Tag Archives: милиция

Роднина, милиционер, роднина, милиционер…

Този пост трябваше да е приятен, пълен с положителни емоции, спомени, настроение.
Да, ама не.

Накратко – Кен Хенсли в петък, 24-и юни пя пред паметника на съветската армия и народната милиция прекъсна концерта.

Също като в този случай на фестивала “Цвете за Гошо” , когато разрешението за концерта беше до 23 часа, а в 22 и 30 милиционерите нахлуха на сцената.

На сцената пред паметника на окупаторите, случката се повтори дословно. Може би в този случай организаторите да не са взели разрешение да продължи концертът до по-късно? Не вярвам. Като планираш събитие до даден час, нормално е да поискаш разрешение точно до този час. И вярвам, че организаторите са достатъчно интелигентни, за да го направят.

За предишния случай си кореспондирах с Буги Барабата, той каза, че до колкото му е известно, от общината не дават документ, до колко е разрешено мероприятието, а уж те трябва да информират милицията. Сега, общината ли е крива, милиционерите ли са проявили самоинициатива ( несъмнено инициирана от някой отговорен другар), или и двете институции са сговняни, няма значение.

Има значение, че 20 години, след като Васко Кръпката пя “Комунизмът си отива”, той се проявява с все по-голяма злост и наглост.

Иначе, все пак Кен Хенсли, композиторът, поетът и душата на Юрая Хийп свири и пя пред паметника на съветската армия.

ПП
още по въпроса:
Да дръпнеш шалтера на Хенсли и “Джулай морнинг”
Пълно медийно затъмнение над концерт на Кен Хенсли?!!

А за останалите…

Та така другарки и другари!
Честит ви тоталитаризъм на нова сметка.
А, не ли? Не, ама да.

Наскоро в Пловдив по..ааа
народната милиция спря рок фестивал. За да не шуми и да пречи на почивката на трудещите се.
Не знам, там организаторите как са си свършили работата, да приемем, че вината е тяхна.

Обаче в неделя случката се повтори в София.

А именно – организаторите на фестивала “Цвете за Гошо” се договарят с общината да продължи купона до 22 и 30. Документи има. Пише го и на афишите.

В 22.00 Последната група “Бараби блус бенд” се качва на сцената.
В 22.05 милиционери се качват също и започват да чупят стойки.
Барабите кротко си тръгват, краят на фестивала е провален.

Айде, ще кажат някои – там някаква дандания спряли, разгонили са хулиганите, наркоманите и алкохолиците (макар че публикта беше основно от съвсем друг вид, ама както и да е), голяма работа.

Обаче, това е само една от проявите, на процес, започнал твърде отдавна.
Като например една от сериозните му прояви е разрешаването на следенето в Мрежата. И на подслушването на телефоните. И на тоталното следене.

Има вече случаи на проверени за “незаконно” съдържание на дисковете. Интересно, потърпевшите бяха ли на протестите, които група ентусасти се опита да проведе?

Най-странното е, че когато се говореше за протестите, реакциите бяха не “как може, дайте да ги спрем”, а “аз нямам какво да крия”, “то не е възможно да следят всичко”, “аз ще си крия трафика”.

Вместо да се вземеш в ръце, да премахнеш причината за криене, да мислиш, как да се скриеш, да се спотаиш… Психика, наследена от годините тоталитаризм, когато нямаше шанс човек да си отстоява правата. И върху добре утъпкания път от безхаберие и смачкано самочувствие, тоталитаризмът се завръща с широка маршова стъпка.

Интересно, че един фестивал, който се провежда веднъж годишно, а в Пловдивския случай – инцидентно се оказа такъв проблем за спокойствието на трудещите се. А денонощно дънещите чалга кръчми никой не спира. И когато живеещите наоколо трудещи се събират подписки за намаляване на шума и пращат оплаквания никой не реагира.

То не е интересно всъщност. При тоталитаризма никой нямаше да посмее да спре концерт с частушки да речем. Или фестивала “Ален мак”.

Сега любимата музика на властимащите е друга и на нея никой не бива да посяга.

А виж, както в тоталитарни времена се спират рок-събития… Многозначително.
Рокът пак е черната овца.

Всъщност за човек, който следи внимателно ставащото в държавата, едва ли този завой към тоталитарните порядки е неочакван.

Нещата си вървяха натам. Но до сега управляваше червеният/кадесарски “елит”. По-висшите и по-опитните в демагогията представители на прослойкта, която всъщност винаги е управлявала България – и “преди” и “сега”.

Днес пряката власт е в ръцете на мутрите – т.е. представителите на силовия инструмент на въпросната прослойка – “народната” милиция. И те не познават друг подход, освен директния.

Или, с други думи – на печелившите – честито.
И да цитирам един популярен аудио-клип, звучащ често по радио Z-rock с гласа точно на един от потърпевшите от снощното милиционерско изпълнение:

“А за останалите: “Du hast!”