Tag Archives: съд

За първосигналната реакция, съдът на Линч и прочие

Когато написах поста за злощастния инцидент във Враца, очаквах повече хейт. За щастие, много голяма част от читателите разбраха какво имам предвид. Естествено не липсваха и гневни коментари (под публикацията във Фейсбук), като някои от тях съвсем първосигнални. Явно беше, че коментиращите въобще не си бяха направили труда да прочетат публикацията, а директно бяха оплюли поста, понеже се различава от тяхното мнение.

Много бързо гражданите си съставиха мнение, определиха кои са виновни, даже раздадоха и присъди, въз основа на прочетеното в медиите и на база на лични пристрастия. Даже последвалото разследване, свидетелските показания и новите факти не можаха да променят мнението на много хора.

“Много е важно, гражданите да разберат, че не бива да правораздават в рамките на първите 24 часа, особено когато има данни за извършено тежко престъпление.” пише адвокат Петър Николов в страницата си във Фесйбук.

Всъщност, за истерията по случая много голяма вина имат медиите.
Първата информация, може би половин час след инцидента бе, че шофьорът е излязъл от колата и нападнал пресичащи пешеходци с бокс, като след последвалото спречкване, шофьорът внезапно починал. Не бяха уточнявани имена, кой какъв е и т.н. Вечерта, в новините по “националните” телевизии бе представена точно обратната медия – как пешеходците измъкнали шофьора от колата и го убили с метален бокс! Не знам, тази форма на новината е изглеждала по-продаваема може би за шефовете на въпросните медии. Или пък е имало някакво влияние върху тях? Нямам представа, но както и да го погледнеш, манипулирането на зрителите на по такъв начин е грозно!
По-късно, понеже се оказа, че има много свидетели и записи от камери, отново беше върнат първоначалният вариант на новината, но много хора, които са изтървали първите публикации останаха с впечатлението, че сега новината е преиначена под външно влияние.

Вярно е, че хората нямат доверие към съдебната система. Наблюдаваме редовно злоупотреби в съда, виждаме, как разни хора успяват да се измъкнат от правосъдието, докато други, за съвсем дребни провинения отнасят тежки наказания. Това обаче не значи, че съдът на Линч е по-справедлив. Не може да съдим и налагаме наказания, според прочетеното в медиите. Както и по лични пристрастия.
То било младо момче, пък братята били наркобосове, както някои медии ги изкараха. Добре, даже и да са наркобосове не значи, че трябва да бъдат съдени за престъпление, за което не са виновни. Все пак, съдебната система, колкото и повредена да е има най-добрите методики и средства за разследване и налагане на наказания.

Спомням си случай, от началото на ’90-те в Русия. Момиче от някакво село се оплакало, че е изнасилено от двама непознати. Съселяните ѝ хванали две момчета, които минавали през района, питали я, тези ли са. Тя отговорила, че май са те и незабавно било раздадено “правосъдитето” на Линч – момчетата били обесени. В последствие били хванати истинските насилници, но били убити невинни и в желанието си да въздадат справедливост, селяните се превърнали в престъпници.

Колкото и да вярваме, че знаем истината за нещо и че ние съдим най-правилно, не бива да се подаваме на емоциите. Не съм религиозен, но ще цитирам Библията – “Не съдете, ще бъдете съдени”. Това е една от най-ценните поуки, които можем да вземем от тази иначе пълна с противоречия книга.
Да оставим присъдите на компетентните органи.

