Tag Archives: Христо Блажев

Електронните книги в България – защо, как и що така аджеба?

Който се вълнува от темата за електронните книги няма начин да не забележи, че заглавието е почти “щипнато” от тази статия на Христо Блажев. Това е съвсем преднамерено, защото този текст е базиран точно на нея.
Статията подробно обяснява проблемите с електронните книги, защо са скъпи почти колкото книжните, много добре е аргументирана… и е базирана на много голяма грешка. Може би толкова очевидна, че не се забелязва. Да видим:

“Първо имаме почти всички разходи, които си съществуват при издаването на обикновени книги – превод, редакция, корекция, офисни разходи, заплати, осигуровки, данъци и прочие. Надявам се, че веднага ви става ясно, че от уравнението отпада само печат, съхранение и транспорт. Следователно електронната книга е по-евтина от хартиената, но не с много – защото и разходите са по-малко, но не с много: отиваме на -30-40% цена в полза на файла. “

Точно това имах предвид. Ако затънем във философските дебри ще кажем, че текстът сам по себе си е идеален продукт, обаче облечен във вид удобен за употреба става материален и точно върху него се начислява цената… Стоп. Да говорим по човешки.

Грешката, за която говорих е, че себестойността на труда по книгата е разпределена върху предвидените бройки, които могат да се продадат и е начислена цена. Цена, разпределена върху материални обекти.При електронните книги обаче, всъщност книгата е една, която се продава многократно. Електронната книга се доближава до идеалната същност на литературното произведение.

При изчисляване на цената на копие на дадена е-книга явно се подхожда както при хартиените, които няма начин да бъдат по-евтини, защото има някакво очакване, колко книги ще се продадат. Добре, ако хартиеното издание струва 20 лева, защо електронното трябва да е 18? А ако е 2 лева?

Да, ценообразуването не е просто нещо!
Ако става въпрос примерно за издание на съчиненията на Тукидид и две стотинки да е електронното издание, много малко хора ще го купят. Тукидид биха купили колекционери, естети и ценители. Те ще предпочетат луксозно хартиено издание с твърди корици. Електронното издание би било необходимо на специалисти, за да могат лесно да правят справки, да си водят бележки и т.н. Те обаче са малко, така че подобни издания няма начин да бъдат евтини.

От друга страна бестселърите и тези, които наричам еднократки – т.е. книги, които се четат на един дъх и “не те оставят”, докато не ги прочетеш, но след това не предизвикват желание за повторно четене биха се продавали лесно в големи количества на прилични цени. Особено, ако става въпрос за дълга поредица, където вече, освен ценовия проблем идва и въпросът за съхранението и хроничната липса на място. Там електронните книги ще “вървят”.

Да, ама за е-книгите трябват сървъри. Те не са евтини. Ако пък се ползва собствен сървър, харчи ток.
Да, но я да видим цените:
Тук давам линк към един немски сайт, където може да се наеме сървър (виртуален, dedicated, облачна услуга и т.н.), който някои мои приятели и колеги ползват. Вижда се, че цените не са никак непостижими. Особено като се види обемът на предлаганото дисково пространство и се има предвид, че една е-книга е от порядъка на стотина килобайта. Давам този сайт, защото като надеждност и цена е много добро решение, но има и български и други подобни места, където може да се наеме сървър на сносна цена.

Продължаваме напред.

DRM Да, тук вече настъпваме яка мотика. Блажев е обяснил добре проблема с DRM. ОК. За преводните издания няма накъде да се рита. Обаче защо и българските също се товарят с това нещо? Нали много издателства се бият в гърдите, че подкрепят българските автори, а оскъпяват книгите им излишно? Да видим, какво казва статията:

Българските книги? Да, тях можем да издаваме без DRM, така е. Но тогава всеки файл може да бъде копиран безброй пъти.

Мдаа. Така е. Въпросът е, че всеки който може и има склонност да качва книги в “Замундата” може и да свали DRM. Не представлява трудност.
(Едно на ръка, че за хора като мен, които ползват линукс и нямат устройство за четене на е-книги, единственият начин да четат книги с drm е да го свалят. Затова и не купувам книги с drm. Не искам да плащам за нещо, което ми пречи, а и не искам да нарушавам каквото и да било, макар че ако си купя книга, би следвало да мога да я чета, или бъркам нещо?)
Така че, DRM “защитава” единствено интересите на Adobe. Не и на авторите, нито на издателите. Така че аргументът “защита” за българските издания не струва.

Amazon.com Вече може и български книги да се продават през Амазон. Наистина не разбирам, защо повечето българските издатели гледат на Амазон като на враг, а не като възможност? А и защитата на Амазон е наистина защита и се сваля много по-трудно, от цитирания DRM. Писах по-горе, че нямам “четачка”, но ако има достатъчно книги на български на прилични цени, ще си взема Киндъл. То и сега съм го планирал да си взема де.

