Tag Archives: книги

Браво на “Сиела”

Доста време само се облизвах около пазара на електронни книги в България заради нещото, наречено drm.
Защо съм отявлен противник на drm-то съм писал доста, може би най-подробно в този пост.

Тия дни се завъртях около електронния щанд на “Сиела” и ми направи впечатление, че липсва предупреждението за drm.
Реших да рискувам, купих си книга и … чудо! Защитата е сменена. Сега спокойно мога да чета e-книги и от лаптопа с линукс – машината, която основно ползвам за почти всякакви дейности.

Да, защита има.
“This eBook contains several visible and invisible marks,
such as name, email address and a transaction code, by
which illegal distribution can be traced. “

Но:
“This ebook does not have any technical DRM restrictions
and may be read on several pc’s, ereaders, tablets and
smartphones
by Божан Божков”

забележете думите в курсив.

И моля, не се мъчете да сваляте видимите и скрити маркери, за да пускате книгите в пиратските сайтове.

Първо е тъпанарско.
Второ – няма да можете да махнете всички, гаранция.
Трето – цените са повече от прилични и не си струва да се пиратства. Е, аз бих поспорил, че цените биха могли да бъдат още по-атрактивни, вижте аргументите ми в поста, цитиран по-горе, но и сегашните стават.
Четвърто – да уважаваме труда на всички по веригата, участващи в създаването на една книга.

Аргументите са номерирани условно, всеки е с еднаква тежест.

Още веднъж, поздрави на работещите в “Сиела” за разумното решение и че се стараят да направят електронните книги по-достъпни.

Електронните книги в България – защо, как и що така аджеба?

Който се вълнува от темата за електронните книги няма начин да не забележи, че заглавието е почти “щипнато” от тази статия на Христо Блажев. Това е съвсем преднамерено, защото този текст е базиран точно на нея.
Статията подробно обяснява проблемите с електронните книги, защо са скъпи почти колкото книжните, много добре е аргументирана… и е базирана на много голяма грешка. Може би толкова очевидна, че не се забелязва. Да видим:

“Първо имаме почти всички разходи, които си съществуват при издаването на обикновени книги – превод, редакция, корекция, офисни разходи, заплати, осигуровки, данъци и прочие. Надявам се, че веднага ви става ясно, че от уравнението отпада само печат, съхранение и транспорт. Следователно електронната книга е по-евтина от хартиената, но не с много – защото и разходите са по-малко, но не с много: отиваме на -30-40% цена в полза на файла. “

Точно това имах предвид. Ако затънем във философските дебри ще кажем, че текстът сам по себе си е идеален продукт, обаче облечен във вид удобен за употреба става материален и точно върху него се начислява цената… Стоп. Да говорим по човешки.

Грешката, за която говорих е, че себестойността на труда по книгата е разпределена върху предвидените бройки, които могат да се продадат и е начислена цена. Цена, разпределена върху материални обекти.При електронните книги обаче, всъщност книгата е една, която се продава многократно. Електронната книга се доближава до идеалната същност на литературното произведение.

При изчисляване на цената на копие на дадена е-книга явно се подхожда както при хартиените, които няма начин да бъдат по-евтини, защото има някакво очакване, колко книги ще се продадат. Добре, ако хартиеното издание струва 20 лева, защо електронното трябва да е 18? А ако е 2 лева?

Да, ценообразуването не е просто нещо!
Ако става въпрос примерно за издание на съчиненията на Тукидид и две стотинки да е електронното издание, много малко хора ще го купят. Тукидид биха купили колекционери, естети и ценители. Те ще предпочетат луксозно хартиено издание с твърди корици. Електронното издание би било необходимо на специалисти, за да могат лесно да правят справки, да си водят бележки и т.н. Те обаче са малко, така че подобни издания няма начин да бъдат евтини.

От друга страна бестселърите и тези, които наричам еднократки – т.е. книги, които се четат на един дъх и “не те оставят”, докато не ги прочетеш, но след това не предизвикват желание за повторно четене биха се продавали лесно в големи количества на прилични цени. Особено, ако става въпрос за дълга поредица, където вече, освен ценовия проблем идва и въпросът за съхранението и хроничната липса на място. Там електронните книги ще “вървят”.

