Tag Archives: конкурс

Конкурси… и алманаси

За да не повтарям – тук си пише всичко:
http://www.gatchev.info/blog/?p=2131

(Заглавието е на Григор Гачев)

Евровизия

Оная вечер се прежалих и изгледах цялата евровизия. Е, малко мазохистично, ама понеже знаех, какво ме чака на следващия ден, реших малко да смъкна критерия, преди голямото събитие. (Е, нямаше нужда, както се оказа, ама за това ще пиша по-късно 😉 )
До сега само бях поглеждал евровизия оттук-оттам, сега го изгледах цялото.
Та, като цяло -боклук. Харесаха ми хърватинът и румънците, донякъде холандките, полякинята и може би имаше някой друг проблясък още. Относно победителя – страхотен вокал и отвратителна песен, Да ти е драго да се обесиш на нея, или поне да оповръщаш всичко наоколо.
За “наш’то” момче. Също страхотен вокал, макар че май на класирането пя по-добре, отколкото на финала. Може да е прекалил със сладоледа. Относно песньовката…
Може би просто не е музика за мен. То аз и

“Подай ми захарта,
подай с една ръка”

на това бе, на Полито не харесах, а уж била хит не само в България.
Е, видях и конкурса на Евровизия, обещавам повече да не правя така.

Да си кажа

Конкурс Тази година, като никога реших да пратя мой разказ за участие в конкурса по повод годишнина от рождението на Агоп Мелконян, организиран вече за пета година от електронното списание „Сборище на трубадури“ и семейство Мелконян.

По-точно, дойде ми идея, докато течеше приемането на разкази, написах един и им го пратих.

Приятно бях изненадан, когато излезе класирането и моят разказ се оказа между 37-те финалисти, от близо 160 допуснати за участие.

Днес обаче бях още по-зарадван, когато получих отзив лично от Велко Милоев, член на почетното жури (те са две в конкурса, както пише в линка по-горе), с много добри думи относно разказа.

Естествено, приятно е за един автор (опа, туй аз ли бе?) да получи добри отзиви, особено от специалисти. Обаче това, заради което пиша този пост бяха следните думи на г-н Милоев, цитирани с негово разрешение:

“Намирам темата за много важна, а концепцията – за точна. От доста време вече леко се отегчавам от многобройните предупреждения за гибелта на природата или за катастрофичните последици от някое недомислено техническо изобретение. Мрачни визии, написани от хора с таблети и телефони 😉 Никой обаче от пишещите ви колеги в този конкурс не се занимава с подценяването на образованието и смесването на науката с псевдонаука. Лесно и модерно е да си технофоб, пророк на края на света, трудното е във формата на фантастиката да търсиш решения.”

Радвам се, че концепцията ми е била оценена и че съм излязъл извън “стандартните” теми, както и че съм засегнал актуален проблем. Същевременно искам да напомня на пишещите фантастика (и не само, но за тях е най-важно), че нашата действителност предлага достатъчно теми, идеи и предизвикателства и не е нужно да търсят вдъхновение само сред образците на класиката.

Разказът, за тези които се интересуват е на обичайното място – при бозите. Според условията на конкурса, след като награждаването е минало, имам право да го публикувам.

Всъщност, след като изпратих разказа, малко го поразширих и тук е разширеният вариант.

Дали той, или по-стегнатият вариант, участвал в конкурса е по-добър ми е трудно да преценя. “Конкурсният” се очаква да излезе до края на годината в електронна антология, според обещанието на “Трубадурите”

2025

Преди време попаднах на съобщение за конкурс за фантастичен разказ на BBC Знание на тема “Моят свят през 2025 г.”.

Първоначално не обърнах внимание. Прогностиката е трудно нещо и обикновено греши, понеже работи на принципа на екстраполацията. Все пак за кратък период, като в случая от десет години, може и да се познае нещо. Постепенно в главата ми се оформи някаква картина, за ситуацията през 2025 (искрено се надявам, тогава нещата да са много по-розови, от това, което ми се “приуми” ).
След като картината изкристализира, седнах да я запиша.
Разбира се, няма да я пратя на конкурса, защото не отговаря на условията – не повече от 6000 знака. Краткият разказ е добро упражнение за стегнато писане. Преди време пробвах да се вместя в 9000 знака и установих, колко излишни неща всъщност могат да се орежат, без да се загуби основната идея. Все пак 6000 знака са прекалено малко за идеите, които ми се явиха.
Който се интересува от виденията ми за 2025-а, може да го намери на познатото място –
при бозите.

Голямото слухтене

img
В коментар към предишния пост Богомил Ветров предложи да направим нещо като онлайн конкурс за разказ, есе и т.н. по темата за тоталното видеонаблюдение.

Аз предлагам темата да включва по желание на потенциалните автори и подслушването на Интернет, следенето на кореспонденцията и трафика. Изобщо всяка форма на контрол над мисълта.

Богомил вече е отворил конкурса с първия разказ.

Понеже не е ясно, ще предизвикаме ли интерес, дали ще се наеме някой да оценява разказите и т.н., предлагам да караме нещата в движение.

Първо да видим, ще има ли интерес от страна на автори, после дали ще се появи кандидат жури и т.н.

Още – предлагам конкурсът да е само за разказ или есе, евентуално за повест. Е, ако някой предложи роман, няма да го върнем, доколкото конкурсът е виртуален, не зависи от публикуване на хартия, нито от заплащане на редактори и т.н.

В крайна сметка, може изобщо да не бъде конкурс, а просто колекция от разкази на дадена тема.
Ако има итерес, наемам се да направя специален сайт, може би нещо като wiki, което да е като “концентратор” на творбите.