Tag Archives: Луна

Селена

Заключих входната врата на офис-сградата и нагазих във втвърдяващата се кал на подобието на улица. Между новите строежи и вече построените нагъсто полупразни блокове, като като островчета се гушеха дворчетата на две-три от последните останали къщички в квартала. От тях лавнаха кучета. Погледнах телефона – 20:22. Мамка му, сигурно пак аз затварям последен. Докато се прибера, ще съмне. Естествено, места за паркиране не са останали. Пак погледнах екрана – да 20:22 си светеше. Няма грешка. Е, според Лукяненко, ако често засичаш такива съвпадения на цифри, значи имаш потенциал за магьосник. То добре поне, че не 22:22, че съвсем щях да се омагьосам…
Докато заобикалях локвите засякох с периферното си зрение движение малко пред мен и вдигнах глава. Момиче със съвсем неподходяща за сезона ефирна рокля, или кавото там беше (хитон?) идваше срещу мен. Всъщност съвсем буквално срещу, защото не забелязах опити да ме заобиколи. Спрях се, като през главата ми минаваха мисли, как голите ѝ ръце още не са замръзнали. След това осъзнах, че я виждах прекалено ясно, въпреки относително слабото осветление на улицата. Тогава забелязах, че всъщност я обгръща някакво сияние, което позволява да виждам толкова добре подробностите.
Аз, знаете съм много рационален човек. Не съм суеверен, не вярвам в духове и разни магически същества. Обаче заради поредицата за Хари Дрезден в главата ми се завъртяха мисли, че човек никога не бива да се доверява на феите и да сключва сделки с тях. Както и че всички същества, идващи от “Nevernever” са коварни.
Тръснах глава за да се отърва от суеверията и да се върна в реалността. Какъвто и да беше случаят, трябва да имаше някакво реалистично обяснение.
Междувременно съществото спря на крачка пред мен. Всъщност не бе момиче. Лицето ѝ изглеждаше младо, но някак по-скоро лишено от възраст, ако това е възможно. Сребристи коси се спускаха на вълни до гърдите ѝ.
– Извинете, господине, бихте ли ми помогнали?
Обикновено при такова обръщение ускорявам ход. Да, може наистина човекът да е закъсал и два лева да не му достигат, за да се прибере до “на майната му”, но най-често, както практиката го показва, тези два лева продължават да не достигат и “закъсалият” продължава да събира от други милозливи наивници. А и най-често зад просещия седи добре организирана банда, която си разпределя приходите от наивниците.
В случая обаче нямах много ходове – когато има тълпа е лесно да продължиш, но когато си сам, някак грубо се получава. Огледах се. Обнадеждаващо бе, че не е виждаха глави, които да надничат зад ъгъла, или силуети в сенките. Но пък със сенките никога не може да е сигурен човек.
– Как бих могъл да ви помогна? – запитах, като същевременно под влияние на прочетеното в “Хари Дрезден” се стараех, да не гледам към съществото, за да не попадна под хипнотично влияние.
– Не ме ли позна?
Аха, вече сме на “ти”, значи! Все пак погледнах към натрапницата. Лицето ѝ сега изглеждаше някак по-кръгло, а на кожата се появиха много познати петна. Всъщност МНОГО познати.
– Селена? – колебливо попитах.
– Известна съм и под това име. Вие обикновено ползвате името, дадено ми от римляните.
– И как бих могъл да ти помогна – (щом ще я караме на “ти”, пука ми коя си) – Ти си голяма, силна – каканижех глупости, чудейки се в какво се забърквам в момента.
– Бях. Хората ми строяха храмове, принасяха ми дарове. Сега съм забравена, обречена да изчезна. Само някои племена в джунглите, които не са достигнати от вашата цивилизация още ме почитат, както и някои по-начетени хора знаят за мен. Скоро от спомен, ще се превърна в нищо. Готова съм, да ти кажа, къде са тия племена, ако ми помогнеш.
– Знаеш ли, преди години щях да се заинтересувам от офертата. Но днес приключенският дух ме е напуснал. По-добре тези племена да си живеят както са свикнали. Докосне ли ги цивилизацията, или ще изчезнат, или ще се цивилизоват и за теб ще е по-лошо.
– Те са маргинали и така или иначе ще изчезнат. Те не представляват интерес. Искам да ме помнят цивилизованите народи. Вие, хората ни създавате, после ни забравяте и ние умираме.
– Нищо нередно. Умират и звездите. Даже и Вселената някога ще умре. Какво остава за някакви измислени същества. Още повече си поживяла доста, в сравнение с човешки…
Физически почуствах изпепеляващият гняв, който я обзе. Изгарящ до мозъка на костите. В следващият момент гневът премина в отчаяние, за да се избавя от което изпитвах неистово желание да побегна. Отчаянието отстъпи място на тъга, дълбока, потискаща, смазваща. За щастие тя успя да си овладее чувствата, преди да успее да ме срине. Остана само някакво усещане за примирение.
– Толкова да изпадна, да се опитвам да сключа сделка със смъртен!
– То, като гледам, госпожо, същото определение важи и за вас.
– Знаеш ли какво е, да си някой, да те почитат и в следващия миг вече никой да нехае за тебе!