Булгар! Булгар!
Мда. Това е може би един от най-големите проблеми. Да припомня стария виц: “И пет лева да стане бензино, я пак че карам, и пет стотинки да стане, я пак че краднем!”
Уви, преди време “Читанка” проведе анкета сред ползвателите си, колко време да е гратисният период, след излизане на книга, преди да се появи “на рафтовете” на електронната библиотека. Още отдавна имаше такъв период от две години, но бе проведено допитване. За съжаление много хора гласуваха да няма такъв изобщо! По този случай “читанкаджиите” увеличиха гратиса на 5 години, решение което приветствам. Макар че според мене 2 години са достатъчен период, за да се разпродаде една успешна книга и след него свободният достъп само би увеличил продажбите, но и пет години е добре. Но резултатите от гласуването показват, че много хора не ги е грижа за труда на авторите и издателите. Уви.

“И ко праим тогаз?” Ми, “ко” – нищо.
“Читанка” се грижи за издателите – виж по-горе. В “Замунда” малко хора качват а и малко търсят книги там. Тук-таме че изтекла някоя книга сред няколко потребители, не е проблем. А ако някой издател прекалено се страхува от мечки – Киндъл е сигурно решение. Освен това, когато има евтини книги, много повече хора ще кажат на “замундаджиите”: “Толкова ли не можеш да дадеш 2-3 лева, а ровиш там”. Превъзпитанието на потребителите ще се самоорганизира.

Книгите не са скъпи, а напълно по джоба на читателите, твърдят хора като Александър Кръстев. На такива хора бих препоръчал да си извадят главите от там, където са ги заврели и да си проучат клиентите (да, драги ми издатели, читателите сме ваши клиенти, не забравяйте това!). Като изключим хората, които четат основно издания на Курбай (КУелю + сРодници + БукАЙ), повечето четящи не са заможни хора. (И не, г-н Кръстев, не пуша!) Примерно, някой правил ли е проучване на имотното състояние на читателите да речем на тази книга? И не, номерът “познавам един, дето има много пари и си я купи” не върви. Учили сме статистика, а някои и сме я ползвали.

Търсенето на електронни книги намалява. Моля, дайте по-сериозно. Като се поразрови човек, ще види, че не е така.
Едно линкче.
Второ линкче.
Стига за сега. Дал Гугъл инфо!
Като порови човек вижда, че търсенето на четящи устройства наистина намалява, което е нормално, има насищане все пак. Но продажбите на електронни книги все още расте, макар и със забавени темпове. А и идва смяна на поколенията и тези хора с предразсъдъци спрямо електронните книги ще намаляват все повече. Хартиената книга няма да изчезне скоро, но бъдещето е на електронната.

А сега накъде?
Трудно е да се каже. Може би съществуващите решения на проблема не са най-правилните. Може пък някой български издател да намери по-ефикасен начин за разпространение на електронни книги, така че и читателите, и издателите да са доволни. А знаем, който е първи, той печели най-много.

А начини има.
Вярно е, че музикалната индустрия много се различава от книжната. Обаче в музикалната вече са открили правилното решение: Spotify. От както има Spotify, не съм “свалял” музика.

Не, не,  комисар Колев! И преди не съм свалял… Това са инсинуации!…

ПП
Слагам коментара на Владимир Кабрански тук, тъй като е човек, който е издавал книги и има по-добра представа от нещата:

“Определено не е вярно, че разходите са само с 30-40% по-ниски при електронните книги. Обикновено те се правят, като втори избор за готова и излязла от печат книга. Няма редакция, корекция и разходи за корица. Това са още 30-40%.”

Но даже и без тази корекция, подходът към ценообразуването явно е погрешен.

ППП
Коментар на Парашкева Михова от фейсбук:
Като каза Spotify – Kindle Unlimited е същото. Такса на месец и неограничен достъп до включените заглавия.
Интересно! Значи имало варианти!

Ново развитие по темата:
Както писах тук, “Сиела” вече ползват друга защита, която не пречи на клиентите.
Също така и “КНИГИТЕ.БГ” – електронната книжарница на издателство “Буквите” също вече ползва друга защита, а не противният и безполезен DRM.

Deja vu

Във филма “Матрицата” явлението deja vu представлява “системен бъг”, грешка, нарушение в Матрицата…

Deja vu е и появата на тия двамата доволни типове отново на стените на моята пещера:

Блажев§Иванов
Снимка – Литературата Днес
 

И друг път съм ги споменавал и то не веднъж.

А самото им съществуване представлява сериозен бъг в матрицата, която от години е наложена на битието ни, Прокрустовите рамки от невежество, простотия, суеверия, чалга, безхаберие, апатия и т.н., стягащи обществото.

Който не знае кои са тия (ако има такъв, сигурно е прекарал последните няколко години в друго измерение), ще напомня – въпросните господа пропагандират… четенето.
Четенето не на кайметата от последната далавера, или на етикетите на бутилките, или пък на субтитрите на поредния сериал с произход Босфора и околностите му. Не, четене на книги.

Какво, ако не сериозен фал в Матрицата може да бъдат, не захабен чичко или нафталинена лелка, които споменават стеснително, че то и книгите представляват ценност и ако някой рискува да им обърне внимание няма да сбърка, а двама вървежни пичове, които активно се занимават с книгоиздаване, реклама и разпространение на книги и са успели да напипат може би най-ефективня до сега подход за популяризиране на книги от най-различни жанрове.