Да, ама за е-книгите трябват сървъри. Те не са евтини. Ако пък се ползва собствен сървър, харчи ток.
Да, но я да видим цените:
Тук давам линк към един немски сайт, където може да се наеме сървър (виртуален, dedicated, облачна услуга и т.н.), който някои мои приятели и колеги ползват. Вижда се, че цените не са никак непостижими. Особено като се види обемът на предлаганото дисково пространство и се има предвид, че една е-книга е от порядъка на стотина килобайта. Давам този сайт, защото като надеждност и цена е много добро решение, но има и български и други подобни места, където може да се наеме сървър на сносна цена.

Продължаваме напред.

DRM Да, тук вече настъпваме яка мотика. Блажев е обяснил добре проблема с DRM. ОК. За преводните издания няма накъде да се рита. Обаче защо и българските също се товарят с това нещо? Нали много издателства се бият в гърдите, че подкрепят българските автори, а оскъпяват книгите им излишно? Да видим, какво казва статията:

Българските книги? Да, тях можем да издаваме без DRM, така е. Но тогава всеки файл може да бъде копиран безброй пъти.

Мдаа. Така е. Въпросът е, че всеки който може и има склонност да качва книги в “Замундата” може и да свали DRM. Не представлява трудност.
(Едно на ръка, че за хора като мен, които ползват линукс и нямат устройство за четене на е-книги, единственият начин да четат книги с drm е да го свалят. Затова и не купувам книги с drm. Не искам да плащам за нещо, което ми пречи, а и не искам да нарушавам каквото и да било, макар че ако си купя книга, би следвало да мога да я чета, или бъркам нещо?)
Така че, DRM “защитава” единствено интересите на Adobe. Не и на авторите, нито на издателите. Така че аргументът “защита” за българските издания не струва.

Amazon.com Вече може и български книги да се продават през Амазон. Наистина не разбирам, защо повечето българските издатели гледат на Амазон като на враг, а не като възможност? А и защитата на Амазон е наистина защита и се сваля много по-трудно, от цитирания DRM. Писах по-горе, че нямам “четачка”, но ако има достатъчно книги на български на прилични цени, ще си взема Киндъл. То и сега съм го планирал да си взема де.

Булгар! Булгар!
Мда. Това е може би един от най-големите проблеми. Да припомня стария виц: “И пет лева да стане бензино, я пак че карам, и пет стотинки да стане, я пак че краднем!”
Уви, преди време “Читанка” проведе анкета сред ползвателите си, колко време да е гратисният период, след излизане на книга, преди да се появи “на рафтовете” на електронната библиотека. Още отдавна имаше такъв период от две години, но бе проведено допитване. За съжаление много хора гласуваха да няма такъв изобщо! По този случай “читанкаджиите” увеличиха гратиса на 5 години, решение което приветствам. Макар че според мене 2 години са достатъчен период, за да се разпродаде една успешна книга и след него свободният достъп само би увеличил продажбите, но и пет години е добре. Но резултатите от гласуването показват, че много хора не ги е грижа за труда на авторите и издателите. Уви.

“И ко праим тогаз?” Ми, “ко” – нищо.
“Читанка” се грижи за издателите – виж по-горе. В “Замунда” малко хора качват а и малко търсят книги там. Тук-таме че изтекла някоя книга сред няколко потребители, не е проблем. А ако някой издател прекалено се страхува от мечки – Киндъл е сигурно решение. Освен това, когато има евтини книги, много повече хора ще кажат на “замундаджиите”: “Толкова ли не можеш да дадеш 2-3 лева, а ровиш там”. Превъзпитанието на потребителите ще се самоорганизира.

Книгите не са скъпи, а напълно по джоба на читателите, твърдят хора като Александър Кръстев. На такива хора бих препоръчал да си извадят главите от там, където са ги заврели и да си проучат клиентите (да, драги ми издатели, читателите сме ваши клиенти, не забравяйте това!). Като изключим хората, които четат основно издания на Курбай (КУелю + сРодници + БукАЙ), повечето четящи не са заможни хора. (И не, г-н Кръстев, не пуша!) Примерно, някой правил ли е проучване на имотното състояние на читателите да речем на тази книга? И не, номерът “познавам един, дето има много пари и си я купи” не върви. Учили сме статистика, а някои и сме я ползвали.