Тогава си го спомних. Пътувахме с кола от към феста в Каварна и в Търново го видяхме да пресича пред нас. Стар човек, с все още добро телосложение, с оръфан и зацапан костюм, който някога е бил представителен теглеше кашон с хартия и спираше до кофите с боклук, за да вземе търкалящите се наоколо хартии и картони. Някога той е бил някой. С този костюм се е явявал на важни срещи. Сигурно е управлявал хора. Сега събираше хартия, за да се изхрани. Не просеше и не молеше. Опитваше се да се справи сам. Представих си, как в дома му библиотеката е пълна с книги, но той не иска да ги предаде за рециклиране, а събира отпадъци. А може би вече е останал без дом и костюмът му е единственият спомен от онези дни, когато е бил някой. Спомних си и за много други случаи, на хора, останали на улицата, изгубили работата си, домовете си, семействата си.
– Виждал съм. Не съм го изпитвал лично, но знам, че никой не е застрахован от това.
– Тогава би могъл да ми помогнеш, поне малко хората да си спомнят за мен. Писа, че сме приятели, за това се обърнах към теб.
Опаа – имам си читателка! И то каква!
– Щом ми четеш писанията, значи знаеш, отношението ми към всякакви божества и тем подобни…
– Не се възгордявай! Не съм ти читател. Понеже ме призова в писанието си научих за него.
Призовал? А, да – Луна. Римляните, вярно.
– Е, ти значи нямаш проблем. Щом с всяко споменаване на името ти те призовават, значи…
– Не разбираш! Самото споменаване на небесното тяло не ми носи нищо. Понеже ти си му дал живот с твоето писане, за това стигна до мен. Аз олицетворявам живата му страна! Не схващаш ли!
Аха, “лелката” май започна да се горещи. Всъщност, не бе повод за радост, понеже бързо си спомних гнева ѝ от преди малко. Не исках пак да го изпитам, но пък от вътре ми идваше да я дразня.
– Ми, явно нещо не зацепвам.
– Не какво?
– Ох, не разбирам. Обясни по-подробно, защо въобще трябва да ми пука.
– Да ти какво?
– Оооо, да представлява интерес за мен твоят проблем! Според мен, човечеството е по-добре без богове.
– Наистина не разбираш!
– За това чакам обяснение. Готов съм да го приема, ако е разумно.
– Аз не искам, да се върнат ония времена и хората пак да ме почитат. Дълги години исках, надявах се. Това време мина. Отдавна съм се примирила. Искам само да бъда помнена, за да не изчезна завинаги.
– Как да ти кажа, този проблем е далеч от мен. На мен ми остават не много години още. Хората, които обичам и ценя също живеят кратко. Някои вече ги няма. Ти помниш доста повече години. И да изчезнеш, какво толкова ще се промени?
– Ако изчезна, Луната ще остане просто един камък, който обикаля на повече от 300 000 км. от тук. Всякаква романтика, въздишките на влюбените, песните и стиховете за лунната пътека, всички картини и фотографии ще изгубят чара си, ще станат безсмислени. Вие, хората ни създавате и после не можете без нас.
– Да бе, от боговете, които сме си създали, освен проблеми нищо друго не сме видяли.
– Не говоря САМО за боговете – тя почти изкрещя. Изплаших се, да не привлечем внимание на хората от съседните блокове, но никой не реагира – всички вълшебни същества, които създавате. Ние не можем без вас – чрез вашите мисли и спомени живеем, но и вие не можете без нас! Без нас ще сте като… като… като кучетата! За тях камъкът е нещо, което служи за препикаване. За вас той може да послужи да изваяте от него красота, поезия, устрем, надежда! Ако ние изчезнем и камъкът ще стане просто камък. Още повече, вече изваяните статуи ще се превърнат в просто камъни, на които някой чудак е придал странни форми, прахосвайки безсмислено безброй часове от живота си!
Погледнах я отново. Сиянието беше изчезнало. Пред мен стоеше много стара жена, въпреки липсата на бръчки по лицето и голите ръце.
Бялата ѝ рокля, хитон или каквото беше там беше износена, с много кръпки. Стара, отчаяна, примирена жена, опитваща да запази остатъците си от гордост и достойнство.
– Добре. Ще опитам да помогна. Но не бих могъл да направя кой знае какво. Аз имам малко читатели. Не публикувам в големи издания, а само на сайта си…
– Вече се радвам и на трохи. – въздъхна тя и се разпиля като звезден прах. Не знам, стори ли ми се, или действително чух “благодаря”, в момента, в който изчезна.
– Всички може да го докараме до там, да се радваме на трохи – продължих да говоря към мястото, на което стоеше тя доскоро. – За това ще опитам да помогна.
В този момент чух отново лая на кучетата. Дадох си сметка, че докато траеше срещата, нямаше лай и други шумове. Явно сме били изолирани от света. Това беше добре, понеже никой случаен минувач не ме е чул, как си приказвам сам – сигурен бях, че само аз съм виждал… ммм… нещото, с което разговарях.
“Уф, утрепах сума време – вече сигурно е 22:22 – помислих си.” Вкъщи щяха да ме чакат на нокти. А обяснението, че съм закъснял, защото съм си лафил с древна, закъсала богиня само щеше да влоши положението…. Погледнах телефона: 20:22. Не бе изминала даже минута! Вторачих се отново – последното число стана 23, но след първата двойка си стоеше тлъста нула. Въздъхнах с облекчение и се затътрих към колата.