Основно заради тях, както и заради още няколко други: Аз чета, Професия читател четенето отново става популярно и могат да се видят все повече млади хора с книги в транспорта и в парковете.

Тъкмо тия двамата успяха да предизвикат интереса към трудно продаваеми научно популярни книги.

И сега, на снимката изглеждат доволни от живота и от себе си, не защото са усвоили поредния транш от Брюксел, а защото са направили… собствено издателство… Да, на “тесния” български книжен пазар и при наличието на много издателства и нечетящи индивиди, някой прави ново издателство, планира да издава рискови заглавия, както научни, научно популярни, така и неиздавана и непозната у нас фантастика и книги, засягащи сериозни социални проблеми, каквато е и първата им книга, която предстои да излезе в петък ( 28.03.2014) и вярвам, че ще успеят, защото вече са доказали многократно, че си разбират от работата. Издателите не дремят, другата сряда имат ново мероприятие и представяне на нова книга, но новините може сами да ги следите на страницата на издателството. За сега само във Фейсбук: Издателство “Deja Book”, но надявам се скоро да имат и истинска страница. Още повече много потенциални техни читатели нямат ФБ профил и държат да нямат. Предполагам, новините от новото издателство ще ги има и на познатото място.

И накрая, макар и да вярвам, че всички са познали двамата доволни индивиди от снимката, редно е да споменем кои са – именно Христо Блажев и Благой Иванов и да им пожелаем да си останат така доволни и след една година, и след това също и успех на новото издателство!

Да поседнем, Бернардо

Заглавието е цитат от едно класическо произведение, от световно известен автор (драматург основно) няма да казвам кое.
Само демонстрирам интелигентност и начетеност.

А, нямало смисъл в заглавието ли? Карай, нали е класическо :p

Сега по конкретната тема, заради която реших да си поуморя пръстите малко в тая жега (нали не виждате, че пиша на климатик 😉 )

Отдадохме заслуженото на класиците, да видим съвременните български автори.
След като сутринта оплаках заедно с Христо “десетките прекрасни наши автори, които никога, ама никога няма да попаднат пред камерите, няма да бъдат преведени, няма да получат пари от някоя фирмичка за реклама. Ама пишат, мамка им, пишат от сърце и душа.”,

отворих последния пост на един точно такъв талантлив автор Петър Тушков , чийто блог редовно следя.

Та наред с другото, Петър споделя опита да издаде свои разкази през сайта http://e-knigi.net/ Цитирам:

“Опитът ми от е-Книги показа, че не знам какво, по дяволите, се случва с продажбите там и има ли ги изобщо. Собствениците бяха така добри да отговорят на инцидентното ми запитване какъв е броят закупени сборници с разказите ми. Да кажем просто, че не беше достатъчен, за да се съберат 50 лв. – сумата, която от сайта искат да генерират, за да започнат да отделят от спечеленото за мен.”

Мда. Книгите в Е-книги “вървят” по 2,40лв. Т.е. едно 25 човека ако си бяха купили книгата, този лимит щеше да бъде надхвърлен. Вярно Петър я е пуснал безплатно, но толкова никой да не я е харесал и да не е поискал да плати?

От друга страна както се казва, има и “обективни причини”.
Както както вече съм споменавал, Е-книги страдат от патологична липса на реклама. Даже страницата им във Фейсбук отдавна не се обновява.

От същата болест страдат за съжаление и моите приятели от Човешката библиотека. Опитвах да говоря с тях да обърнат внимание на рекламата, отговориха ми, че разчитали читателите им да си споделят… Е, споделям…

До някъде и книгата на Петър не се набива много на очи. Носи скромното име “Разкази” и ако не се види името на автора, човек трудно ще я свърже с него.

И пак дойдохме до несъвършенствата на сайта на Е-книги.

Като отидете на линка, който дадох, ще видите, че името на автора е някъде надолу, а не сред първите редове, които се виждат при отваряне на страницата. Има го и на сканираната корица на книгата, ама прочетете го от нея… Аз не можах!

И стигаме до поредния недостатък на сайта – опитайте се да намерите книгата на Петър от търсачката на сайта, особено ако не ѝ знаете заглавието.
Цък. Не става! Търсене по автори няма!

Виж гугъл знае.

Може да стана банален, пак ще спомена един човек, дето продажбите му вървят и се увеличават. Как го прави питайте него. Само за справка.

Та преди да ревнем, как българинът не обичал да плаща, а гледал само далаверата (бре де го тоя българин бре, дето все е виновен за всичко), да вземем да поседнем Бернардо и да помислим аджеба, как да я свършим, че да има файда, а не само да казваме – е аз направих сайт, книжарница и прочие, ама не върви.
Да помислим, а не само да си седим.

Свободни или ?

Ще цитирам коментара на Богомил Ветров, който до някъде стана повод за този пост:

“Ако погледнем в миналото, ще видим, че бъдещето не е розово. Близо 50 години след Гутенберг печатните преси и издаваните от тях книги създават първата мрежа за разпространение на масова, по смисъла на днешния термин, информация. И макар, че е изградена и развита от частната инициатива, тази мрежа се подлага почти веднага на натиск от различни институционални закони, привилегии и решения. В крайна сметка насилето над книгата се оформя като обичайна практика, по-късно същото се прилага и спрямо печата – така че, ако исаме да променим нещо, този път тябва да действаме по-енергично. Лошото е, че и двете страни не са напълно прави, а няма пространство, в което да се води градивен диалог по темата.”

