Tag Archives: Кори Доктороу

Свободни или ?

Ще цитирам коментара на Богомил Ветров, който до някъде стана повод за този пост:

“Ако погледнем в миналото, ще видим, че бъдещето не е розово. Близо 50 години след Гутенберг печатните преси и издаваните от тях книги създават първата мрежа за разпространение на масова, по смисъла на днешния термин, информация. И макар, че е изградена и развита от частната инициатива, тази мрежа се подлага почти веднага на натиск от различни институционални закони, привилегии и решения. В крайна сметка насилето над книгата се оформя като обичайна практика, по-късно същото се прилага и спрямо печата – така че, ако исаме да променим нещо, този път тябва да действаме по-енергично. Лошото е, че и двете страни не са напълно прави, а няма пространство, в което да се води градивен диалог по темата.”

Основното противоречие при споровете относно “авторските и сродните права” е между нематериалната същност на художествените произведения и материалните носители посредством които те достигат до “потребителите”.
Между публичната наоченост на произведенията (никой не прави изкуство за да го държи в килера, нали? Изкуството е предназначено за публична “употреба”) и частната собственост върху носителите и средствата за произвеждане на носители (книги, плочи, дискове…).

Интернет промени нещата, давайки възможност за първи път информацията да се разпространява без да е прикована към конкретен носител (като изключим древните истории, които са се предавали “на ухо”) и завари неподготвени и издателите, и авторите, както и потребителите. Също и оная паразитна прослойка, наречена “праводържатели”, която няма нищо общо нито с авторите, нито с издателите, но събира основните приходи от труда им и която полага неимоверни усилия да овладее Световната мрежа и да стъпи на врата на потребителите ѝ.

За съжаление близо сме до момента, когато това ще се случи и това и това няма да са киберпънк а жива реалност.

Начин за противодействие обаче има. Не само протестите и подписките срещу SOPA, PIPA, ACTA и подобните законопроекти и споразумения, готови да (до)отворят вратата за новото средновековно мракобесие. Разбира се протестите са абсолютно необходими, ако искаме да покажем, че не ни е безразлично, че ни надяват все по-здрави букаи.

Начинът го дава самата Мрежа.

До сега авторите бяха принудени да подписват често неизгодни договори с праводържателите с които преотстъпваха правата върху произведенията си на тях. (знам, знам, нека да си кажа приказката, моля!)

Сега имат възможност да ги публикуват директно.
Разбира се обаче, дали ще държиш новата си книга под възглавницата, или ще я пуснеш да потъне в необятното море от всевъзможна информация в Нет-а, няма голяма разлика. Трябва и да те забележат.

Някои успяват да се справят сами. Кори Доктороу публикува книгите си под Creative Commons лиценз, което не му пречи да продава огромни тиражи. Е, той умее да си прави реклама, което не се удава на всеки автор или изпълнител. Тоест без посредници е трудно.

Редно е да споменем и Коелю тук, който и да не ползва свободни лицензи, подкрепя свободното разпространение.

Доктороу е успешен, но той умее да си прави реклама, което не се удава на всеки автор или изпълнител. Тоест без посредници е трудно.

Такива посредници биха могли да са съществуващите издателства, но те не разбират отворените формати и се страхуват от тях. За съжаление същото може да се каже и за повечето автори.

Има и опити за разчупване на стандартния модел. Е-книги, за които съм писал и преди издават електронни книги на български автори (не само), някои от които пуснати под свободен лиценз. А и другите са на съвсем достъпна цена. Проблемът с Е-книги според мен е изключително слабата реклама. Искрено им желая и на тях, и на авторите им да успеят!

Други работещи в тази насока са Калин и останалите юнаци от “Човешката библиотека”. Проблемът и при тях е слабата реклама. Освен в тесни среди от (по)читатели, за съжаление са неизвестни.

И тук не мога да не спомена (пак) Христо Блажев и Книголандия , макар че те не работят със свободни лицензи, а продават “стандартни” книги. Всъщност понеже целта им е да направят книгите по-лесно достъпни до читателите, мисля че споменаването им в този пост е напълно уместно. Но ги давам за пример за най-успешен проект. (поне по моите скромни наблюдения) По мое мнение успехът им се дължи основно на силното присъствие на Христо в Мрежата. На рецензиите, които той и сътрудниците му пишат и на непрекъснатите виртуални “обиколки” по блогове, форуми и т.н., както и във Facebook и google+.

Пример, който трябва да се следва, от хората искащи да издават изкуство с отворен лиценз. За да продаваш, хората трябва да знаят за теб. Няма друг начин. И трябва да са доволни от начина, по който си предлагаш “стоката”.

Иначе издаването на свободни произведения е нова ниша, която би могла да бъде много успешна, стига да се намери успешния бизнес модел.