Вкъщи се замислих отново върху случката и може би прибързаното обещание, което дадох. Боговете, когато си траят на тихо в спомените и документите на човечеството са безопасни. Но винаги, когато се изкара някой бог от нафталина има опасност да започне свой живот и да излезе от контрол. А гадните същества много лесно обсебват умовете на хората. Пресен (в геологически аспект) пример е как преди малко по-малко от 2000 години, царят на господстващата по това време нация решила да пенсионира тогавашните си богове, които “бичели айляк” и го давали непукисти с друг, жесток бог, който да държи подчинените му народи обединенени, кротки и послушни. За това избрал един маргинален бог на пустинно племе. Изтупал го от пустинния пясък и го издигнал като върховен бог на всички подчинени народи. Богът обаче бързо излязъл от контрол и сега от тази велика нация са останали само спомени, документи и артефакти, а той продължава да управлява мислите и постъпките на по-голямата част от земното население. Обсебил умовете на хората до различна степен, като почнем от периодичното палене на свещи и правене на метани, до там, че някои се запасват с динамит и взривяват невинни хора, чието единствено прегрешение е, че вярват в същия бог, но по “друг начин” и се учат на вяра от друга книга. Или пък ирландският вариант, практикуван до скоро, при който не ставаш зян, заедно с неверниците, а тайничко слагаш бомбичка някъде, където се веселят хора, които вярват в същия бог почти по твоя начин, учат се на вяра от същата книга като тебе, но мъничките разлики във вярата правят оправдано убийството им, както и почернянето на роднините им. Които пък си го връщат после…
Но всъщност, даже и бог не е необходим, за да бъдат управлявани големи маси хора. Близката история го показа с комунизма, който маскиран като идеология, напрактика си е пълнокръвна религия, като вместо бог има за патрон наукообразна химера.
Такаа, с боговете работата е опасна. От друга страна те са произведение на човешката мисъл, на творческия дух на хората. С тях са свързани и много красиви и интересни легенди, както и много история. Да унищожиш окончателно бог е като да разрушиш паметник. Паметникът също може да служи за поклонение и нездрави ритуали. Но да го разрушиш е като да отстраниш част от историята. Добра, лоша, историята е такава, каквато е.
А и тази Селена май не е от лошите богове. Всъщност даже е била прецакана, да обича Ендимион, който пък бил приспан за вечни времена от Зевс, за дето докато Зевс се развявал по разни нимфи Хера му сложила рога с Ендимион. Щото Зевс и Хера си слагали рога взаимно, но не си държали сметка за това – зер върховният пост се изпуска заради дреболии. А за да изпуснат парата си го изкарвали на потърпевшите…
Добре, Селена. Ще изпълня обещанието си. Единственото, което мога да направя, е да публикувам тази история. Аз нямам много читатели. Но пък Нет широк, потребители много, може и повечко хора да си припомнят за тебе.