Основното противоречие при споровете относно “авторските и сродните права” е между нематериалната същност на художествените произведения и материалните носители посредством които те достигат до “потребителите”.
Между публичната наоченост на произведенията (никой не прави изкуство за да го държи в килера, нали? Изкуството е предназначено за публична “употреба”) и частната собственост върху носителите и средствата за произвеждане на носители (книги, плочи, дискове…).

Интернет промени нещата, давайки възможност за първи път информацията да се разпространява без да е прикована към конкретен носител (като изключим древните истории, които са се предавали “на ухо”) и завари неподготвени и издателите, и авторите, както и потребителите. Също и оная паразитна прослойка, наречена “праводържатели”, която няма нищо общо нито с авторите, нито с издателите, но събира основните приходи от труда им и която полага неимоверни усилия да овладее Световната мрежа и да стъпи на врата на потребителите ѝ.

За съжаление близо сме до момента, когато това ще се случи и това и това няма да са киберпънк а жива реалност.

Начин за противодействие обаче има. Не само протестите и подписките срещу SOPA, PIPA, ACTA и подобните законопроекти и споразумения, готови да (до)отворят вратата за новото средновековно мракобесие. Разбира се протестите са абсолютно необходими, ако искаме да покажем, че не ни е безразлично, че ни надяват все по-здрави букаи.

Начинът го дава самата Мрежа.

До сега авторите бяха принудени да подписват често неизгодни договори с праводържателите с които преотстъпваха правата върху произведенията си на тях. (знам, знам, нека да си кажа приказката, моля!)

Сега имат възможност да ги публикуват директно.
Разбира се обаче, дали ще държиш новата си книга под възглавницата, или ще я пуснеш да потъне в необятното море от всевъзможна информация в Нет-а, няма голяма разлика. Трябва и да те забележат.

Някои успяват да се справят сами. Кори Доктороу публикува книгите си под Creative Commons лиценз, което не му пречи да продава огромни тиражи. Е, той умее да си прави реклама, което не се удава на всеки автор или изпълнител. Тоест без посредници е трудно.

Редно е да споменем и Коелю тук, който и да не ползва свободни лицензи, подкрепя свободното разпространение.

Доктороу е успешен, но той умее да си прави реклама, което не се удава на всеки автор или изпълнител. Тоест без посредници е трудно.

Такива посредници биха могли да са съществуващите издателства, но те не разбират отворените формати и се страхуват от тях. За съжаление същото може да се каже и за повечето автори.

Има и опити за разчупване на стандартния модел. Е-книги, за които съм писал и преди издават електронни книги на български автори (не само), някои от които пуснати под свободен лиценз. А и другите са на съвсем достъпна цена. Проблемът с Е-книги според мен е изключително слабата реклама. Искрено им желая и на тях, и на авторите им да успеят!

Други работещи в тази насока са Калин и останалите юнаци от “Човешката библиотека”. Проблемът и при тях е слабата реклама. Освен в тесни среди от (по)читатели, за съжаление са неизвестни.

И тук не мога да не спомена (пак) Христо Блажев и Книголандия , макар че те не работят със свободни лицензи, а продават “стандартни” книги. Всъщност понеже целта им е да направят книгите по-лесно достъпни до читателите, мисля че споменаването им в този пост е напълно уместно. Но ги давам за пример за най-успешен проект. (поне по моите скромни наблюдения) По мое мнение успехът им се дължи основно на силното присъствие на Христо в Мрежата. На рецензиите, които той и сътрудниците му пишат и на непрекъснатите виртуални “обиколки” по блогове, форуми и т.н., както и във Facebook и google+.

Пример, който трябва да се следва, от хората искащи да издават изкуство с отворен лиценз. За да продаваш, хората трябва да знаят за теб. Няма друг начин. И трябва да са доволни от начина, по който си предлагаш “стоката”.

Иначе издаването на свободни произведения е нова ниша, която би могла да бъде много успешна, стига да се намери успешния бизнес модел.

Воля вселенной

Мне, не съм си сменил нито езика, нито гражданството. Просто се присетих за това детско юношеско филмче от съветско време, когато прочетох за “Енергийното поле на Вселената и трансформацията на човешкото съзнание”.

Мдаа. Наскоро на работна среща с Христо, със събжект “фина настройка и калибриране на екзистенциалните параметри на Живота, Вселената и Всичко останало и органолептичен анализ на свойствата на тъмната бира” коментирахме непрекъснатото насаждане на паника и негативни емоции, на които хората са подложени отвсякъде. Аз предложих да организираме анти-конспиративна теория, нещо от сорта, че нещата отиват на добре и че на 12.12.2012 ще стане ептен добре. Естествено с цел, еднаква с тая на всички автори на конспиративни теории – печалба (на чест и слава разбира се, да не си помислихте нещо!).