Търсенето на електронни книги намалява. Моля, дайте по-сериозно. Като се поразрови човек, ще види, че не е така.
Едно линкче.
Второ линкче.
Стига за сега. Дал Гугъл инфо!
Като порови човек вижда, че търсенето на четящи устройства наистина намалява, което е нормално, има насищане все пак. Но продажбите на електронни книги все още расте, макар и със забавени темпове. А и идва смяна на поколенията и тези хора с предразсъдъци спрямо електронните книги ще намаляват все повече. Хартиената книга няма да изчезне скоро, но бъдещето е на електронната.

А сега накъде?
Трудно е да се каже. Може би съществуващите решения на проблема не са най-правилните. Може пък някой български издател да намери по-ефикасен начин за разпространение на електронни книги, така че и читателите, и издателите да са доволни. А знаем, който е първи, той печели най-много.

А начини има.
Вярно е, че музикалната индустрия много се различава от книжната. Обаче в музикалната вече са открили правилното решение: Spotify. От както има Spotify, не съм “свалял” музика.

Не, не,  комисар Колев! И преди не съм свалял… Това са инсинуации!…

ПП
Слагам коментара на Владимир Кабрански тук, тъй като е човек, който е издавал книги и има по-добра представа от нещата:

“Определено не е вярно, че разходите са само с 30-40% по-ниски при електронните книги. Обикновено те се правят, като втори избор за готова и излязла от печат книга. Няма редакция, корекция и разходи за корица. Това са още 30-40%.”

Но даже и без тази корекция, подходът към ценообразуването явно е погрешен.

ППП
Коментар на Парашкева Михова от фейсбук:
Като каза Spotify – Kindle Unlimited е същото. Такса на месец и неограничен достъп до включените заглавия.
Интересно! Значи имало варианти!

Ново развитие по темата:
Както писах тук, “Сиела” вече ползват друга защита, която не пречи на клиентите.
Също така и “КНИГИТЕ.БГ” – електронната книжарница на издателство “Буквите” също вече ползва друга защита, а не противният и безполезен DRM.

И к’воо?

Емил Конрад издаде втора книга и пак счупи рекордите по продажби. Отново се извиха опашки от тинейджъри, чакащи търпеливо да докопат новото му произведение.

Конрад (отново) счупи и друг рекорд. По събран хейт за единица време.
Няма да преразказвам писанията на средностатистическия мразител на успелите ни сънародници.
Само ще спомена, често споделяните възмущения, че децата не знаят ….. (попълнете точките с когото се сетите), а знаят Конрад. Възмущения, гарнирани с изрази от рода на ” Тотална деградация на цяло едно поколение!”, и т.н. (Често и с повече удивителни, или с главни букви)

И к’воо?

Кое му е лошото, децата да четат Конрад?
Може би е прекалено “лек”? Или “повърхностен”?
Не съм чел първата книга на Конрад, само я прегледах, понеже дъщерите на мой приятел я имаха.
Нищо “лошо” не видях. Истории, интересни за определена възраст, споделени по начин, подходящ точно за читатели от този възрастов интервал. Чудесно.

За новата му книга чух това-онова за съдържанието ѝ. Човекът пак пише за неща, интересни за тийновете. За селфи-стиковете да речем, както и за опасностите от екстремните селфита. Да, освен интересна за учениците, книгата се оказва и полезна.

Ноооо – не е “дълбока”, чувам ръмжене. Не е “сериозна”.
Може би радетелите за сериозна литература не могат да си представят отрочетата си иначе, освен залегнали над Тукидид и Сократ? И тук-таме Хегел за разнообразие?

Мм, да си призная, не съм чел Тукидид. (Виж Сократ, Хегел и Кант съм ги пообръщал, ама само толкова). Но когато учихме “Война и мир”, направо се влюбих в нея и “ометох” всичко, до което се докопах на Толстой. Тогава се хвалехме, кой е успял да прочете “Война и мир”, “ама с философските разсъждения”. Аз бях от малкото, които я бяха прочели от край до край.
Обаче, ако тогава имаше нещо, подобно на книгите на Конрад, щях да го прочета с не по-малко удоволствие. Давам си сметка, че точно такъв тип литература ми е липсвала тогава. За това съм доволен, че има подобни книги, адресирани точно към тази “сложна” възрастова група.