Да видим накратко за кого става въпрос;

Име – Слелена, Мена, римски вариант – Луна.
Професия – богиня на Луната, в пенсия.
По съвместителство същата длъжност се е заемала в част от древната история и от Артемида.
Известен мит, май само този, за Ендимион е останал, другите са потънали в забвение.
Спомената в няколко реда в “Старогръцки легенди и митове” от Николай А. Кун, с няколко реда и в “От Земята до Луната” от Жул Верн.
Ако някой се сеща за други митове, свързани със същата личност от митологията, ще се радвам да ги сподели.
От мен толкова за сега.

ПП. На тези, които ще останат възмутени от този текст и ще питат “ти правиш ли разлика между “Алла(х) аккбар и слава на Бог”, както неведнъж са ме питали ще препоръчам този текст, повод за много сериозен размисъл.

ППП. Мислех да пусна това при бозите, ама от приказка се преобърна повече във филосовки напън, та го слагам в общия кюп, като в бозите ще сложа линк насам, заради все пак приказния елемент.

Пак лунни далавери

След като писах три статии относно конспирациите около кацането на Луната:
Грозната конспирация – кацането на Луната
Конспирацията конспиративна, дело на всеки
и
Лунатици – 3-та част
мислех, че съм приключил с темата. Ноооо… Излюпи се ново “доказателство” за далаверата с Кубрик
Това събуди “заспалите чувства” и направих нов опит да допринеса за борбата с …. ъъъъ… лековерието, да го наречем.

Този път – в Наука OFFNews.

Лунатици – 3-та част

Apollo 11Има една приказка, дето Аллах попитал някакъв турчин какво иска като награда дето бил праведен, или кой знае какво. Турчинът отговорил: “Да имам на българина акъла, дето му идва от сетне!”

Та и аз, като типичен българин, след като пуснах два “лунатични” поста,
един шеговит
и един сериозен, ми дойде на акъла най-важното, което съм пропуснал, а и май много от хората, привърженици или противници на лунната конспирация не се сещат.