Христо обаче попари ентусиазма ми, като ми напомни, че подобни теории битуват отдавна (Age of Aquarius). Демек, човек трябва да си избере, на кой влак да се качи, и да не мисли, а да чака. Апокалипсиса или Всемирното щастие, по желание.

Та в цитираната статия научаваме, че “2012 ще бъде годината, в която масово ще бъде приета една по-велика реалност”. Че започва нова златна епоха.

“В продължение на две години групи от близо седем хиляди човека се събират три пъти – и по време на тези срещи те успяват да намалят актовете на тероризъм по целия свят с феноменалните 72 %.”

Как са сметнати тия проценти? научно, естествено. И резултатите са публикувани в научни списания. Е, естествено такива не се цитират. Защо ли?

Изобщо, нÀуката е много полезна и много се търси. Само да е псевдо. А истинската– нея кучета я яли. Само я плюем, а си ползваме постиженията й. Така трябва!

Всъщност, да се събират 7000 души и да медитират е много добре. Иначе биха могли да се занимават с какви ли не други глупости. Ако успеят да привлекат и някой терорист или насилник към групата си, още по-добре, макар че не вярвам.

Нека си медитират хората. Само ме е яд, че и една свястна конспирация не мога да измисля – все някой ме преварва. Сигурно и църква ако река да си направя, ще се окаже, че вече някой е станал патриарх в нея, преди мене. Не ги научих аз конспирациите и шарлатаниите и това си е!

А иначе, цитираното филмче е много поучително. Ама конспираторите не го гледайте. Краят няма да ви хареса.

Менте

псевдонаукатаНе, не става въпрос за цар Кирова ракия.
Нито за китайски дънки, телевизори Panasoanic или за “кренвиршите с месо”, направени от тоалетна хартия.

Наред с безбройните стоки-ментета, с които се сблъскваме на всяка крачка, има и друг вид ментета, за които често не се замисляме. Които обаче могат да бъдат още по-опасни, защото тровят продължително съзнанието на големи човешки маси. Науките-ментета.

Този пост е вдъхновен от една книга, за каквато отдавна има крещяща необходимост у нас – „Псевдонауката“ от Бен Голдейкър.

Доста блогъри вече писаха за книгата:

Uzumaki
Lammoth
“Мистерии и загадки”
Христо Блажев
Григор
,
а Елфа даже “снима филм по нея” :D. В смисъл пусна клипче,в което много артистично разказва за определени пасажи от книгата, които са го впечатлили.

Имаше и недоволни:
Критичен коментар от Longanlon.

Аз ще опитам да се спра на неща, които не съм срещал в другите коментари и да поумувам върху същността на книгата.

Живеем в парадоксален свят. От една страна в наши дни достъпът до почти всякакъв вид информация е улеснен невероятно. От друга полезната, научноиздържаната информация се губи в морето от наукоподобни безумия, които ни заливат отвсякъде. Много от тях в свързани със здравето.

Бен Голдейкър е лекар и журналист и книгата логично е ориентирана към медицинските “ментетата”. Естествено наукоподобието далече не се ограничава само до медицината, но книгата е едно много добро попадение. Надявам се да се появят повече такива книги, както и повече добри научнопопулярни издания, за сметка на разните нумерологии, астрологии и подобни, които се мъдрят даже и на рафтовете на сериозни книжарници.

Много хора се подвеждат по безполезни “лечебни” практики, като деоксикация и “квантова медицина”. За съжаление често освен безполезни, те могат да бъдат и твърде опасни. Включително и за здравето на околните, като кампаниите против ваксините.

“Причината не е липсата на интерес.”– Казва Голдейкър. “Ние сме вманиачени по здравето – половината публикации на научни теми в медиите са медицински и непрекъснато сме бомбардирани от научнозвучащи твърдения и истории. Но както ще разберете, ние получаваме информацията си от хора, които многократно са се показвали неспособни да четат, интерпретират и свидетелстват надеждно за научните доказателства.”

“Днес учените и лекарите се оказват числено и оръжейно превъзхождани от огромни армии индивиди, които се чувстват в правото си да се произнасят по фактологически въпроси – една достойна за възхищение аспирация – без да са си направили труда да придобият основни познания по темата.”

Всъщност големият проблем е неразбирането на научния подход. Огромната част от хората не е в състояние да направи разлика между научната и псевдонаучната информация. Още повече сред хуманитарно-ориентираните е насадено някакво пренебрежително отношение към природо-математическите науки.

Голдейкър пише: “Преди половин век, по време на прословутата лекция на Ч.П.Сноу за “Двете култури” на науката и хуманитаристиката висшистите по изкуствата просто ни игнорираха.”

Подобен разговор водехме преди близо 30 години няколко състуденти. “Като кажеш, че си физик те гледат като полезно изкопаемо” каза един от колегите. Сега за съжаление в България вече те гледат като изкопаемо, но по-скоро безполезно…

Чувал съм често някой да казва “Аз нищо не разбирам от електротехника/електроника/механика…” Това не е проблем. Не може всеки да разбира от всичко. Проблемът е, че в интонацията на говорещия се усеща чувство на … гордост от невежеството му(!?) Множеството от хуманитарите се чувстват високо над тия плебейски науки. А ползват плодовете им…

Една от основните причини за такова отношение е начина на преподаване на т.нар. точни науки в началните училища. И за съжаление не само у нас, както се вижда.