Чел съм, как ученици, непохващали книга, са се редили за Конрад. За това е добре, че има второ негово произведение, така че необичащите четенето да видят, че “книгата” не е само една. Че един автор може да напише и повече книги. Така може да се престрашат, да потърсят книги и от други автори.

Желая още успехи на Емил Конрад и смятам, че той е едно положително явление в нашата действителност, в която грамотността е със затихващи функции.

Deja vu

Във филма “Матрицата” явлението deja vu представлява “системен бъг”, грешка, нарушение в Матрицата…

Deja vu е и появата на тия двамата доволни типове отново на стените на моята пещера:

Блажев§Иванов
Снимка – Литературата Днес
 

И друг път съм ги споменавал и то не веднъж.

А самото им съществуване представлява сериозен бъг в матрицата, която от години е наложена на битието ни, Прокрустовите рамки от невежество, простотия, суеверия, чалга, безхаберие, апатия и т.н., стягащи обществото.

Който не знае кои са тия (ако има такъв, сигурно е прекарал последните няколко години в друго измерение), ще напомня – въпросните господа пропагандират… четенето.
Четенето не на кайметата от последната далавера, или на етикетите на бутилките, или пък на субтитрите на поредния сериал с произход Босфора и околностите му. Не, четене на книги.

Какво, ако не сериозен фал в Матрицата може да бъдат, не захабен чичко или нафталинена лелка, които споменават стеснително, че то и книгите представляват ценност и ако някой рискува да им обърне внимание няма да сбърка, а двама вървежни пичове, които активно се занимават с книгоиздаване, реклама и разпространение на книги и са успели да напипат може би най-ефективня до сега подход за популяризиране на книги от най-различни жанрове.

Основно заради тях, както и заради още няколко други: Аз чета, Професия читател четенето отново става популярно и могат да се видят все повече млади хора с книги в транспорта и в парковете.

Тъкмо тия двамата успяха да предизвикат интереса към трудно продаваеми научно популярни книги.

И сега, на снимката изглеждат доволни от живота и от себе си, не защото са усвоили поредния транш от Брюксел, а защото са направили… собствено издателство… Да, на “тесния” български книжен пазар и при наличието на много издателства и нечетящи индивиди, някой прави ново издателство, планира да издава рискови заглавия, както научни, научно популярни, така и неиздавана и непозната у нас фантастика и книги, засягащи сериозни социални проблеми, каквато е и първата им книга, която предстои да излезе в петък ( 28.03.2014) и вярвам, че ще успеят, защото вече са доказали многократно, че си разбират от работата. Издателите не дремят, другата сряда имат ново мероприятие и представяне на нова книга, но новините може сами да ги следите на страницата на издателството. За сега само във Фейсбук: Издателство “Deja Book”, но надявам се скоро да имат и истинска страница. Още повече много потенциални техни читатели нямат ФБ профил и държат да нямат. Предполагам, новините от новото издателство ще ги има и на познатото място.

И накрая, макар и да вярвам, че всички са познали двамата доволни индивиди от снимката, редно е да споменем кои са – именно Христо Блажев и Благой Иванов и да им пожелаем да си останат така доволни и след една година, и след това също и успех на новото издателство!

Ово е ста́ндарт

Е т’ва е ста́ндарт брато. Само дървета че го́риме таа зима!
Ониа тапаци одиха у библютеката, да земат книгите. Ма то книгата го́ри бързо и по новъ година че им гледаме сеиро.

Я убу ви каза́х, да о́дим у големата къща, дека уж била празна. Празна, празна, ама пуно со столета, они само че горат цела зима. Свирките за подпалки че вършат добра работа. И цигулките. Особено ониа, големите цигулки. От’ не са сите кат’ тех! Па и перделъците ша улезат у употреба.

Само имаше едни железни свирки, ма кекави. Пробва́х едната на Муньо у тиквата, ма се сгъна́ и оня кат’ скокна́, требваше да гепим столо́, та да се укро́ти. Два дена барем не стана́!

Само тупанете нема да го́риме, че си свириме на них.

Па таз маса от рояло я направи́х. Останалото за печката, а тва виж като плеснеш картите, летят до другио край.

