение е начина на преподаване на т.нар. точни науки в началните училища. И за съжаление не само у нас, както се вижда.

Баща ми разказваше, че в училище са учили много практични за времето си неща. Например, как човек може да сметне обем на бъчва, или да направи план за малка селскостопанска постройка. Естествено в днешно време за повечето хора такава умения не са необходими. Обаче училищната програма е претоварена с излишна информация, а почти няма връзка на изучаваното с практиката.

За повечето хора не е от значение дали ще разберат Опита на Майкелсън и Морли (( Всъщност даже и за почти всички хора с техническо образование няма реално значение, дали разбират принципите на Специалната Теория на Относителността. Има много случаи на перфектни инженери, които поради не достатъчно добро познание на тази материя си въобразяват, че са “опровергали” СТО и пишат небивалици по физични форуми и блогове. Това не им пречи да си в вършат идеално работата. Виж, хора свързани със специфични области, като GPS навигацията вече трябва да разбират ТО. Въпреки че навигационните спътници не се движат с релативистка скорост, налага се да се включват релативистки поправки в изчисленията, за да са резултатите с достатъчна точност. Но на такава работа се назначават хора с необходимата квалификация. Още много време ще мине, докато в повече области ще има нужда, от персонал, разбиращ добре ТО.)) Нито пък да са чували за Ефекта на Казимир, освен ако нямат интереси в областта на Физиката на вакуума или Квантовата теория на полето.

От друга страна трагично малко хора са наясно, защо за не бива да включват някои електроуреди в обикновен контакт а в шуко и защо не бива в никакъв случай да слагат вместо изправен бушон кламер или отверка (конкретни случаи, на които съм бил свидетел!).

Учениците продължават да се мъчат със скучните задачи за басейни, които се пълнят и празнят от разни тръби (с еднаква скорост, а знае се, че скоростта на изтичане зависи от височината на водния стълб), колите отиващи от точка А до точка Б точно с 60 km/h. А конкретни, практически задачи липсват. Описание не на някакъв абстрактен реотан със схематична рисунка, а конкретно на фурната на баба също. ((Бях чел статия от руски космически специалист, как когато изстреляли първата ракета от секретния космодрум Плесецк английски ученици на следващия ден публикували данни къде се намира космодрумът, от който е излетяла ракетата , пресметнати с компютър. Ето пример за интересна практическа задача. 😉 Е, може и без чак толкова авангардни начинания. Нещо подобно на филмчетата по “Дискавъри” с оня образ, дето реже всякаква техника, като между другото обяснява устройството и би било далече по-запомнящо се, от скучните басейни. ))

Връзката на сухите уроци в учебниците с действителността се губи.

Получава се, че човек не придобива достатъчно знания за да може да разбира нещата, които го обкръжават и с които има непосредствен контакт. За повечето хора най-обикновени явления и обекти са “тъмна Индия”. Съответно лесно е да бъдат подведени от псевдо-обяснения и да не могат да различат научното от псевдонаучното.

В книгата на Голдейкър могат да се намерят примери, как самата образователна система бива заразявана с псевдонаучни идеи и ритуали, като “мозъчната гимнастика” в британските училища, както и разни кампании.

“…И най-страшното, този учител е посещавал курс, на който е бил обучаван на тези безсмислици от инструктор по мозъчна гимнастика, без да ги оспори или постави под въпрос. “ Ами какво да кажем – пример за верността на Експериментът на Милграм взет от действителността.

Често, когато настане спор за някакво “свръхестествено” явление, или чудодеен метод на лечение чуваме: “Науката не може да обясни всичко“. Така е. Но науката проверява фактите. Ако фактите не се потвърдят експериментално и няма повтаряемост при еднакви условия, следва че това не са факти. В книгата доста добре на достъпен език е обяснено, как се прави научен експеримент, как се проверява дали данните се съгласуват с теорията. Дадени са и много примери за неправилно поставени експерименти, или погрешно тълкуване на резултатите.

“…непрекъснато срещам личности, които имат силно желание да споделят възгледите си за науката, въпреки факта, че никога не са извършвали експеримент. Никога не са проверявали лично някаква идея със собствените си ръце, нито са виждали резултатите от подобна проверка със собствените си очи, както и никога не са премисляли старателно със собствения си мозък какво означават тези резултати за идеята, която проверяват.”