А относно несъвършенствата и проблемите на съдебната система, все пак има някаква частична защита за гражданите от съдебни грешки и злоупотреби – забраната за смъртно наказание. Смъртното наказание е нещо, което е непоправимо, в случай на съдебна грешка, или корумпиран съд и забраната му е сериозна защита за обществото, предпазваща го точно от несъвършенствата на съда. Нещо, което голяма част от обществото с радост иска да бъде отменено…
ПП – Много добра статия за първосигналното реагиране

На смърт братко, на смърт да вървим

Когато след 1989-а година започнаха да се случват масово безобразия, несанкционирани кражби, зверски катастрофи, когато разни граждани безпроблемно започнаха да предават на вторични суровини паметници и релси, когато енергото, заради безбройните кражби на жици се принуди, да смени медните кабели с алуминиеви, които от своя страна водят до големи загуби на ток и съответно по-високи цени, хората масово ревнаха – “Няма закон! Трябва час по-скоро да се гласуват нови закони!”

Аз, и някои други, предпочитащи да мислят, отколкото да повтарят внушенията “от телевизора” се опитвахме да обясним, че то закони си има и до скоро са работели, само дето не се спазват и никой не следи за спазването им. Говорехме общо взето на вятъра. Мисля, че разстенията в близост разбраха по-добре, отколкото двуногите индивиди, които държаха упорито на своето.

Въпросните безобразия не спряха, само “свикнахме” с тях и не ни прави впечатление. Даже, когато някой селянин, отчаян от непрекъснатите кражби на труда му, които реално бавно го убиват, защото той живее от плодовете на труда си в най-прекия смисъл опита да се защити, чуват се недоволни гласове: “Какво толкова, една торба картофи му откраднали”. А че тая торба я крадат многократно и че човекът няма с какво да преживява – голяма работа! Вълци го яли. И че в такъв ужас и мизерия и заплаха от непрекъснати кражби живее 90% от населението – много важно, като иска да не живее…

Все пак одряманото ни общество не е привикнало съвсем към едно друго негативно явление – убийствата. Явление, което за съжаление с връщането на баш-ченгето на власт зачести. Както беше и при предишното му управление де.

Заспалият нашенец все още се стряска от убийствата, особено ако не са възрастни хора, които обществото така и така е отписало и почва да негодува. И в резултат на възмущението си иска да бъде върнато смъртното наказание.

Същата история, както със законите, с която започнах. Масовият гражданин, не забелязва, че престъпниците се разхождат на свобода, не защото не са екзекутирани, а защото не са осъдени, ако изобщо са били заловени – знаем, повечето дела са срещу “неизвестен извършител”, който така и така никога не става известен. Или пък, ако са осъдени, присъдата е условна, или малка, не съответстваща на престъплението. И най-често делата са “висящи”. Хора, висящи дела на брой повече от колкото могат да броят, необезпокоявани шетат по улиците и продължават да извършват престъпления. И на цялото това безумие, нашенецът вижда решението в … смъртното наказание.

Защо съм твърдо против екзекуциите? Като оставим всички други аргументи, които не са малко, основният, заради който съм против е, че в случай на съдебна грешка, действието е непоправимо.
Преди време в Щатите, след усъвършенстването на ДНК анализа и приемането му в съдебната система направиха разследвания на минали дела и се оказа, че в 70% от случаите смъртната присъда е била издадена неправилно. Обаче в повечето случаи, вече е била изпълнена…

Съдебни грешки стават лесно, даже и при некорумпиран съд. А ако не е некорумпиран… (Да да, нашият не е. И е независим…)

Чувам често “съдебната система не работи, трябва да има смъртно наказание”.
Хора, помислете, какво искате! Искате неработещ съд да издава смъртни присъди!

Нека да помислим, какво ще стане, ако се върне въпросното наказание.
Знаем, че обикновени хора, за дребни провинения, получават тежки присъди, даже в някои случаи вината им да е спорна.

От друга страна, хора, както ги наричат “с тъмно минало” и съмнително настояще заобикалят закона, или се отървават с леки, най-често условни присъди. (Що ли?)

И така, кой ще има полза, ако бъде върнато смъртното наказание? #КОЙ?
Колко му е да бъде натопен невинен човек. И “свидетели” ще се намерят, и “доказателства” ще се изфабрикуват. А като има убит, обществото ще се успокои, без да му дреме, дали е убит виновният.