Кво е роял, каиш? Е, те за тва ми викат ученио, от знам кво е роял и кво пиано. За къв чеп са не знам, ма май на них са си държале цигарите. Моруко, кат’ му сакаха цигари, все думаше “Забрави́л съм ги до́ма, на пианото!”
Па на рояло може касите с бира да са си редиле. А вътре пуно с жици! От ониа, дека са за душене изотдзадзе! Тва на телевизоро съм го гледа́л. Га имаше ток. И телевизия.

Ся нема телевизор, ма и ониа тапаци, ентелектуалците ги нема, та се живява.

Те ти дръва, те ти ракия, два склада со цигари намери́х, преди да ги гепят комшиите. Плюскането оди по улицата и джафка, само да го оде́реш и да го метнеш на скарата. Кат’ си имаш дръ́ва, проблем немаш!

Те ти стан́дарт, брато!

Да поседнем, Бернардо

Заглавието е цитат от едно класическо произведение, от световно известен автор (драматург основно) няма да казвам кое.
Само демонстрирам интелигентност и начетеност.

А, нямало смисъл в заглавието ли? Карай, нали е класическо :p

Сега по конкретната тема, заради която реших да си поуморя пръстите малко в тая жега (нали не виждате, че пиша на климатик 😉 )

Отдадохме заслуженото на класиците, да видим съвременните български автори.
След като сутринта оплаках заедно с Христо “десетките прекрасни наши автори, които никога, ама никога няма да попаднат пред камерите, няма да бъдат преведени, няма да получат пари от някоя фирмичка за реклама. Ама пишат, мамка им, пишат от сърце и душа.”,

отворих последния пост на един точно такъв талантлив автор Петър Тушков , чийто блог редовно следя.

Та наред с другото, Петър споделя опита да издаде свои разкази през сайта http://e-knigi.net/ Цитирам:

“Опитът ми от е-Книги показа, че не знам какво, по дяволите, се случва с продажбите там и има ли ги изобщо. Собствениците бяха така добри да отговорят на инцидентното ми запитване какъв е броят закупени сборници с разказите ми. Да кажем просто, че не беше достатъчен, за да се съберат 50 лв. – сумата, която от сайта искат да генерират, за да започнат да отделят от спечеленото за мен.”

Мда. Книгите в Е-книги “вървят” по 2,40лв. Т.е. едно 25 човека ако си бяха купили книгата, този лимит щеше да бъде надхвърлен. Вярно Петър я е пуснал безплатно, но толкова никой да не я е харесал и да не е поискал да плати?

От друга страна както се казва, има и “обективни причини”.
Както както вече съм споменавал, Е-книги страдат от патологична липса на реклама. Даже страницата им във Фейсбук отдавна не се обновява.

От същата болест страдат за съжаление и моите приятели от Човешката библиотека. Опитвах да говоря с тях да обърнат внимание на рекламата, отговориха ми, че разчитали читателите им да си споделят… Е, споделям…

До някъде и книгата на Петър не се набива много на очи. Носи скромното име “Разкази” и ако не се види името на автора, човек трудно ще я свърже с него.

И пак дойдохме до несъвършенствата на сайта на Е-книги.

Като отидете на линка, който дадох, ще видите, че името на автора е някъде надолу, а не сред първите редове, които се виждат при отваряне на страницата. Има го и на сканираната корица на книгата, ама прочетете го от нея… Аз не можах!

И стигаме до поредния недостатък на сайта – опитайте се да намерите книгата на Петър от търсачката на сайта, особено ако не ѝ знаете заглавието.
Цък. Не става! Търсене по автори няма!

Виж гугъл знае.

Може да стана банален, пак ще спомена един човек, дето продажбите му вървят и се увеличават. Как го прави питайте него. Само за справка.

Та преди да ревнем, как българинът не обичал да плаща, а гледал само далаверата (бре де го тоя българин бре, дето все е виновен за всичко), да вземем да поседнем Бернардо и да помислим аджеба, как да я свършим, че да има файда, а не само да казваме – е аз направих сайт, книжарница и прочие, ама не върви.
Да помислим, а не само да си седим.