Сега, след като прегледах споровете, които са се разразили в блога на daggerstab и на Владимир Герджиков, към които любезно ме насочи Жилов, ми присветна нещо основно и може би понеже е твъред очевидно, не му се обръща внимание.

Повечето от днешните “конспиратори” са родени след периода 1969 -1972г. Други, които вече са били родени, не са имали възможност да видят нищо от лунните мисии – в България, като верен съветски сателит американските успехи се неглижираха и “драгият зрител” на БНТ успя да види само кратки репортажи от полета на аполо 17 – след като бе обявена за последна мисия, накой висш кадър милостиво се смили и позволи излъчване.

По това време обаче, от соц. лагера румънската телевизия излъчваше почти всичко. Аз пък имах късмет да живея на място, където тя се хваща идеално. Така че имам представа, за какви мащабни репортажи става въпрос. Особено при мисията на Аполо 11 се предаваше почти денонощно.

Любителите на конспирацията всъщност не си дават сметка, в какво фантастично нещо вярват. Може би много от тях си мислят, че става въпрос за някакъв кратък филм, пуснaт като репортаж?

За да се фалшифицира такава мащабна кампания всъщност, средствата биха надхвърлили цената на реалната лунна мисия! Да се заснимат часове наред, и то не е като в киното, когато действието скача произволно в различни моменти от повествованието, а зрителят си представя, че междувременно са се случили дадени събития.

Всичко да се синхронизира, за да изглежда правдоподобно. И то не за една мисия, а за цели 9, ако включим Аполо 8 и 10, които не кацат, но достигат Лунна орбита, както и неуспешния Аполо 13.
Аз поне не мога да си представя, какво лудо снимане трабва да е паднало за да се създадат всички кадри, излъчвани дни наред – знаем последните мисии траят над 10 дни (полетът Аполо 17 продължава 12 дни да речем).

И най-важното! Все пак нещо трябва да е отишло до Луната, при всяка една от мисиите. Защо ли? Всеки радиолюбител ще се сети – за да може достоверно да се предава от мястото на събитието, било то и фалшиво, както вярват “конспираторите”.

От 3 точки лесно може да се засече от къде идва сигнала. А такива засичаня са правени и официално, не само в СССР, но и от съюзниците на Щатите – много от тях биха били щастливи да ги хванат в лъжа. Правили са измервания и стотици радиолюбители. Никой не е открил разминаване в източника на сигнала. Като засичания са правени и по време на полета, и след кацанията.

Към това се добавя и закъснението, с което идва и отива сигналът до Луната – ако се ретласлираше от Земята до Луната, щеше да се трупа двойно закъсненние…

Тя работата стана много дебела. И километри филми, и апаратура, която все пак е ходила до Луната. А и камъните, донесени от там…

Май далече по-разумно е, да зарежем конспирациите 😉

Най-накрая, Лунната мисия, въпреки че е обявявана за много скъпа, всъщност е много печеливша. Преките приходи навишават разходите 7 пъти – от внедряване на разработените технологии в различни области на живота. Често най-невероятни. Примерно от част оттъканта за парашутите, с които се приводнява кораба са разработени опаковки за храна…

Косвените печалби и до сега ги усещаме – примерно бързата миниатюризация в електрониката, благодарение на която се появиха и персоналните компютри 🙂

Много от технологиите, за които ствава въпрос са за подържане живота на астронавтите. Кое би стимулирало разработването им, ако ставаше въпрос за фалшификат?

Конспирацията конспиративна, дело на всеки

Аполо11

Да, леко перифразирах едни популярен лозунг от близкото социалистическо минало за заглавието, по-възрастните си го спомнят.
Но защо в рамките на три дни пак подхващам лунната тема?