Такива хора за съжаление са много гръмогласни и по Интернет форуми, и по медиите и съумяват да заглушат гласа на разума.

Другата причина за покълнването на плевелите на псевдонауката навсякъде са медиите.

“Главната ми хипотеза е следната: хората, ръководещи медиите, са висшисти с хуманитарно образование, които не разбират много от наука и разнасят невежеството си като почетен знак.”
Ха! Аз не казах ли нещо подобно, по-горе?!

“…Чрез подбора на историите и начина на отразяването им медите създават пародия на науката. Според тези шаблони науката се изобразява като куп безпочвени, неразбираеми, поучителни изказвания за истината, правени от учени, които са социално всесилни, своенравни, неразбрани авторитети. Те са откъснати от реалността; занимават се с работа, която е или откачена, или опасна, но и в двата случая всичко в науката е несигурно, противоречиво, можещо скоро да се промени и най-нелепото – “трудно за разбиране”. “

Съответно горното изказване не е голословно, а е солидно подплатено с примери в книгата.

“Но най-големият проблем с научните новини е, че те обикновено изобщо не съдържат научни данни.”

“Как медиите заобикалят неспособността си да поднасят научни факти? Често пъти те използват авторитети, пълна противоположност на самата идея за наука, сякаш това са някакви жреци, политици или отци. “Учените днес казаха… Учените разкриха… Учените предупредиха…” “

Хммм. Абе тоя Голдейкър да не ми е чел блога? 🙂 Може би за това толкова ми хареса книгата му, защото ми звучи много близко.

Щом говорим за лошо преподаване на естествените науки в училище, не може да не споменем почти пълното пренебрегване на статистиката. Живеем във вероятностен свят (въпреки мнението на Айнщайн за Господ и заровете), а в училище получаваме представа за точна и детерминирана среда, където пръчката винаги е 1 метър дълга, земното ускорение е точно 9,8 m/s2 навсякъде…

От моите спомени, само на едно-две лабораторни упражнения по физика сме правили серия от опити и сме смятали средно аритметично от резултатите. Което изобщо не помага на ученика да вникне в дебрите на статистическото обработване на данни.

А от всякъде ни заливат статистически данни по всякакви въпроси и ги приемаме на доверие, защото не можем да ги осмислим, понеже ни липсва подготовка.
Много е важно, когато ни се представят статистически данни, да можем да осмислим точно каква информация получаваме, за процент от какво става въпрос, и за какви точно числа става дума. Или, както begem0t казва в един коментар при Longanlon: “Например, специално за ваксините изглежда не проумяват какво изразяват процентите: има доклад, в който се казва, че 73% от разболелите се са ваксинирани, а те го интерпретират като “73% от ваксинираните са се разболели, значи ваксините не са ефикасни”. (( Мисля, че е важно да разгледаме тези проценти по-подробно, защото може би не всички читатели са наясно. Да приемем, че в София живеят 1 500 000 души. От тях 1 000 000 са ваксинирани за дадена болест. 500 000 не са. Разболяват се 1000 души. От 1000 болни, 73% са били ваксинирани. Това са 730 човека. От един милион души, 730 са 0,073%. Да, ваксините не са 100%-тово сигурни. Но 0,073% фира си е един напълно приемлив процент на несигурност. Други ще са числата, ако са ваксинирани 1 200 000. Други ако са ваксинирани 500 000 от милион и петстотин. Така че, вижда се колко в важно, първо да имаме предвид, за процент от какво точно говорим и второ, за каква извадка става въпрос. Второто не винаги го знаем, когато четем за някакви проценти, които са ни нахвърляни като “резултати” от нещо. Но поне можем да съобразим процентът от какво се вади. (Както случая – от болните, или от ваксинираните)

ПП. Коментарът на Марфа дава още важни разяснения, които съм пропуснал. ))

“Преди сто години Хърбърт Уелс” – пише Голдейкър – “беше казал, че статистическото мислене някой ден ще е толкова важно, колкото и умението да се чете и пише в едно съвременно технологично общество.”– Мдааа. – “Не съм съгласен” – Хммм… – “разсъждаването чрез вероятности затруднява всеки” – Хмм, вярно е. За това и много хора, чиято работа е свързана по един или друг начин с обработка на статистически данни все пак се подвеждат от неправилно поднесени “проценти” – “но всеки разбира обикновените числа. За това “абсолютните честоти” са единственият разумен начин за съобщаване на риска.”