Радини вълнения

Тия дни масово гледам се цитира по блогове и “фейсове” една класация:

“Стоте “най-добри” фентъзи и фантастични книги”

Някои хора започнаха да мажат по него, какво били прочели, какво не им харесало. Други да се сърдят, колко “неправилен” бил…

А знаете ли, коя е най-хубавата картина? Не може да се каже? Да, ама според един справочник, издаден в началото на соц. епохата, наред с най-високия връх и най-голямата дълбочина била посочена и коя е най-хубавата картина… (“Нощната стража” на Рембранд, колкото да е странно, а не някоя на Чичко Ленин?!) А после кажи, че не е така, щом “отгоре” са одобрили…

Аз никога не съм харесвал класациите. Или харесвам нещо, или не. Може наистина, да отдавам предпочитания, на някоя книга, или песен повече, отколкото на друга, но пък се случва в друг момент друго да ми е по-любимо.

Не мога да “класирам” и приятелите си. По-точно, омразна ми е самата идея, да го правя.

Единствено, понякога “цъкам” в класациите на Z-rock, но по-скоро за майтап ( а и за наградите, които дават 😉 . Далаверка… )

За това и въпросният “топ 100” не ме вълнува. И не ми пука. За това и не го прегледах подробно.

И не мисля, че си струва усилията.

Единствената полезна информация от подобна класация е, според мене за психолозите и социолозите, понеже дава информация за предпочитанията на голяма извадка хора. Специалистите от тези професии могат да си направят изводи от нея. А, да. Също и за издателите, да преценят, кое ще “върви” и би донесло печалби.

Аз, до колкото не съм представител на нито една от тези професии, нямам намерение да се зверя в класацията, нито да “сверявам” вкуса си по нея. Виж, може все пак да погледна, за да открия някоя книга или автор, които съм пропуснал.

Хмм, май и аз бих имал полза от класацията…

Книголандия

След като писах за книжарниците за електронни книги, време е да споменем и такива за хартиени издания.

Интернет дава огромни възможности в може би всички области. А? Не казвам нищо ново викате?

Да, всички го знаем. Въпросът е, знаем ли как да използваме тези възможности.
Защото едно е да имаш нещо под ръка, съвсем друго е да знаеш, как да го приложиш.

Така много хора, продаващи или произвеждащи нещо си правят сайтче тип “визитна картичка” и чакат продажбите да “скочат”. После отчитат разходите по сайта като излишни.

Книголандия е обаче много добър пример за успешно използване на Интернет. Разкошен проект на Христо Блажев, представящ основно изданията на издателство “Изток-запад” а и както той самият уточнява в коментар и на много други издателства. Издателството има и и свой блог, но аз научих за него именно от блога на Христо, благодарение на умелото му “позициониране” в блог-сферата и из социалните мрежи, както и разбира се отличните ревюта, на книгите, които представя. Два компонента, без всеки от които другият се обезсмисля до голяма степен. А се оказа, че повечето книги, издавани от “Изток-запад” са точно по моя вкус…

Книголандия обаче не е само “лице” на “Изток-запад”. Включва и електронната книжарнца “Книга за теб” (за хартиени издания), както и “Книговището” – своеобразна библиотека, от която могат да се възползват за сега жителите на София. Както и още, но да оставим сайта сам да говори за себе си.

Точно от Книголандия научих, че на български излиза Гьодел,Ешер, Бах:eдна гирлянда към безкрайността” – книга, за която си “точа зъбите” още, след като бях чел доста подробен анализ в списание с “Съвременник” през далечната 1984-а година, в който се твърдеше, че книгата е непреводима. Е, намерил се е преводач, който се е справил с това предизвикателство и то страхотно (а, споменах ли, че веднага си я купих, щом научих, че е излязла?). Сравнявам превода и с този на руското издание (който ми “изпадна” от някакъв сайт) и наистина съм възхитен.

Може би в по-далечно време ще пиша за тази книга, но няма да е скоро. Книгата е много дълбока и за нея се пише трудно. Първо трябва да я осмисля и да преценя, до колко е по възможностите ми да пиша за нея.

Но много скоро ще пиша за една друга книга: “Псевдонауката” от Бен Голдейкър, която любезно ми бе подарена от издателството. Само да се преборим с дъщерята, кой ще я прочете по-напред, защото тя като прочете няколко страници, заяви, че книгата е страхотна и си я “приватизира” :). Е, тя чете предимно сутрин, а аз вечер, така че няма опасност да разкъсаме книгата 🙂

Книголандия естествено естествено присъства и във фейсбук. И за финал – Книголандия – не само успешен пример за използване на Световната мрежа, а и чудесно място за всички любители на добрата книга.