Причината е един пост, цитиран в “Свежо”, който ме потресе:
Стъпвал ли е човек на Луната.
Потресе ме всъщност, не това, че това малоумие се появава, след като безброй публикации опровергават конспиративните теории, и най-вече, след като сега даже има снимки, на останките от 6-те успешни лунни мисии!
http://ecomedia.bg/news/world-news/article/1737
http://www.nasa.gov/mission_pages/LRO/multimedia/lroimages/apollosites.html
http://www.cosmos.1.bg/portal/index.php?option=com_content&view=article&id=751:-qq&catid=44:-2009&Itemid=27
Нормално е, винаги да има хора, които не са в час, така че подобни простотии ще се появяват и след десетки години предполагам. Тогава може би актуален ще е Марс за конспиративните умове 😉

Потресаващо е това, колко хора са гласували положително за тая глупост.

Винаги, когато някоя конспиративна теория излезе от дупката си и пусне корени масово в умовете човешки, забелязал съм в основата й стои невежеството.

Всички писания за лунната конспирация, които съм чел са пропити от невежество, неразбиране и непознаване на факите, както и от псевдонаучни “аргументи”.

За по-голямата част от населението е нормално да се хващат на подобни доводи, имайки предвид средното ниво на общата култура

Добре, обаче защо и някои, иначе интелигентни хора се “вързват” на подобни небивалици?

Ами, като помислим, пак в основата седи невежеството. Човекът може иначе да има много познания в различни области, но точно физиката да не му е силна страна. Тогава лесно може да приеме нелепи твърдения за верни.

Тук обаче се намесва и “ефектът на шопа” – щом нещо е непознато, по-лесно е да се отрече, отколкото да се приеме съществуването му (“Те такова животно нема”)

Съдейки по разпространението на конспиративни теории от всякакъв вид по планетата, май преобладаващото население на света е шопското 🙂

Или просто процентът на невежеството е прекалено висок. Като към този процент спадат и хората, които не са по-начало ниско интелигентни, но просто са с ограничени интереси, както случая с името на Христо Пимпирев, за който споменах тук.

Онзи пост, за който споменах, гледам е минал 100 гласа. Ще пусна този в “Свежо” и ми е интересно, дали ще надмине 10 гласа. После може да поразсъждаваме върху постигнатите резултати.

Иначе тук има един много подробен руски сайт относно аргументите на любителите на конспиративни теории и техните “аргументи”. И то още преди да са направени снимките, за които споменах.

Нищо, скоро китайци и индийци ще направят своите снимки. Китайски автомат е планиран да кацне близо до останките на някоя от мисиите на Аполо.

Но и тогава, предполагам, ще има “конспиратори” които ще твърдят, че всичко е измислица.

Сериозна информация има и другаде. Наред с “жълтините” Научно или жълто – изберете сами, както се казва. Всеки може да избира според акъла си.

Ето и моят хумористичен поглед върху лунната конспирация, ако предпочитате. 🙂

ПП След Lunar Reconnaissance Orbiter и японската сонда Кагуя засне останките от лунните мисии.
Но както предполагах – керванът си върви – постоянно бликат нови “сензационни разкрития” за “лунната конспирация”.

Грозната конспирация – кацането на Луната

moon landing hoaxНаскоро Сонда засне екипировка, изоставена на Луната преди 40 години Какво, тези които твърдяха, че кацане не е имало ще млъкнат най-после?

Нее. Всичко е грозна измама. И най-лошото, аз съм отговорен за това…

Но да започнем подред.

Итало Калвино пише в “Разстоянието до Луната”:
“Според сър Джордж Дарвин някога Луната е била много по-близо до Земята. Полека-лека приливите и отливите….. при които Земята губи енергия, изтласкали Луната надалеч.

– Точно така! – възкликна старият Qfwfq. – Вие не помните тия неща, но аз – да.”

Даа, така беше, а старият Qfwfq ми се пада нещо като далечен братовчед. Много далечен. И много стар. Още тогава беше много стар.

Тая есен както винаги, при пълнолуние подготвяхме съдовете за новата реколта. Аз миех една огромна каца за зеле, а Печената пуйка се шматкаше наоколо на кокили, и току разбутваше гърнетата с джибрите.

