Monthly Archives: January 2020

Огънят в мен

Огънят в менИзкушени ли сте от магията?
А знаете ли къде живеят магьосниците? В странни светове, населени с джуджета, еднорози и елфи? В средните векове, преследвани от безмилостни инквизитори. Или ги има и сред нас, в модерния свят, пълен с технологии и наука, които средновековният инквизитор с чиста съвест би обявил за дяволски творения?

Естествено, говорим за фентъзи.

Споменем ли съчетание на магия и съвремие, неизбежно първото име, за което повечето ще се сетят е Джоан Роулинг, която създаде цял свят, който съществува паралелно на нашия и за който повечето хора си нямат представа, че съществува.

По подобен начин Хари Дрезден създаден от Джим Бъчър обикаля улиците на съвременния Чикаго и громи силите на злото, спасява хиляди хора и има неприятности с властите, които го смятат за мошеник.
По нашите земи също живеят знайни и незнайни чародеи, като “Софийските магьосници” на Мартин Колев или двамата шемети Лазар и Григор от невероятната „Ех, магесническа му работа“ на Калоян Захариев.

В никакъв случай не бива да пропускаме и драконовата поредица на Николай Теллалов.

И разбира се Роджър Зелазни, чиито герои често по един или друг начин се озовават в света, който познаваме, кога за кратко, кога за цял роман време.

“Огънят в мен” на Даниела Богоева-Гюргакова ни води в днешна Франция.

Не случайно споменах Телаллов и Зелазни последни, точно преди да премина към темата на този пост.
Николай Теллалов е запознат изоснови с българските предания и вярвания и ги използва умело в книгите си. Също така има солидна ерудиция в областта на химията, физиката и инженерните науки.
Зелазни има огромни познания както по история, така и по различните религии и философски учения. В произведенията му има богата информация за християнството, исляма, хиндуизма, будизма и още много други култове, съществували през историята.

По същия начин в романа си Даниела Богоева демонстрира дълбоки познания на историята, основно на Франция – страната в която се развива действието, както и на християнската религия, на юдаизма, на Кабала и други религиозни, окултни и езотерични учения и практики, като вавилонски, шумерски и древноегипетски.

Голямата ерудиция не е единствената допирна точка със Зелазни. За разлика например от историите на цитираните по-горе двама адаши Хари – Потър и Дрезден, романът на Даниела Богоева, макар че е изключително приятен, увлекателен и се чете на един дъх има сериозна философска основа, върху която се градят действието и характерите.

Може да бъде направен паралел също с книгите на Дан Браун по отношение на информацията, която дават за местата където се развива действието. “Огънят в мен” разказва интересни подробности за Париж и Авиньон, за историята и за съвремието.

Даниела Богоева не отстъпва по ерудиция на цитираните двама автори, нито по майсторство на изказа. В това се заключава паралелът между тях. Тя има свой собствен стил, не копира от никого и за разлика от много други дебютни романи, нейният демонстрира изградено майсторство и не наподобява други подобни произведения.

Езикът, който рисува повествованието е богат, изказът – красив. Всяка сцена е жива картина с най-малките подробности, всяко действие е детайлно описано така, че читателят буквално го вижда. “Огънят в мен” е от книгите, за които изразът “потапя читателя в действието” не е просто клише.

Историята е подплатена със сериозна библиография, авторката се е постарала да изгради стройна система от препратки към информация за различните места, ритуали и реални и митични персонажи, които се срещат в книгата. Но спокойно, това не е учебник, или някакъв сух “материал”, с който някой е решил да демонстрира начетеността си.

“Огънят в мен” е увлекателна история, наситена със загадки, мистика и даже лек криминален привкус. (Не, няма трупове, нито детективи.) И въпреки че рано става ясно, кой е злодеят, в този случай това не е недостатък, няма особено значение защото не това е същественото за книгата. Цялата поредица от загадъчни събития, които се случват на Катрин и които тя и приятелите се опитват да разбулят са просто една централна нишка, около която е окачено повествованието, около която се изграждат събития, характери, описания, които представляват същността на произведението.

Не е пропусната темата за гоненията на вещиците през вековете – все пак става въпрос за магьосници, както споменах в началото, ролята на религиите, дълбоките корени в историята на много от съвременните празници и ритуали и още… Романът сам ще ни каже какво още.

И след всичко казано до тук, какво всъщност представлява тази книга? Ето какво казва самата Даниела Богоева -“просто една история за любовта и приятелството, за ревността и подлостта, за семейството и враговете, за правото да вярваш в това, което ти е на сърце.”

За тези, които като мен предпочитат електронни издания, книгата може да се намери в електронен вид на “щанда” на Интернет книжарницата на Сиела

зелени

Преди много време бях “зелен”. Зелен в много смисъли, включително и названието, с което биват наричани псевдо-природозащитниците. Даже бях и “партиец”. Членувах няколко месеца в “Зелената партия”. Защо членството ми продължи кратко е друг въпрос.
Защо казвам “псевдо” и защо вече не съм “зелен”?

Всъщност причислявам себе си към природозащитниците. Правя всичко, което зависи от мен за опазване на природата. Пестя, събирам разделно, не изхвърлям неща, които могат да служат още дълго, когато мога пътувам с градски транспорт, а когато съм с кола не карам по схемата “газ-спирачки” и т.н.

