Tag Archives: термоядрен синтез

Наивността не е добродетел

Чудех се, защо някои хора си трият акаунтите във фейса, а някои въобще не искат да си направят такъв.

Фейсбук дава възможност за споделяне с много хора, както и ако го нямаше, нямаше да се запозная с толкова готини хора!

Но след като няколко пъти попадам на такива глупотевини: “Вижте какви уникални изобретения са били задушени в зародиш от акулите”, взех и аз да се замислям за триене. Ако нямах акаунт, нямаше да има причина да се чудя в момента как да смъкна кръвното.

Първо да уточня, че монополистите наистина “задушават” изобретения и нови технологии, забавят ги, или направо ги спират. Сам съм бил свидетел и съм писал, как например много ефективна технология за слънчеви батерии беше спряна по нареждане на поръчителите на изследването. Също така и за хидридните резервоари за водород, които кой знае защо не се използват масово все още.

Но това не значи, че трябва да бъдем лековерни и да приемаме всяка конспиративна “теория” без да вложим малко мисъл.

Да видим, за какви “страхотни” “изобретения” пише в статията:

“Устройството на Райф”
Чел съм доста за това “устройство”. Писани са какви ли не глупости, но като цяло, идеята е, да се облъчи болния с електромагнитни вълни, с които са с честота, резонансна за раковите клетка.
Добре звучи, но първо, като физик мога да кажа, че за сложни структури като белтъци не може да се намери резонансна честота, за разлика от някои молекули да речем, като тая на водата, на който принцип работи микровълновата фурна.

Друг проблем с тоя метод е, че се оказва, че раковите клетки са много подобни на нормалните, както разбрах след консултация с двама молекулярни биолози и това е един от основните проблеми, с който се сблъскват хората, борещи се с рака. Та да се намери честота, която да поразява раковите клетки, а да пощади здравите е напрактика невъзможно.
Също така понятието “рак” е обобщаващо и включва страшно много различни заболявания, за всяко от които трябва различен подход.

Освен това, както знаем живеем в “море” от всевъзможни излъчвания и ако съществуваше такава честота, порязваща раковите клетки, щяхме да си ходим перманентно излекувани.

Доилката на облаци
Чел съм идеи за предизвикване на дъжд от недъждоносни облаци. С лазери, с инфразвук. Но никога в сериозно научно списание. Макар че поне една от идеите звучеше смислено. Но доколкото няма документирани успешни експерименти в издание, различно от жълт вестник, не мога да кажа нищо по въпроса.

Вечният двигател
Това го оставям без коментар. Би трябвало всеки, който стигне до този абзац, да си направи сметка за сериозността на статията, ако до тук не му е светнала лампичка.

Студен ядрен синтез
Ами проблемът със студения синтез беше, за разлика, от това, което пише в статията, че никой не можа да го повтори, включително и “откривателите” му.
За разлика от писачите на сензации откривателите на студения синтез са сериозни учени и подходиха по утвърдения научен подход – публикуване на резултатите в научни списания и по този начин научната общественост имаше възможност да ги провери. Опити за повторение на експеримента бяха правени и в България и в СССР (това беше преди “промените”) – страни, които нямаха интерес да помагат на западните монополи да укрият “откритието”. Както се оказа, до какъвто и извод стигнаха хората, публикували сензацията, причината за грешното тълкуване на резултатите беше начинът на изготвяне на образците, които са използвали за изследване и натрупването на допълнителна енергия в кристалната решетка, освобождаването на която изследователите са разтълкували като студен синтез.

Термоядрен (горещ) синтез
Колкото да е чудно на писачите на статията, по въпроса се работи усилено, от няколко години вече има положителен резултат – т.е. да се извлече повече енергия, отколкото се влага. Както съм писал, там има и български принос. (Всъщност това е малка част от българския принос)
Остава още много проблеми да се изчистят, но първата термоядрена централа става все по-реална.

Ще прескоча някои “изобретения”, само ще спомена

Картелът „Феб”,

който “установявал цените и потискал конкурентните технологии, с помощта на които можело да се произвеждат лампи, осигуряващи голяма икономичност и дълъг срок на експлоатация. “ и наложил като стандарт лампите с нажежаема жичка, ” А компактните луминисцентни лампи започнали да се промъкват на световните пазари на осветителни прибори не по-рано от края на 90-те години.” Ами промъкнаха се, когато електрониката се разви до степен да може да го позволи. Защото компактните луминисцентни лампи за разлика от тръбите се нуждаят от електронно управление. Но пък скоро ще бъдат изместени от светодиодните лампи – технология също станала възможна и ефективна наскоро, поради развитието на науката и техниката.

И накрая единственото звучащо разумно изобретение:

Биогориво от коноп

Звучи добре, но да не е като биогоривото от царевица, при което се оказа, че за да се създава достатъчно трябва да се вземат много площи, на които в момента се отглеждат хранителни култури. Както се казва, дяволът е в детайлите.
Без да съм видял конкретни числа, не мога да кажа нищо по въпроса.

Приказка за нÀуката

Както писах в предишния пост, след като армията беше обявена за ненужна и имотите й бяха разграбени, идва ред на БАН.

Както министърът каза, от БАН нямало нужда, науката се правела на други места.
Наскачаха разни хора да показват статистики – колко публикации имало, колко патента, ама народът не се вързва! Средностатистическият булгаристанец, здраво стъпил на земята казва: “Ее, той министъро умен чиляк – знае! А тия прости уч̀ени да хващат мотиката, да видят как се изкарва лебо!”

