Книголандия
Страницата на хумориста Весел Цанков
Блог класация

Ну дед мороз…

Днес честваме ХХ години от смъртта на ….. .
Толкова често чуваме или четем горното изречение, че изобщо не се замисляме за смисъла на самото действие.

Чествам всъщност означава „Отбелязвам с тържество някакво събитие; устройвам празненство“ според тълковния речник.

Така, значи тържествуваме по повод това, че някой е починал…
За траките както и да е – така са вярвали хората. Ами ние, съвременните сапиенси?

Вярно, за хората, които са оставили следи в съзнанието ни трябва да си спомняме.
За тия, които са оставили следи в общественото съзнание е редно обществото да си спомня и да организира мероприятия с цел опресняване на спомена.
Тогава защо не се „чества“ рожденната дата на заслужилата личност, а тази, на която е напуснал нашия свят? Може би точно за това, че човека вече го няма и всякакви страхове от превъзхдството му и завист спрямо способностите му стават вече неоснователни дават повод за веселие на „благодарните“ потомци?

Но когато някой повдигне горния въпрос, заливат го с глупости, че човек не определял кога да се роди, но можел да реши кога и как да умре… И дрън – дрън нелепости, създадени за да замажат некрофилската същност на водещите световни религии и на болното обществено съзнание, повтаряни безкрайно така, че повечето хора ги приемат, без да се замислят.

Та даже и човекът да е извършил безброй подвизи и геройства, може да се случи да си умре съвсем „стандартно“ като всеки „простосмъртен“.

Като изключим хората, за които може да се каже, че най-доброто, което са направили е, че са умрели, всеки друг, който е постигнал нещо го е направил, не защото е умрял, а защото преди това се е родил. Даже ако смъртта на героя е подвиг, с който е спасил безброй други хора, той нямаше да може да го направи, ако не се беше родил.

С две думи, дълбоко мое убеждение е, че нечия смърт може да е повод да си спомним за човека, но не и повод за тържество.

Виж, на рожденните дати са незаслужено пренебрегвани.

А на 8-и декември 1929 се е родила Клара Румянова.
За нея много може да се говори и пише. Достатъчно документи има и в Мрежата. Но най-хубавото, което може да се каже е, че с гласа си е донесла радост на безброй деца.

Да си я спомним с усмивка:

В биографията на актрисата са записани много роли и театрални и в киното, безброй озвучени анимационни и живи герои, много песни, не само детски.

Но най-известна ще остане като гласа на зайчето от „Ну погоди“:
(а за къде е заекът без вълка …)

Сподели

4 коментара Ну дед мороз…

  • morrt

    Браво на теб! Много ми допада гледната точка.

  • Да, много си прав. И аз отдавна се възмущавам от тези чествания на нечия смърт.

    „Днес е починал едикойси (Левски, Ботев, Шекспир…). Ура! Да живей!“. Нещо такова се получава.

  • Освен правилните ти разсъждения, които подкрепям, искам да ти благодаря за хубавите линкове. Ну погоди! беше филмчето на детството ми и не можеш да си представиш колко хубаво ми стана тази сутрин, когато отново чух любими песнички. И най-странното е, че помня думите им..Поздравления.

  • joe

    Благодаря на всички 🙂

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  

  

  

Protected with IP Blacklist CloudIP Blacklist Cloud