Баща ми разказваше, че в училище са учили много практични за времето си неща. Например, как човек може да сметне обем на бъчва, или да направи план за малка селскостопанска постройка. Естествено в днешно време за повечето хора такава умения не са необходими. Обаче училищната програма е претоварена с излишна информация, а почти няма връзка на изучаваното с практиката.

За повечето хора не е от значение дали ще разберат Опита на Майкелсън и Морли (( Всъщност даже и за почти всички хора с техническо образование няма реално значение, дали разбират принципите на Специалната Теория на Относителността. Има много случаи на перфектни инженери, които поради не достатъчно добро познание на тази материя си въобразяват, че са “опровергали” СТО и пишат небивалици по физични форуми и блогове. Това не им пречи да си в вършат идеално работата. Виж, хора свързани със специфични области, като GPS навигацията вече трябва да разбират ТО. Въпреки че навигационните спътници не се движат с релативистка скорост, налага се да се включват релативистки поправки в изчисленията, за да са резултатите с достатъчна точност. Но на такава работа се назначават хора с необходимата квалификация. Още много време ще мине, докато в повече области ще има нужда, от персонал, разбиращ добре ТО.)) Нито пък да са чували за Ефекта на Казимир, освен ако нямат интереси в областта на Физиката на вакуума или Квантовата теория на полето.

От друга страна трагично малко хора са наясно, защо за не бива да включват някои електроуреди в обикновен контакт а в шуко и защо не бива в никакъв случай да слагат вместо изправен бушон кламер или отверка (конкретни случаи, на които съм бил свидетел!).

Учениците продължават да се мъчат със скучните задачи за басейни, които се пълнят и празнят от разни тръби (с еднаква скорост, а знае се, че скоростта на изтичане зависи от височината на водния стълб), колите отиващи от точка А до точка Б точно с 60 km/h. А конкретни, практически задачи липсват. Описание не на някакъв абстрактен реотан със схематична рисунка, а конкретно на фурната на баба също. ((Бях чел статия от руски космически специалист, как когато изстреляли първата ракета от секретния космодрум Плесецк английски ученици на следващия ден публикували данни къде се намира космодрумът, от който е излетяла ракетата , пресметнати с компютър. Ето пример за интересна практическа задача. 😉 Е, може и без чак толкова авангардни начинания. Нещо подобно на филмчетата по “Дискавъри” с оня образ, дето реже всякаква техника, като между другото обяснява устройството и би било далече по-запомнящо се, от скучните басейни. ))

Връзката на сухите уроци в учебниците с действителността се губи.

Получава се, че човек не придобива достатъчно знания за да може да разбира нещата, които го обкръжават и с които има непосредствен контакт. За повечето хора най-обикновени явления и обекти са “тъмна Индия”. Съответно лесно е да бъдат подведени от псевдо-обяснения и да не могат да различат научното от псевдонаучното.

В книгата на Голдейкър могат да се намерят примери, как самата образователна система бива заразявана с псевдонаучни идеи и ритуали, като “мозъчната гимнастика” в британските училища, както и разни кампании.

“…И най-страшното, този учител е посещавал курс, на който е бил обучаван на тези безсмислици от инструктор по мозъчна гимнастика, без да ги оспори или постави под въпрос. “ Ами какво да кажем – пример за верността на Експериментът на Милграм взет от действителността.

Често, когато настане спор за някакво “свръхестествено” явление, или чудодеен метод на лечение чуваме: “Науката не може да обясни всичко“. Така е. Но науката проверява фактите. Ако фактите не се потвърдят експериментално и няма повтаряемост при еднакви условия, следва че това не са факти. В книгата доста добре на достъпен език е обяснено, как се прави научен експеримент, как се проверява дали данните се съгласуват с теорията. Дадени са и много примери за неправилно поставени експерименти, или погрешно тълкуване на резултатите.

“…непрекъснато срещам личности, които имат силно желание да споделят възгледите си за науката, въпреки факта, че никога не са извършвали експеримент. Никога не са проверявали лично някаква идея със собствените си ръце, нито са виждали резултатите от подобна проверка със собствените си очи, както и никога не са премисляли старателно със собствения си мозък какво означават тези резултати за идеята, която проверяват.”

Такива хора за съжаление са много гръмогласни и по Интернет форуми, и по медиите и съумяват да заглушат гласа на разума.

Другата причина за покълнването на плевелите на псевдонауката навсякъде са медиите.

“Главната ми хипотеза е следната: хората, ръководещи медиите, са висшисти с хуманитарно образование, които не разбират много от наука и разнасят невежеството си като почетен знак.”
Ха! Аз не казах ли нещо подобно, по-горе?!