Та по тоя случай, да се включа и аз в хора на потъващите към оркестъра на Титаник и да ви разкажа една приказка:

Имало едно време
(тъй де, щом е приказка, от едно време трябва да започват нещата)
имало едно време едни чичковци. Ама такива – особени. Вместо да си гледат ракийката и салатката, правели едни големи сметки, ровичкали по разни вещества и измислили нещо. Какво ли? Измислили, как най-малките частици, дето от тях са направени нещтата да ги цепят на още по-малки! И го кръстили Ядрен разпад. И за какво им трябвало това?

Ами като цепели малките работи получавали големи енергии.

Ама то не само чичковци имало. Имало и лелички. Една леля Мария например.
Не бе, не тая с “Бонукса”! Една друга. Дето вместо да пере с “бонукс” обичала да смята.
И вместо да забърква манджи бъркала странни смеси. Глей я ти нея! И една леля Ирен имало. Абе и други лелички.

Да, ама едни други чичковци и лелички пък решили да им направят наопаки на тези. И измислили, как да свързват малките работи. Тогава получили още по-големи енергии! И кръстили цялата работа Термоядрен синтез. Сложно ли ви звучи? Няма страшно – то наистина е МНОГО сложно. Така че – няма да се плашите!

Хората останали много доволни. Щото при Ядрения разпад ставало много голямо Бум! А при Термоядрения синтез още по-голямо Бум!

А хората много обичат да правят бум. Малките хора правят бум с капси и пиратки. Големите пък с бомби, гранати и коктейли “Молотов”. Това последното не се пие! Не се и яде, а с него се палят пожари. Щото хората много обичат и да играят с огън! А само най-най-най-големите хора правят от време на време Бум с ядрени и термоядрени бомби. И като направят голямо Бум става едно много голямо мазало. И най-най-най-големите хора много много се радват. А останалите, по-точно тези, които от тях са останали, те… Абе кой изобщо се интересува от тях!

Хубаво, ама имало пък едни други хора, дето не обичали да правят Бум. Искали да използват големите енергии за да се топлят, да си светят и да движат машини. Ядрения разпад го накарали да помага. И той помагал, ама и бели правел. А и боклук оставал.

При Управляемия термоядрен синтез нямало да има такива опасности. А и гориво колкото искаш.
Да, ама Управляемият термоядреният синтез не се давал. Казал им на тези хора: “Ако искате да ме получите, трябва много да се учите!” И те учили, експериментирали и пак учили. Така повече от 60 години! Някои се отказали – не може да бъде направено казали. Но други продължили да опитват. И най-накрая, преди няколко години получили положителен резултат!

За да накарат частиците да се свързват, едни чичковци французи, измислили голяма галимация с лазери. Лазерът е една особена лампичка, дето свети бамбашка. Някои лазери светят толкова бамбашка, че чак метал пробиват. Ама тука ги ползват не да пробиват, ами да нагряват и свиват натясно разни капки. От деутерий. Кво е тва ли? Гугъл знае!

Да ама лазерните лъчи, като всички други трябва да се насочват с огледала. Само че не какви да е, а специални. Дифракционни решетки им викат. Не бе, не такива решетки, като на пандиза. Чешит. Т.е. дифракционните решетки се използват да вкарват в правия път не пандизчии, а лъчи.

Обаче на французите решетките им много бързо горели. А били големи и скъпи.

Та един друг чичко – българин, дето работи в същото мазе като мене ( да именно мазе. Върху което наскоро се изляха литри вода от ръждасалата канализация. Върху лазери, монохроматори и други скъпи уреди, ама това е извън приказката) измислил как да направи такива решетки, дето да не горят. Хем и на порядъци по-малки ги направил. Което освен всичко друго ще рече и по-евтини.

Да ама едни чичковци- японци, дето и те участвали в галимацията, нещо не му повярвали, че е толкоз печен. Взели решетките да ги тестват. Тествали дни и нощи. И накрая се отказали. Скъпи тестовете им излезли . Яки лазери и големи енергии трябвало. А решетките не мръднали. Били със същите показатели както в началото на тестовете. И японците казали “ашколсун”! Само че на японски.

Та чичковците-французи викнали нашия човек за консултант. И сега тия решетки ще се правят в една много голяма френска работилница.

А какво остава в крайна сметка за България? Сетихте ли се? Който познае първи – награда – 3 минути положително мислене сам, пред огледалото!

Вярно, познахте! Остава махалото. (Не не на Фуко, едно друго – сещате се, нали? Защо така му викам ли? Ами нали приказката е за н̀ауката – трябва да се изразявам н̀аучно.)

Та това е.

Мога и други приказки да разкажа. За един чичко, дето измислил разни чалъми за дисплеи на телефони и всякаква гмеж джунджурии.

За един друг, дето направил специален лазер, дето сега го продават американски и австарлийски фирми.

За едни слънчеви батерии, дето дават много по-голям добив от това, дето може да се види по каталозите.

И за..

Абе за много работи.

Важното е във всички случаи, че за България остава само едно голямо и здраво … махало!

Защото нищо, че това са български успехи. Важното е, че държавата – т.е. бандата чиновници, която я представлява, нямат интерес. Личен.

Но както пееше Буги Барабата:

“За кво ли ви пея?
На кой ли му пука?!”