Относно “псевдо”:
Тази статия може да отговори донякъде на въпроса. Това вече надявам се е някаква крайност, проява на човек с отклонения, каквито съществуват във всяка група от хора, обединени от някакви интереси и разбирания.

Този пост не е за “зелените”, заради които думата “екология” доста хора смятат вече за мръсна дума. Да, много хора е трудно да бъдат убедени, че екологията е сериозна наука, която се прави от сериозни учени и изисква сериозни познания.

Именно сериозните познания са това, което липсва на активисти, като горепосочените.

Целта на този пост е да припомня, че едно от основните твърдения на псевдо-еколозите, това за консенсуса между учените относно климатичните промени е невярно. Или поне неточно.

Да, глобално затопляне има и фактите, които подкрепят твърдението не са личните спомени на този или онзи, а научни наблюдения върху измененията на климата и на ледената покривка в Антарктида и Тибет да речем. Наблюдавани са промени, които не са се случвали от хилядолетия. Не става въпрос за кратки климатични цикли за десетилетия и столетия.

Консенсус между учените липсва по много въпроси. Както и за самия характер на климатичните промени, както и на причините за тях.
Оказва се, че далеч не всички учени са съгласни за ролята на CO2.

Don J. Easterbrook е събрал много научни статии, които по един или друг параграф не се съгласяват с това, за което пвсевдоеколозите считат, че е постигнат консенсус.

Тук може да се напери по-старото издание на сборника: Evidence-Based Climate Science Data Opposing CO 2 Emissions as the Primary Source of Global WarmingElsevier

В по-новото се говори и за прословутите 97% от учените, които са постигнали консенсус. Оказва се, че този бомбастичен процент фигурира само в две статии. На практика процентът е далеч по-малък. Да, климатологията е още прохождаща дисциплина и много неща не са ясни.

Пак да подчертая, не става въпрос за научно-популярни, а за строго научни издания, за статии, които са преминали рецензия на поне двама независими рецензенти, преди да бъдат допуснати до печат.

За съжаление, както повечето научни издания, въпросната книга е скъпа, както и повечето издания на Elsevier, заради което и не малко учени протестираха наскоро. Уви, достъпът до псевдонаука е свободен, докато за сериозните научни издания трябват бая средства. Това от една страна опазва научните издания до голяма степен от проникване на несериозни публикации, но от друга ограничава достъпа до тях.

Все пак в Google Books има достъп до новото издания, което макар и орязано дава достатъчно информация. Там е разгледан въпроса и за 97-те процента.

Доста хора казват, че Грета и съмишлениците ѝ са все-пак полезни, защото са принудили политиците да “вземат мерки”, да “чуят” и т.н.
Да, политиците добре чуват и доволно изпълняват – нови данъци, нови такси с оправданието “хората го искат”, “младите го искат” и прочие.
На всеки, който реши да помисли малко, ще му стане ясно, че това не е пътят за решаване на проблемите.

Същевременно много хора денонощно работят за ограничаване на вредните емисии, за ефективно събиране и рециклиране на отпадъците, за създаване на все по-икономични двигатели и самолети. Например последното поколение на Airbus e 20% по-икономично от предишното, което на свой ред е по икономично и отделя по-малко емисии от предишното…

Ето една от недомислиците на псевдоеколозите. Те се борят за намаляване на самолетните полети, даже и за забраната им. Обаче оказва се, че като разход на гориво за превоз на килограм тегло, самолетите са сред най-икономичните превозни средства. Ако повечето пътници, които се превозват сега със самолети се прехвърлят на автомобили, замърсяването рязко ще скочи. И да, самолетите са най-икономични, ако са пълни. Ако пътниците намалеят, полупразните самолети ще горят почти същото количество гориво, но ефективността им рязко ще падне.
Но за политиците каузата на псевдоеколозите е добра – повод да обложат с нови данъци и такси пътуващите.

Изобщо, каузите на псевдозелените са недомислени. Примерно тази срещу месото… И ако всички хора станат вегетарианци, колко площи ще трябва да се разчистят за да се засадят, за да може да се изхранва населението? Освен това, далеч не всички животни се отглеждат във ферми. Много голяма част пасат свободно по поляните из горите и планините. И са полезни за горите по много начини, не само защото ги торят.

Забрана на пластмасите. Имаше снимка, как в Индия заместват пластмасовите опаковки с палмови листа. Пита се обаче, това е са ли същите палми, изсичането на които обрича орангутаните на гибел?

Замяната на дизеловото гориво с рапично масло. Оказва се, че за засаждане на необходимата рапица се изсичат гори и се унищожават ниви. Подобен прецедент има в Бразилия със засаждането на тръстика, от която се добива спиртът, с който вървят повечето “зелени” коли в Бразилия.

И още много недомислици, в които псевдоеколозите вярват като в “Светото писание” и не подлагат на критична оценка.

Разбира се, проблемите с климата и замърсяването са сериозни и е небходимо всеки да даде своя принос за решаването им, както например предлага Йордан Стефанов, авторът на блога и FB-странницата Наука и критично мислене.
А не чрез насаждане на истерии и паника, създаване на нови култове, чувство за вина и то сред хората, които реално са най-загрижени и най-отговорни за околната среда.