“…Чрез подбора на историите и начина на отразяването им медите създават пародия на науката. Според тези шаблони науката се изобразява като куп безпочвени, неразбираеми, поучителни изказвания за истината, правени от учени, които са социално всесилни, своенравни, неразбрани авторитети. Те са откъснати от реалността; занимават се с работа, която е или откачена, или опасна, но и в двата случая всичко в науката е несигурно, противоречиво, можещо скоро да се промени и най-нелепото – “трудно за разбиране”. “

Съответно горното изказване не е голословно, а е солидно подплатено с примери в книгата.

“Но най-големият проблем с научните новини е, че те обикновено изобщо не съдържат научни данни.”

“Как медиите заобикалят неспособността си да поднасят научни факти? Често пъти те използват авторитети, пълна противоположност на самата идея за наука, сякаш това са някакви жреци, политици или отци. “Учените днес казаха… Учените разкриха… Учените предупредиха…” “

Хммм. Абе тоя Голдейкър да не ми е чел блога? 🙂 Може би за това толкова ми хареса книгата му, защото ми звучи много близко.

Щом говорим за лошо преподаване на естествените науки в училище, не може да не споменем почти пълното пренебрегване на статистиката. Живеем във вероятностен свят (въпреки мнението на Айнщайн за Господ и заровете), а в училище получаваме представа за точна и детерминирана среда, където пръчката винаги е 1 метър дълга, земното ускорение е точно 9,8 m/s2 навсякъде…

От моите спомени, само на едно-две лабораторни упражнения по физика сме правили серия от опити и сме смятали средно аритметично от резултатите. Което изобщо не помага на ученика да вникне в дебрите на статистическото обработване на данни.

А от всякъде ни заливат статистически данни по всякакви въпроси и ги приемаме на доверие, защото не можем да ги осмислим, понеже ни липсва подготовка.
Много е важно, когато ни се представят статистически данни, да можем да осмислим точно каква информация получаваме, за процент от какво става въпрос, и за какви точно числа става дума. Или, както begem0t казва в един коментар при Longanlon: “Например, специално за ваксините изглежда не проумяват какво изразяват процентите: има доклад, в който се казва, че 73% от разболелите се са ваксинирани, а те го интерпретират като “73% от ваксинираните са се разболели, значи ваксините не са ефикасни”. (( Мисля, че е важно да разгледаме тези проценти по-подробно, защото може би не всички читатели са наясно. Да приемем, че в София живеят 1 500 000 души. От тях 1 000 000 са ваксинирани за дадена болест. 500 000 не са. Разболяват се 1000 души. От 1000 болни, 73% са били ваксинирани. Това са 730 човека. От един милион души, 730 са 0,073%. Да, ваксините не са 100%-тово сигурни. Но 0,073% фира си е един напълно приемлив процент на несигурност. Други ще са числата, ако са ваксинирани 1 200 000. Други ако са ваксинирани 500 000 от милион и петстотин. Така че, вижда се колко в важно, първо да имаме предвид, за процент от какво точно говорим и второ, за каква извадка става въпрос. Второто не винаги го знаем, когато четем за някакви проценти, които са ни нахвърляни като “резултати” от нещо. Но поне можем да съобразим процентът от какво се вади. (Както случая – от болните, или от ваксинираните)

ПП. Коментарът на Марфа дава още важни разяснения, които съм пропуснал. ))

“Преди сто години Хърбърт Уелс” – пише Голдейкър – “беше казал, че статистическото мислене някой ден ще е толкова важно, колкото и умението да се чете и пише в едно съвременно технологично общество.”– Мдааа. – “Не съм съгласен” – Хммм… – “разсъждаването чрез вероятности затруднява всеки” – Хмм, вярно е. За това и много хора, чиято работа е свързана по един или друг начин с обработка на статистически данни все пак се подвеждат от неправилно поднесени “проценти” – “но всеки разбира обикновените числа. За това “абсолютните честоти” са единственият разумен начин за съобщаване на риска.”

Много точно казано! Често за подвеждането на хората вина имат и самите изследователи, които дават “процентите”, без да се замислят, как биха могли да бъдат изтълкувани, без да уточнят, за каква извадка от изследваните обекти става въпрос и без да отчитат невъзможността на повечето хора да се ориентират в статистическите данни.

За абсолютните честоти вижте повече в главата “Сбърканата статистика” на „Псевдонауката“ .

Освен явните мошеници, като хомеопати, детоксикатори и нутриционистите, Голдейкър не жали и нормалната фармацевтична промишленост, с примери, показващи как биват представени данните от изследвания така, че да изглежда дадено лекарство по-добро от друго. Методите за подвеждане са много – който се интересува може да погледне главите, посветени на официалната медицина и на статистиката.

Като пример за лошо боравене със статистиката са дадени и случаи, когато метод на лечение е бил отхвърлен, поради неправилно тълкуване на данните.

Преди да си купите новия, подмладяващ, освежаващ и потресаващ крем, не е зле да научите повече за триковете, които ползва козметичната промишленост. Ще научите и защо даден крем опъва кожата на лицето, а друг щипе. Всичко това в
„Псевдонауката“ .

Може да прочетете „Псевдонауката“, за да научите повече за многото фалшиви методики, които се пробутват като легални и събират парите на наивниците и по-лошото, често застрашават здравето им.