“Тази огромна Луна като че тежеше върху плещите ни” – да цитирам пак стария Qfwfq “и изглеждаше, сякаш щеше да ни смачка.”

Печената пуйка с дълъг закривен прът брулеше камъни от Луната. Те описваха странни траектории. Някои падаха обратно. Други се задържаха в тези места, които векове по-късно щяха да бъдат наречени “точки на Лагранж”. Трети преодоляваха лунната гравитация и биваха засмукани от земната, като с изсвирване падаха около нас. Когато някой камък уцелеше някого по главата, Печената пуйка надаваше весел крясък, а уцеленият след като се свестеше търсеше по-твърд предмет…

По едно време един от камъните падна точно между две гърнета с джибри от моите и ги пръсна. Вбесих се и метнах кацата по негодника. Не прецених замаха обаче и с прискърбие видях, как широкият съд направи няколко лупинга, поколеба се, но после уверено се отправи към местността, която след векове щеше да бъде известна като Морето на спокойствието.

Идиотът, безкрайно щастлив от събитието се захили неудържимо. Тогава едни след друг метнах и двата пластмасови бидона за ракия, които обаче не улучиха целта си, а подло последваха кацата, за да полегнат на метри от нея. Тогава всъщност не знаехме, че това е пластмаса. Грозният Ръб ги бе изровил отнякъде. На единия пишеше “made in Atlantida” а на другия “сделано в Альдебаранской народной республике”

От удара с трите предмета, Луната както после разбрахме, започнала да се отдалечава с по 38 mm средно за година…

За съжаление, привлчени от смеха на тъпака, почти всички членове на племето станаха свидетели на невъздържаната ми постъпка и на загубата, която необмислено причиних. Бидоните бяха уникални. Щях да бъда линчуван, но се измъкнах, като обещах да направя каци на всички и да дам своите джибри на другите, отказвайки се от своя дял ракия за зимата. Което обаче обещах с широко сърце – бях открил къде Печената пуйка крие своите запаси.

Но да беше приключило всичко с разочарованието, което донесох на съплеменниците си…

Уви, през 1961 година американците прихванаха данните от уникален Съветски спътник на Луната, притежаващ камера с нечувана до скоро разделителна способност. Руснаците никога не собщиха за него, понеже го считаха за загубен, а те тогава криеха провалите си.

На снимките ясно се видяли моята нещастна каца за зеле и двата пластмасови бидона.

Президентът Кенеди събрал научен съвет, да разрешат загадката, какво е снимала сондата.

Тогава в главата на оня гад – фон Браун се родила пъклена идея, как да изкара американската нация напред, в борбата за превъзходство в космоса. Начертал лунен модул, на който степента, която остава на Луната да прилича точно на моята каца. Бидоните трябвало да бъдат изхвърлените от астронавтите раници с кислород, преди излитането им за завръщане. Така, дори някой да се усъмни, доказателствен материал винаги можел да се заснеме с по-качествена апаратура.

Кенеди прегърнал подлата идея. На 16 юли 1969 думнали един огромен фишек, а междувременно фалшивият сценарий бил заснет в студиото на Кубрик и разпостранен по света като чиста монета.

Грозна конспирация, която и до днес получава “доказателства” за истинността си, благодарение на моите необмислени деиствия, преди толкова години. Заради което изпитвам огромен срам.

ПП
Между другото сондата “Lunar Reconnaissance Orbiter” е заснела останките от всички лунни експедиции, без тази на Аполо 12, защото орбитата й минава далече от мястото на кацане на дванадесетицата. Заснети са не само спукаемата степен на лунните модули и кислородните раници, но много повече предмети, включително и стъпките на астронавтите 😉

ППП
В последствие и япоски и индийски спътници потвърдиха снимките.
Следващи постове по темата:
Конспирацията конспиративна, дело на всеки
Лунатици – 3-та част