Книжарници

Електронни в случая.

Както и да го мислим, там е бъдещето. Не твърдя, че хартиената книга ще изчезне, но по-скоро ще остане само за ценители-колекционери, както сега са виниловите грамофонни плочи.

Бъдещето определено е на електронната книга, за това да споменем (все още за съжаление) прохождащите у нас книжарници за електронни книги.

По-точно две – “е-Книги” и “Книгите” . Става въпрос за сайтове, предлагащи именно електронни книги, а не многото такива, които продават онлайн хартиени издания и също понякога биват наричани “електронни книжарници”.

И двете са се захванали с благородната задача да предлагат книги на български автори на достъпни цени. Както и на чужди автори, чиито книги трудно се намират у нас.

За “е-Книги” и друг път съм споменавал. Аз съм им редовен клиент и съм “изкупил” почти всички от свободните книги (именно – платил съм, за някои и по няколко пъти, защото ми харесват), както и за една-две от тези, само с платен достъп. Доволен съм от сайта и от възможността да се плаща по много начини, като клиентът може да си избере най-удобния за него.

Виж, тия дни опитах да купя от другия сайт втората книга на Сибин Майналовски, обаче – тесла. Единственият начин за плащане, който аз открих – може да има и други, беше “За да можете да закупите или прочетете книгата влезте с Facebook акаунта си от горния бутон!”. Натискането на бутона води обаче до бял екран.

Може би проблемът е в моя “телевизор”. Може съчетанието от Линукс и подпалена лисица да не работи с въпросния бутон. Обаче доста читатели на фантастика ползват подобна комбинация от ОС и браузър, така че книжарницата губи тая група (Вариантът “идете при приятел с уиндос” е груб и отблъскващ въпросните потенциални клиенти). Второ, да се свърже услуга, свързана със заплащане точно с тая платформа (Facebook), ползваща се с доста съмнителна слава точно от гледна точка на сигурността на данните, не бих казал, че е твърде… разумно. Сигурно хората, работещи по сайта са обезопасили достатъчно добре системата и няма място за безпокойство, но за клиента остава едно наум.

Освен това, много хора нямат Facebook акаунт и доста от тях държат да нямат! Още една категория изпуснати клиенти.

Възможно е да има и други начини за плащане, но аз не ги открих – т.е. не са лесно забележими, което определено си е неудобство. Може клиентът да е тъп, кух, задръстен, но това не е причина да му бъде затруднявано желанието му да си даде парите. А нали уж това е целта на книжарницата, да му ги вземе, а не да тренира наблюдателността му или да развива умствените му способности чрез тестове и скрити картинки. (Ако клиентът все пак вземе, че поумнее, в резултат на четенето на закупените книги, това вече е страничен ефект и не е цел на книжарницата.)

Да не кажете, че съм “от едните” и съм против другите:

При “Е-книги” също си има неудобства. Например в резултат на забележка в някой от форумите за фантастика, създателите на сайта добавиха обяснение, че свободните книги наистина са свободни, след регистрация на потребителя, защото преди това не ставаше много ясно. Това добре.

Обаче като щракнеш на някоя книга има обяснение с какъв достъп и в какви формати се предлага книгата, но няма никакво резюме, или линк към такова. А иначе книгите си имат анотации, но до тях се стига по сложен начин. Поне за мене е сложен и всеки път ми е трудно да го възпроизведа. Може да съм тъп, кух, задръстен, ама искам да си купя книга и би трябвало да ми е по-лесно да намеря информация за нея, а не да преобръщам сайта 14 пъти.

И накрая добри думи и за “Книгите” . Оформлението (външният вид, изгледът, фасонът ) на сайта е по-добър от тоя на “е-Книги”, поне за сега.

Надявам се, ако тук попаднат представители на някой от двата сайта, да не възприемат поста ми като заяждане, а както се казва, като “градивна критика”. 🙂

ПП
Екипът на “Книгите” се оказа много бърз и проблемът беше оправен буквално половин час след като излезе постът!

ППП
Лоша новина е, че „е-Книги“ вече не се поддържа и е оставен на доизживяване.