Стилът на Бен Голдейкър е много добър. Книгата е много увлекателно написана и многопластова, простете клишето.
Може да поискате да вникнете по-дълбоко и да разберете, кое всъщност различава научните от псевдонаучните методи. Може да посветите повече време за вникване в същността на статистическите методи, като без да се налага да четете сложни учебници, книгата дава достатъчно ясна представа. Можете да я прочетете също просто за да се развличате със забавни историйки, стил “добре, че не съм тъп, колкото тях!”.

Книгата може да се чете с удоволствие и от хора, които добре са запознати с научните методи и различават шарлатанията от реалните научно-обосновани начини на лечение. Най-малкото защото дава много събрани на едно място примери за начини на подвеждане, които използват мошениците и които могат да дадат на читателя база при споровете с техни приятели, залитащи по една или друга шарлатанска практика. А и даже “да си знаеш всичко”, винаги е добре да съгласуваш знанията си със съмишленици, от калибъра на Голдейкър.

Накрая няколко думи за българското издание – оформлението е чудесно, преводът е добър, увлекателният език на Голдейкър не се губи, което е чудесно. Знаем, колко добри книги страдат от лош превод. Наред с това и малко забележки. Добре е при превеждане на такива книги да се направи по-подробна справка за термините на български език и да се даде превода на специалист в съответната научна област, преди публикуване. Някъде четох възмущение от неправилния превод на “Double-blind experiment” като “Заслепяване”. А на български правилният превод в случая е буквалният: „двойно-сляп експеримент“. И още – отново крайно досадната грешка, да се бъркат числа с цифри! (( Мили, драги, скъпи хуманитари! Число и цифра НЕ СА СИНОНИМИ! Нищо лошо няма да се ползват на подходящо място клишета, както “цифрите говорят”, “според цифрите”, “да погледнем цифрите”. Но 99.9 по никакъв начин не може да бъде “цифра”!))

Но въпреки тези дребни забележки спокойно мога да пиша на превода “отличен”, също както и на оформлението.

Така че след това пространно и може би и скучно ревю да повторя това, казват и много други блогъри, коментирали книгата – “една книга, която всеки трябва да прочете”.

Накрая да благодаря на Христо Блажев, “Книга за теб”, “Книголандия” и на издателство “Изток-запад” за страхотния подарък – книгата “Псевдонауката”!

Псевдонауката

Колажите са от фейсбук страницата на “Псевдонауката”.

Книголандия

След като писах за книжарниците за електронни книги, време е да споменем и такива за хартиени издания.

Интернет дава огромни възможности в може би всички области. А? Не казвам нищо ново викате?

Да, всички го знаем. Въпросът е, знаем ли как да използваме тези възможности.
Защото едно е да имаш нещо под ръка, съвсем друго е да знаеш, как да го приложиш.

Така много хора, продаващи или произвеждащи нещо си правят сайтче тип “визитна картичка” и чакат продажбите да “скочат”. После отчитат разходите по сайта като излишни.

Книголандия е обаче много добър пример за успешно използване на Интернет. Разкошен проект на Христо Блажев, представящ основно изданията на издателство “Изток-запад” а и както той самият уточнява в коментар и на много други издателства. Издателството има и и свой блог, но аз научих за него именно от блога на Христо, благодарение на умелото му “позициониране” в блог-сферата и из социалните мрежи, както и разбира се отличните ревюта, на книгите, които представя. Два компонента, без всеки от които другият се обезсмисля до голяма степен. А се оказа, че повечето книги, издавани от “Изток-запад” са точно по моя вкус…

Книголандия обаче не е само “лице” на “Изток-запад”. Включва и електронната книжарнца “Книга за теб” (за хартиени издания), както и “Книговището” – своеобразна библиотека, от която могат да се възползват за сега жителите на София. Както и още, но да оставим сайта сам да говори за себе си.

Точно от Книголандия научих, че на български излиза Гьодел,Ешер, Бах:eдна гирлянда към безкрайността” – книга, за която си “точа зъбите” още, след като бях чел доста подробен анализ в списание с “Съвременник” през далечната 1984-а година, в който се твърдеше, че книгата е непреводима. Е, намерил се е преводач, който се е справил с това предизвикателство и то страхотно (а, споменах ли, че веднага си я купих, щом научих, че е излязла?). Сравнявам превода и с този на руското издание (който ми “изпадна” от някакъв сайт) и наистина съм възхитен.

Може би в по-далечно време ще пиша за тази книга, но няма да е скоро. Книгата е много дълбока и за нея се пише трудно. Първо трябва да я осмисля и да преценя, до колко е по възможностите ми да пиша за нея.

Но много скоро ще пиша за една друга книга: “Псевдонауката” от Бен Голдейкър, която любезно ми бе подарена от издателството. Само да се преборим с дъщерята, кой ще я прочете по-напред, защото тя като прочете няколко страници, заяви, че книгата е страхотна и си я “приватизира” :). Е, тя чете предимно сутрин, а аз вечер, така че няма опасност да разкъсаме книгата 🙂

Книголандия естествено естествено присъства и във фейсбук. И за финал – Книголандия – не само успешен пример за използване на Световната мрежа, а и чудесно място за всички любители на добрата книга.