Освен това, какъв по-удобен начин за отстраняване на неудобни хора, свидетели и прочие. Законно премахване на неудобния.

Погледнато формално, всичко е нормално

Погледнато нормално, всичко е формално, продължава известната фраза на акад. Балевски.

Погледнато формално, няколко хиляди български майки се оказаха … престъпнички. Защото получавали … детски надбавки.

Формално погледнато – някой мъдър .ХХХ. писал, че ако дават децата си на детска градина, нямали право на детски надбавки. Защо да нямат – господ знае. Детските градини не намалява разходите по отглеждане на децата, а и който не знае, въобще не са безплатни. Сериозно.

До преди 10-ина години тази простотия я нямаше, после не знам кои малоумен боклук реши да “пести” точно от детски надбавки!
И сега в страна с отрицателна раждаемост най-големите врагове на държавата се оказват семейства, които са си позволили да родят деца. Формално погледнато – виновни са.

Гледах някои репортажи за подобни “престъпнички”, още от както държавата тръгна да с ги гони. Някой наистина може би са искали да изхитруват и са били наясно, че правят административно нарушение. При други казусът наистина беше доста завързан и дали са в нарушение на нещо или не зависи от добрата воля на даден чиновник. Но всъщност няма значение. В “правото” съществува подлия принцип, че незнанието на нещо не оправдава нарушаването му… И законът прави престъпници хора, които искат да осигурят някакви нормални условия за децата си.

А сега държавата “щедро” била опростила …. лихвите…. Нямам думи. Осанна!

Формализмът е голяма работа.

Хора биват изхвърляни от къщите си – добре, не са могли да си платят вноските по кредита, макар че в много случаи биха могли след някаква отсрочка. Добре. Обаче се оказва, че въпреки, че остават на улицата, пак са длъжници на банката, а отнетото жилище не е достатъчна компенсация за неплатения кредит. Въпреки, че именно то е заложено.

Формално, бан(к/д)ата е в правото си. Хем да вземе залога, хем да иска още пари.

Престъпник влиза в нечий дом и си получава заслуженото. Държавата вкарва защитилият се собственик в затвора. Много такива случаи има. Формално, нали….

Около Илиянци има една затворена улица. Защото е превърната в паркинг. Тук вече не знам кой формализъм е проявен, официалният, или оня, с дебелите пачки под масата.

Тъкмо тая сутрин гледах, как хора, закупили жилище плюс паркомясто, или гараж, се оказва, че не притежават въпросното място за паркиране. Нищо, че са платили едно десетина хиляди евро в повече. Гаражите се оказват собственост на строителната фирма! Разни чичковци редиха разни буламачи, как ако в договора не пишело, че купуваш “идеална част” реално не притежаващ нищо, въпреки че идеално си си платил като поп… Желязно подплатени със законови аргументи! Формално погледнато, може да си плащаш и да не получаваш и това си е “редно”…

Това ми припомни други подобни случаи преди време, в които строителни фирми пускат около новопостроени блокове платени паркинги. По закон, около жилищен блок трябва определен процент от площта да е заделена за места за паркиране. И фирмите спазили изискването. Обаче в закона не пишело, че тези места трябва да са за живущите…

Формално фирмите са прави. Неформално на фирмаджиите и защитниците им бих отредил по един нагорещен железен лост в определени телесни отвори…

За любителите на формализма, ще напомня:
Съдът осъди Мануела Горсова да плати едни 21 хиляди лева. Жертвата на престъпление трябва да плаща разходи по делото срещу престъпника. Жертва, на която всеки ден “живот” струва над 5000 лева, “благодарение” на въпросния престъпник.
Формално сигурно присъдата е издържана отвсякъде.

ПП
Една близка по темата статия:
За работодателя, чувала със стотинки и аплодисментите с една ръка
Интересна е позицията на авторката.