Много точно казано! Често за подвеждането на хората вина имат и самите изследователи, които дават “процентите”, без да се замислят, как биха могли да бъдат изтълкувани, без да уточнят, за каква извадка от изследваните обекти става въпрос и без да отчитат невъзможността на повечето хора да се ориентират в статистическите данни.

За абсолютните честоти вижте повече в главата “Сбърканата статистика” на „Псевдонауката“ .

Освен явните мошеници, като хомеопати, детоксикатори и нутриционистите, Голдейкър не жали и нормалната фармацевтична промишленост, с примери, показващи как биват представени данните от изследвания така, че да изглежда дадено лекарство по-добро от друго. Методите за подвеждане са много – който се интересува може да погледне главите, посветени на официалната медицина и на статистиката.

Като пример за лошо боравене със статистиката са дадени и случаи, когато метод на лечение е бил отхвърлен, поради неправилно тълкуване на данните.

Преди да си купите новия, подмладяващ, освежаващ и потресаващ крем, не е зле да научите повече за триковете, които ползва козметичната промишленост. Ще научите и защо даден крем опъва кожата на лицето, а друг щипе. Всичко това в
„Псевдонауката“ .

Може да прочетете „Псевдонауката“, за да научите повече за многото фалшиви методики, които се пробутват като легални и събират парите на наивниците и по-лошото, често застрашават здравето им.

Стилът на Бен Голдейкър е много добър. Книгата е много увлекателно написана и многопластова, простете клишето.
Може да поискате да вникнете по-дълбоко и да разберете, кое всъщност различава научните от псевдонаучните методи. Може да посветите повече време за вникване в същността на статистическите методи, като без да се налага да четете сложни учебници, книгата дава достатъчно ясна представа. Можете да я прочетете също просто за да се развличате със забавни историйки, стил “добре, че не съм тъп, колкото тях!”.

Книгата може да се чете с удоволствие и от хора, които добре са запознати с научните методи и различават шарлатанията от реалните научно-обосновани начини на лечение. Най-малкото защото дава много събрани на едно място примери за начини на подвеждане, които използват мошениците и които могат да дадат на читателя база при споровете с техни приятели, залитащи по една или друга шарлатанска практика. А и даже “да си знаеш всичко”, винаги е добре да съгласуваш знанията си със съмишленици, от калибъра на Голдейкър.

Накрая няколко думи за българското издание – оформлението е чудесно, преводът е добър, увлекателният език на Голдейкър не се губи, което е чудесно. Знаем, колко добри книги страдат от лош превод. Наред с това и малко забележки. Добре е при превеждане на такива книги да се направи по-подробна справка за термините на български език и да се даде превода на специалист в съответната научна област, преди публикуване. Някъде четох възмущение от неправилния превод на “Double-blind experiment” като “Заслепяване”. А на български правилният превод в случая е буквалният: „двойно-сляп експеримент“. И още – отново крайно досадната грешка, да се бъркат числа с цифри! (( Мили, драги, скъпи хуманитари! Число и цифра НЕ СА СИНОНИМИ! Нищо лошо няма да се ползват на подходящо място клишета, както “цифрите говорят”, “според цифрите”, “да погледнем цифрите”. Но 99.9 по никакъв начин не може да бъде “цифра”!))

Но въпреки тези дребни забележки спокойно мога да пиша на превода “отличен”, също както и на оформлението.

Така че след това пространно и може би и скучно ревю да повторя това, казват и много други блогъри, коментирали книгата – “една книга, която всеки трябва да прочете”.

Накрая да благодаря на Христо Блажев, “Книга за теб”, “Книголандия” и на издателство “Изток-запад” за страхотния подарък – книгата “Псевдонауката”!

Псевдонауката

Колажите са от фейсбук страницата на “Псевдонауката”.